Р Е Ш Е Н И Е
№ 705
гр. Пловдив , 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с. в
публично заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7850/2019 г. по описа на РС Пловдив –
ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ К-0047848/18.12.2018 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив
при Комисия за защита на потребителите, с което на А.А.Р.
с ЕГН ********** *** са наложени административни наказания – глоба в размер на
500 /петстотин/ лв. за нарушение на чл.114 т.1 от Закона за туризма /ЗТ/ на
основание чл.206 ал.1 от ЗТ и глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение
на чл.115 т.1 от ЗТ на основание чл.210 от ЗТ.
Жалбоподателят А.А.Р.
не се явява в съдебно заседание. Чрез упълномощения му процесуален представител
и по съображения, изложени в жалбата се иска от съда отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно. Оспорва се извършването на
административните нарушения, за които е санкционирано лицето Р.. Навеждат се
доводи за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН. Претендират се
разноски – по процесуално представителство от адвокат.
Въззиваемата страна Комисия за защита на потребителите РД гр.
Пловдив чрез процесуалния си представител прави искане до съда да потвърди
наказателното постановление. Също се претендират разноски – по процесуално
представителство от юрисконсулт.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Относно изводът на настоящата съдебна инстанция за
допустимостта на жалбата против НП № К-0047848/18.12.2018 г. следва да се
отбележи следното: Обжалваното НП № К-0047848/18.12.2018 г. е издадено на
18.12.2018 г., като административно – наказващият орган е приел, неправилно
според съда, същото за влязло в сила на 25.04.2019 г. – вписана дата за влизане
в сила при условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН. За да намери приложение посочената
разпоредба, следва върху НП да е посочено, че нарушителят не е могъл да бъде
намерен на посочен от него адрес, респективно, че новият му адрес е неизвестен,
като именно от деня на отбелязването постановлението се счита за връчено, след
което започва да тече предвиденият в чл.59 ал.2 от ЗАНН 7-дневен преклузивен срок за обжалване на същото, в рамките на който
ако не е подадена жалба то се счита за влязло в сила. В случая не е спазен
чл.58 ал.2 от ЗАНН, тъй като не са били налице кумулативно предвидените
предпоставки, за да се прояви съставът на разпоредбата и да се приеме, че НП е редовно връчено, когато това не
може да стане чрез личното му връчване на нарушителя. В обжалваното НП е вписан
адрес по местоживеене ***. На този адрес ** според приложени към материалите по
административната преписка три броя известия за доставяне с прикрепени към тях
пощенски пликове – по ИД PS 4040 016DSO P
– върната пратка обратно с отбелязване от дата 05.03.2019 г. като непотърсена, по ИД PS 4040 01E2TG F – върната пратка обратно с отбелязване от дата 04.04.2019 г. като непотърсена, и по ИД PS 4040 01EG56 V – върната пратка обратно с отбелязване от дата
18.04.2019 г. като преместен. Без да ангажира доказателства за евентуално друг
адрес, на който да се е преместило лицето адресат на наказателното
постановление, въпреки и отбелязването по последно изпратеното за връчване
писмо с известие за доставяне от дата 18.04.2019 г., че е преместен, на друг
адрес, на който да е евентуално новорегистриран, или
да събере данни за задгранични пътувания или данни за местопребиваване чрез
близки и родственици на жалбоподателя административно
– наказващият орган е приел, че това е било достатъчно, за да се позове на
чл.58 ал.2 от ЗАНН към съответната неправилно преценена дата за това 25.04.2019
г., на която да е влязло в сила издаденото НП. Според постъпили по делото на
два пъти от Сектор „Български документи за самоличност” при ОД на МВР Пловдив
справки за постоянен и настоящ адрес, жалбоподателят А. Р. е регистриран с настоящ адрес *** –
актуални данни от 24.01.2005 г. и с
постоянен адрес *** – актуални данни от 26.03.2019 г. На тези адрес – постоянен
в с. С. ул. „К. “ № ** и настоящ в гр.
Пловдив на ул. „Н. А. “ № ** ет.* ап.*, жалбоподателят не е бил търсен за
връчване на обжалваното наказателно постановление, дори и постоянният адрес на
лицето, който е с актуални данни от 26.03.2019 г., е бил отразен в
автоматизирания информационен фонд към датите по второ и трето изпращане с известия
за доставяне на обжалваното НП – с ИД PS 4040 01E2TG F – върната пратка обратно с отбелязване от дата 04.04.2019
г. като непотърсена, и по ИД PS 4040 01EG56 V – върната пратка обратно с отбелязване от дата
18.04.2019 г. като преместен – в последния случай дори е било отбелязано
изрично преместен, но административно – наказващият орган не е положил никакви
усилия за установяване на този нов преместен адрес на адресата Р. и е започнал
неправилно да изчислява изтичането от датата 18.04.2019 г. на срока за
обжалване на НП, за да се стигне и до погрешната според съда преценка за
приложението на чл.58 ал.2 от ЗАНН. За
това и според съда – при налични актуални данни за постоянен и настоящ адрес на
жалбоподателя Р., на които не е бил търсен, за да му се връчи издаденото процесно НП, то и не може да се направи извод, че са били
налице кумулативните предпоставки на чл.58 ал.2 от ЗАНН и да се приеме, че НП е
връчено по установения в Закона ред и съответно е влязло в сила. Когато НП не е
връчено по установения в Закона ред, се предполага и че същото не е съобщено на
адресата, поради което пък и жалбата против това НП /входирана
в КЗП РД Пловдив с вх. № П-01-320/21.11.2019 г./ следва да се приеме за
допустима.
На 09.07.2018 г. в Министерство на туризма Република България
бил подаден сигнал – с рег. № Т-94-М-39/09.07.2018 г., от потребител за
извършване на проверка в къщи за гости „Х. к. “, намиращи се във ** зона на с.
Д. общ. „Родопи“ обл.
Пловдив, с твърдения за нередности по осъществяване на дейности без
разрешителни, без лицензи, без течаща вода. По този сигнал, препратен на КЗП РД
Пловдив, била възложена проверка, пряко по която била натоварена св. П.Х. – **.
Направена била от св. Х. най – напред на 06.08.2018 г. проверка на интернет страница
www.**********.com, откъдето била отворена страницата за оферта за обект
за настаняване – къща за гости „Х. к. “ – Д. , с информация за условията, при
които се предлага настаняване в две къщи, цената - едната на цена 250 лв. на ден, другата 150
лв. на ден, а в позицията за контакти било посочено лице А.Р. и телефонен
номер. На тел. № ********** била направена резервация за две нощувки за дати
08.08.-09.08.2018 г. – на цена 340 лв.
На 08.08.2018 г. служители
на КЗП РД Пловдив, сред които и св. Х., както и ** на ** РУ при ОД на МВР
Пловдив, извършили проверка на обекта на място в с. Д. ** зона. Лицата били посрещнати от
жалбоподателя А.Р., на когото била заплатена била сумата от 340 лв. за двете
нощувки за четирима човека. На проверяващите преди легитимацията им били
показани две къщи за гости – едната на два етажа – с три стаи на втория етаж и
дневна с кухненски бокс на първия, и другата – на един етаж – с две стаи, обща
баня и тоалетна и тераса. След легитимиране на проверяващите сумата от 340 лв.
била върната. Установено било при проверката, че нямало поставено на видно
място удостоверение за утвърдена категория или временно такова – обектът за
настаняване не бил категоризиран, нито пък била отпочната
процедура за снабдяване с временно удостоверение за утвърдена категория. Нямало
за представяне на проверяващите и ценоразпис на предоставяните услуги.
На 01.09.2018 г. в с. Д. бил сключен договор за наем на недвижим имот
между А.А.Р. като наемодател и „Столово
хранене Х. “ ЕООД с. С. , представлявано от А.А.Р.,
като наемател по силата на който наемодателят предоставял за временно и
възмездно ползване недвижим имот вила „Х. к. “, намираща се във ** зона с. Д. .
Срокът по договорът бил 10 години, считано от 01.09.2018 г. за порверявания обект на 10.09.2018 г. от Кмета на Община
„Родопи“ обл. Пловдив било издадено временно
удостоверение за категоризиране на обект – Удостоверение № 298/10.09.2018 г.,
по отношение на обект Къща за гости, намираща се в поземлен имот ** по план на
новообразуваните имоти на местност Втори участък- Д. с. Д. , с вписан ползвател „Столово хранене Х. “ ЕООД с. С. и със срок – два месеца от датата на
издаването му. В процеса на комуникация след проверката на място в обекта между
св. Х. и жалбоподателя Р. били представени копия на договорът за наем от
01.09.2018 г., на удостоверението за временно категоризиране на обект, а и на
други изискани или иницииране за представяне от жалбоподателя като необходими по
проверката документи.
Въз основа на установеното и при проверката на място в
обекта, и на допълнително приобщените писмени документи св. Х. приела, че
жалбоподателят А.А.Р. е осъществил състав на две
нарушения по ЗТ – на чл.114 т. 1 от ЗТ, състоящо се в извършване към 08.08.2018 г. на туристическа услуга – хотелиерство, в
туристически обект – къща за гости, който обект не е категоризиран, или няма
временно удостоверение за открита процедура за категоризиране, и на чл.115 ал.1
от ЗТ, състоящо се в неизготвяне и непоставяне на видно за потребителите място
на ценоразпис на услугите, поради което и на 09.10.2018 г. съставила спрямо А.А.Р. акт – АУАН № К-0047848/09.10.2018 г., в присъствието
на нарушителя. При предявяването на АУАН жалбоподателят вписал, че е запознат с
правото му на възражение в 3-дневен срок. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН лицето
нарушител подало възражения, в които оспорило извършването на нарушенията, за
които му е съставен акт, като насочвал на вниманието на административно –
наказващият орган, че не бил извършвал хотелиерство, а отдавал под наем
собствените си недвижими имоти.
Въз основа на АУАН и останалите материали по
административната преписка и въпреки подаденото от жалбоподателя възражение,
административно – наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, в което обстоятелствата на счетените за извършени
административни нарушения по чл.114 т.1 и по чл.115 т. 1 от ЗТ били изложени по
сходен като в АУАН начин.
Нито в АУАН № К-0047848/09.10.2018 г.,
нито в НП № К-0047848/18.12.2018 г. били изложени обстоятелства за връзка между
санкционирано лице нарушител от една страна и проверяван обект от друга страна.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. Х., АУАН,
възражение, констативни протоколи, известия за доставяне, покана за доброволно
изпълнение, договори за наем на недвижим имот, приходни касови ордери, приемо-предавателен протокол, удостоверение, приходна
квитанция, протокол за извършена проверка, протоколи за проверка на документи,
копие на табела с работно време, на начална страница на регистър на предявени
рекламации, сигнал, писма, оправомощителни
заповеди.
Съдът
кредитира показанията на св. Х. като последователни и логични, кореспондиращи
си с останалите писмени доказателства, неоспорени от страните по делото.
Въз
основа на изложеното по – горе настоящата инстанция прие, че е налице основание
за отмяна на атакуваното наказателно постановление изцяло.
Както актосъставителят, така и административно –
наказващият орган, са приели в съответно АУАН и НП, че санкционираното
физическо лице нарушител е осъществило състав на административно нарушение по
см. на чл.114 т. 1 от ЗТ и на чл.115 т.1 от ЗТ. Съгласно чл.114 т.1 от ЗТ
„Лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристическите обекти
по чл.3 ал.2 т.1, 2 и 3, са длъжни да: 1. предоставят туристически услуги в
категоризиран или регистриран туристически обект или в обект, на който е
издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране;“, а
според разпоредбата на чл.115 т.1 от ЗТ „Лицата, извършващи хотелиерство, са
длъжни да: 1. обявяват цените на нощувките и на другите предлагани от тях
услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в близост до рецепцията;“. И за
двете нарушения според съда по делото са налични доказателства, че
санкционираният с обжалваното наказателно постановление жалбоподател Р. е
осъществил техните състави откъм обективна и субективна страна, като към 08.08.2018 г. като лице, предоставящо туристическа услуга –
хотелиерство, чрез предлагане на места за настаняване, в туристически обект –
къща за гости – къщи „Х. к. “, намиращи се във ** зона на с. Д. общ. „Родопи“ обл.
Пловдив, е осъществявал тази си дейност в обектът, който обект не е бил
категоризиран или регистриран, нито е бил снабден с издадено временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране – въпреки задължението за
такова категоризиране, както и в това си качество на лице, извършващо
хотелиерство, не е бил обявил цените на услугите чрез ценоразпис на видно
място. Неоснователни са доводите на страната жалбоподател, развити първоначално
във възражението против АУАН, впоследствие в жалбата против НП, а в съдебно
заседание и от упълномощения процесуален представител, че жалбоподателят Р. не
предоставя туристическа услуга в туристически обект по см. на ТЗ, а отдава под
наем свой недвижим имот. Установи се от доказателствата, че Р. е предоставял
срещу заплащане на цена от потребител на нощувка на вечер – за настаняване на вечер
/за хотелиерство - §.1 т.55 от ДР на ЗТ/, в недвижим имот, който се ползва като
място за настаняване на гости, така е рекламиран и обектът в интернет – като
къща за гости „Х. к. “, като такъв обект впоследствие на проверката е бил
оценен и от общинската администрация на Община „Родопи“ чрез издаденото от
Кмета на Общината удостоверение за временна категоризация /за къща за гости -
§.1 т.27 от ДР на ЗТ/.
Правилно според съда административно –
наказващият орган е приложили
съответните на нарушенията санкционни разпоредби – и относно вид на
наказание, и относно размер – на основание чл.206 ал.1 от ЗТ – глоба в размер
на 500 лв., и на основание чл.210 от ЗТ – глоба в размер на 200 лв. – в
минималните предвидени от законодателя размери.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган в кръга на правомощията му. В хода на административното
производство са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Въпреки приетото от съда въз основа на изложеното по – горе извършване
на административните нарушения по чл.114 т. 1 от ЗТ и по чл.115 т.1 от ЗТ от
страна на жалбоподателя А.А.Р., настоящата инстанция прие, че е налице
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление изцяло. Като
основание за този извод на съда е преценката, че в хода на административното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на санкционираното лице и служещи като основание за отмяна
наказателното постановление.
Тези съществени процесуални нарушения са е
неизпълнението в пълен обем на задължението на актосъставителя по чл.42 от ЗАНН
и на административно – наказващият орган по чл.57 от ЗАНН да изложат при
описание на обстоятелствата на нарушението такива, които да обвързват субектът
на отговорност с конкретните административни нарушения. Никъде в АУАН и в НП не
е посочено защо именно А.А.Р. следва да носи
административната отговорност за процесните две
административни нарушения. Вписано е и в АУАН и в НП, че се съставят против А.А.Р., с индивидуализиращи данни за ЕГН, номер на л. к.,
адрес е посочен, но никъде в описателните части на АУАН и на НП не се излагат
обстоятелства, че именно санкционираното физическо лице е лицето осъществяващо
туристическа дейност по см. на чл.3 ал.1 т.2 от ЗТ – да извършва хотелиерство,
т. е. обстоятелства, които да го обвързват като субект, адресат на задълженията
по чл.114 т. 1 и по чл.115 т.1 от ЗТ. При излагане на обстоятелствата е вписана
дата на проверка, посочено е мястото за настаняване – и като къща за гости „Х.
к. “, и като местонахождение – с. Д.
Втора вилна зона, вписано е и че е направена резервация с посочен
телефонен номер, както и че е била заплатена сумата от 340 лв., а след
легитимация им е била върната, но никъде в АУАН и в НП не е посочено чий като
собствен или нает е туристическият обект къща за гости „Х. к. “, не е посочен
чий, като абонат, е телефонният номер, на който са били резервирани нощувките,
не е вписано и лицето, с което е разговаряно, за да бъде сторена резервацията,
няма посочване и на лицето на което са били дадени парите, нито пък посочване
на лицето, което е върнало парите на проверяващите след легитимацията. Едва в
съдебно заседание от разпита на актосъставителя св. Х. стана ясно, че
жалбоподателят Р. ги е чакал в обекта
при пристигането им, с него е било разговаряно и на него са били дадени парите
за резервация. В АУАН и в НП както се посочи няма нито едно обстоятелство,
което да обвърже лицето А.А.Р. с изложеното относно съставомерността
на описаното като административни нарушения по см. на чл.114 т. 1 и на чл.115
т.1 от ЗТ. При такава липса на изложени обстоятелства за лице нарушител
административната отговорност за описаните нарушения по чл.114 т. 1 и по чл.115
т.1 от ЗТ би могла да бъде насочена към всяко друго физическо или юридическо
лице, на който се впишат личните данни в АУАН и в НП, че се съставят против
него. Единствено преди диспозитивните части в АУАН и
в НП е включено едно изречение – че „На 04.10.2018 г. в КЗП РД Пловдив се яви
лицето А.Р. и представи временно
удостоверение № 298 от 10.09.2018 г., издадено от кмета на община „Родопи“ за
откриване на процедура по категоризиране.“. Това обаче допълнение по никакъв
начин не насочва, че извършител на нарушенията по чл.114 т. 1 и по чл.115 т.1
от ЗТ и то към по – ранната дата от тази сочена, когато се бил явил 04.10.2018
г., а именно към 08.08.2018 г. е именно жалбоподателя
А.А.Р. , още повече пък и това че удостоверението под
№ 298 от 10.09.2018 г. е издадено на юридическото лице „Столово
хранене Х. “ ЕООД с. С. – нещо което се
премълчава в описателните части на АУАН и на НП.
Допускането на процесуални нарушения и то от
категорията на съществените в хода на административното производство е
основание на съда да счете, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова и следва да бъде отменено изцяло.
Относно направеното в съдебно заседание в хода на
съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане в полза на страната жалбоподател на направените от нея разноски по
делото с оглед така очерталия се изход на производството – при отмяна на
атакуваното наказателно постановление, същото искане се явява според съда
основателно и следва да бъде уважено, но в непълния му претендиран
размер. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН „В съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.“, а според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.“. В конкретния случай процесуалното представителство
на жалбоподателя Р. в производството по
делото е осъществено от адвокат – и от ***. Я.К. ***, като съгласно приложен на
л.13 гръб от съдебното производство договор за правна защита и съдействие от
18.11.2019 г. е било договорено възнаграждение в размер на 400 лева, платена в
брой при подписване на договора - според изричното отбелязване в договора. Този
размер от 400 лв. се явява според съда несъобразен с чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /съгл. чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. „За процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до
1000 лева – 300 лева;“/, а и със сложността на делото – откъм фактология и право, и участие в съдебна фаза в производството
– проведени само две съдебни заседания. За това и следва в полза на
жалбоподателят да се присъдят разноски за процесуално представителство от
адвокат, но същите следва да бъдат в размер на 300 лв., който се явява
съобразен с чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид
отмяната на обжалваното наказателно постановление и налични доказателства за
направени по делото разноски от страна на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение
по процесуално представителство по делото, съдът следва да възложи разноски в
размер на 300 лева в тежест на въззиваемата страна по делото – Комисия за
защита на потребителите гр. София, доколкото е и самостоятелно юридическо лице
/съгл. чл.165 ал.1 от Закона за защита на потребителите/ – в съответствие с
чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК вр. §.1 т.6 от ДР на АПК.
Все с оглед на изхода на делото – по отмяна на
обжалваното наказателно постановление, искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане в тяхна полза на направени разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт /в размер на 120 лв. – по списък на
разноски на л.36 от съдебното дело от юрисконсулт Е.Б./, се явява неоснователно
и не следва да бъде уважавано.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
К-0047848/18.12.2018 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив
при Комисия за защита на потребителите, с което на А.А.Р. с ЕГН ********** *** са наложени
административни наказания – глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение
на чл.114 т.1 от Закона за туризма /ЗТ/ на основание чл.206 ал.1 от ЗТ и глоба
в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл.115 т.1 от ЗТ на основание
чл.210 от ЗТ.
ОСЪЖДА – Комисия за защита на потребителите гр. София
да заплати на А.А.Р.
с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
ВК