Р Е Ш Е Н И Е
№ 260174 04.09.2020 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На четвърти август две хиляди и двадесета година
В публично заседание в
състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Недялка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 9412 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
на В.В.В. с ЕГН **********,
адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адвокат С.К., против Р.Н.М. с ЕГН **********, адрес: ***, с която се претендира осъждането му за
заплащане на сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на причинено на
ищеца увреждане - средна телесна повреда, от страна на ответника, за което
престъпление е одобрено споразумение по НОХД № 268/2019 г. на Бургаския районен
съд, ведно със законна лихва за забава от 29.12.2018 г.Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията
за деликтната отговорност на ответника се основават на твърдения, че с
одобреното споразумение по горното наказателно дело, същият е признат за
виновен и осъден за това, че на
19.12.2018 г. нанесъл на ищеца удари с ръка в главата, вследствие на което му
причинил средна телесна повреда, изрязваща се в избиване на два предни зъба и
разклащане на един зъб, без който се затруднява дъвченето и говореното. След деянието ищецът бил откаран в
спешния център, като след различни прегледи му била поставена диагноза „мозъчно сътресение“, без
открита вътречерепна травма; имал значителни охлузвания на дясното и лявото
коляно, оточни устни с една рана по лигавицита. Всичко това му причинило
главоболие, световъртеж и безсъние, неспособност да се храни нормално за
продължителен период от време, продължаващ и към момента, като изпитвал силни болки в челюстта и затруднение при дъвченето и говоренето,
както и срам и неудобство от вида на устата му. Увредено било и психическото му
здраве, като развил страхова невроза, безсъние и фобия за пресладване, за което
потърсил специализирана помощ. Бил принуден да смени своята работа, което му
причинило допълнително безпокойство и дискомфорт. Поради и това предявява иска
за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди.
Правното основание на
предявения иск е чл. 45 във връзка с чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба. Изразява се
доводи за съпричиняване в настъпването на
вредите, тъй като ищецът
отказал лечение, а и заявявал,
че група лица му нанесли удари. Излага се също така, че от анализа на
медицинската документация, не се установява ищецът да е претърпял сочените от
него вреди, като се оспорват и наведените доводи в тази връзка и се оспорва
представеното по делото психологично становище. Поради това се моли за
отхвърлянето на исковете. В съдебно заседание се моли за определяне на обезщетение в справедлив
размер.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба, изложените в нея факти и обстоятелства, становището на насрещната
страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
От
представената по делото медицинска документация, в това число и тази, приложена
по наказателното дело, е видно, че след процесното събитие ищецът е лекуван в неврохирургичното
отделение на УМБАЛ – Бургас, като е постъпил на 29.12.2019 г. и е изписан на
31.12.2019 г. Поставена му е диагноза мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма, като е имал травми на главата. В терапевтичната схема е
включено водно-солево лечение и аналгетици. Пострадалият е съобщил за
несистемно главоболие, като е изписан с подобрение, в добро общо състояние.
Препоръките след изписването му включват предписание да не се подлага на
физическо и психическо напрежение, както и да избягва стимулиращи или
възбуждащи храни и напитки.
Представено
е и психологично становище, съгласно което ищецът посещава кабинетът на
психолог В.Р., след инцидент, свързан с агресивно поведение над него,
вследствие на който е развил страхова невроза, безсъние, фобия за преследване.
Инцидентът оказал влияние и на личния му живот, като бил принуден да смени
работа си на охранител. Така представеният документ е оспорен от страна на
ответника. При това съдът намира, че не може да цени същия, тъй като в едната
си част има характера на писмени свидетелски показания, каквито са недопустими
по действащия процесуален закон, а в другата част - на експертно заключение на
вещо лице, каквото по делото не е назначавано и изслушвано по правилата на
ГПК.
От
ангажираните по делото гласни доказателства на свидетеля Т. В. – брат на ищеца,
се установява, че на 30.12.2018 г. научил за процесния инцидент с брат му от
познат, като брат му по това време вече бил приет в болницата по спешност
заради множеството тежки травми. Веднага се свързал с него - трудно говорел по
телефона, като почти нищо не му се разбирало. Като отишъл да го види в
болницата първото нещо, което забелязал е че има травми по цялото тяло. Главата
му била подута, устните му, лицето, главата - всичко било в кръв. Били му зашили от вътрешната страна устните, но
въпреки това шевовете не издържали и се прокъсвали и той кървял постоянно. Това
било през целия период докато бил болничният му престой.
След
като го изписали и се прибрал вкъщи, се чувствал изключително травмиран. Не
можел да се храни, като повече от месец бил само на течна храна. Имал избити два
зъба и един изкривен, който трябвало да се лекува. За целта му била поставена
шина. В момента още не му били оправени двата избити зъба и продължавал да се
храни трудно. Причината да не му бъдат направени е, че трябвало да се излекува
изкривеният зъб и тогава да се поставят другите два, което отнема време. Сочи
също така, че тази случка му се отразила на психиката, тъй като след случилото
се около месец и половина си стоял в къщи и не можел да излиза навън. След това
искал да излизат двамата заедно, просто искал да има човек с него. Според
свидетеля, брат му се страхувал. Понякога при по-силен звук като потропване или
нещо подобно, когато били по улиците, той се стряскал изключително много и
целият подскачал. Брат му го посъветвал да потърси помощ при психолог. Той
направил няколко сеанса и бил на успокоителни хапчета доста време, доколкото
знае - на билкова основа. Дори и към настоящия момент още не бил добре. Отказал
се изцяло от охранителната работа. Сега в момента бил без работа, като само от
време на време работел на частно, каквото намери в сферата на строителството.
Все още не бил възстановен. Продължавали страховите неврози, стреса, тъй като
самата ситуация била доста травмираща.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля, като изходящи от лице близко на
пострадалия, което именно в това си качество е могло и има преки наблюдения над
живота му, както и като изходящи от лице, което не е пряко заинтересовано от
изхода на спора и поради съответствието им с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Въз основа на така
установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл.
45, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. Съгласно текста на чл. 51 от същия закон на обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от уреждането,
т.е. фактическият състав на непозволено увреждане включва няколко елемента –
деяние – действие или бездействие; вреда или вреди, изразяващи се в
неблагоприятно засягане на чужда правна сфера; причинна връзка между деянието и
вредите и вина. Съгласно разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е
причинено от неколцина те отговарят солидарно.
Съгласно
чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, в това число и
одобреното от съда споразумение, с което извършителят се е признал за виновен
за причинената средна телесна повреда, е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този е доказано деянието,
съгласно което на 29.12.2018 г. в град Бургас, улица „В.А.“ № **, в бистро „А.“,
ответникът нанесъл удари с ръка в главата на ищеца, вследствие на което му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на два предни горни
зъба и разклащане на един зъб, без които се затруднява дъвченето и говоренето,
в качеството му на длъжностно лице - охранител в охранителна фирма „*****“ -
Бургас, обект - дискотека „*****“, по повод изпълнение на службата му -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК.
По отношение на
претенцията за обезщетяване на вредите от извършеното престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК – средна телесна повреда и като съобрази настъпилите увреждания и
наранявания, начина на тяхното извършване, характеризиращ се по естеството си
като такива, вследствие на които всеки индивид би претърпял болки и страдания,
както и претърпените вреди – страх и ужас, болки и страдания, и продължилото
възстановяване на здравето на ищеца до възстановяването му, съдът
намира, че за обезщетяване на преживените от него неимуществени вреди, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 7 000 лв., която изцяло
съответства на вредите и се явява справедливото обезщетение за тяхното
обезщетяване. По принцип, избиването на зъби винаги е съпроводено със силна болка,
като липсата в случая на два предни горни зъба безспорно е затруднила не само
дъвченето и говореното, но и външния вид на пострадалия. Обстоятелството, че
лечението още не приключило не може да бъде възприето по никакъв начин като
съпричиняване в настъпването на вредоносния резултат. Друг е въпросът, че по
принцип самото лечение и възстановяването на избити предни зъби също е
съпроводено с болка и дискомфорт.
Останалите доводи
на ответника, че боят е бил нанесен не само от ответника, а и от други лица,
поради което не само той следва да отговоря, не следва въобще да се обсъждат,
като съобразно чл. 300 от ГПК е установено описано по-горе деяние от страна на
ответника и последиците от него, като съдът определя обезщетението точно за
тях, съобразявайки принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
При това искът като
основателен следва да се уважи за сумата от 7 000 лева и да се отхвърли за
горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от 15 000 лева, ведно
с лихвата върху отхвърлената част.
Основателна
съответно е и претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху главница
от 7 000 лв. от 29.12.2018 г. – датата на увреждането /аргумент чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД/ до окончателното й изплащане.
При този изход на спора и с оглед претенцията на ищеца за заплащане на
разноските по делото следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответникът
да заплати на ищеца сумата от 457. 33 лв., съобразно уважената част на иска.
Следва също така, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да се осъди ответникът
да заплати държавна такса по сметка на съда в размер на 280 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Р.Н.М. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на В.В.В. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата
от 7 000 лв. /седем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
действията на Р.Н.М., който на 29.12.2018 г. в град Бургас, улица „В.А.“ № **, в бистро „А.“,
нанесъл удари с ръка в главата на В.В.В., вследствие на което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
избиване на два предни горни зъба и разклащане на един зъб, без които се
затруднява дъвченето и говоренето, в качеството му на длъжностно лице - охранител
в охранителна фирма „*****“ - Бургас, обект - дискотека „*****“, по повод
изпълнение на службата му - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК–
предмет на утвърденото споразумение по НОХД № 268/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, ведно със законна лихва за забава върху сумата от 7 000 лв., считано от датата на увреждането – 29.12.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 457. 33 лв. /четиристотин петдесет и седем лева и 33 ст./
за направените по делото разноски, като отхвърля иска за горницата над
уважения размер от 7 000 лева до пълния заявен размер от 15 000 лева,
ведно със законна лихва за забава върху отхвърлената част от 19.12.2018 г.
Осъжда Р.Н.М. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати държавна такса по сметка на съда в размер на 280 лв. /двеста и осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.