Решение по дело №156/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Директора на РИОСВ – Варна против Решение № 1375/22.11.2024г по АНД №4696/2023г по описа на ВРС, ІІІ с-в, с което е отменено издаденото от касатора НП № 000196-52/10.10.2023г и наложената на „Техновент инженеринг“ ЕООД Имуществена санкция в размер на 10 000лв. на осн.чл.34и ал.1 т.1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва решаващият извода на съда, че в АУАН и в НП липсва ясно формулиран обективен състав на конкретно административно нарушение с посочената квалификация по ЗЧАВ и Регламент №1005/2009 за ОРВ. Изложени са твърдения за безспорна доказаност на нарушението с оглед намерената в производственото помещение на дружеството почти празна бутилка с фреон за еднократна употреба, което според касатора доказва както държането, така и употребата на това забранено вещество в производствената дейност на дружеството, т.е. осъществяването и на двете форми на изпълнителното деяние по чл.34и ал.1 т.1 от ЗЧАВ. С тези съображения, и тъй като счита нарушението за безспорно доказано, а наложената санкция – в минимума по приложимия текст, касаторът настоява за отмяна на обжалваното решение на ВРС и потвърждаване на НП като законосъобразно, обосновано и правилно, или алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. В съдебно заседание по същество касаторът се представлява от гл.ю.к.Й. К., която поддържа жалбата и настоява за уважаването й; претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С отговора си по касационната жалба ответното дружество чрез пълномощник адв.Г. К. от АК – Варна оспорва същата, споделя изцяло доводите на ВРС за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за неправилно приложение на материалния закон, позовавайки се и на съдебна практика в същия смисъл, като в допълнение поддържа и възражението си от предходната инстанция, че бутилката не е намерена в тяхно помещение, а и наличието на такава само по себе си не е нарушение. Настоява за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски по списък. В съдебно заседание по същество адв.Кърджилов поддържа това становище.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

Анализирайки събраните в хода на съдебното дирене пред него релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че през м.юни 2023г в РИОСВ – Варна постъпил сигнал за съхранение на бутилки с озоноразрушаващи вещества и експлоатация на климатична система, за която „Техновент инженеринг“ ЕООД не е представило годишен отчет. По този повод на 06.07.2023г служители на РИОСВ – Варна, между които и св.А. Д. – гл. инспектор, извършили проверка в обект, находящ се в [населено място], [улица], представляващ производствено помещение за производство и търговия с климатични и вентилационни системи, стопанисвано то „Техновент инженеринг“ ЕООД. При проверката в помещението били установени 4 броя бутилки, съдържащи следните видове фреони: 2 бр. бутилки с фреон R 41 OA, 1 бр. бутилка с фреон R 417A и 1 бр. бутилка за еднократна употреба, зареден с фреон R 22. Установено било, че бутилката за еднократна употреба е с вместимост 13.6 кг, а в момента на проверката теглото на газа било приблизително 2 кг, поради което проверяващите приели, че същият е използван за доливане в системи, зависещи от озоноразрушаващи вещества (ОРВ). Констатациите в хода на проверката били обективирани в съставения КП №017780/06.07.2023г на РИОСВ – Варна, а бутилката за еднократна употреба с № GL1812114A била иззета като веществено доказателство. За безспорното доказване на съдържанието на бутилката за еднократна употреба било извършена проверка с газанализатор, отразена в Констативен протокол №018247/19.07.2023г, която установила, че газта във бутилката е 100% R 22.

Действията по употреба на фреон R 22 са обект на забрана в Регламент (ЕС) №1005/2009 относно вещества, които нарушават озоновия слой, и се прилага за контролирани вещества, изброени в приложение І, където този фреон попада в група VІІ като вещество CHF2Br-HBFC-22 B1 Бромдифлуорметан. При горните констатации компетентният служител приел, че наличието в обекта на бутилка за еднократна употреба, и употребата на заредения в нея фреон R 22, представлява нарушение на влязлата в сила забрана, съобразно изискванията на чл.5 т.1 и т.2 от Регламент (ЕС) 1005/2009г за ОРВ. За това нарушение, квалифицирано по чл.34и ал.1 т.1 вр.чл.17 ал.1 от ЗЧАВ и чл.5 т.1 и т.2 от Регламент (ЕС) 1005/2009, против „Техновент инженеринг“ ЕООД в присъствие на управителя му бил съставен АУАН на 20.07.2023г, предявен му лично без възражения, каквито не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната [жк], за което на дружеството била наложена Имуществена санкция в размер на 10 000лв.

При така установената фактология, от правна страна ВРС приел, че при издаване на АУАН и на НП са допуснати идентични съществени процесуални нарушения по чл.42 ал.1 т.4, съотв. чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно – неясно и непълно описание на твърдяното нарушение и на обстоятелствата, при което е било извършено. Съдът приел, че макар и обстоятелствено, в съдържащото се в двата акта описание липсва ясно формулирано твърдение за осъществен от обективна страна фактически състав на конкретно административно нарушение с посочена цифрова квалификация по ЗЧАВ и Регламент (ЕС) 1005/2009г. Конкретно – според съда от описанието на АНО не става ясно в какво актосъставителят и АНО считат, че се състои забраната по чл.5 т.1 и т.2 от Регламент (ЕС) 1005/2009, както и кое обстоятелство се счита за осъществено в нарушение на такава забрана. Според ВРС може само да се предполага, че нарушаващото забраната действие е употребата на ОРВ в газови бутилки, което е едно от изпълнителните деяния по чл.34и ал.1 т.1 от ЗЧАВ – недопустимо е обаче действителната воля на АНО да бъде извличана по тълкувателен път, а констатираната неяснота и непълнота в описание на нарушението препятстват упражняването на правото на защита на санкционираното лице, понеже го затрудняват да разбере нарушение с какъв конкретен фактически състав му е вменено и по какъв начин същото се счита за осъществено. По приложението на материалния закон ВРС посочил, че основното констатирано с АУАН и НП и неоспорено от дружеството обстоятелство – държане на полупълна бутилка за еднократна употреба с фреон R 22, не е квалифицирано като забранено поведение (деяние) в нито една от хипотезите на чл.34и ал.1 т.1 от ЗЧАВ, поради което този факт не е достатъчен да се приеме, че е осъществено административно нарушение. От друга страна в хода на АНП и на съдебното следствие пред ВРС не са ангажирани доказателства, че в обекта, стопанисван от дружеството, се извършва ремонтна дейност на климатични системи, вкл. не е установено наличие на специфично оборудване за ремонт на такива системи, нито за работещ в обекта специалист по съответния вид сервизна дейност. С тези аргументи съдът приел, че вмененото на „Техновент инженеринг“ ЕООД нарушение е и недоказано, поради което отменил изцяло процесното НП.

Касационният съдебен състав споделя така достигнатия краен правен извод на предходния състав като доказателствено обвързан, мотивиран и законосъобразен, и препраща към мотивите на решаващия съд на осн.чл.221 ал.2 от АПК – само по отношение на извода за недоказаност на вмененото на дружеството-касационен ответник административно нарушение.

Този съд не споделя становището на предходния за липса на яснота относно вмененото изпълнително деяние – и в АУАН, и в НП то изрично е описано като „употреба на заредения (във бутилката за еднократна употреба) фреон R 22“, за който е мотивирано, че попада в приложение І на Регламент (ЕС) 1005/2009, група VІІ като вещество, нарушаващо озоновия слой. Именно употребата на този фреон осъществява изпълнителното деяние по чл.34и ал.1 т.1 пр.5 от ЗЧАВ, доколкото той е вещество, което нарушава озоновия слой, и то в нарушение на забраната по чл.5 т.1 и т.2 от Регламент (ЕС)1005/2009, според първия от които се забранява пускането на пазара и употребата на контролирани вещества, а според втория контролирани вещества не се пускат на пазара в контейнери за еднократна употреба, освен за лабораторни и аналитични употреба, както и посочено в чл.10 и чл.11 §2 – в които настоящият казус не попада. Поради изложеното и в отклика от предходния състав този счита, че в АУАН и в НП се съдържа съставомерно описание на нарушението от фактическа страна, и по начин, който не ограничава възможността на санкционираното лице да разбере фактите, върху които се гради обвинението срещу него, респективно – и да реализира адекватно защитата си.

Касационният съд обаче изцяло споделя становището на предходния за недоказаност на така вмененото административно нарушение на „Техновент инженеринг“ ЕООД. В хода на АНП и на съдебното следствие пред съда по фактите АНО, чиято е доказателствената тежест в тази насока, не е ангажирал нито едно доказателство – пряко или косвено – че дружеството действително е употребило/употребявало фреон R 22 в нарушение на горецитираните забрани. Вярно е, че в стопанисвания от тях обект е намерена полупразна бутилка с контролираното вещество – държането на такова само по себе си не е забранено, то подлежи на регистрационен режим, но не за това е санкционирано дружеството. Липсват изобщо доказателства, че дружеството извършва дейност, при която се използва фреон R 22 в проверявания обект или другаде, където осъществява търговска или производствена дейност. Както правилно е съобразил и ВРС, липсват изобщо материални доказателства за производство на вентилационни системи, съотв. за ремонт на такива и на климатични системи – в тази насока дори не е извършена проверка на твърденията, че дружеството използва услуги на външни фирми за тези дейности. Противно на поддържаното с касационната жалба – фактът, че такава дейност е включена в предмета на дейност на дружеството не е доказателство, че такава реално се извършва. Липсват и данни, че в дружеството е нает и работи специалист по съответния вид сервизна дейност. Вярно е, че в показанията на св.Й. И. се съдържат такива данни – за употреба на фреон R 22 в дейността на „Техновент инженеринг“ ЕООД (поради което той е подал и сигнала до РИОСВ), но те от една страна се касаят за предходен на проверката период, не са подкрепени с други (веществени) доказателства, и са останали изолирани и недостатъчни, за да обосноват несъмнен и категоричен извод, че санкционираното дружество е употребявало фреон R 22, и то в деня на проверката 06.07.2023г – защото друга дата и/или период на нарушението в АУАН и в НП липсват.

При тези констатации касационният съдебен състав споделя изцяло извода на ВРС за недоказаност на вмененото на дружеството административно нарушение по чл.34и ал.1 т.1 от ЗЧАВ, съответно – и за незаконосъобразност на НП, с което е ангажирана отговорността им за неосъществено нарушение, което безалтернативно налага отмяната на постановлението. В идентичен смисъл обосновано, правилно и законосъобразно се е произнесъл и въззивният съд с проверяваното си решение. Наведените касационни основания за отмяна и ревизия на обжалваното съдебно решение не се установяват – такива не бяха установени и в кръга на задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК, което квалифицира касационната жалба като неоснователна и налага отхвърлянето й.

При този изход на делото претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Тази на ответника следва да бъде уважена в целия претендиран размер от 1 400лв. съгл. представения списък по чл.80 от ГПК (л.18 по делото) и доказателствата за реалното им извършване (договор за правна защита и съдействие с характер на разписка в частта с подписите, удостоверяващи получаване на сумата във брой – л.10 по делото), както и при липса на възражение за прекомерност от страна на касатора.

Така мотивиран и съобразно с правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК касационният съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 1375/22.11.2024г по АНД №4696/2023г по описа на ВРС, ІІІ с-в, с което е отменено издаденото от директора на РИОСВ - Варна НП № 000196-52/10.10.2023г и наложената на „Техновент инженеринг“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на 10 000лв. на осн.чл.34и ал.1 т.1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

ОСЪЖДА РИОСВ – Варна, представлявано от директора, да заплати на „Техновент инженеринг“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, адвокатско възнаграждение в размер на 1400 (хиляда и четиристотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.