Решение по дело №1601/2022 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 568
Дата: 16 ноември 2023 г.
Съдия: Вяра Маркова Панайотова
Дело: 20223530101601
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 568
гр. Търговище, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20223530101601 по описа за 2022 година
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за сумата
от 293,80 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че ответника е клиент на дружеството, с кл. №
********** за обект на потребление с аб.№ ********** в с.Драгановец, ул.******, като
отношенията между страните се регулират от ОУ на ДПЕЕ на ищцовото дружество. Твърди,
че за периода 02.09.2021 г. - 02.01.2022 г. ответника не е изпълнявал задължението си по
чл.17 от ОУ на ДПЕЕ и не е заплатил ползвана и отчетена ел.енергия на обща стойност
278,19 лв., като поради забавата дължал и мораторна лихва в размер на 15,61 лв., за което
вземане ищецът е издал фактури. Ищецът твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК за процесното вземане, но заповедта била връчена на длъжника
при условията на чл.47 от ГПК и на ищеца били дадени указания да установи вземането си
по исков ред. Съобразно указанията на съда ищецът моли да бъде постановено решение, с
което да се признае за установено, че ответника му дължи сумите, за които има издадена
заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 992 / 2022 год. на РС - Търговище, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението, като се присъдят и направените по делото и в
заповедното производство разноски. В съдебно заседание иска се поддържа от процесуалния
представител на ищеца.
В дадения месечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения от съда особен представител. В отговора предявения иск, с правно осн. чл.422 от
ГПК е оспорен изцяло, както по основание, така и по размер, без да са изложени конкретни
1
правни доводи. В съдебно заседание поддържа отговора, като твърди, че липсват
категорични доказателства, че именно ответникът е бил ползвател на предоставената от
ищеца ел.енергия за битови нужди, чиято стойност е фактурирана и съставлява цената на
иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното : Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 992 / 2022 год. на РСТ ищеца е
подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е
издал Заповед за изпълнение № 471 / 01.08.2022 год. за сумата от 278.19 лв. – главница,
представляваща незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 15.10.2021г. до
17.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
заявлението – 01.08.2022г. до окончателното изплащане на задълженията , и сумата от 15.61
лв., представляваща мораторна лихва от падежа на фактурите до 14.07.2022г., като е
присъдил и разноски в заповедното производство. Заповедта за изпълнение е била връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.1-3 от ГПК, поради което съдът е дал указания за
предявяване на иск за установяване на вземането на ищеца, на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн.
чл.422 от ГПК.
От приложените по делото писмени доказателства се установи, че ответникът е
клиент на ищеца, с кл. № ********** за обект на потребление с аб.№ ********** в
с.Драгановец, ул.******, общ.Търговище, като с протокол от 08.06.22017 г. е монтирано
СТИ на адреса, който протокол е подписан от ответника. От приложените към делото
фактури, извлечение от сметката на клиента и справка за потребление за периода 2019 г. –
2022 г. се установява, че за периода 02.09.2021 г. - 02.01.2022 г. в обекта, за който ответника
е разкрил партида при ищеца има доставена, ползвана и отчетена ел.енергия за битови
нужди на стойност 278,19 лв. Ответникът не е оспорил, че задължението по приложените
фактури не е изплатено на ищеца. Ответника не е представил доказателства за извършено
пълно, или частично погасяване на задължението след завеждане на иска. От заключението
на вещото лице, прието без възражения от страните и възприето от съда се установи, че
задължението на ответника към ищеца за заплащане стойността на ползвана ел.енергия за
периода 02.09.2021 г. - 02.01.2022 год. възлиза на 278,19 лв., а размера на обезщетението за
забава върху установените задължения възлиза на сумата от 15,61 лв. От заключението се
установи също така, че отразената стойност на фактурите, съответства на ценовото
образуване, определящо цената на електроенергията за процесния период.
При така установеното съдът преви следните изводи : Ответникът, чрез назначения
особен представител не оспорва, че е на лице облигационна връзка между страните по
договор за доставка и продажба на ел.енергия, както и не се оспорва, че за периода
02.09.2021 г. - 02.01.2022 год. ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца стойността на доставената и ползвана ел.енергия. Не се оспорва и обстоятелството, че
поради изпадането в забава ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава. Основния
2
спор между страните е дали ответникът е реалният ползвател на доставената за процесния
период ел.енергия, за да възникне за него задължението да заплати стойността на същата.
Това възражение на ответника, съдът счита за недоказано. Съгласно чл.4, ал.1 от ОУ
потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имота, присъединен към електроразпределителната мрежа, а чл.6 от ОУ дава възможност
потребител на ел.енергия за битови нужди да бъде и друго лице, за което собственикът, или
носителят на вещно право на ползване на имота е дал съгласие в писмена нотариално
заверена форма. Безспорно е, че именно ответникът е регистриран при ищеца като
потребител на ел.енергия, по смисъла на чл.4, ал.1 от ОУ, като същият е имал задължение в
30 дневен срок да уведоми ищцовото дружество при промяна в собствеността, или
ползването на обекта, в който се доставя енергия, съгласно чл.16, т.2 от ОУ, като в случай на
неизпълнение отговаря за заплащане на ползваната ел.енергия, солидарно с лицата, които са
ползватели. Доказателства, установяващи, че ответникът е уведомил ищеца за промяна в
собствеността, или ползването на обекта по делото не са представени, поради което и
възраженията на същия се явяват неоснователни.
При така установеното съдът счита, че предявения иск е основателен и като такъв
следва да бъде уважен. Установи се по безспорен начин, че между страните е имало сключен
договор за продажба на ел.енергия, по който ответникът не е изпълнил задълженията си и е
останал задължен със сумата от 278,19 лв. - главница и 15.61 лв. - лихви. С оглед събрани по
делото доказателства, съдът счита за установено, че вземането на ищеца съществува в
претендирания размер, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК в размер на 575 лв., както и разноски
в заповедното производство в размер на 75 лв., на осн. чл.78,ал.1 от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. М. М., ЕГН ********** от с.Драгановец,
общ. Търговище, ул. „*****, дължи на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”****,
представлявано от П. С. С., Я. М. Д., Д. К. Д., действащи чрез пълномощник: юрк. Е. П. М.,
сумата от 278.19 лв. – главница, представляваща незаплатена ел. енергия, доставена в
периода 02.09.2021 г. - 02.01.2022 год., по фактури, издадени за периода от 15.10.2021г. до
17.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2022г. до
окончателното изплащане на задълженията, и сумата от 15.61 лв., представляваща
мораторна лихва от падежа на всяка от фактурите до 14.07.2022г., за което вземане има
издадена Заповед за изпълнение № 471 / 01.08.2022 год. по ч. гр. д. № 992 / 2022 год. на
РСТ, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН ********** от с.Драгановец, общ. Търговище, ул. „**** да
3
заплати на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул....., представлявано от П. С. С., Я. М.
Д., Д. К. Д., действащи чрез пълномощник: юрк. Е. П. М. направените в исковото
производство разноски в размер на 575,00 лв. и разноските в заповедното производство в
размер на 75,00 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4