РЕШЕНИЕ
№ 3380
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20231110202816 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Х. К. срещу наказателно постановление №
.................от 26.10.2020г., издадено от зам. кмета на Столична община, с което
на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
В жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се
твърди, че парко мястото на което жалбоподателката е паркирала автомобила
си не е било обозначено като предвидено за ползване от хора с увреждания,
като не е имало нито маркировка, нито поставен знак, указващ това. Излагат
се доводи, че липсва описание на извършеното нарушение в АУАН. Според
жалбоподателката поставянето на знак В28 до знак Д21 е нарушение на чл.
120 от Наредба 18 от 2001 за сигнализация на пътищата с пътни знаци, като
знакът не посочва и колко места са предвидени за паркиране на хора с
увреждания. Посочва, че постановлението не съдържа доказателства за
извършеното нарушение, както и отегчаващи и смекчаващи обстоятелства,
като не са били взети предвид възраженията на жалбоподателката. Твърди се,
че случаят е маловажен.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателката, редовно
1
призована, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.
Ганева, която заявява, че НП следва да бъде потвърдено и желае присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
На 28.09.2020г. около 12.35ч. жалбоподателката паркирала личния си
л.а. СА 9033 ТВ на пл.”Ал. Б.” срещу БНБ към ул.”Г.. Г.” на място определено
за паркиране на хора с трайни увреждания, без да има това право.
Това било констатирано от полицай Красимир Иванов, който съставил
докладна записка и предприел действия по репатриране на автомобила на
наказателен паркинг, като преди това направил и необходимия брои
фотоснимки, удостоверяващи извършването на нарушението.
Въз основа на изготвената докладна записка св. В. съставил АУАН за
нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Жалбоподателката депозирала възражение срещу съставения акт.
Въз основа на този АУАН зам. кметът на СО издал атакуваното
понастоящем наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетеля В.. Същите следва да бъдат кредитирани като достоверни и дадени
въз основа на непосредствените му възприятия. Свидетелят лично е
установил посоченото нарушение.
При тези факти се налага извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на жалбата.
При извършената служебна проверка за спазването на изисквания на
ЗАНН в хода на администратвино-наказателното производство съдът не
констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да
водят до отмяна на наказателното постановление. Както актът за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 42, т. 4 и т. 5
и чл. 57, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗАНН в АУАН и НП подробно са посочени всички
изискуеми реквизити, сред които всички елементи на нарушението, вменено
на жалбоподателя, както и неговата правна квалификация, поради което
2
правото му на защита е гарантирано.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че липсва
описание на извършеното нарушение в АУАН. В акта подробно е описано
нарушението, както словесно, така и цифрово.
АНО законосъобразно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че
постановлението не съдържа доказателства за извършеното нарушение. НП
съдържа всички необходими реквизити, като се базира на цялата преписка,
предхождаща издаването на НП, вкл. и фотоснимки, докладни и др.
Действително АНО не е изложил в мотивите си отегчаващи и
смекчаващи обстоятелства в НП, но това не е задължително и означава, че
АНО не е взел предвид такива.
Възраженията на жалбоподателката срещу АУАН са посочени от АНО в
НП, без да се анализират, което е пропуск на АНО, който обаче не може да
бъде определен като съществен такъв.
По същество съдът намери, че в чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП ясно е
указано, че "Освен в посочените в, ал. 1 случаи паркирането е забранено: на
места, определени за хора с трайни увреждания…".
Налице е забрана за действие, с която жалбоподателката, при описаните
вече време, място и обстановка, не е съобразила поведението си.
Нарушението по чл. 98, ал. 2 т. 4 ЗДвП е правилно установено и
квалифицирано от актосъставителя и административнонаказващия орган,
като съдът счита, че е същото е доказано по убедителен начин.
Ето защо, също така правилно, административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл. 178д
от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
Този размер не следва да бъде обсъждан, тъй като
административнонаказателната разпоредба предвижда именно посочения
абсолютно определен размер на санкцията.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че парко мястото
на което жалбоподателката е паркирала автомобила си не е било обозначено
като предвидено за ползване от хора с увреждания, като не е имало нито
3
маркировка, нито поставен знак, указващ това. Видно от приложения към
преписката доказателствен материал, а именно фотоснимки, се установява, че
мястото на извършване на нарушението е обозначено с пътни знаци В21, Т17
и Д21, като е налице и отбелязването, че се касае за 4 места. Съдебният състав
не споделя доводите на жалбоподателката, че поставянето на знак В28 до
знак Д21 е нарушение на чл. 120 от Наредба 18 от 2001 за сигнализация на
пътищата с пътни знаци, като знакът не посочва и колко места са предвидени
за паркиране на хора с увреждания.
Нарушението не представлява "маловажен случай", тъй като
обществената му опасност е типична за обичайния случай на нарушение
по чл. 98, ал. 2 т. 4 ЗДвП. В тази връзка възраженията са неоснователни.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
Столична община следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди Г. Х. К. да
заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Последното обуславя извода на съда, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно и водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ....................от
26.10.2020г., издадено от зам. кмета на Столична община, с което на Г. Х. К. е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. Х. К. да заплати на Столична община юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5