Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и седемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 6 007 по описа за 2016
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 70 000 лв.
В исковата молба на М.В.Т. се твърди,
че на 02.10.2015 г., около 19, 50 часа, в гр. Троян, на кръстовището на ул.
„Васил Левски” и ул. „Св.Св. К. и Методий” е настъпило ПТП между водача на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********– И.Н.М. и ищцата като пешеходец. Твърди
се, че вина за ПТП има водачът на лекия автомобил, който управлявал МПС с
несъобразена скорост. Твърди, че от ПТП-то получила счупване на горното и
долното рамо на дясната седалищна кост на таза, контузия по цялото тяло,
огромни кръвонасядания на главата, дясната ръка и двете подбедрици. Била
настанена в МБАЛ – гр. Троян и й било проведено 5-дневно болнично лечение като
на горното и долното рамо на седалищната кост й бил поставен остеосинтезен
материал. Твърди се, че била поставена на строг постелен режим, който продължил
и в домашни условия. Твърди, че търпяла болки, страдания и ограничения.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Мерцедес”, да й заплати сумата 70 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „А.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Страните са депозирали допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Н..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. М..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. №
359р-20686/22.10.2015 г. на ОД на МВР – гр. Ловеч, от който се установява, че
на 02.10.2015 г., около 19,15 часа, в град Троян, на кръстовище на ул. „Васил
Левски” и ул. „Св.Св. К. и Методий” се е осъществило ПТП между лек автомобил „Мерцедес“
с рег. № ********, управляван от И.Н.М. и пешеходката М.В.Т., от което
пострадал се явява пешеходеца с диагноза – спукване на седалищна кост и
контузия /натъртване/ на главата. Като причини за ПТП е посочено – лекия
автомобил блъска пресичащия пешеходец.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че скоростта на
движение на лекия автомобил към момента на удара е била от порядъка на 50 км/ч
като опасната зона за спиране при тази скорост е 29, 83 метра. Вещото лице е
обосновало извод, че левият фар на автомобила при включени къси светлини,
осветява пред автомобила на разстояние около 50 метра. Обоснован е извод, че
водачът е имал техническата възможност да възприеме пешеходеца на светлината на
фаровете на автомобила. Вещото лице е посочило в заключението си, че ударът е
бил технически предотвратим за водача на лек автомобил „Мерцедес” чрез
предприемане на аварийно спиране. Обоснован е и извод за техническа
предотвратимост на удара и при скорост на движение на автомобила с 40 км/ч.
Вещото лице е посочило в експертизата, че по делото няма данни за наличие на
други участници в движението и за налични препятствия по платното за движение,
ограничаващи видимостта на водача на автомобила и пешеходеца.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Д.Л.К.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че ищцата
М.В.Т. е получила спукване на двете рамена на дясната седалищна кост и кръвонасядания
на челото и по предната повърхност на двете подбедрици. Обоснован е извод за
проведено консервативно лечение с предписан постелен режим. Вещото лице е посочило в заключението си, че
по принцип контузиите отзвучават максимум за около 1 месец като не оставят
остатъчни явления. Посочено е, че получените кръвонасядания взависимост от
тяхната големина се разсейват за време между десетина дни и около месец като
опасност от тромби при разсейването на кръвонасяданията няма. Посочено е в
заключението, че метална остеосинтеза за спукването на двете рамена на
седалищната кост не е била поставяна. Вещото лице е обосновало извод, че има
разлика между понятията „счупване” и „спукване” на костите на седалището като
спукването е частен случай на счупването, при който обикновено не е нарушен
целия напречник на дадената кост, а само част от него. Вещото лице е посочило,
че периодът на възстановяване е 2 -2 ½ месеца. Обоснован е извод, че
болките и страданията са били за периода на възстановяване или максимум 2
½ - 3 месеца, със средна интензивност, по-интензивни през първия месец и
с постепенно затихване към края на възстановителния период. Вещото лице е
посочило, че занапред при рязка промяна на времето, висока влажност или
пренатоварване на крайника ищцата може да има неприятни усещания до рязка болка
в местата на счупване.
По делото е изслушана и СМЕ, изготвена от вещото лице д-р К.А.С.. Вещото
лице е посочило, че ищцата М.В.Т. е получила спукване на двете рамена на дясната седалищна
кост и кръвонасядания на челото и по предната повърхност на двете подбедрици.
Обоснован е извод за проведено консервативно лечение с предписан постелен режим
с възможност за предвижване с помощни средства.
Вещото лице е посочило в заключението си, че по принцип контузиите
отзвучават максимум за около 1 месец като не оставят остатъчни явления.
Посочено е, че получените кръвонасядания взависимост от тяхната големина се
разсейват за време между десетина дни и около месец като опасност от тромби при
разсейването на кръвонасяданията няма. Посочено е в заключението, че метална
остеосинтеза за спукването на двете рамена на седалищната кост не е била
поставяна. Вещото лице е обосновало извод, че има разлика между понятията
„счупване” и „спукване” на костите на седалището като спукването е частен
случай на счупването, при който обикновено не е нарушен целия напречник на
дадената кост, а само част от него. Вещото лице е посочило, че периодът на
възстановяване е 2 -3 месеца. Обоснован е извод, че болките и страданията са
били за периода на възстановяване или максимум 2 - 3 месеца, със средна интензивност,
по-интензивни през първия месец и с постепенно затихване към края на
възстановителния период. Вещото лице е посочило, че занапред при рязка промяна
на времето, висока влажност или пренатоварване на крайника ищцата може да има
неприятни усещания до рязка болка в местата на счупване. Посочено е, че
последиците от травмата на таза, получена при ПТП, са болки в дясна лингвинална
област, ограничените движения в дясна тазобедрена става, както и затруднената
походка до невъзможна походка като болките в дясна лингвинална област и
затруднените движения в дясна тазобедрена става не представляват усложнение, а
нормално следствие от получените увреди.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се З.ължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена с оглед съвкупна преценка на
протокола за ПТП и изводите на САТЕ, изслушана по делото.
Установено по делото, от заключението на САТЕ и констатациите в протокола
за ПТП е обстоятелството, че причина за настъпване на ПТП-то е поведението на
водача на лекия автомобил «Мерцедес», изразяващи се в предприетите от него
действия по управление на автомобила в нарушение на правилата за движение, а
именно движение с несъобразена скорост и несвоевременно предприемане на маневра
«аварийно спиране» при наличие на техническа възможност за същата. При
наличните по делото доказателства не се установяват данни за наличие на
поведение на ищцата, с което същата да е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза – единична и допълнителна.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й травматични увреждания, настъпилата временна промяна
в стереотипа й на живот и създаден дискомфорт представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на пострадалия, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпял болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищцата /66 г. към датата на ПТП/, интензитетът на нейното страдание с оглед
понесените от същата травматични увреждания справедливо би било да се присъди сума
от 20 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер от 70 000 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен. По отношение претенцията за
заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата
на извършване на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на
съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт /решение
133/26.05.2011 г. по дело 664/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение N:605 от
06.06.1995 г., IV г. о. на ВКС/.
По разноските: Ищецът е депозирал списък на разноски по чл. 80 от ГПК, в
който е заявено искане за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на 7000 лв. Искането е заявено в преклузивния
срок по ГПК, същото основание е посочено и в представения по делото договор за
правна защита и съдействие /стр. 10 в делото/. С оглед заявения размер на иска,
фактическата и правна сложност на делото, извършените по него процесуални
действия настоящият съдебен състав намира, че същото следва да се определи в
размер на 2630 лв., предвид което заявеното възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК
от ответника е основателно. Припадащата се част от него с оглед уважената част
от иска възлиза на сумата от 751, 43 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на припадащата
се част от разноските, заявени в депозирания списък по чл. 80 от ГПК с оглед
отхвърлената част от иска, която част възлиза на сума в размер на 1 090 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда в размер
на 850 лв. с оглед уважената част от претенцията.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на М.В.Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. К.Н. сумата от 20
000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 02.10.2015 г. в гр. Троян, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2015 год. до
окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 70 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. К.Н. сумата от 751, 43 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.В.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. К.Н. да заплати на основание
чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата 1 090 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 850 лв. – дължима ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: