Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260154
27.06.2022 г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, ІХ-ти състав, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Районен съдия: Татяна Т.
при секретаря: Гергана Т., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2384 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени е иск с правно основание чл.200
от Кодекса на труда (КТ) и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. С. срещу „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. П., ул. „Р. „Д.“ ********с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 120000 лева, представляваща частичен иск от вземане в пълен размер от 150000 лева, представляващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на трудова злополука от ** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – ** г. до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който е изразил становище, че производството по делото е недопустимо, тъй като няма влязло в сила разпореждане на НОИ, с което злополуката да е приета за трудова. В условията на евентуалност ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер, поради което и иска същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Оспорил е фактическата обстановка, изложена от ищеца в исковата молба, като излага различна такава. Ответникът възразява, че претенциите са завишени и не отговарят на претърпените вреди. Алтернативно ответникът е направил възражение по чл.201, ал.2 от КТ за проявена от работникът груба небрежност при настъпване на трудова злополука, като иска намаляване на обезщетенията с процента на съпричиняване от ищеца.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. С., който поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски, а на него, в качеството му адвокат предоставящ безплатна правна помощ, да му се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. Т., която оспорва исковете.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
Релевираните в отговора на исковата молба възражения за недопустимост на иска поради липса на трудово правоотношение между страните, са неоснователни, тъй като ищецът в исковата молба твърди, че между страните е налице валидно трудово правоотношение, и не се отразява на процесуалната легитимация да отговаря по предявения иск. В случай, че в действителност между страните няма наличие на валидно трудово правоотношение, то това обстоятелство ще се отрази върху материалната легитимация, която се определя от доказването и основателността на иска. Ето защо съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По основателността:
За да възникне имуществена отговорност на работодателя
за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или
служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно (от
ищеца) доказване по правилата на чл.154, ал.1 от ГПК следните материални
предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни
последици – болки и страдания, както и твърдените имуществени вреди и 3)
причинно – следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т.е. причинените
болки и страдания и имуществени вреди да са закономерна, естествена последица
от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква
независимо от обстоятелството дали той, негов орган или друг негов работник или
служител е виновен за увреждането - арг. чл.200, ал.2 от КТ. В този смисъл
отговорността на работодателя по чл. 200, ал.1 от КТ е обективна, поради което
дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност,
работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена
отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност
(т.нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния
резултат при тази форма на вината (в чл.201, ал.2 от КТ е използван терминът
"груба небрежност") отговорността на работодателя може само да бъде
намалена.
Видно от приложеното по делото решение № ** от ** г.,
по гр.д. № ** г. на ПРС, влязло в сила на 13.10.2021 г., е признато за
установено, че между ищеца Г.Д.П., в качеството му на работник от една страна и
ответното дружество „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, в качеството му на
работодател от друга страна, към ** г. е било налице валидно трудово
правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „О.Р.“, с код по НКПД **, въз
основа на трудов договор, сключен между ищеца като работник и ответника като
работодател на ** г. Макар и това обстоятелство да е спорно между страните, то
този факт се установява по категоричен начин от посоченото влязло в сила решение,
и на основание чл.297 от ГПК е задължително, както за страните, така и за съда.
От тук следва извода, че към датата на злополуката – ** г., ищецът е работил по
трудов договор в ответното дружество на длъжност “О.Р.”, по силата на сключен
между страните на ** г. трудов договор.
От приложеното разпореждане № 4 от 31.01.2022 г. на
длъжностно лице при ТП на НОИ, се установява, че около 17:00 часа на ** г.
ищецът, като О.Р. при ответника, е работил на строителен обект на „Струма Про
Инженеринг“ ЕООД в гр. С., бул. „И.Ш.“, гара И., като е влязъл в изкоп с
дълбочина от 2,40 м. за полагане на тръби, и докато е извършвал тази дейност,
земята до изкопа се е свлякла, затрупала го е до раменете, а ищецът изпитал
силни болки в областта на таза и десния крак. За тези обстоятелства няма спор
между страните.
От приетата и неоспорена от страните съдебно –
медицинска експертиза се установява, че при процесния инцидент, ищецът е
получил следните увреждания:…. Както вече бе посочено, злополуката е призната
за трудова по надлежния ред - с влязло в сила разпореждане № 4 от
31.01.2022 г. на ТП на НОИ гр. П..
Разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО има
двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга
страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в
частност – за наличието на трудова злополука,
като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на
правото на обезщетение, в който смисъл е решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр.
д. № 599/2009 г. на ВКС.
Целта на обезщетението по чл.200, ал.1 от КТ е да
репарира работника или служителя за причинените му в резултат на претърпяната
трудова злополука неимуществени и имуществени вреди. Следователно, предмет на
обезвреда са само тези вреди, които са в причинно - следствена връзка с
претърпяната трудова злополука.
От приетата и неоспорена от страните съдебно –
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице медик – д-р К.С. се установява,
че в резултат на инцидента ищецът е получил следните увреждания: …...
Първоначално било проведено консервативно лечение с покой на легло, а след това
и оперативно лечение на счупванията на таза, изразяващо се в О.О., наместване
на счупванията и фиксиране на фрагментите с три плаки и винтове, като общият
възстановителен период при ищеца е продължил около една година. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че пикът на болките е бил при самия инцидент,
когато е бил притиснат ищеца, а самият инцидент, така както е станал - чрез
свличане на земна маса, обикновено се получавали травми на таза. Пояснява, че ищецът
е бил притиснат от двете страни с пръст и получените от него травми са типични
за такъв вид инциденти. Вторият пик на болките е бил след оперативното лечение,
което наложило да бъде на легло в продължение на 45 дни. След този период, започва
дозирано натоварване и прохождане с проходилка и с патерици, като
възстановяването при ищеца е продължило около година. Експерта сочи, че
получените от ищеца увреждания поотделно и в съвкупност, реализират М.П. –
трайно затруднение движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни,
като възникналата при ищеца временна нетрудоспособност е в периода от ** г. до
04.11.2020 г., а периода, през който ищеца е имал необходимост от помощ при
хигиенно битовото си самообслужване е бил около 7-8 месеца. За да изготви
експертизата, вещото лице – Т. е извършил и личен преглед на П., при който е
установил невъзможност за активно повдигане на Х.то нагоре – П.Н.Ф., ограничен
обем движение в дяна Т.С., болки в областта на дясна Т.С., за които сочи, че ще
продължат и за в бъдеще. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че ищецът
няма да може да се възстанови напълно от получените травматични увреждания, тъй
като станалото счупване е в областта на Т.С., при което счупване има прекъсване
на Х., предполагащо развитие на по-бързи, по-тежки А. промени, респ. Д.
проблеми и невъзможност Х. да се храни в тази става. Във връзка с увреждането
на Н.Ф., вещото лице пояснява, че с оглед давността на травмата, при ищеца няма
да настъпи пълно възстановяване. Вследствие претърпяното от П. оперативно
лечение, вещото лице е констатирало наличие на два оперативни белега, за които
сочи, че ще останат трайни, а Х.то няма да може да се подобри, но и няма болки
в самото Х., тъй като не може да го движи. Преживените от ищеца травматични
увреждания са променили неговата походка, към което състояние се е приспособил.
Вещото лице сочи, че не е установил ищецът да е провел рахабилитация след
настъпилото травматично увреждане, която би подобрила неговото възстановяване.
От посоченото в съдебно – медицинската експертиза се
установява, че същата е изготвена въз основа на представената по делото
медицинска документация, и след извършен от вещото лице личен преглед на ищеца.
От приетата и неоспорена от страните съдебно –
психологична експертиза изготвена от вещото лице – психолог Б.Б. се установява,
че предвид преживяното от ищеца травматично събитие, психологическото му
състояние не е стабилно, тъй като при ищеца се наблюдавал невротичен синдром от
астеничен тип със значителни психо-соматични нарушения. Това му състояние е
свързано с високи нива на тревожност, наличие на депресивен синдром в
емоционалното му състояние, в поведението му, в отношението към себе си и към
социалната среда, като се наблюдавали и тенденция към социална изолация,
апатия, скованост, несигурност, вследствие на което се появяват и затруднения
при справяне с ежедневните ангажименти и социалните контакти. Вещото лице –
психолог сочи, че вследствие на злополуката ищецът страда от безсъние, буди се
нощем и не може след това с часове да заспи, а когато минава покрай място, на
което се извършват изкопни действия, се разстройва, като в главата му нахлуват
травматични спомени от преживения инцидент. При ищеца е регистрирана
неустойчивост на емоционалното състояние, проявяващо се в колебания на
настроението, повишена умора, тревожност, раздразнителност, неудовлетвореност
от себе си, вина, апатия, за което вещото лице сочи, че е необходима
допълнителна консултация с психиатър, относно преценка състоянието му и бъдещо
лечение. До момента на проведената от вещото лице беседа с ищеца, последният не
е провеждал психотерапия и медикаментозно лечение за преодоляване на психологичните
последици от процесната злополука.
От показанията на свидетеля - Р.А. П., съсед на ищеца,
се установява, че след злополуката, ищецът бил в тежко състояние, изпитвал
силни болки, тазът му бил увреден, не можел да се движи, бил на легло, като
това му състояние продължило около 1-2 месеца. След този период в къщи ищецът
започнал да опитва да се движи, първоначално с помощта на проходилка, а
по-късно и с помощта на патерици. Сочи, че в продължение на 7-8 месеца след
злополуката, ищецът не е ходил нормално, и не е ходил на санаториум, поради
липса на средства. Към днешна дата, свидетеля сочи, че ищецът не се е
възстановил напълно - не може да вдига нищо тежко, не може да ходи нормално,
криволичи, замята крака, изпитва болки, станал раздразнителен, и не се хранел
достатъчно. Предвид изминалия период от време, свидетеля не можа да посочи с
точност датата на станалия инцидент.
От показанията на свидетеля М.Е.Т. – съсед на ищеца,
който го е посещавал в болничното заведение на третия ден след инцидента, се
установява, че по време на посещението му П. не бил много контактен, но
говорел, ревял, притеснявал се от случилото, и тъй като бил на
болкоуспокояващи, не изпитвал силни болки. Свидетеля сочи, че след изписване от
болничното заведение, ищецът отново изпитвал болки, не можел да ходи до
тоалетна, бил с катетър и не можел да става от леглото. Сочи, че се наложило да
проведе ново болнично лечение, при което претърпял оперативна намеса, като след
изписването му, продължил да бъде на легло около един месец, а след това
започнал да става по малко, да се раздвижва в началото с помощта на проходилка,
а по – късно започнал да ходи и с помощта на патерици. Към днешна дата
свидетеля твърди, че ищецът накуцва, не може да стъпва на петата, походката му
е променена, стъпва на пръсти, не може да ходи бързо, и бързо се уморява, имал
проблеми с емоционалното състояние, бил отчаян и изнервен.
От приложеното експертно решение № **** от **** г. се
установява, че вследствие претърпените при злополуката травматични увреждания
от ищеца, на същия му е определена 50 % трайно намалена работоспособност, със
срок на намалената работоспособност от 1 година.
От събраните по делото доказателства следва извода, че
безспорно се касае за трудов спор по чл.200 от КТ, като в конкретния случай се
претендират неимуществени вреди от трудова злополука, вследствие на която е
настъпила внезапно травматично увреждане при ищеца, за което работодателят
отговаря имуществено.
Относно размера на претендираните неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл.51 от ЗЗД, за да е налице
пълно обезщетяване на пострадалото лице, следва да бъдат възстановени всички
реално претърпени вреди – настъпилите и бъдещи, които са в пряка и
непосредствена последица от настъпилата трудова злополука. Размерът на
обезщетението при причинени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост при спазване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Справедливото определяне на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а следва да бъде преценявано с оглед критериите залегнали в т.ІІ от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, и е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след
преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и
степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на
лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните
последици, вкл. козметични и др. външни дефекти, възраст на увреденото лице и
възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и
социално положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост
изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за
претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от
вредоносното действие. В този смисъл е
решение № 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 323/2012 г., III г. о.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Съдът намира, с оглед събраните по делото
доказателства, че за репарация на причинените на ищеца болки и страдания следва
да се определи обезщетение в размер на 35000 лева, като отчита, че на същия са
били причинени болки и страдания с голям интензитет при самия инцидент и след
оперативното лечение, необходимостта от чужда помощ при самообслужване за
период от около 7-8 месеца, настъпилата временна неработоспособност - малко над
една година, обективните последици от травматичните увреждания - невъзможност
за активно повдигане на Х.то нагоре – П.Н.Ф., ограничен обем движения в дяна Т.С.,
продължаващите болки в областта на дясна Т.С., които няма да отшумят за в
бъдеще, останалите два трайни белега от проведеното оперативно лечение. При
определяне размера на обезщетението съдът взе предвид средната възраст на ищеца,
като отчете и факта че въпреки проведеното лечение, изминалия период от време, Х.то
няма да може да се подобри, трайно променената походка на ищеца, претърпяната
психологична травма, която и към приключване на съдебното дирене не е отшумяла,
определената му намалена работоспособност от 50 % вследствие на претърпените от
ищеца травматични увреждания. Увреждането и последиците от него са се отразили
на нормалния социален живот на ищеца за един продължителен период от време,
като за в бъдеще ще имат значение за възможността му да работи, съответно да се
осигурява и пенсионира. При отчитане на всички тези обстоятелства настоящият
съдебен намира, че справедливото обезщетение в случая възлиза на сумата от 35
000 лева. Така определеният размер е съобразен с принципа за справедливост,
визиран в чл.52 от ЗЗД, и със съдебната практика при определяне на обезщетения
при сходни увреждания. Следва да се има предвид, че в случая е налице многофрагментно
счупване на дясна седалищна кост, счупване на дясното крило на кръстповата
кост, счупване на двете рамена на срамната кост – двустранно, което е наложило провеждането
на оперативна интервенция. Определеният размер на обезщетението е съобразен и с
обстоятелството, че към настоящия момент ищеца не се е възстановил, продължава
да накуцва, неотшумялата психологична травма, въпреки изминалия период от
време, трайно променената походка на ищеца, който макар и да се движи без
помощни средства продължава да накуцва, което му състояние няма да се промени,
както и определеният му процент намалена работоспособност от 50 % за срок от
една година. Взети са предвид и ограничените движения в областта на дясна Т.С.,
както и продължаващите болки в областта на дясна Т.С..
При определяне размера на обезщетението, настоящият
състав съобрази и продължителността на лечебния и възстановителен процес при ищеца.
В резултат на трудовата злополука ищеца е бил 404 дни в отпуск поради временна
нетрудоспособност или за периода от ** г. до 04.11.2020 г. Съдът съобрази
констатираното от вещото лице – медик накуцване при ищеца към момента на
извършения от него преглед, което накуцване няма да отшуми, и няма да се
възстанови.
Относно направеното възражение за съпричиняване:
Съгласно чл.201, ал.2 от КТ, определеният размер на
обезщетението може да бъде намален, ако пострадалият е допринесъл за настъпване
на злополуката. Такова възражение е направено от работодателя с отговора на
исковата молба.
Съгласно константната съдебна практика работодателят
не отговаря за вредите от настъпилата злополука само в случаите, когато
пострадалият е причинил умишлено увреждането при двете форми на умисъла - искал
или допускал да бъде увреден - пряк или евентуален умисъл. Работодателят
отговаря, но отговорността може да се намали (но не и да се изключва изцяло),
ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност, т. е. само при небрежно увреждане и пак работникът е виновен за самоувреждането
си, но вината не е умишлена, а небрежна, и то под формата на груба небрежност.
Ако не е налице груба небрежност, а обикновена такава, тогава работодателят ще
отговаря изцяло, без каквото и да било намаление на отговорността, за разлика
от увреждането по чл.45 от ЗЗД, където допринасянето в каквато и да е степен е
основание за намаляване на следващото се общо обезщетение по силата на чл.51 от ЗЗД.
Небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена
категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните
правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да
доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното
съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни
факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. В този
смисъл е решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.
дело № 387/2010 г., ВКС, IV г. о., решение
№ 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., постановено по
реда на чл.290 от ГПК и др.
С оглед горното в настоящия случай съдът приема, че не
е налице съпричиняване от страна на ищеца за станалата злополука. От събраните
по делото доказателства се установи по безспорен начин, че ищецът е заемал при
ответника длъжността „О.Р.“, като на ** г. е влязъл в изкоп за полагане на тръби
и докато е вършил тази дейност, земната маса натрупана до изкопа се е свлякла и
го е затрупала. Не се твърди от ответника, ищецът да е имал отношение към
извършения изкоп и натрупването на земната маса. Не се събраха и доказателства
в деня на започване на работната дейност ответникът да е провел инструктаж на
ищеца. В тази връзка приетото по делото копие от книгата за инструктаж бе
оспорено от ищеца, който твърди, че подписа положен срещу неговото име в тази
книга, не е положен от него. В тази връзка бе допуснато и изслушването на
съдебно – графологична експертиза, която не можа да бъде извършена, поради
непредставяне от страна на ответника на оригинала от книгата за инструктаж,
който оригинал да може да бъде изследван от вещото лице - графолог. За да може
ищеца да спазва правилата за безопасна работа, съгласно изискванията на КТ,
ЗЗБУТ и Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.
за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, работодателя е следвало да го обучи и инструктира,
за да може същият да спази нормативните изисквания, както и тези на работодателя,
за което по делото не се събраха доказателства. При това положение и след като
по делото не се събраха други доказателства, от които да може да се установи по
безспорен начин, че на ищецът е проведено обучение преди да започне да
изпълнява трудовите си задължения при ответника на датата, на която е станалата
трудовата злополука, както и не се събраха доказателства от които да се установи,
че на същият е проведен инструктаж, то от тук следва извода за липса на
съпричиняване по отношение на претърпяната от ищеца трудова злополука, и не е
допуснал груба небрежност. В тази връзка и следва извода, че с поведението си ищецът
не е допринесъл за настъпване на злополуката. Поради това и няма основание да
бъде намалявано обезщетението, което му се следва, съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ.
Ответникът е направил и възражение за приспадане от
определеното от съда обезщетение на ищеца, да бъде приспадната сумата от 4165
лева, от които сумата от 2000 лева платена на бащата на ищеца за възстановяване
на неговите здравноосигурителни права, и сумата от 2165 лева платена от
ответника на ищеца за поставяне на импланти по време на проведеното оперативно
лечение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като по делото не
се събраха доказателства, от които да може да се установи, че ответникът е
изплатил тези суми на ищеца. Що се отнася до представения разходен касов ордер
от 29.11.2019 г. за сумата от 2165 лева, то същия няма номер, и не носи подпис
на ищеца, поради което и не може да се приеме, че тази сума е изплатена, респ.
получена лично от ищеца. Други доказателства в тази насока не се събраха,
поради което и определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди
вследствие претърпяната от ищеца трудова злополука не следва да бъде
намалявано.
Тъй като е налице отговорност за увреждане, то
ответното дружество, по силата на чл.84, ал.3 от ЗЗД е в забава от датата на
злополуката или от ** година, поради което и на основание чл.86 от ЗЗД следва
да се присъди законната лихва за забава, върху определеното обезщетение за
неимуществени вреди, считано от тази дата, до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
Ищецът и ответникът са
направили искания за присъждане на разноски, за което ищецът е представил
списък по чл.80 от ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото, на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса за
обезпечение на бъдещ иск, държавна такса по двете въззивни части жалби, както и
държавни такси за издаване на обезпечителни заповеди, или сумата в размер на
23.63 лева, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на адв. С. с оглед осъществената от
него безплатна правна помощ на ищеца, както в производството по обезпечение на
бъдещ иска, така и в исковото производства, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 2191 лева, с
включен ДДС, съразмерно с уважената част от иска.
Съдът не присъжда на ищеца претендираните от него разноски в
изпълнителното производство по налагане на обезпечителна мярка, тъй като същите
са част именно от изпълнителното производство, и следва да бъдат събрани в хода
на изпълнителното производство. Поради това и не следва да бъдат присъждани в
хода на исковото производство.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответника също има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, като върху ищеца следва да бъдат
възложени разноски в размер на 1770.83 лева, за адвокатско възнаграждение и СМЕ
съразмерно с отхвърлената част от иска.
С оглед изхода на делото, ответното дружество следва да заплати, по
сметка на Пернишки районен съд, държавна такса в размер на 1400 лева, по
предявения иск съразмерно с уважената част, както и сумата от 116.67 лева,
изплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, както и 5.00 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че задължението не бъде
изплатено доброволно.
Водим от горното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.200, ал.1 от КТ „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище/адрес на управление, гр. П., ул. „Р. „Д.“ ******ап.117 да
заплати на Г.Д.П., ЕГН ********** ***, сумата от 35000 (тридесет и пет хиляди) лева, по предявения частичен иск от
вземане в пълен размер от 150000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от ** година, настъпила при
изпълнение на трудовите му задължения, довела до многофрагментно счупване на
дясна седалищна кост, счупване на дясното крило на кръстповата кост, счупване
на двете рамена на срамната кост – двустранно, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука
- ** г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 120000 лева,
представляваща частичен иск от вземане в пълен размер от 150000 лева.
ОСЪЖДА „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. П., ул. „Р. „Д.“ ******ап.117 да заплати на адвокат – П.П.С., ЕГН **********
сумата от 2191 (две хиляди сто деветдесет и един) лева,
с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение при условията на
чл.38 от Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска, за
осъществената от него защита на Г.Д.П.,
ЕГН **********, в исковото производство и производството по обезпечение на
бъдещ иск, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. П., ул. „Р. „Д.“ ******ап.117 да заплати на Г.Д.П., ЕГН ********** ***
сумата от 23.63 (двадесет и три лева и
шестдесет и три стотинки) лева, представляваща разноски в производството по
обезпечение на бъдещ иск и исковото производство за държавни такси, съразмерно
с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН ********** *** да заплати на „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. П., ул. „Р. „Д.“ ******ап.117 сумата от 1770.83 (хиляда седемстотин и седемдесет
лева и осемдесет и три стотинки) лева, представляваща разноски за СМЕ и
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „СТРУМА
ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. П.,
ул. „Р. „Д.“ ******ап.117 да заплати
по сметка на Пернишки районен съд държавна такса от 1400.00 (хиляда и четиристотин) лева върху уважената част от иска, ведно със законната лихва върху
държавните вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 116.67
(сто и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки) лева, заплатени от
бюджета на съда възнаграждения за вещи лица, съразмерно с уважената част от
иска..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г.
Районен
съдия: