Р Е Ш Е Н И Е
№ 260070
гр. Дулово, 23.12.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Дуловски районен съд в публично заседание на дванадесети май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при секретаря НИНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 779
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД , по искова молба подадена от искова
молба от „Еколес” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Дулово, ул.Васил Левски № 95, обл.Силистра, представлявано от управителя Т.Б.Е.
против „Бигест Импорт Експорт” ООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Дулово, ул. Искър № 72, представлявано от управителя А.М.Х..
С нея се иска от съда да признае за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1 440.00 лева по Фактура № *****.г.,
ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 17.09.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноските направени в
настоящото исково производство и тези които са направени в заповедното
производство. Представят се писмени
доказателства.
Ищецът твърди, че претендираната с
исковата молба сума представлява неплатени услуги за охрана на движими вещи от
ищеца въз основа на устен договор за отговорно пазене на ДМА собственост на
ответника, осъществено през периода от ****г. до ****г., за което била издадена
Фактура № *****.г. По тази фактура няма постъпило плащане от ответника. По
устна договорка между страните бил определен месечен наем за пазене на вещите в
размер на 150 лева, считано от **** г. На ****г. ищецът получил уведомление от ****,
че има обявен купувач на движимите вещи, които в края на месеца били
изнесени от недвижимият имот. Това
наложило прекратяването на договора за отговорно пазене на вещите. Ищецът
предал фактурата на ответника своевременно. Същата била осчетоводена и
дължимото за нея ДДС било внесено.
Въз основа на подадено от ищеца заявление
по чл.410 от ГПК, в РС-Дулово е образувано ч.гр.дело № ****г. по което е
издадена заповед за изпълнение за сумата предмет на настоящия установителен
иск.
След връчване на заповедта за изпълнение
на длъжника при условията на чл. 47,
ал.5 от ГПК заявителя „Еколес” ЕООД е подал настоящата искова молба.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявеният
установителен иск.
В законоустановеният срок ответникът чрез
назначеният му особен представител е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен и недоказан. Сочи, че след като на процесната фактура липсва
подпис на управителя и печат на дружеството-ответник, то едва ли ответника има
информация за издаването на такава.
По отношение на твърдението на ищеца, че между
страните имало сключен устен договор за отговорно пазене и охрана на ДМА собственост
на ответника, заявява че видно от представеният по делото протокол за опис на
движимо имущество от 17.12.2018 г. по изп.дело № 246/2018 г., законният
представител на взискателя и ищец в настоящото производство е назначен за пазач
на движимите вещи и съответно носи
отговорност за тяхното съхранение и опазване, поради което не му се дължи
възнаграждение.
Счита твърденията на ищеца са изцяло несъстоятелни и
недоказани.
Иска от
съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема са установено
следното:
Ищецът твърди, че правният му интерес от
водене на настоящото производство произтичало от следните обстоятелства:
С Протокол за опис на движимо
имущество от ***г. по изп.дело № ****г. по описа на ****, Т.Б.Е. - управител на
дружеството-ищец бил назначен за пазач на машини, които са собственост на
дружеството – ответник. Тези машини се намирали в недвижим имот, собственост на
дружеството-ищец.
Това наложило между страните по делото да
бъде сключен устен договор за отговорно
пазене на ДМА – собственост на ответника за периода от ****г. до *****г. Била издадена данъчна фактура № ********г.
за сумата от 1440.00 лв. с ДДС която не била платена. Уговорен бил месечен наем
за пазене на вещите в размер на 150 лв.,
считано от ****г.
На ******г. ищеца бил уведомен от ДСИ че има обявен купувач на движимите вещи и в
края на месеца същите били изнесени от недвижимият имот, което пък от своя
страна довели до прекратяване на договора за наем.
Била издадена фактура № ********г. за
сумата от 1440.00 лв. с ДДС. Същата бла предадена своевременно на ответното дружество.
Същата била осчетоводена и дължимото ДДС бло внесено. Като основание във
фактурата било записано „Охрана по отговорно пазене от ****г. до ***г.“
Ответната страна оспорва твърденията на
ищеца. В тази връзка в съдебно заседание на ****г. бе изслушани по реда на чл. 176 от ГПК
обясненията на А.М.Х. – законен представител на длужеството –ответник, която
категорично заяви че не познава лицето Т.Е., че не е разговаряла с него и не е
полчавала никакви документи. Изрично заяви, че не е имала устна договорка с
него. Заяви че е дала пълномощно на лицето Гюнай и че той управлява фирмата.
По делото бе разпитан в качеството на
свидетел Б.Е.Б./баща на управителя Т.Е./, който в показанията си заяви, че синът
му е разговарял през месец ****г. с лицето Г.С.
да стане пазач на машините които донесъл, но Т. не се съгласил. Тогава
му предложил на него да стане пазач срещу възнаграждение в размер на 500 лв.,
които свидетелят така и не получил.
Свидетелят категорично заяви, че Г. и синът му са разговаряли в деня на описа за
някакъв наем, но не знае за какъв наем са се договорили. Заяви още, че не
познава А., че те не е разговаряла със синът ми и че на описа е присъствал само
Гюнай който бил с някакви мъже от Република Турция. Не заяви законният
представител на дружеството Азизе Хюсеин да е присъствала на описа.
По делото по искане на ищеца е назначане
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не бе оспорено от страните
и бе прието.
При изслушването вещото лице заяви, че
счетоводството на двете дружества с води от една и съща счетоводна къща, че
процесната фактура № ********г. е заведена в счетоводните регистри на ищеца,
дебирана е в сметка 411- клиенти и е кредитирана сметка 703 – приходи от
услуги. При извършената от него проверка на счетоводните регистри е установило,
че тази фактура не е включена в СД по ДДС
и в дневниците за покупки както за отчетния период, така и в следващите
12 месеца.
Настоящото производство е особено исково
производство за установяването на вземане,
предмет на заповед за изпълнение.
Ищецът
носи тежестта да установи при условията на пълното и главно доказване фактите
на които основава иска си, а именно: че е налице валидна облигационна връзка
между ищеца и ответника, възникнала на основание устен договор, че
ищецът е изпълнил задълженията си по този договор, и че ответника не е изпълнил
договорните задължения и не извършил плащане по него, с което е нарушил виновно
условията на договора.
В настоящият случай ищецът иска от съда да
признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 1 440 лв., заради
това че вещите на ответника са били оставени на отговорно пазене в имот на
ищцовото дружество, а за техен пазач е назначен неговият управител.
Предвидената от законодателя в редица текстове
възможност за предаване за пазене на движими вещи, съответно за управление на
недвижим имот, има за цел обезпечаване на законосъобразното развитие на
конкретните изпълнителни способи, а именно провеждане на публична продан и
достигане на възможно най-висока цена при реализация.
Когато изпълнението е насочено към
определена движима вещ, посочена от взискателя, съдебният изпълнител я запорира
и описва, а след това я продава, като при всички свои действия спазва
предвидените в глава четиридесет и втора от ГПК „Изпълнение върху движими вещи“
правила.
След описа на движими вещи законодателят е
предвидил, че с оглед законосъобразното развитие на избрания от взискателя
изпълнителен способ е необходимо да се регламентира отговорността и
задълженията, обезпечаващи пазенето на вещите, с оглед достигане крайната цел
на изпълнението, а именно продажба и получаване на най-висока цена, която да
послужи за удовлетворяване на вземането на взискателите.
В чл. 469 ГПК е
предвидено, че описаната вещ може да бъде дадена за пазене на длъжника, ако не
бъде пренесена за продажба в магазин.
Всяка отделна движима вещ е специфична по същността си
и съответно при всеки отделен случай съдебният изпълнител трябва да съобразява
различни критерии и обстоятелства (дали например описва картина или поточно
механизирана линия за производство – в първия случай окачването на стената е
достатъчно да намали до минимум експлоатационните увреждания на картината, а в
другия случай няма как линията за производство да работи без да се амортизира).
Преценката и съобразяването на подобни обстоятелства е на съдебния изпълнител.
Органът по принудително изпълнение трябва да
прецени в зависимост от това дали длъжникът е дал съгласие по чл. 474, ал. 2 ГПК вещта да се продава в магазин (което означава, че той сам се е отказал да
ползва вещта (чл. 469, ал. 1, изр. първо) или такова съгласие липсва (което
означава, че продан чрез магазин не може да се извърши (чл. 474, ал. 2 ГПК) с оставяне за пазене на вещта от длъжника нейната стойност ще се
намали.
От представният по делото и приет като доказателство Протокол за опис на движимо имущество от ****г. по изп.дело № 246/2018г. по описа
на **** безспорно се установява, че за пазач на движимите вещи е определен не длъжника, а
взискателя.
След като съдебният изпълнител е преценил, че движимите веще не трябва да
остават у длъжника, тъй като има опасност същият да ги повреди, продаде или да
осуети по какъвто и да е начин изпълнението, вещите се предават на взискателя
или на пазач.
Предвидената в чл. 470,
ал. 1 ГПК поредност при определяне на това кой може да пази вещта не е
случайна. С нея законодателят е целял да даде превес при пазенето на вещта на
страните по делото (защото те имат най-голям интерес от вещ в добро състояние и
достигане на висока продажна цена) и едва при липса на желание от тяхна страна
(при длъжника е възможно и при изявено желание да му се откаже да пази вещта)
да се грижат за вещта до проданта е предвидил участие на трето лице – пазач,
чийто стимул е определеният от съдебния изпълнител хонорар (чл. 472 ГПК). Без
значение кой е определен да пази вещта (дали страните по делото или трето
лице), пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин и да дава сметка за
приходите от нея и за разноските по пазенето й.
Важно е да се отбележи, че възнаграждение за пазач
(чл. 472 ГПК) е предвидено само за случаите, в които за пазач е назначено трето
лице. Тоест ако вещта остане у длъжника или бъде предадена за пазене на
взискателя, за тях съдебният изпълнител не определя възнаграждение.
В случай обаче, че
вещите са предадени на взискателя или на пазач (чл. 471, ал. 1, предл.
последно) за пазене и се генерират разходи по съхранение, опазване и т.н.
(необходими и неотложни разходи), взискателят и пазачът имат право да ги
получат, като в този случай списък с направените разноски, свързани със
съхранението и запазването на вещта, се представят пред съдебния изпълнител,
който се произнася с постановление за разноски.
Същото се връчва на длъжника и след влизане в сила
стабилизираното постановление става пряко изпълнително основание.
По делото не бяха представени доказателства, че ищецът
в качеството си на пазач е генерирал разходи по съхранение, опазване и т.н.
(необходими и неотложни разходи) на предадените му за пазене движими вещи, че е
изготвил списък с направените разноски, който е представил пред съдебния
изпълнител, който се произнесъл за тях с постановление.
От друга страна ищецът освен пазач е и взискател по
изпълнителното дело, не се явява трето лице по смисъла на чл. 472 от ГПК,
поради което съдебният изпълнител не определя възнаграждение за вещите които са
оставени при нео за пазене.
С оглед изложеното и като взе предвид събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира че предявеният от ищеца
установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Още повече, че по делото не бе доказано по един
безспорен и категоричен начин че между страните имало валидно сключен устен
договор за отговорно пазене и охрана на ДМА собственост на ответника, който е
дал основание на ищеца да издаде фактура № ********г.
По разноските:
Такива се претендират единствено от ищеца.
Предвид изхода на делото, съдът намира че такива не
следва да му бъдат присъдени.
По изложените съображения и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Еколес” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово, ул.Васил Левски №
95, обл.Силистра, представлявано от управителя Т.Б.Е. против „Бигест Импорт Експорт” ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Дулово, ул. Искър № 72, представлявано
от управителя А.М.Х., иск с правно основание чл. 422 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сумата от 1 440.00/хиляда четиристотин и четиридесет/
лева ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.09.2019г.,
за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 296/18.09.2019г. по ч.
гр. д. № ****г. по описа на РС-Дулово/, като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: