МОТИВИ ПО НАХД № 1737 ПО
ОПИСА НА КЮСТЕНДИЛСКИ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2019 ГОДИНА
Районна прокуратура – Кюстендил
е внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК на обв. Д.Д. с
ЕГН: **********, за това, че на 09.05.2019г. в гр.Кюстендил, в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – гр.Кюстендил е потвърдила неистина – че е установила
обичайното си пребиваване в Република България, по смисъла на параграф 6 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, на следния адрес:
с. Търсино, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил, в писмена декларация от
07.05.2019г., която по силата на чл.151, ал.5 от закона за движение по пътищата
се дава пред орган на властта – Министерство на вътрешните работи на Република
България, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – че лицето е
установило обичайното си пребиваване в Република България, да му бъде издадено
българско свидетелство за управление на моторно превозно средство - престъпление по
чл. 313, ал. 1 от НК.
В хода на съдебната фаза на
процеса, представителят на РП – Кюстендил поддържа предложението. Счита за безспорно
доказано, че обвиняемият е реализирал състава на чл. 313 ал. 1 от НК. Пледира
се Д. да бъде освободена от наказателна отговорност, като бъде наложено
административно наказание „глоба“ в минимален размер на осн. чл. 78а от НК.
Адв. П. защитник на обвиняемата
сочи, че не се оспорва фактическата обстановка изложена в постановлението на КРП,
нейната подзащитна признава вината си и моли съда за налагане на минимално
наказание.
Обв. Д. не се явява в съдебно
заседание.
Съдът, като обсъди всички
доказателства събрани по делото –показанията на свидетелите Е. И., М. Ч., Р. Р.,
К. Г., Д. Д. и В. Т., заключението на изготвената съдебно - графологична
експертиза, декларация от 07.05.2019г. с декларатор обв. Д. удостоверения за
промяна на постоянен адрес, удостоверения за постоянен и настоящ адрес, справка
за съдимост прочетени и приобщени като доказателства по делото на основание чл.
378, ал. 2 от НПК, намери за установено
следното:
На 09.05.2019г. свид. М. Ч. се явил в
сградата на ОД на МВР Кюстендил в сектор „Пътна
полиция“, като по това време на работа във въпросната структура на МВР била свид. К. Г., изпълняваща длъжността „системен оператор“.
Пред свидетелката Г., свид. Ч. представила нотариално заверено пълномощтоно от
обв. Д. и от нейно име депозирала заявление за издаване на свидетелство за
правоуправление на МПС и към заявлението приложила декларация по чл.151, ал.5
от ЗДвП надлежно подписана от обв. Д. на 07.05.2019г., в която същата
декларирала неверни данни, а именно, че обичайното й пребиваване е в
Република България с постоянен адрес с. Търсино. Обв. Д. е съзнавала,
че посоченото в декларацията е невярно, защото тя никога реално не е живяла на
посочения от нея адрес.
Обв. Д. саморъчно положил
подписа си срещу графата „декларатор".
Изложената фактическа
обстановка, е приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства, които в своето единство
изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за
установена фактическа обстановка. Фактическата обстановка не се оспорва по
делото с оглед изричното изявление на адв. П..
При така констатираното,
настоящият състав намери, че обв. Д.Д., родена на ***г.
в Република***, с адрес: гр.***,
Република***, ул.“***“ №***, с ***гражданство, със средно-специално
образование, омъжена, неосъждана, ЕГН **********
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 313, ал. 1 от НК.
От обективна страна обв. Д. е
осъществила изпълнителното деяние по смисъла на чл. 313, ал. 1 от НК, защото на
09.05.2019г. в гр.Кюстендил, в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Кюстендил
е потвърдила неистина – че е установила обичайното си пребиваване в Република
България, по смисъла на параграф 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за
движение по пътищата, на следния адрес: с. Търсино, общ. Кюстендил, обл.
Кюстендил, в писмена декларация от 07.05.2019г., която по силата на чл.151,
ал.5 от закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта –
Министерство на вътрешните работи на Република България, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства – че лицето е установило обичайното си пребиваване
в Република България, да му бъде издадено българско свидетелство за управление
на моторно превозно средство.
От субективна
страна обв. Д. е извършила деянието умишлено, като е съзнавала, че декларира
неистина в писмена декларация, която по силата на закон /ЗДвП/ се представя
пред орган на власт, респ. е съзнавала обществено описания характер на деянието
си, предвиждала е неговите последици и е искала тяхното настъпване, за да може
да получи СУМПС без да има установено обичайно пребиваване /повече от 185 дни
през последните 12 последователни месеца/ в Република България каквото е
изискването на закона по смисъла на чл.151, ал.5 от ЗДвП.
За престъплението
по чл. 313, ал. 1 от НК законът предвижда наказание до три година лишаване от
свобода или глоба от сто до триста лева.
Обв. Д. не е
осъждана към момента на деянието си и не е освобождавана от наказателна
отговорност. От извършеното от нея деяние не са настъпили имуществени вреди. Не
е налице някоя от предпоставките на чл. 78а, ал. 7 от НК изключващи
приложението на ал. 1-5 на същата разпоредба. Поради това съдът намира, че
следва да се приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК и обв. Д. да бъде
освободена от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 313, ал.
1 от НК.
На обв. Д. следва
да се наложи административно наказание глоба. Предвиденият от закона размер на
това административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Съдът намира, че
справедливото и достатъчно за осъществяване целите за персонална и генерална
превенция, в случая е административно наказание „глоба“ в минимален размер.
Изводът на съда е основан на преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Няма данни обв. Д. от извършване на деянието предмет на делото
до настоящия момента да е извършила други обществено опасни деяния, съдействала
е на разследващите органи в ход на разследването, а в съдебно заседание, чрез
защитникът си не оспорва фактическата обстановка. Съдът намира, че към момента
на деянието не са налице отегчаващи вината обстоятелства. Поради изложеното,
съдът счита, че за извършеното от обв. Д. следва да й бъде определено
административно наказание „глоба“ при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
а именно 1000 /хиляда/ лева.
Обв. Д.Д. беше осъдена
да заплати по сметка на ОСлО при Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил сумата в
размер на 37.86 (тридесет
и седем лева, осемдесет и шест стотинки) лева, представляваща разноски
за извършена експертиза.
По изложените
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: