Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и
пети март две хиляди двадесет и първа
година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 4986 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Д.П., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление №436а-400 от 19.10.2020 г., издадено от Директор на ОД МВР Варна,
с което за нарушение по чл.209а, ал.1 ЗЗ на въззивника е наложено
административно наказание глоба в размер 300.00 лв.
Във въззивната жалба
се твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не били взети предвид реалните причини поради които
жалбоподателят и неговата приятелка били на посоченото място и без поставени
защитни маски (тъй като консумирали закуски), не било отчетено, че впоследствие
отпаднала необходимостта от носенето на предпазни средства на открито и били
налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли се за
отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна
на свой ред не изпраща представител в открито съдебно заседание и не взема
становище по съществото на подадената въззивна жалба. В депозирани писмени
бележки се моли за потвърждаване на издаденото НП.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.04.2020 г.
около 09.05 ч. въззивникът С.П. се намирал заедно със своята приятелка в гр.
Варна, на Алея 1-ва до буна 103, като двамата били сами и се разхождали без на
лицата им да има поставени защитни маски за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, което да покрива носа и устата им, поради които
били спрени за проверка от служители на Общинска полиция, сред които и св. Р.Ч..
Последният преценил,
че с поведението си жалбоподателят е нарушил изискванията въведени с т.9 на
заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г. за допълнение на заповед № РД-01-124от
13.03.2020г., изм. и доп. със заповед РД-01-236 от 24.04.2020г. на МЗ за
спазване на противоепидемични мерки по чл. 63, ал.1 ЗЗ, което съставлявало нарушение на разпоредбата на чл. 209а, ал.1
ЗЗ, за което на П. били съставени АУАН, а впоследствие и обжалваното НП.
От показанията на
актосъставителя се установи, че към момента на проверката на алеята не е имало
други хора.
При така направеното
описание на нарушението в АУАН, наказващият орган приел за установено, че въззивникът е нарушил чл.209а, ал.1 ЗЗ и наложил
предвиденото наказание глоба в минималния установен размер 300.00 лв.
Визираната
фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните
като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия,
непротиворечиви и взаимно допълващи се показания на св. Ч., така и от
приобщените по преписката писмени доказателствадокументи – НП, АУАН, докладна
записка, заповеди и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена
от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
НП е издадено от
компетентен орган – Директор на ОД МВР Варна, на основание чл.209"а",
ал.4 ЗЗ. АУАН също е съставен от компетентно лице съгласно Заповед №365з-1952
от 24.03.2020 г. на Директор на ОД МВР Варна.
АУАН и съставеното
въз основа на същия НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98
от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от
1.01.2014 г., доп., бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020
г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.),
при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В
ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите, като ал. 4, предоставя правомощие на министъра на здравеопазването
да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на
главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1.
Със заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020
г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., в която е създадена нова
т. 9, съгласно която за всички лица, когато се намират в закрити или на открити
обществени места / в т. ч. транспортни средства на обществен превоз, търговски
обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и
др. / са длъжни да имат поставени защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата / в т. ч.
кърта, шал и др. /..., отм. със заповед № РД-01-263/14.05.2020 г., в сила от
14.05.2020 г., са въведени противоепидемични мерки на територията на Република
България до 13.05.2020 год., във връзка с епидемичната обстановка, създадена от
разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение
и препоръки на Националния оперативен щаб.
Безспорно се
установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че на 19.10.2020 г. в 09. 05
часа / към който момент са били в сила Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването / жалбоподателят се е намирал на открито
обществено опасно и е бил без маска или друго предпазно средство, покриващо
носа или устата му.
Със Заповед №
РД-01-247 от 01.05.2020 г. МЗ е изменил
първоначалната заповед като е заличил думите „или на открити“, „паркове“ и
„улици, автобусни спирки“. Оттеглянето и отмяната са волеизявления на издателя
на акта, в конкретния случай - на заповедта на МЗ, които са насочени към
едностранно прекратяване на вече разпоредени права и
задължения.
Тези волеизявления
имат за резултат прекратяване действието на първоначалния акт, като съгласно разпоредбата
на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН: „Ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна
за нарушителя.“
Аналогичното становище е застъпено и в
Тълкувателно решение № 20 от 17. V. 1985 г. по н. д. № 14/85 г. на Общо
събрание на наказателните колегии на Върховният съд на Република България.
Тъй като към
настоящия момент обжалваното наказателно постановление не е влязло в сила, а
заповедта въз основа на която е издадено обжалваното наказателно постановление,
вече не съществува в правния мир в посочения смисъл, то следва наказателно постановление
№ 436а-400/19.10.2020 г., издадено от Директор на ОД на МВР Варна, да бъде
отменено като неоснователно и незаконосъобразно.
На следващо място и
за пълнота на изложението съдът следва да посочи, че дори и да нямаше основания
за приложение на по-благоприятен материален закон, то налице са основанията за
прилагане на чл. 28 ЗАНН, доколкото по делото няма данни жалбоподателят с
пребиваването си на алеята да е застрашил по какъвто и да е начин трети лица
(тъй като такива на плажа към онзи момент не е имало), отсъстват данни и да е
бил системен нарушител на противоепидемичните изисквания (нещо повече видно от
писмо на ОД на МВР посоченото е първо и единствено нарушение на въведени
противоепидемични изисквания за жалбоподателя), поради което деянието се
отличава от останалите нарушения с своята явна незначителност, като
полицейските органи е следвало да предупредят лицата да не нарушават мерките, а
едва при следващо констатиране на същите лица да се предприемат действия по
тяхното административно санкциониране.
Крайният извод,
който се налага е за незаконосъобразност на процесното НП, поради
постановяването му в нарушение на закона.
Според разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в производството по обжалване на наказателни
постановления принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 от АПК, който пък
от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 от ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнасяне по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В случая от въззивника
и от процесуалния представител на въззиваемата страна
не е направено такова искане, поради което и съдът не следва да се произнася.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №436а-400 от 19.10.2020 г.,
издадено от Директор на ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.1 ЗЗ
на С.Д.П. е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по
реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: