№ 1
гр. М.Т., 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М.Т., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Мара М. Димова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20212140100145 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В
против В. СЛ. К., ЕГН **********, гр. М.Т., общ. М.Т., ул. „Ал.Ст.“ № 19, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1060.07лева – главница, представляваща неизплатено парично задължение по
ДПК № 30036908016 сключен на 15.05.2019г., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда по ч. гр. д. № 95/ 2021г. на
Районен съд гр. М.Т. до окончателното изплащане на дължимата сума, сумата
от 285.63лева договорно възнаграждение, сумата от 1116.61лева
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от
74.50лева лихви за забава за периода 16.06.2019г. до датата на изпадане на
длъжника в забава до 03.04.2021г. / датата на предсрочната изискуемост/ и
сумата от 36.88лева законна лихва, дължима за периода 03.04.2021г. – датата
на предсрочната изискуемост до 27.05.2021г. Претендират се и разноски за
водене на двете производства.
В исковата молба се твърди, че на 15.05.2019г. е бил сключен Договор за
потребителски кредит № 30036908016 между ищеца „Профи Кредит
България” ЕООД и В. СЛ. К. като длъжник. Описани са параметрите на
договора. В изпълнение на договора, на 16.05.2019г. ищецът е превел
паричната сума от 1500.00лева на ответника по банкова сметка посочена от
К.. За последното ищецът е представил копие на документ- преводно
нареждане за кредитен превод от посочената дата/ л. 16 от делото/. От своя
страна за К., като страна по договора, е следвало да изпълни задължението си
като месечно внася сумата от 167.39лева с падежна дата всяко 15-то число на
месеца, за срок от 24месеца. В договора било уговорено договорно
възнаграждение в размер на 660.85лева, посочено в погасителния план на
договора. Към датата на предявяване на исковата молба К. бил останал
1
задължен за сумата 285.63лева договорно възнаграждение за периода
15.03.2020г. / падеж на първа неизплатена вноска/ до 03.04.2021г. – датата на
обявяване на предсрочната изискуемост на вземането. Наред с това К. бил
поел и задължение по Споразумение за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги в размер на 1856.40лева , като по него бил заплатил
сумата от 739.79лева и към датата на предявяване на иска дължимата сума
била останала в размер на 1116.61лева. Сочи се, че длъжникът не е
изпълнявал поетото задължение, като е направил само девет пълни
погасителни месечни вноски и една непълна – последната на 24.11.2020г.,
което довело до изпадането му в забава. След изпадането в забава, съгласно
ОУ на договора за потребителски кредит, на 03.04.2021г. била обявена
предсрочната изискуемост на вземането по договора. На К. е било изпратено
уведомително писмо, с което същият бил информиран за посоченото
обстоятелство, както и за дължимите суми. С вноските си К. бил погасил
задължение в размер на 1819.80лева, от които 1550.15лева по главницата,
229.65лева за погасяване на лихвите за забава по кредита, съгласно ОУ
приложими по договора, както и сумата от 40.00лева по Тарифа на
дружеството, съгласно чл. 17.4 от ОУ по ДПК. Ищецът претендира, че
ответникът дължи сумата от общо 2573.69лева, включваща сумата от
1060.07лева – главница, представляваща неизплатено парично задължение по
ДПК № 30036908016 сключен на 15.05.2019г., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда по ч. гр. д. № 95/ 2021г. на
Районен съд гр. М.Т. до окончателното изплащане на дължимата сума, сумата
от 285.63лева договорно възнаграждение, сумата от 1116.61лева
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от
74.50лева лихви за забава за периода 16.06.2019г. до датата на изпадане на
длъжника в забава до 03.04.2021г. / датата на предсрочната изискуемост/ и
сумата от 36.88лева законна лихва, дължима за периода 03.04.2021г. – датата
на предсрочната изискуемост до 27.05.2021г., за което била издадена Заповед
№ 21/02.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 95/ 2021г. по описа на Районен съд гр. М.Т.. С допълнителна молба
ищецът сочи, че ответникът е заплатил сумата от 200.00лева след издаване на
посочената заповед и иска да се приеме за установено, че К. му дължи общо
сумата от общо 2373.69лева, включваща сумата от 1038.99лева – главница,
представляваща неизплатено парично задължение по ДПК № 30036908016
сключен на 15.05.2019г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда по ч. гр. д. № 95/ 2021г. на Районен съд гр. М.Т. до
окончателното изплащане на дължимата сума, сумата от 251.80лева
договорно възнаграждение, сумата от 1082.90лева възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги.
Ответникът В. СЛ. К. не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от
ГПК, не представя писмени доказателства, не прави доказателствени искания.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество
не се явява, но с изрична молба се поддържа исковата молба. Иска се
постановяване на неприсъствено решение. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован , не се явява , не се представлява.
2
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че В. СЛ. К., ЕГН **********, гр. М.Т. се е намирал в
облигационни правоотношения с „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, като е сключил с дружеството Договор за
потребителски кредит № 30036908016/ 15.05.2019г. Като страна по договора
К. е получил сумата от 1500.00лева, която е следвало да върне чрез
погасителни вноски до 15.05.2021г., при ГЛП 38.30% и ГПР 45.07%.
Ответникът е следвало да заплати на ищеца общо сумата от 2160.85лева за
срок от 24месеца при вноска от 90.04лева на месец. Отделно от това, в
договора е включена и клауза за закупен допълнителен пакет от услуги на
обща стойност 1856.40лева, с размер на вноската от 77.35лева месечно. Общо
посочената дължима сума е била 4017.25лева или месечна вноска в размер на
167.39лева. Посочено е, в приложеното копие на споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, че същите се изразяват в:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна
на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. За част от задълженията към дружеството К. е извършил
плащания. Ищецът сочи, че ответникът е заплатил към дружеството сумата от
1819.80лева, от които 1550.15лева са послужили за погасяване на номинала
по заема, 229.65лева за погасяване на лихвите за забава по кредита, съгласно
ОУ приложими по договора и сумата от 40.00лева по Тарифа на дружеството,
съгласно чл. 17.4 от ОУ по ДПК. С допълнителна молба е посочено, че е
заплатена и сумата от още 200.00лева, която е послужила за намаляване на
сумата по главницата до 1038.99лева, договорното възнаграждение до
251.80лева и дължимата сума за пакет за закупени допълнителни услуги до
1082.90лева. Ищецът мотивира основателността на претенцията си и с
уговореното между страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за
потребителски кредит, а именно, че „в случай , че КЛ/ СД просрочи една
месечна вноска с повече от 30/ тридесет/ календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост , без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/ СД уведомление ,
покана , предизвестие или други.” По делото въпреки това е приложено
уведомително писмо с дата 05.04.2019г., адресирано до ответника, като са
представени доказателства, че К. не е намерен на адреса си.
По делото е приложено ч.гр. д. № 95/ 2021г. на Районен съд гр. М.Т., от
което е видно, че след подадено заявление по чл. 410 от ГПК в полза на
ищецът е била издадена Заповед № 21/02.06.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от общо 2573.69лева, включваща
сумата от 1060.07лева – главница, сумата от 285.63лева договорно
възнаграждение за периода 15.03.2020г. до 03.04.2021г., сумата от
1116.61лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата
от 74.50лева лихви за забава за периода 16.06.2019г. до датата на изпадане на
длъжника в забава до 03.04.2021г. / датата на предсрочната изискуемост/ и
сумата от 36.88лева законна лихва, дължима за периода 03.04.2021г. – датата
на предсрочната изискуемост до 27.05.2021г., законна лихва от подаване на
заявлението – 01.06.2021г. до окончателното изплащане на дължимата сума,
сумата от 51.47лева внесена държавна такса и сумата от 150.00лева
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника, като е
постъпило възражение.
3
Предвид така изложеното, могат да се направят следните изводи.
Настоящият състав счита, че не са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК. Налице са
неравноправни клаузи в сключения договор по смисъла на ЗПК и ЗЗП, което
мотивира съда да остави без уважение искането на ищеца. Водим от същото,
настоящият състав счита и предявения иск за неоснователен. Безспорно
между страните е било създадено облигационно правоотношение по повод
сключения ДПК № 30036908016/15.05.2016г. с по - горе описаните
параметри. Видно от писмените доказателства, сключеният между страните
договор има характеристиките на договор за потребителски кредит описани в
чл. 9 и сл. от ЗПК. От съглашението между страните става ясно, че ищецът е
предоставил на ответника сумата от 1500.00лева, които са били преведени по
банкова сметка на Веселин Ковач. Налице е писмено доказателство за
банкова операция по сметка на ответника, не е оспорено от К. и следва да се
приеме, че сумата е получена от него. По силата на сключения договор, К. е
следвало да върне на заемодателя общо сумата от 4017.25лева за срок от
24месеца. По делото не е спорно, а и се установява от самия ДПК, че
ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива
стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност. В случая на ответника като физическо
лице е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на
ЗЗП. Настоящият състав счита, че не се дължи претендираната сума за
закупен пакет за допълнителни услуги в размер на 1856.40лева. Съдът е
длъжен служебно да констатира всяко нарушение на императивни
материалноправни разпоредби, регулиращи правния спор. Нормите, които
уреждат действителността на правните сделки, са такива с императивен
характер, възможността за възражения в тази насока не се преклудира с
отговора на исковата молба и такива могат да бъдат направени дори във
въззивното производство. Съдът следи служебно, дори при липсата на
възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази
нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен
интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице
противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както
и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от
специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си
значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл
са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС
по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. и др. В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение
на понятието „неравноправна клауза“ в договор с потребител. Там изрично е
посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са
неизчерпателно изброени в 20 точки на разпоредбата. Според чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
4
Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV.
1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана в българското законодателство с §13а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията
за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директива 93/13/ЕИО не се счита за индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът,
че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е
договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от
договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт. Видно от представения
договор между страните, както и приложенията към него, същият е сключен
при общи условия, без да е бил предмет на предварително договаряне между
страните и с клаузи предварително зададени от ищеца. Договорът е бланков,
параметрите в него не са били предмет на предварително договаряне между
страните. Същият е формуляр, който, видно от изложените параметри, е бил
подписан от ответника при предварително посочени от кредитора условия. От
приложеното искане за отпускане на потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт” също е видно, че К. не е бил запознат с начина на формиране на
ГПР и ГЛП като разходи по кредита. В общите условия е посочено в чл. 4.2.
принципно положение за изчисляване на ГЛП , а в чл. 5.2 се сочи, че при
първоначалното изчисление на ГПР по ДПК КР отчита общите положения по
приложение 1 от ЗПК. Посоченото не дава основание да се приеме, че К. е бил
наясно с начина на формиране на дължимото към кредитора възнаграждение.
Това е така, въпреки че т. VI на договора – „параметри по кредита“ не е част
от ОУ. Ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му,
като този извод може да се направи от гореизложеното. Посочените в
позиция VI параметри на одобрения кредит не са били индивидуално
уговорени и това може да се заключи от приложените по делото договор,
общи условия и искане за отпускане на кредит. Не се установи с ответника да
е бил съгласуван и индивидуално уговорен размерът на възнаградителната
лихва, поради което съдът приема за установено, че е бил подписан
страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително
изготвено от самия ищец. За това говори и начина на сключване на договора -
съгласно чл. 3 от ОУ това става въз основа на попълнено и подписано искане
при положение, че са изпълнени условията съгласно вътрешните правила,
като кредиторът, чрез упълномощен експерт представя на клиента ДПК. Т. е.
самият начин на сключване на договора води до извод, че същият се счита за
сключен при попълване от кредитора на позиция VI - параметри на одобрения
кредит, в която са включени ГПР, ГЛП и общо дължимата сума по заема. От
това следва, че ответникът не е бил информиран предварително за техните
размери, каквото е изискването на чл. 11 от ЗПК, доколкото не са попълнени
от него в отправеното искане. Не може да се направи и друг извод от
представения стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити. В случая липсата на индивидуално
договаряне на параметрите в позиция VI е очевидна, както и на начина на
5
изчисляване лихвата по заема, уредена в чл. 4. 1 и чл. 4. 2. от ОУ, предвид на
което съдът намира, че въпросните клаузи са неравноправни и създават
своеобразна презумпция за сключен договор при липсва на изразено от
потребителя информирано съгласие, респ. отправено от негова страна
предложение, по отношение ГПР и ГЛП, от чиито параметри се определя
възнаградителната лихва. При сключването на същия не са спазени и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаещ ГПР. Това е така,
доколкото в договора ГЛП, ГПР и лихвеният процент на ден са посочени
единствено като абсолютни стойности, без да е посочена методика относно
начина на формиране на ГПР - кои компоненти са включени в него и как
точно се формира същия. Доколкото ГПР би трябвало да сочи общите
разходи за потребителя, по ясен и разбираем за последния начин тези разходи
следва да са посочени, но в случая това изискване не е спазено. Т. е.
компонентите на ГПР остават неясни и по този начин дават възможност на
кредитора да завишава цената на отпуснатия кредит, което е станало като в
погасителната вноска е включено и възнаграждението по споразумението за
допълнителни услуги. В случая на ответника е предоставена сумата от
1500.00лева при уговорен ГПР в размер от 45.07 % и ГЛП в размер от
38.30%. Липсва конкретна обосновка за определянето на такъв висок размер
на ГЛП и ГПР, дори при условие, че ГПР е в размер ненадвишаващ
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Може да се приеме, че се касае за
хипотеза на злоупотреба с право от страна на кредитора, в резултат на която е
допуснато неравноправно третиране на по- слабата икономически страна. В
тази връзка ищецът претендира, че с предоставените услуги спрямо ответника
е създадено благоприятно третиране като клиент, което било довело до
спокойствие на длъжника и възможност да се справи с всяка неблагоприятна
ситуация. Наред с това ищецът твърди, че предлаганите услуги не са пряко
свързани с договора за кредит, а са само по повод на същия. Договорът за
потребителски кредит можел да съществува и без договорените
допълнителни услуги. Така заявеното не може да бъде споделено изцяло. На
първо място това твърдение на ищеца не може да мотивира нуждата от този
пакет, а твърдението, че това е израз на свободата на договаряне води до
противоречие в твърденията на ищеца. Посочените допълнителни услуги
могат да бъдат предоставени и без да се заплаща възнаграждение за тях, ако
се цели гарантиране спокойствието на длъжника и желанието на ищеца да му
помогне да се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Няма основание да
възлагане на тежест в размер по – голям от дадената заемна сума – същата е
1500.00лева, а пакета допълнителни услуги е оценен на 1856.40лева. Подобно
съглашение по същността си е в нарушение на ЗЗП и ЗПК и не следва да се
приема за дължимо. С него явно е заобиколено правилото на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, забраняващо ГПР да бъде по- голям от петкратния размер на законната
лихва, а сългасно чл. 19, ал. 5 от ЗПК подобни клаузи са нищожни.
Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги се явява нищожно
и поради противоречието му с добрите нрави. Няма престацията на
кредитора, която да е направена срещу възнаграждение от 1856.40лева.
Посочените услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, по същността си
не представляват каквато и да било услуга и няма данни ответника да се е
6
възползвал от тях. Потребителят не е получил нищо срещу заплатеното
възнаграждение, т.е. заобиколена на разпоредбата на закона, което е довело
до оскъпяване на кредита. Именно по тази причина възнагражденията за тези
„допълнителни услуги“ са възнаграждения по ДПК, които съгласно чл. 19, ал.
1 от ЗПК е следвало да се включат в ГПР, но това не е сторено в нарушение
на закона. Наред с това , както се посочи, е налице хипотезата на чл. 22 от
ЗПК , в която се сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. По – горе се отчете , че е нарушена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаещ ГПР. Това води до
недействителност на договора между страните и следва на основание чл. 23
от ЗПК ответника да върне на ищеца само чистата стойност на кредита, като
не дължи лихва и други разходи по кредита.
От посоченото в исковата молба и допълнителната молба се установява,
че до момента В. СЛ. К. е заплатил общо сумата от 2019.80лева. При
претенция от страна на ищеца да бъде заплатена сумата от 2573.69лева, след
установяване на неоснователността на претенцията за закупения
допълнителен пакет в размер на 1116.61лева и установената
недействителност на договора, се установява, че ответникът е заплатил
чистата сума на кредита и не следва да бъде присъждана в полза на
дружеството друга парична престация. Следва претенцията по исковата молба
да се отхвърли.
Следва, съобразно решението, с което искът е отхвърлен, разноските по
воденото производство и тези сторени в заповедното такова да останат в
тежест на ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК,
Малкотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В иск, на основание
чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че В. СЛ. К., ЕГН
**********, гр. М.Т., общ. М.Т., ул. „Ал.Ст.“ № 19 ДЪЛЖИ на ИЩЕЦА
сумата от общо 2573.69лева, включваща сумата от 1060.07лева – главница,
сумата от 285.63лева договорно възнаграждение за периода 15.03.2020г. до
03.04.2021г., сумата от 1116.61лева възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, сумата от 74.50лева лихви за забава за периода
16.06.2019г. до датата на изпадане на длъжника в забава до 03.04.2021г. /
датата на предсрочната изискуемост/ и сумата от 36.88лева законна лихва,
дължима за периода 03.04.2021г. – датата на предсрочната изискуемост до
27.05.2021г., законна лихва от подаване на заявлението – 01.06.2021г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, за които вземания е издадена
Заповед № 21/02.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 95/ 2021г. на Районен съд гр. М.Т., като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В за присъждане на
7
разноски по настоящото производство и направените по ч.гр.д. № 95/ 2021г.
на Районен съд гр. М.Т., като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – М.Т.: _______________________
8