Определение по дело №555/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 134/15.09.2011 г., постановена по НОХД № 206/2011 г., КРС е признал подсъдимия В. М. Е. с ЕГН *, за виновен в това, че на 16.02.2011 г. в с.Ш, О. отнел чужди движими вещи – мобилен телефонен апарат „Н N97 мини” на стойност 305.54 лева и СИМ карта на МТЕЛ на стойност 10 лева, всичко на стойност 315.54 лева от владението на ВВМ от с.К, О., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и кражбата е извършена повторно, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ месеца, като на осн. чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС е определил първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата подсъдимия В. Е. е осъден да заплати по сметка на РС-М направените по делото разноски в размер на 40 лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят В. Е., който я обжалва в частта й относно вида и размера на наложеното наказание, като моли същото да бъде намалено, тъй като следвало да се грижи за семейството си – жена, с която живеел повече от 12 години на съпружески начала и която била инвалид, и две невръстни момиченца.

В съдебно заседание жалбодателят В. Е. лично и чрез защитника си – А. Р., поддържа жалбата си, като моли след намаляване размера на наказанието, същото да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. Представя ново писмено доказателство – експертно решение №2523/07.10.09 г. на ПХМ

Прокурорът от О. П. - К. моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение, като неоснователна и да потвърди първоинстанционната присъда.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на гл.ХХVІІ от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Решаващия съд е преценил, че направеното от подс.В. Е. самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, поради което е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При извършената от въззивния съд проверка се установи, че са били налице условията за разглеждане на делото по реда на гл.ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като същото е проведено съгласно законовите изисквания за това. Във въззивното производство е представено ново писмено доказателство – експертно решение №2523/07.10.09 г. на ПХМ, което по никакъв начин не променя фактическите данни по делото. С оглед обстоятелството, че първоинстанционното производство е протекло по особените правила на съкратеното съдебно следствие, настоящата инстанция приема за установени фактическите обстоятелствата изложени от районния съд, съответно в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

На 16.02.2011 г. вечерта пострадалият ВМ бил заедно с приятели в заведение „Водолей” в с.Ш, О.. Той оставил мобилния си телефон марка „Н N97 мини” на бар-плота, тъй като само на това място имало обхват. За последно св.М ползвал телефона си около 19.30 часа, а към 20.30 ч. за последно същия бил видян от св.ЛП. По това време в заведението бил и подс.В. Е., който бил седнал заедно със св.РО на маса близо до бар-плота. Около 21.30 ч. непосредствено преди тръгването си, подс.Е. взел оставения на бар-плота телефон, собственост на св.М, и напуснал заведението. Същата вечер подсъдимият се прибрал в дома си в С., където сменил СИМ – картата на откраднатия телефон, като сложил СИМ-карта с номер *, която карта била закупена от „МТЕЛ” на негово име. С тази карта телефона бил ползван до 23.02.2011 г., а след тази дата бил ползван с карта с №*, закупена от „М” ЕАД на името на СЕ – майка на подсъдимия. Съответно, с тази карта телефона бил ползван до 13.05.2011 г., когато при извършено действие по разследване – претърсване и изземване, откраднатия телефон бил намерен в дома на св.МЕ. – баща на подс.Е..

От заключението на извършената на досъдебното производство съдебно-стоково-оценителна експертиза се установява, че стойността на мобилен телефонен апарат „Н N97 мини” е 305.54 лева, а на СИМ карта на МТЕЛ – 10 лева, или всичко на стойност 315.54 лева.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от направеното от подсъдимия самопризнание и събраните на досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите ВМ, ЛП, РО и МЕ., които са последователни, логични, взаимно допълващи се и непротиворечиви; протокол за претърсване и изземване; протокол за доброволно предаване на мобилен телефон; протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум; справка за проведени повиквания от апарат с IMEI *11976, издадена от „М” ЕАД, гр.С; заключението по извършената съдебно-стоково-оценителна експертиза; свидетелство за съдимост, и другите писмени доказателства, прието от първоинстанционния съд.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият В. Е. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194,ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, за което е предаден на съд, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установявава, че именно подс.Е. е автор на инкриминираната кражба, за което и няма спор по делото.

Относно квалифициращите обстоятелства, относими към съставомерността на престъплението, окръжният съд намира, че същото правилно е подведено под нормата на чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, предвид, че подс.Е. е бил осъден с влязла на 07.11.2003 г. в сила присъда по НОХД №80/2003 г. на РС-М, за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.26, във вр. с чл.2, ал.2 от НК, като с приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за изтърпяване за срок от три години. С оглед описаното осъждане на подс.Е., разглежданото престъпление се явява повторно по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, като съдът съобрази и обстоялелството, че не е изтекъл срокът по чл.30 от НК, след изтичане на който правилата на чл.28 и чл.29 от НК не се прилагат, а именно: след изтърпяване на описаното по-горе наказание, в случая след изтичане на изпитателния срок – 07.11.2006 г., не са изтекли пет години до датата на извършване на процесното деяние – 16.02.2011 г. Когато кражбата е извършена повторно в немаловажни случаи, какъвто безспорно е настоящия, предвид стойността на отнетите вещи – 315.54 лв. – над една минимална работна заплата, същата следва да се квалифицира по чл.195, ал.1, т.7 от НК, както правилно е посочено в обвинителния акт, съответно в обжалваната присъда.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителят. Съобразени са както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, при което решаващият съд е достигнал до правилния извод, че в случая са налице многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, които обосновават приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като е извършена и съпоставка съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 и ал.4 от НК, а именно - че разпоредбата на чл.55 се явява по-благоприятна за дееца. Наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода се явява възможно най-лекото такова, предвид разпоредбата на чл.39, ал.1 от НК. Не може да бъде наложено и различно по вид наказание, каквото искане се прави във въззивната жалба, тъй като нормата на чл.195, ал.1 от НК, по който текст е квалифицирана процесната кражба, предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години и единствената възможност е при наличието на условията на чл.55, ал.1 от НК да се приложи т.1 от цитирания член и да се определи наказание под най-ниския предел. Т.е. наложеното наказание е в минималния възможен размер и съответства на тежеста на извършеното от подсъдимия В. Е. деяние и на целите на наказанието по чл.36 от НК. В настоящия случай е неприложима и разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като първото условие за приложението й е, лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, което условие не е налице, предвид предходното описано по-горе осъждане на дееца.

Предвид изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна, тъй като липсва законова възможност за проява на по-голямо снизхождение.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Момичлградския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което обжалвана присъда да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 134/15.09.2011 г., постановена по НОХД № 206 по описа за 2011 г. на Момчилградския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове:1. 2.