ОПРЕДЕЛЕНИЕ №516
гр. Варна,08.09.2017г.
Варненският апелативен
съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ПЕНКА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. гр. дело № 385/17г., намира следното:
Настоящото производство е
образувано по въззивни жалби
на всяка от главните страни в първоинстанционното производство против различни
части на решение № 122/15.05.17г., постановено по гр.д. № 362/16г. на ДОС, а
именно:
1. Въззивна жалба от В.П.А. и П.П.А., подадена чрез адв. Д. Д. ***,
против решението в частите му, с които са били отхвърлени предявените от всеки
от ищците искове за солидарното осъждане на ответниците В.Д.П. /на осн. чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД/ и Д.В.Д. /на осн. чл. 49, ал. 1 от ЗЗД/ за заплащане на
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща П. В. А.,
настъпила на 26.05.14г., за разликите над присъдените до предявените от тях
размери /за В.А. - за разликата над присъдените 55 000 лв. до
претендирания размер от 80 000 л. и за П.А. – за разликата над присъдените
60 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв./. Претендират решението
да бъде отменено в обжалваните части и исковете им да бъдат уважени в
предявените размери. Счита се, че е налице нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като събраните по делото доказателства сочат на претърпени и
продължаващи болки и страдания на ищците от загубата на техния баща, които по
своя характер и интензитет изискват уважаването на исковете в пълен размер.
В предвидения срок е депозиран
отговор на тази въззивна жалба от въззиваемите В.Д.П. и Д.В.П., с който същата
е оспорена като неоснователна. Счита се, че изложените във въззивната жалба
доводи не кореспондират с действителното фактическо положение и събрания по
делото доказателствен материал. Направен е анализ на свидетелските показания,
чрез които се установяват претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди
от загубата на техния баща, както и са коментирани писмените доказателства,
установяващи доходите на починалия, за да се поддържа, че отношенията между
родителя и децата не са били така близки, нито пък той е могъл да ги подпомага
финансово. Счита се, че съдът не само не е занижил несправедливо присъдените
обезщетения, а ги е завишил, тъй като не е изходил от съвкупната преценка на
всички релевантни факти и установените в съдебната практика критериии за
определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Освен това
обезщетенията били непосилни за заплащане особено от втория ответник, който е
на 30 години и няма имущества. Претендира се жалбата да бъде оставена без
уважение.
Постъпил е отговор на тази въззивна
жалба и от третото лице-помагач на ответниците „СТЕКИ КОНСУЛТ” ЕООД, гр. Добрич
чрез адв. Ж. К. от АК-Варна, с който същата е оспорена като
неоснователна. Споделят се изводите на съда при определяне на размера на
обезщетенията.
Другите трети лица-помагачи на
ответниците – Т. Н. Т. и Х. М. Б. не са депозирали отговори на въззивната жалба.
2. Въззивна жалба от В.Д.П. и Д.В.П., подадена чрез адв. Ел. М. от ВАК
против решението в частите му, с които двамата ответници са били осъдени да
заплатят солидарно на В. Пл. А. сумата от 55 000 лв. и на П. Пл. А. сумата
от 60 000 лв. като обезщетения за неимуществените вреди от загубата на
техния баща /така в първия абзац на жалбата и в петитума на същата/. В
обстоятелствената част на въззивната жалба обаче /т. І, т. 3/ е посочено, че
изхождайки от критерия за справедливост, размера на обезщетенията следва да се
намали до 30 000 лв. за всеки от ищците. Това налага да се даде възможност
тези въззивници най-късно в срок до открито с.з. да уточнят предмета на
обжалване с въззивната си жалба – дали обжалват решението изцяло в рамките на
присъдените в полза на всеки от ищците размери или само за разликата над
30 000 лв. до присъдения в полза на В.А. размер от 55 000 лв. и за
разликата над 30 000 лв. и до присъдения в полза на П.А. размер от
60 000 лв. Оспорва се като неправилен извода на съда за липсата на принос
на третите лица-помагачи за настъпване на увреждането, който извод е основан на
неправилната преценка на заключението по допуснатата СТЕ. В тази връзка се
поддържа, че дадените отговори на вещото лице са били противоречиви и
заключението е било своевременно оспорено като ответниците са поискали
назначаването на повторна експертиза, което искане в нарушение на процесуалните
правила не е било уважено.Счита се, че в заключението липсва категоричен
отговор на въпроса дали изготвения
инвестиционен проект на сградата е отговарял на нормативните изисквания за
плоско фундиране и следвало ли е в процесния случай да съдържа указания за
етапите и начините, по които да се извърши фундирането, както и как е повлиял
евентуален пропуск на крайния резултат – приплъзването на стената. По тези
съображения е отправено искане за назначаване на повторна СТЕ с вече
поставените на първоначалната експертиза задачи. Изложени са съображения и за
неспазване на критерия за справедливост при определяне на обезщетенията – не са
били съобразени конкретните социално-икономически условия в страната, определящи
жизнения стандарт към момента на търпене на вредите, както и възражението за
съпричиняване на вредите от загиналия П. А..
В предвидения срок е депозиран
отговор на тази въззивна жалба от въззиваемите В. Пл. А. и П. Пл. А. чрез адв.
Д. Д. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че
възражението на ответниците за настъпването на смъртта на П. А. в
резултат и на природни бедствия, е незаконосъобразно, необосновано и
преклудирано, тъй като е налице влязла в сила осъдителна присъда, с която
първия ответник е признат за виновен за причиняването на смъртта по
непредпазливост. Освен това именно падналите валежи и бездействието на първия
ответник като технически ръководител на обекта са обосновали вината му за
настъпването на смъртта. При липсата на непреодолима сила, която да е причинила
увреждането, то всякакви съображения за обективно съпричиняване на природните
условия, са ирелевантни за спора. Поддържа се, че отговорността на ответниците
е солидарна и не е налице съпричиняване от страна на пострадалия наследодател
на ищците. Непоставянето на предпазни средства не е в причинна връзка нито с
характера на възложената на П. А. от В.П. работа по почистване на изкопа от калта, нито
с механизма на настъпването на смъртта – поради гръдна и сърдечна контузия.
Поддържа се, че по делото са били установени близките отношения между ищците и
техния баща, емоционалната им общност и взаимопомощ, което обосновава и
наличието на претърпените след смъртта на бащата неимуществени вреди, за които
се следва справедлив висок размер на обезщетенията. Претендира се присъждане и
на направените по делото разноски.
Въззивните жалби са подадени в срок,
от страни с правен интерес от обжалването в съответните части на решението,
налице са доказателства за надлежна представителна власт на страните, поради
което са допустими и следва да се внесат за разглеждане в открито с.з. /включително
и като се има предвид необходимостта от уточняване пределите на обжалване на
решението от въззивниците В.П. и Д.Д./. Съдът намира, че предвид своевременно
предприетото и аргументирано оспорване на заключението на изслушаната пред
първоинстанционния съд СТЕ, следва да се назначи повторна такава с поставяне на
същите задачи с изключение на тази по т. 7 /за изясняване на тези факти не са
необходими специални знания/, тъй като е необходимо да бъде изяснен въпроса
дали изготвения и одобрен през 2013г. инвестиционен проект за строеж –
пристройка и надстройка на съществуваща сграда в гр. Добрич, ул. „Бойчо
Огнянов”, № 32, по част „Конструктивна” относно проектираното плоско фундиране,
отговаря на нормативните изисквания към това проектиране и ако не отговаря дали
пропуските при проектирането са обусловили приплъзването на южната стена на
сградата на 26.05.14г.
Настоящото производство има за
предмет и подадената от В.П.А. и П.П.А. чрез адв. Д. Д. *** частна жалба, против определение №
704/03.07.17г. по същото дело, с което е била оставена без разглеждане молбата
на ищците с вх. № 3304/25.05.17г. за допълване на постановеното по делото
решение относно дължимите в тяхна полза разноски. Счита се, че молбата е била
допустима и съдът е следвало да се произнесе като я уважи или отхвърли изцяло
или частично, но не и да я оставя без разглеждане. Обосновава се и
основателността на подадената молба за допълване на решението в частта за
разноските чрез присъждането на такива в полза на ищците. Претендира се от
настоящия съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което
да уважи искането и да присъди разноски в полза на ищците.
Ответниците В.Д.П. и Д.В.П. не са
депозирали отговор на тази частна жалба.
Съда намира, че с настоящото си
определение следва да се произнесе и по подадената частна жалба. Последната е
подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването и при обжалваем
съдебен акт, както и при надлежна представителна власт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения:
Молбата за допълване, евентуално за
изменение на постановеното по делото решение е депозирана в предвидения по чл.
248, ал. 1 от ГПК срок, от страни, които са претендирали присъждането на
разноски по делото /така още с исковата молба/ и свеовременно са представили
списък на разноските /л. 247 – преди даване ход на устните прения/. Това налага
извода за допустимост на молбата по чл. 248 от ГПК и необходимостта от нейното
разглеждане по същество. Мотивите на съда, изложени в обжалваното определение,
касаещи това дали се дължи отделен и нарочен диспозитив в съдебния акт, когато
са изложени съображения за недължимост на разноските, касаят основателността на
молбата. Определението следва да се отмени и делото (под формата на преписка с
документите, касаещи този процесуален въпрос) да се върне на ДОС за произнасяне
по съществото на молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
определение № 704/03.07.17г. по гр.д. № 362/16г. на ДОС, с което е била
оставена без разглеждане молбата на ищците В.П.А. и П.П.А. с вх. №
3304/25.05.17г. за допълване на постановеното по делото решение относно
дължимите в тяхна полза разноски, и ВРЪЩА
преписка по делото на ДОС за произнасяне по основателността на молбата.
Преписката следва да съдържа копия
на следните документи от делото на ДОС, служебно изготвени и заверени за
вярност от деловодителя на състава, а именно: - л. 2-3; л. 57; л. 61-62, л.
247, л. 249-267; л. 297-305, л. 308; л. 312, л. 315-316, ведно с копие от
настоящото определение.
След
произнасянето на ДОС, преписката, ведно с постановения съдебен акт и евентуално
постъпилите и администрирани частни жалби, следва незабавно да се изпратят на
настоящия съд преди откритото с.з.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ в срок най-късно до първото по делото с.з. въззивниците В.П. и Д.Д.
/да се уведомят чрез адв. М./ да уточнят с препис за насрещните страни дали
обжалват решението изцяло в рамките на присъдените в полза на всеки от ищците
размери или само за разликата над 30 000 лв. до присъдения в полза на В.А.
размер от 55 000 лв. и за разликата над 30 000 лв. и до присъдения в
полза на П.А. размер от 60 000 лв.
При неизпълнение в срок, съдът ще се
приеме, че се обжалва решението изцяло в осъдителните му части.
НАЗНАЧАВА
повторна съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след запознаване с материалите по настоящото
дело /писмени и гласни доказателства/ и при необходимост след допълнително
запознаване със съхранявания в Община Добрич и одобрен инвестиционен
проект № 146/29.08.2013г. за строеж - пристройка и надстройка на съществуваща
сграда в гр. Добрич, ул. „Бойчо Огнянов”, № 32, по част „Конструктивна” /а при
нужда и с одобрената на 15.10.14г. разработка на инвестиционни проекти –
Промяна по време на строителството по чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ за същия
обект/ да даде отговор на въпроса дали проектираното през 2013г. плоско
фундиране отговаря на нормативните изисквания към момента на одобряването му и
ако не отговаря - дали пропуските при проектирането са обусловили приплъзването
на южната стена на сградата на 26.05.14г., включително и като отговори на
следните конкретни въпроси:
1. Съответства ли инвестиционният
проект от 2013г. по част „Конструктивна” на изискването за съдържание по член
49, т.2 от НОСИП № 4 / 21.05.2011г. и на член 11 от Наредба № 1 от 10.09.1996г.
за проектиране на плоско фундиране.
2. Каква е по проекта дълбочината на
изкопа; какви и колко фундаменти проектът предвижда за изпълнение и каква е
технологията за изпълнението им – чрез изкоп по цялата дължина на стената или
само на определени места; предвидено ли е усилване на фундаменти и укрепване на
изкопа.
3. Съответства ли на проекта направата
на изкоп наведнъж на почти половината контур до каменните стени на
съществуващата сграда под кота долен ръб каменна основа, без необходимото
укрепване, съгласно констатации в протокола на ТЕК по член 10, ал.1 от НОАС № 1
от 16.04.2007г. (на л.103 – 109 от делото на ДОС).
4. Могат ли дейности по фундирането,
ако са изпълнени точно по проекта от 2013г. да доведат до приплъзванета на
южната стена на съществуващата сграда (по констатирания в същия протокол
механизъм на аварията).
5. Какво е въздействието на следните
фактори: падането на значителни количества валежи (по документа на л.101 от
делотона ДОС) в дните на започване на строежа (23, 24 и 26.05.2014г.) и
сеизмична активност на 24.05.2014г. с магнитут от ІІІ степен (по документа на
л.102 от делото на ДОС) с оглед вида на почвата – пропадъчен льос, за
настъпването на аварията.
6. В какво съотношение дейностите по
фундирането (при положителен отговор по т.4) и двете събития по т. 5 допринасят
за настъпването на аварията.
ОПРЕДЕЛЯ
първоначален депозит за извършване на експертизата в размер на 500 лв.,
вносими от въззивниците В.П. и Д.Д. в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението и със задължението за представяне на доказателства пред съда за
внесения депозит по депозитната сметка на съда.
Назначава за вещо лице Петранка Койчева Маринова
- строителен инженер – „Промишлено
и гражданско строителство”;
технически контрол по част „Конструктивна”, вписана в списъка на вещите лица към
ОС-Варна под № 505, която да се уведоми след представяне на доказателства за
внесения депозит.
Указва на вещото лице, че следва
да депозира заключението си в срока по чл. 199 от ГПК. При необходимост от
увеличаване на депозита – следва да се уведоми съда чрез представянето на
изискуемата декларация относно разходите по извършване на експертизата.
Насрочва
делото в открито с.з. на 18.10.17г. от 10.00
ч., за която дата и час да се призоват страните и третите лица-помагачи
чрез процесуалните им представители, както и вещото лице.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: