№ 92
гр. гр.Велинград, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200116 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на СТ. АТ. З., чрез адв. А. АК Пазарджик,
против Наказателно постановление № 21-0367-001526 от 15.12.2021 г. на
ВДП Началник на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което, на
основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание -
глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата.
Излагат се доводи за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон и се иска отмяна на
обжалвания акт. Оспорват се отразените в акта за установяване на
административното нарушение и в обжалваното наказателно постановление
констатации, че е жалбоподателят е притежавал качеството водач към
момента на отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв. А.,
жалбоподателят поддържа жалбата.
Ответната страна-органът издал обжалвания акт, в писмено становище,
чрез юрисконсулт Пенова, я оспорва. Счита, че наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Претендира разноски.
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН- препис от
обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 22.03.2022 г., а жалбата е на
25.03.2022 г., от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
На 03.12.2021 г., около 15,00 часа в РУ Велинград бил получен сигнал за
настъпило ПТП на ул. *******, на разклона за конна база „Сивек“. На място
бил изпратен полицейски автопатрул, в състава на който бил и свидетелят
Х.Г.-младши автоконтрольор в РУ Велинград. Пристигайки свидетелят Г.
установил, че лек автомобил „Форд Експедишън“, с рег. № ******* се е
блъснал в железен стълб и бетонна стена, след което се е преобърнал. Извън
автомобила заварил водача-жалбоподателя СТ. АТ. З.. Видял, че има
контузни рани по главата. На място пристигнал и екип на ФСМП Велинград,
който транспортирал З. до лечебното заведение за преглед и оказване на
медицинска помощ. Свидетелят Г. последвал медицинския екип и на място в
лечебното заведение изпробвал водача за употреба на алкохол с техническо
средство – алкотест дрегер 7410+ с фабричен номер ARSK 0290, който отчел
отрицателен резултат. Полицейският служител докладвал ОДЧ за резултата
от проверката и след това се върнал на местопроизшествието, за да състави
протокол на ПТП.
След като З. бил прегледан и раните му били обработени, си тръгнал от
лечебното заведение, придружен от свидетеля Калин Лазаров Шошев, на
когото преди това се обадил да дойде да го прибере. Отишъл в офиса на
фирмата си.
По указания на началника на РУ Велинград, било разпоредено да бъде
извършена проверка на С.З. за употреба на наркотични вещества и техните
аналози с техническо средство. На същата дата около 17,30 часа
полицейските служители мл. автоконтрольор ХР. Г. Г. и мл. полицейски
инспектор ИВ. ЯК. ИЛ. посетили офиса на жалбоподателя З. и поискали да го
изследват с техническо средство DRUGCHEK 5000. З. отказал, като обяснил,
че е приемал болкоуспокояващи и се притеснява, че пробата може да даде
положителен резултат. С оглед на горното, на 03.12.2021г. свидетелят Х.Г.
съставил АУАН с бланков № 527225 от 03.12.2021 г. срещу жалбоподателя З.
за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, който
последният подписал, като отразил, че има възражения. Въз основа на същия
АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели ХР. Г. Г., ИВ. ЯК. ИЛ., Б.Г. Т. и К.Л.Ш., които
съдът кредитира като непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се.
Показанията на свидетелите възпроизвеждат техните лични и непосредствени
впечатления за осъществилите се в действителността съставомерни факти. С
2
тези показания се установява начинът на констатиране на извършените
нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта. В
подкрепа на показанията на свидетелите са и представените и приети от съда
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното.
Акт за установяване на административно нарушение № 527225/03.12.2021г.
и Наказателно постановление № 21-0367-001526 от 15.12.2021 г. са съставени
от компетентни органи съгл. т. 1.3. и т. 2.8. Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г., във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДВ и чл. 189, ал. 12 ЗДвП,
в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производството не са допуснати
съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания
за отмяна на обжалвания акт. Налице е описание по идентичен начин в АУАН
и в наказателното постановление на обективните обстоятелства от състава на
нарушението, в степен позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е
обвинен и да организира защитата си. Установените релевантни факти
правилно са субсумирани под съответната законова разпоредба. Посочено
времето и мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. Спазена и процедурата по предявяване и връчване на акта за
установяване на нарушението, който жалбоподателят лично е получил.
Неоснователно е възражението, че С.З. не е бил водач МПС към момента
на проверката, поради което не трябвало да бъде изследван за употреба на
наркотични вещества или техните аналози.
Безспорно от доказателствата по делото се установи, а и З. не отрича, че на
03.12.2021г. е реализирал ПТП около 15,00 часа в гр. Велинград с моторно
превозно средство, което е управлявал лично, поради което се явява водач на
МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Обстоятелството, че към
момента на проверката не е управлявал МПС-то е правноирелевантно за
определянето му като водач, тъй като проверка с техническо средство се
извършва, след като водачът вече е преустановил управлението на моторното
превозно средство, т.е. същата е винаги последваща по време дейността по
управление.
Въпреки горното, в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно данни за
извършено деяние, с което жалбоподателят СТ. АТ. З. виновно да е нарушил
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.
В този смисъл, описаната в наказателното постановление и АУАН
фактическа обстановка, която иначе се установи в хода на съдебното
следствие, не съдържа всички съставомерни елементи на деянието по чл. 174,
ал. 3 от Закона за движението по пътищата, тъй като в последната няма отказ
по смисъла на същата разпоредба. Това е така, доколкото водачът не е
поканен на мястото да му бъде извършена проверка с тест за употреба на
наркотично вещество, нито такава му е извършена в медицинското заведение,
3
където е откаран за преглед, макар същото да е посетено от контролните
органи. Вместо това е посетен в офиса на предприятието си, и то два часа
след настъпилото ПТП, където е поканен да даде проба. Отказът му да бъде
изследван обаче не съставлява нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Следва да
се съобрази разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, която предвижда или
проверка на място на водача с тест, или неговото изпращане за медицинско
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози, а когато е транспортиран в лечебно заведение за оказване на
медицинска помощ или е настанен за лечение, проби да се вземат от
медицински специалист в лечебното заведение, в което е транспортиран.
Предвид това видно е, че същата Наредба не предвижда като възможност
водачът да бъде посетен известно време след управление на МПС в дома си
или другаде, за да му бъде извършен тест, какъвто е следвало да бъде
направен на място, освен тогава, когато се касае за медицинско изследване.
Ето защо деянието на жалбоподателят, а именно нежеланието му да бъде
изследван в офиса на фирмата, не съставлява отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Горното мотивира отмяната на обжалваното постановление като
незаконосъобразно, а именно - постановено при неправилно прилагане на
материалния закон.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство, за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е договор за
правна защита и съдействие с посочено като уговорено и платено
възнаграждение в размер на 500 лева /л.5 по делото/. Искането за присъждане
на разноски е направено своевременно- с жалбата, а размерът на уговореното
адвокатско възнаграждение и начинът му на заплащане в брой са надлежно
удостоверени с представения Договора за правна защита и съдействие.
Съдът като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност и че са проведени две съдебни заседания, счита за основателно
възражението на въззиваемата страна за прекомерност на разноските, поради
което адвокатското възнаграждение на жалбоподателя следва да се присъди в
минималния размер по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена от Висшия адвокатски съвет, а именно от 370 лева. Разноските
следва да се възложат в тежест на ОДМВР Пазарджик
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. ал. 3,
т. 1 ЗАНН, настоящият състав на Районен съд Велинград
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0367-001526 от 15.12.2021
г. на ВДП Началник на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на СТ.
АТ. З., ЕГН: **********, с адрес гр. Велинград, ул. ******** № 58А, на
основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание - глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата;
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на СТ. АТ. З., ЕГН:
**********, с адрес гр. Велинград, ул. ******** № 58А разноски по а. н. дело
№ 116/2022 г. на Районен съд Велинград, в размер на 370, 00 лв. /триста и
седемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено, пред Административен съд
Пазарджик, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5