Р Е Ш
Е Н И Е
№ II-78 07.07.2020
година град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание на девети юни
през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
При секретаря Ст.Вълкова……………………………………….
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 621 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по постъпилата въззивна
жалба от С.К., с адрес: ***, ***против решение № 3326/02.12.2019г по гр.д.№4628/2019г на районен съд
–Бургас, с което е отхвърлен предявеният
от въззивника иск против Застрахователна компания „Уника“АД за заплащане на сумата 6368,05лв,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение, съгласно сключения между страните договор за
задължителна професионална отговорност на адвокат, съгласно полица №15182L40001, със срок за застраховката от 23.04.2015г до
22.04.2016г, ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на исковата молба -10.06.2019г до окончателното
изплащане. В нея е оспорено като неправилно обжалваното първоинстанционно
решение.Оспорен е изводът на районния съд ,че не е доказано настъпването на вреди
в срока на действие на застрахователния договор, като завеждането на
делото в срока на това действие, в никакъв случай не може да бъде възприето като
настъпване на застрахователно събитие. Въззивникът счита, че е безспорно
установено наличието на правоотношение между страните –договор за задължителна
застраховка по чл.50 от ЗАдв. В жалбата се излага хронология на извършените от
въззивника действия по гр.д.№4438/2015г на БРС, по което той е представлявал като адвокат дружеството
„Аурум“ ЕООД против застрахователя „Алианц България“.Сочи, че в резултат на
тези негови действия се е стигнало до отхвърляне на иска, което е съпроводено с
плащане на такси и разноски в две инстанции и присъждане на разноски на
юристите на ответното застрахователно дружество „Алианц България“, във вреда на
ищеца, който е представляван от въззивника. Твърди ,че е установено времето,
през което е извършил изброените в жалбата грешки –при завеждане на исковата
молба и при предявяване на въззивната жалба , както и по време на самите
производства - първоинстанционно и въззивно, който период според него попада
във времето на действие на застрахователния договор.Счита,че е без значение, че произнасянето на въззивния
съд и на касационната инстанция са след изтичане на срока на застраховката, тъй като вредите са последица
от действията на адвоката в рамките на въззивното и първоинстанционното
производство.Оспорен е изводът, че не се твърди и доказва в периода на действие
на застрахователния договор да са настъпили вреди за представляваното дружество
„Аурум“ ЕООД. Счита, че от значение е кога са извършени действията, с които са
причинени вредите или се е стигнало до причиняването им, а не кога са настъпили последиците.Моли да се
отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи
предявеният иск и да се присъдят
разноските.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от Застрахователна
компания „Уника“ АД в рамките на срока по чл.263 ГПК.С него жалбата е оспорена
като неоснователна.Счита,че правилно съдът е приел,че твърдените вредоносни
последици са настъпили след изтичане на срока на застрахователната полица,т.е.
извън периода на покритие на сключената застраховка –това е станало на датата на влизане в сила на
решението на районния съд -20.10.2016г.Плащането от страна на въззивника е
станало също след изтичане на срока на полицата и в нарушение на т.31 от Общите
условия. Сочи се също, че ако вредите са настъпили в периода за
застрахователното събитие, то не са предприети мерки и действия от въззивника
,с оглед предотвратяване или намаляване на вредите за клиента му. Счита, че е
налице груба небрежност към упражняваната адвокатска професия и нарушение на
общите условия –т.28.1.Според въззиваемото дружество не е налице сходство между
застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите и застраховка
„Професионална отговорност на адвокати“,както се твърди във въззивната жалба. Моли
да се постанови решение,с което да се потвърди обжалвания съдебен акт и да се присъдят разноски,вкл.
юр.възнаграждение.
Правното
основание на претенцията е чл.435 КЗ ,тъй като разпоредбата на пар.22 от ПЗР на
КЗ от 2015г касае уредбата на застрахователните договори и вземания, които
произтичат пряко от тях в полза на
правоимащите лица, а настоящото вземане, макар да е свързано с договор за
застраховка на професионалната отговорност на адвоката , не е вземане по този договор- правоимащо лице се
явява само това ,което е увредено от самия застрахован, вземането на който към
застрахователя, в настоящата хипотеза, има регресен характер и произтича от
предвиден в закона фактически състав.Независимо от това, разпоредбите на КЗ от
2015 г –чл.435 КЗ и чл.229 КЗ /отм/ са идентични по съдържание. Според
цитираната разпоредба, ако застрахованият удовлетвори увреденото лице, има
право да получи застрахователното обезщетение.
В исковата молба се твърди, че ищецът е адвокат,
сключил с ответното застрахователно дружество застраховка „Професионална
отговорност“, със срок на договора от 23.04.2015г до
22.04.2016г.Твърди се също, че в срока на действие на застрахователния
договор- на 06.07.2015г, е заведен иск от ищеца, като пълномощник на
дружеството „Аурум“ ЕООД против „Алианц България“ за неизпълнение на договорно
задължение по договор за застраховка, по който е образувано гр.д.№4438/2015г на
Бургаския районен съд. В исковата молба по
това дело е твърдял настъпване на застрахователно събитие –кражба с взлом,
за което ответникът дължи застрахователно обезщетение по сключения
договор, като след отхвърляне на претенцията от районния съд,
въззивникът-ищец е установил, че е
представил към исковата молба застрахователна полица за друго събитие „пожар“ и
се е позовал на настъпване на застрахователно събитие „кражба с взлом“, чрез
повреждане и разрушаване на прегради, вместо на клаузата от допълнителното
покритие за застрахователно събитие „кражба чрез техническо средство или по
специален начин“.Във втората инстанция е представена и приета застрахователната
полица, която е относима към случая, но съдът не е допуснал изменение на
основанието на претенцията и е потвърдил решението на първата инстанция. ВКС с определение от
20.10.2016г, постановено по т.д.№1681/2016г не е допуснал до касационно
обжалване решението на въззивната инстанция, като въззивникът счита, че това е
сторено поради неправилно формулиране на исковата претенция. По този начин, с
оглед непрофесионалното изпълнение на
задълженията си, въззивникът е допринесъл за извършване на разходи от неговия
клиент, изразяващи се в платени такси, разноски – за назначена експертиза, за
адвокатски хонорар, платен на въззивника К. и
възложени разноски на насрещната страна, общо в размер на 6565лв. След проведено заповедно производство по чл.410 ГПК от страна на доверителя „Аурум“ЕООД против въззивника, е издадена заповед
за изпълнение за горепосочената сума.
Въззивникът не е подал възражение по чл.414 ГПК, а е сключил извънсъдебно
споразумение с доверителя си и е заплатил присъдената сума изцяло.Твърди,
че е уведомил в срок застрахователя си
за претенцията на клиента, но не е последвала никаква реакция от негова страна.
В отговора на исковата молба въззиваемото
застрахователно дружество е оспорило изцяло
иска по основание и размер, като на първо място е посочило ,че застрахователното събитие е настъпило след
изтичане на срока на застраховката – отхвърлителното решение на БРС по
гр.д.№4438/2015г е влязло в сила на 20.10.2016г, а доброволното плащане е станало на 08.05.2019г.Освен това
застрахователят не е дал съгласие за доброволно плащане на обезщетението на
увреденото лице и не е поел задължение да възстанови платените суми.Постигнатата спогодба между
въззивника и неговия доверител не може
да обвърже застрахователя, доколкото няма съгласие от негова страна.Претенцията
е недоказана и тъй като няма представен документ, който да установява
отговорността на застрахования – съдебно решение или друг акт, съгласно т.34 от
Общите условия към застрахователния договор.Твърди се ,че въззивникът –ищец не
е дължи посочените суми.
Районният съд е отхвърлил претенцията,с мотив ,че
задължението за плащане на застрахователно обезщетение предполага настъпване на
застрахователното събитие в срока на действие на застраховката.Приел е, че по
делото не се твърди и доказва, че вредите,които ищецът е обезщетил, са
настъпили в този срок.Съдебното производство, в рамките на което се твърди ,че са настъпили вредите, е
приключило с влязъл в сила съдебен акт едва на 20.10.2016г; извънсъдебната
спогодба е от 2019г, разменената кореспонденция между страните също е след
22.04.2016г.Съдът е приел,че не е доказано настъпване на застрахователно
събитие в срока на действие на застраховката ,като завеждането на делото в този
срок не може да бъде възприето като
настъпване на застрахователно събитие.
При служебната
проверка на обжалвания съдебен акт настоящата инстанция установи ,че същият е
валиден и допустим.
Безспорно се установява по делото, че между страните е сключен договор по застрахователна
полица №15182L40001, вид на застраховката „Задължителна
професионална отговорност на адвокат“, със срок
от 23.04.2015г до 22.04.2016г. Гр.д.№4438/2015г на БРС е образувано по
исковата молба на „Аурум“ ЕООД против „ЗАД Алианц България“АД за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 20 001лв/частичен иск от общо
задължение за 85 085лв/. По настоящия спор не е представена исковата молба ,по
която е образувано въпросното дело,като от изложеното в нея от страна на
въззивника се твърди ,че са настъпили вреди за неговия доверител, нито самото дело е приложено като доказателство. Представени
са само съдебните актове на трите
инстанции, разгледали спора. От представеното
съдебно решение №1798/17.11.2015г по същото дело, може да се установи на коя датата е предявен
искът- в диспозитива е посочено, че искът е предявен на 07.07.2015г, от която
дата се претендира законна лихва върху главницата. В мотивите на съдебното
решение съдът е приел, че не е доказано настъпването на покрития със
застрахователната полица риск – кражба чрез взлом.Това събитие включва разрушаване, повреждане или
подкопаване на прегради, здраво направени за защита-чл.195,ал.1,т.3 НК.Съдът е
приел,че тези обстоятелства не са налице в случая ,тъй като от доказателствата
е установено , че помещението и касата са отключени с ключовете за тях, без
разрушаване, повреждане или подкопаване.Съдът е приел, че е доказано извършване на квалифицирана кражба
по чл.195,ал.1,т.4 НК, която представлява различен от покрития с договора между
страните риск, т.е. не е настъпили уговореното
в полицата застрахователно събитие.От представеното съдебно решение по
гр.д.№350/2016г на Окръжен съд –Бургас се установява, че дружеството –ищец
„Аурум“ЕООД, чрез процесуален представител адв.С.К. е обжалвало постановения съдебен акт по гр.д.№4438/2015г
на БРС. В мотивите на въззивната инстанция е прието, че спорен по делото е бил въпросът дали е осъществен риск “взломна
кражба“, защото това е основанието, заявено в исковата молба. Съдът е
анализирал доказателствата по делото е и
приел, че от тях се установява, че помещението в търговския обект и касата са
отключени с оригиналните ключове на собственика, т.е. няма отваряне на прегради
със сила, подкопаване или разрушаване. Съдът е приел, че вторият покрит
риск –за кражба с техническо средство не е бил заявен пред РС като
основание за плащане и поради това не е разгледан.В резултат на това съдебният
акт на районния съд е потвърден. Решението на окръжния съд е обжалвано пред ВКС
и не е допуснато до касационно обжалване с определение №796/20.10.2016г по
т.д.№1681/16г. Касационната инстанция, в тази фаза на касационното производство,
е разгледала поставените от касатора правни въпроси , обуславящи основанията за допускане до касационно
обжалване на въззивния съдебен акт ,
като е счела, че първият въпрос
не е осъществил предпоставките за
допускане до касационно обжалване,
доколкото не осъществява характеристиките на правен такъв, разрешен в
противоречие със задължителна практика на ВКС. По отношение на втория поставен
от касатора въпрос е прието,че не е от естество, позволяващо чрез еднозначен
отговор да бъде постановен резултат, различен от оспорвания.По отношение на
третия поставен въпрос, съдът е приел, че не е бил въведен в предмета на спора,
доколкото довод в тази насока не е направен преди подаване на касационната
жалба и липсват направени изводи
за връзка на обусловеност между посочените обстоятелства , респективно за
доказаността им, които да са мотивирали
въззивната инстанция да постанови крайния изход на спора.Допустимостта на
касационното обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаване на
правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/,който е обусловил
правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са
осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност,недопустимост или очевидна неправилност на
въззивното решение /чл.280,ал.2 ГПК/.Поставеният въпрос следва да се изведе от
предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда ,но не и
за правилността на съдебното решение ,за възприемане на фактическата обстановка
или за обсъждане на събраните доказателства. Не е направен и извод от
касационната инстанция в конкретния случай за неправилно формулиране на
исковата претенция в първата инстанция, както се твърди в обстоятелствената
част на исковата молба.
Настоящата инстанция споделя доводите на въззивника в
жалбата ,че настъпването на застрахователното събитие, представляващо покрит
риск по сключената застраховка „Професионална отговорност на адвоката“ не е
свързано с влизане в сила на съдебното решение, постановено по делото,
образувано по исковата молба на „Аурум“ЕООД против „Алианц България“АД. Исковата
молба е подадена в срока на действие на застрахователния договор /на
07.07.2015г/, видно от диспозитива на съдебното решение по гр.д.№4438/2015г на
БРС. Съгласно чл.50 от ЗАдв, адвокатът се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите,
които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите
задължения. По спора за изплащане на застрахователното обезщетение/в случая по
претенцията на застрахования против застрахователя за платено на увреденото
лице обезщетение/ следва да се установи виновно неизпълнение на задължения на
адвокат, от което доверителят му е претърпял вреди в пряка причинно-следствена
връзка с това неизпълнение.Установяване на тези факти е в тежест на ищеца,който
ги твърди в обстоятелствената част на исковата
молба.С договора за адвокатска услуга адвокатът поема задължението да
извърши необходимите правни и фактически действия и/или да посъветва доверителя
какви правни и фактически действия да извърши той, за да бъде осъществена
защитата на едно претендирано от доверителя (или срещу едно претендирано спрямо
него) материално субективно право, така че то да може да бъде реализирано от
доверителя (или реализирането му спрямо доверителя да бъде осуетено). При
изпълнението на поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от тази на добрия
стопанин (чл. 281 ЗЗД)
и дори от тази на добрия търговец (чл. 302 ТЗ),
тъй като чл. 2, ал. 2 ЗА
го задължава да действа в интерес на доверителя по най-добрия начин със законни
средства. Ако правото на доверителя не бъде защитено в пълна степен или
реализирането на претендираното спрямо доверителя право не бъде изцяло осуетено
поради неполагането на дължимата от адвоката грижа, той дължи обезщетение за
всички претърпени от доверителя вреди. Имуществените вреди на доверителя
съставляват разликата между паричната оценка на неговото имуществото, ако
изпълнението беше надлежно и паричната оценка на имущество му в резултат на
действително изпълненото и на пропуснатото от адвоката. Съдебната
практика приема, че адвокатът не дължи
благоприятно за страната решение и съответно не отговаря във всички случаи на постигнат неблагоприятен
резултат. Неговата отговорност за вреди може да бъде ангажирана само, ако
неблагоприятният за страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да
упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално
действие, което е довело до погасяването на съответна процесуална възможност.
Страната понася във всички случаи последиците от неблагоприятния за нея
резултат, а упълномощеният адвокат не отговаря за вреди, ако е положил
дължимата грижа - в интерес на доверителя е приложил всички подходящи законни
средства за защита по най-добрия начин /така в
решение №227/19.08.2013г по гр.д.№1166/2012г на четвърто г.о на ВКС/. Именно по тази причина
за основателността на иска е без значение кога е влязло в сила решението, с
което е отхвърлена исковата претенция на дружеството в конкретния случай, защото,
ако адвокатът е действал в полза на доверителя си по най-добрия начин, както го задължава закона,
дори искът да е отхвърлен, той няма да носи отговорност за претърпени вреди.
Независимо от горното, решението следва да се
потвърди, но с други мотиви: ищецът твърди, че вредите са настъпили вследствие
на неправилно заведена от него,в качеството му на адвокат на „Аурум“ЕООД искова
молба, с погрешно посочено основание, на което се претендира обезщетение от ответника
–застраховател по договор за застраховка, а именно настъпило застрахователно
събитие „кражба с взлом“, което представлява покрит риск, т.е. твърди се, че е
вредите произтичат от осъщественото процесуално действие –подаване на искова
молба с посоченото съдържание на обстоятелствената част , както и прилагане на
доказателства, различни от относимите към случая/ представена е застраховка за
пожар , а не застрахователна полица за кражба./ Първоинстанционният съд по настоящия спор в доклада си е указал на
ищеца,че следва да установи настъпване на застрахователно събитие в срока на
действие на застрахователния договор, а във въззивната жалба липсват оплаквания
за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада. Поради
това, че не е приложено гр.д.№ 4438/2015г на БРС, нито е представена като
доказателство исковата молба, по която то е образувано, не може да се установи
какви са били фактическите твърдения на ищеца относно настъпването на
застрахователното събитие. Въззивникът
–ищец твърди, че е предявил иска, като погрешно е обосновал като основание на
предявения иск- настъпване на застрахователно събитие –кражба с взлом.Това са
твърдения за изгодни за него факти в настоящия спор, поради което признанието
им не може да се цени като доказателство.Следва да се отбележи,че основанието
на иска не е правната норма, по която се дава правна квалификация на
претенцията, а юридическите факти, от които произтича претендираното с исковата
молба материално право. Не е установено
по категоричен начин по делото как е била описана в исковата молба извършената
кражба , тъй като дали тя е кражба с
взлом или кражба с техническо средство е
въпрос на правна квалификация, а ищецът няма задължение да дава правна
квалификация на деянието. В случай, че в исковата молба е описана фактическа обстановка, която сочи на
извършена кражба с техническо средство, съдът
е този, които следва да квалифицира деянието и да прецени дали е
доказано настъпване на застрахователното събитие на база на твърдените
фактически обстоятелства и дали застрахователят дължи обезщетение по
застрахователния договор, още повече, че самият въззивник заявява, че застрахователната полица за
договорени допълнителни рискове, а именно допълнителен риск „кражба с
техническо средство“ е представена и приета от втората инстанция. От мотивите
на съдебните решения не може да се установи какви са били точно твърденията в исковата молба относно правнорелеватните
за спора факти, тъй като в тях няма
пресъздаване на съдържанието на исковата
молба.В настоящото производство следва да се проверят действията на адвоката,
като е без значение дали съдът е отхвърлил иска, тъй като както бе посочено
по-горе искът може да се отхвърли и при редовно подадена исковата молба, при
спазване на изискванията на закона и да са изложени всички релевантни факти.Поради
това съдът не споделя тезата на въззивника в жалбата, че настъпването на
застрахователното събитие се установява от съдебните актове, още по-малко от заповедта по чл.410 ГПК. В тази
връзка следва да се има предвид и
следното: по делото се представя заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена
по заявление на „Аурум“ЕООД против въззивника,в която е посочено, като обстоятелство, от което
произтича вземането –неправилно заведена претенция по гр.д.№4438/2015г, неточно
изпълнение на задълженията си по договорите за правна защита и съдействие по
същото дело ,както и по в.г.д.№350/2016г на Окръжен съд Бургас ,в резултат на
което исковете на дружеството са отхвърлени.От така изложените обстоятелства
също не става ясно какви конкретно са действията, извършени от ищеца и които
представляват неполагане на дължимата от него грижа, от които са настъпили
вреди за неговия доверител, още повече, че застрахователното
дружество-въззиваем в отговора на исковата молба е оспорил извънсъдебната
спогодба и признанието, съдържащо се в нея, като такава която не поражда
действие за него, на осн.чл.343 КЗ.Самата спогодба също не съдържа никакви конкретни
данни, освен, че сумата се плаща по
повод водено с „Алианц България“АД
гражданско дело.При направеното оспорване на иска от страна на ответното
застрахователно дружество, в тежест на ищеца е да докаже предпоставките за
заплащане на застрахователното обезщетение ,а именно ,че с ненадлежно
извършените процесуални действия по
посоченото по-горе гражданско дело, водено
от дружеството „Аурум“ЕООД против „Алианц България“АД,материалното право на доверителя
му не е реализирано поради неполагането на дължимата от адвоката грижа, което
ангажира неговата отговорност за всички претърпени от доверителя вреди,които
са в пряка причинна връзка с това
поведение на адвоката, а с оглед на договора за застраховка „професионална
отговорност“, застрахователят дължи заплащане на обезщетение в размер на
претърпените от увреденото лице вреди, изплатено от застрахования. Поради липса
на доказателства,установяващи тези факти, исковата претенция следва да се
отхвърли.
По частната жалба против определението по чл.248 ГПК
за допълване на решението, в частта за
разноските: по повод постъпила
молба по чл.248 ГПК на въззиваемото дружество, съдът е постановил определение
№453/15.01.2020г, с което е осъдил ищеца да заплати разноски на ответника в
първоинстанционното производство в размер на 150лв.Този акт е обжалван от ищеца
с частна жалба. В нея се твърди ,че съдът неправилно е допуснал изменение на
решението в частта за разноските, тъй като липсва списък на разноските ,което
възпрепятства процедурата по чл.248 ГПК. Освен това молбата за изменение на
решението в частта за разноските е постъпила на 05.11.2019г в 11,51 часа, след
съдебното заседание ,приключило в 10,45часа. На първо място, в случая се касае
за допълване на решението в частта за разноските,а не за изменение на
същото.Съдът в решението изобщо не се е произнесъл по искането за разноски на
ответното дружество, а представянето на списък е относимо към допустимостта
на искането за изменение на решението в
частта за разноските, като в този смисъл е ТР №6/2013г на ОСГТК на ВКС
/т.9/,цитирана от самия въззивник в отговора на молбата по чл.248 ГПК. Що се
отнася до това дали е направено своевременно искане за присъждане на разноски
от страна на застрахователното дружество ,съдът намира следното: искането за
присъждане на разноски е направено в молба на дружеството, изпратена по куриер
на 04.11.2019г ,получена в съда на 05.11.2019г, след часа на приключване на
съдебното заседание.Тъй като искането за разноски следва да се направи до приключването събирането на доказателства
и даването на ход по същество на делото,
изпратеното на 04.11.2019г следва да се счете за направено в срок.С оглед на
изхода от спора във въззивната инстанция,определението по чл.248 ГПК следва да
се потвърди.На осн.чл.78,ал.3 ГПК, въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски,
съобразно направеното искане в отговора на въззивната жалба в размер на 150лв,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложените мотиви съдът намира,че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено, а жалбата против определението
,с което е допълнено решението в частта
за разноските, да бъде оставена без уважение.
С оглед на горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3326/02.12.2019г по гр.д.№4628/2019г
на районен съд –Бургас.
Оставя без
уважение жалбата на С.К.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес :гр.Бургас,
ул.Л.Каравелов“ №5,вх.А,ет.1 адв.Таня Тодорова против определение №453/15.01.2020г
по същото дело.
Осъжда С.К.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес :гр.Бургас,
ул.Л.Каравелов“ №5,вх.А,ет.1 адв.Таня Тодорова да заплати на ЗК“УНИКА“ АД,
ЕИК040451865,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Тодор
Александров“ №18 сумата 150лв, съдебно –деловодни разноски пред въззивната инстанция.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: