Р Е Ш Е Н И Е №287

гр.Русе,  28.VII. 2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИ   ОКРЪЖЕН СЪД………...............ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ

в публично заседание на..........24 юли 2020г………………….……..в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ :   АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                       БОЯН ВОЙКОВ, мл.с.

 

при СЕКРЕТАРЯ.............АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА….….............и в присъствието

на ПРОКУРОРА.....................…………….....……............……...като разгледа

докладваното от...............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА………..В.гр.д. N 339 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:

    Производството е по чл.258 и сл ГПК.

    ЦДГ „П****“, с.М****, обл.Р****, представлявана от директора С.Ц,, чрез пълномощника си адв.П.П.,***,е обжалвала решението на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 7586/19г., в частта, с която което  е осъдена да заплати на Б. Г. Ф., действащ чрез своя баща и законен представител Г.Ф.Р. сумата 4000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2019г. до окончателното изплащане.Излага доводи за неправилност на решението и моли въззивният съд да го отмени изцяло или да намали обезщетението на 500лв., които вече били платени на родителите на детето.

Въззиваемият Г.Ф.Р., действащ като баща и законен представител на малолетното дете Б. Г. Ф.,***, чрез процесуалния си представител адв.Б.Г.,***,   изразяват  становище, че жалбата е неоснователна.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба  на Г.Ф.Р., действащ като баща и законен представител на малолетното дете Б. Г. Ф. против ЦДГ „П****“-с.М****, обл.Р***, с която е предявен иск по чл.49  от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на увреждане на 24.10.2019г.в размер на 5000лв. С решението искът е уважен до размер на 4000лв. В частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над този размер, за разликата до претендираните 5000лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди в размер на 120лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила.

    По делото не е било спорно и от събраните гласни доказателства е установено, че на 24.10.2019 г., следобед, при пързаляне на пързалката в детската градина в с.Г****, детето Б. Ф., тогава на  5г., е бил блъснат от друго дете, при което той паднал на лявата си ръка и я счупил на две места. С децата на на площадката за игра  е била св.Т. Р. – ***. Свидетелката заявява, че е била застанала на място, откъдето да може да наблюдава момиченцата, които се люлеели на люлките и момченцата, които били на пързалката.Установява, че имало спор между четири деца на пързалката, кое да се спусне първо. Твърди, че не е видяла лично, но чула да казват, че Б. е паднал.Той не плачел, но бил изплашен и тъй като на въпроса къде се е ударил, не отговорил нищо, Р. го оставила да седне на една люлка.В този момент майката на детето – св.К. З., дошла да вземе Б. от градината и го видяла тихичко да плаче.На З. учителката казала, че детето „ще се оплаче малко, защото К. го блъснал от пързалката и той паднал“?.Когато Б. вдигнал ръкава на дрехата си, ръката му се люлеела-видимо било, че е счупена.На въпроса към госпожа-учителката не е ли видяла, че детето си е счупила ръката, тя отговорила, че „не знае“ ! и започнала да се вайка. Медицинският фелдшер установил, че ръката е счупена „ и то на двете кости“. Сложил му една вързанка на врата „да не му виси“.В болницата детето било прието по спешност, оперирали ръката.  От медицинската документация е видно, че е констатирано счупване на лява лъчева и лява лакътна кост. Под пълна упойка му е направена репозиция, поставена е и гипсова имобилизация почти на цялата ръка. От показанията на св.З. се установява, че Б. 35 дни бил в гипс- гипсът бил  „ до рамото“ и много тежал на детето. То се оплаквало, че много го боли, когато си движи пръстите. Не можел да спи, защото трябвало да пази ръката е да не спи на лявата страна. Непрекъснато го наблюдавали и пазели, да не си счупи гипса. Майката го хранела, обличала, обслужвала за всяко нещо.

От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че при счупването на лява лъчева и лява лакътна кост, по медико-биологичен признак на детето е причинено трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник за срок повече от 30 дни. Към м.02.2020 г. е настъпило пълно функционално възстановяване на крайника. Обичайният възстановителен период за такива счупвания е около 2,5 – 3 месеца, в зависимост от индивидуалните особености. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че болките при такова счупване са най-силни непосредствено след получаване на увреждането, до поставянето на гипса и постепенно намаляват в процеса на възстановяване. През първите дни има и травма на меките тъкани, която предизвиква оток и също може да доведе до болка.

В първоинстанционното производство е представен Правилника за осигуряване на безопасни условия на възпитание, обучение и труд за учебната 2019/2020 г., утвърден за ДГ „П****“, с.М****, в който е предвидено, че учителят организира и ръководи работата с децата в групата и носи отговорност за сигурността и безопасността при осъществяване на игровата, учебната и други дейности.Подобно задължение е вменено и на старши учителя в длъжностната характеристика за старши учител, предучилищно образование, а именно да опазва живота и здравето на децата, включително и по време на организираните допълнителни дейности.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните изводи : Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него / ППВС № 9/1966 г./.В случая се касае до неизпълнение на задължението на учител при ответника да осъществява непрекъснат, постоянен надзор над поверените му деца, за да се осигури безопасността на всяко едно от тях. Съдът приема, че по делото е установено наличие на причинно-следствена връзка между поведението на служители на детската градина и причиненото увреждане на малолетния Б..Както беше посочено,  персоналът на детската градина непрекъснато следва да следи поведението на децата, още повече, когато децата се намират в пространство с различни съоръжения – в случая пързалка.По изложените съображения въззивният съд приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

При определяне на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди  съдът съобразява характера на настъпилото увреждане, извършеното лечение и периода на възстановяване от същото. По делото е установено, че  детето е било в голяма уплаха след  случилото се и дълго време е търпяло   интензивни болкия, особено в следоперативния период и продължителната гипсова имобилизация.По делото е безспорно установено  виновното противоправно поведение на служител при ответника по иска. Определеното от районния съд обезщетение  репарира в относително пълен обем болките и страданията на пострадалия, възникнали от увреждането. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено,  а въззивната жалбат да бъде оставена без уважение, като неоснователна.  

С оглед изхода на спора жалбоподателят дължи на ответника по жалбата разноски по делото. Видно от договора за правна помощ, въззиваемият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 650лв. и предвид липсата на възражение по чл.78,ал.5 ГПК от насрещната страна, възнаграждението следва да бъде присъдено в този размер.

Мотивиран така съдът

 

                                     Р    Е    Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 510 от 13.04.2020г. на Русенския районен съд, постановено по  гр.д.№7586/19г. по описа на РРС, в частта, с която ЦДГ „П****“,с.М****, обл.Р**** е осъдена да заплати на Б. Г. Ф., ЕГН**********,действащ чрез своя баща и законен представител Г.Ф.Р.,ЕГН**********,***,  сумата 4000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2019г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЦДГ „П****“,с.М****, обл.Р*** да заплати на Г.Ф.Р. действащ като баща и законен представител на Б. Г. Ф., 650лв. разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.

 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ :