№ 2283
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110200992 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от *** ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ****
представлявано от управителя Г. В., чрез адв. С. Б. от САК, против наказателно
постановление № 23-2300505/18.12.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. София за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ. На основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.
415, ал. 1 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лв.
В жалбата се съдържат оплаквания в насока, че атакуваното наказателно
постановление е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се съставянето на
АУАН извън срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а като процесуални пороци на наказателното
постановление - липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, неяснота по отношение на описаните обстоятелства, затрудняваща правото на
защита, и липса на посочена дата на извършване на нарушението. По изложените
съображения е направено искане наказателното постановление да бъде отменено и в полза
на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.
За проведеното на 22.04.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. „***“ ЕООД се представлява от адв. Б., а наказващият орган - от юрк. С..
В дадения ход по същество адв. Б. моли атакуваното наказателно постановление да
бъде уважено по изложените в жалбата съображения, и в полза на доверителя й да бъдат
1
присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Юрк. С. пледира наказателното постановление да бъде потвърдено. Намира
нарушението за доказано. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
В периода от 23.12.2022 г. до 24.02.2023 г. била извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство на „***“ ЕООД, гр. София от служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. София. Проверката приключила с издаването на протокол изх. №
ПР2242827/24.02.2023 г., съгласно който на дружеството били дадени за изпълнение
задължителни предписания. Предписание № 1 било в насока работодателят да държи на
разположение на контролните органи в стопанисвания от него обект, където се полага
наемен труд, поименни графици за работа на персонала, както и документи, свързани с
разпределението на работното време, съгласно чл. 403а, ал. 1 КТ. Срок за изпълнението бил
определен до 27.02.2023 г. Предписанието не било обжалвано и влязло в сила.
Впоследствие, за времето от 13.10.2023 г. до 10.11.2023 г., свидетелите Ц. Д. и Е. С.,
инспектори при Д „ИТ“ гр. София, извършили последваща проверка по спазване на
трудовото законодателство на „***“ ЕООД. Посетили проверявания обект на 13.10.2023 г. и
на място установили свидетелката М. Я., служител на дружеството, на длъжност продавач-
консултант, която представила изпратен й от работодателя график по „Вайбър“.
Същевременно инспекторите констатирали, че задължителното предписание, дадено с
протокол изх. № ПР2242827/24.02.2023 г., не е изпълнено, тъй като работодателят не бил
осигурил в обекта на разположение на контролните органи от Инспекцията по труда
поименни графици за работа на персонала за периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, и документи, свързани с разпределение на работното време
и организацията на работа. Съответната констатация била обективирана в протокол №
ПР2337282/10.11.2023 г.
Предвид това на 10.11.2023 г., в присъствието на управителя на дружеството-
жалбоподател, свид. Д. съставил срещу *** ЕООД АУАН № 22-2300505/10.11.2023 г., в
който описал подробно времето, мястото и обстоятелствата по извършеното нарушение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ - неизпълнение на дадено с протокол за извършена
проверка № ПР2242827/24.02.2023 г. предписание № 1: „Работодателят да държи на
разположение на контролните органи в стопанисвания от него обект, където се полага
наемен труд, поименни графици за работа на персонала, както и документи, свързани с
разпределението на работното време, съгласно чл. 403а, ал. 1 КТ“. Посочени били датата и
2
мястото на извършване на нарушението - 13.10.2023 г. в предприятието на работодателя.
АУАН бил връчен на управителя, който вписал като възражение, че графиците били в
обекта, но служителката не ги била показала, тъй като казала на инспекторите, че нейният
график е изпратен по „Вайбър“.
Доказателства в подкрепа на твърденията, релевирани във вписаното в АУАН
възражение, не били представени.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация
съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, директорът на Д „ИТ” гр. София издал срещу
*** ЕООД атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр.
чл. 415, ал. 1 КТ му наложил имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/
лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите Ц. Д., Е. С. и М. Я., и писмени - протоколи за
извършени проверки от 24.02.2023 г. и 10.11.2023 г.; призовка на основание чл. 45, ал. 1
АПК; констативен протокол от 13.10.2023 г.; заповед № З-0693/15.08.2022 г.; заповед № ЧР-
1744/20.12.2022 г.; длъжностна характеристика за длъжност „директор на Д „ИТ“ със
седалище София“; заповед № ЧР-387/12.05.2023 г.; длъжностна характеристика за
длъжността „инспектор“.
От показанията на разпитаните служители на Д „ИТ“ гр. София и от протоколите за
извършените проверки се установяват обстоятелствата по осъществените спрямо
дружеството-жалбоподател първоначална и последваща проверки по спазване на трудовото
законодателство и направените при тях констатации. Посредством цитираните
доказателствени източници се изясняват даденото при първата проверка предписание № 1 и
срокът за изпълнението му - до 27.02.2023 г., и констатираното при втората проверка, че
работодателят не го е изпълнил, предвид липсата на ангажирани доказателства в обратната
насока. Последният извод не се опровергава и от показанията на свидетелката Я., която
потвърждава факта на извършената на 13.10.2023 г. проверка в обекта на контрол, както и че
не представила на контролните органи изисканите от тях графици, респективно, че не знае
такива да са били на разположение в търговския обект, в който полага труд.
С оглед на това съдебният състав намери за установени по категоричен начин факта на
осъществяване на нарушението /неизпълнение на дадена административна мярка,
приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, а именно даденото
с протокола от 24.02.2023 г. предписание № 1/, и времето и мястото на извършването му - на
13.10.2023 г. в гр. София, в предприятието на работодателя, доколкото срокът на
предписанието е изтекъл на 27.02.2023 г. и не е било обжалвано. Неизпълнението на
предписанието е констатирано при последващата проверка, извършена от свидетелите Д. и
С. на 13.10.2023 г.
3
Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и
административнонаказавнащия орган, с оглед заеманите длъжностни качества, следват по
силата на закона - чл. 416, ал. 1 КТ, респективно чл. 416, ал. 5 КТ, Устройствения правилник
на ИА „ГИТ“ и от представените от въззиваемата страна заповеди и длъжностна
характеристики.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Процесуални нарушения в процедурата по
съставянето и връчването им не са допуснати. Възражението относно неспазване на срока
по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН е неоснователно, доколкото, предвид датата на
извършване на нарушението и датата на съставяне на АУАН, е спазен както тримесечният
срок от откриване на нарушителя, така и едногодишният от извършване на нарушението. И
двата акта отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.
6 ЗАНН - съдържат описание на нарушението, времето и мястото на извършването му, и
пълно и ясно описание на обстоятелствата, при които е осъществено. Налице е съответствие
между фактическото му описание и правната квалификация. Предвид това релевираните в
жалбата възражения в обратната насока са неоснователни и настоящият съдебен състав не ги
споделя.
С оглед горното съдът прецени, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в това
число досежно задължителните реквизити на АУАН и НП, които да са ограничили правото
на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяната на
санкционния акт.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Фактическата обстановка е правилно изяснена. Въз основа кредитираната
доказателствена съвкупност се установи безспорно, че с противоправното си бездействие,
неизпълнявайки до изтичането на дадения от контролните органи срок /до 27.02.2023 г.
включително/ принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за
спазване на трудовото законодателство - предписанието да държи на разположение на
контролните органи в стопанисвания обект, където се полага наемен труд, поименни
графици за работа на персонала, както и документи, свързани с разпределението на
работното време, съгласно чл. 403а, ал. 1 КТ, „***“ ЕООД е осъществило от обективна
страна състава на нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ. С оглед естеството на нарушението,
същото е извършено на 13.10.2023 г., когато неизпълнението на предписанието е
констатирано от свидетелите Д. и С., както правилно е посочено в АУАН и НП.
Предписанието е било задължително за работодателя, доколкото е дадено на основание чл.
404, ал. 1, т. 1 КТ и не е било оспорено в законоустановения срок. Следователно е влязло в
сила и е произвело правни последици, в който смисъл за дружеството-жалбоподател е
4
възникнало задължението за изпълнението му. С оглед на това, доколкото включително в
рамките на проведеното първоинстанционно съдебно производство не бяха ангажирани
доказателства в насока изпълнението му, съдът прие факта на извършване на нарушението
за доказан.
Във връзка с обективната съставомерност на нарушението следва да се отбележи, че
задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ е принудителна административна
мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК - чл. 405, изр. 1 КТ. По делото няма данни
предписанието да е оспорено и/или отменено по административен и/или съдебен ред.
Последица от необжалването е влизането му в сила, с което се преклудира възможността да
се релевира инцидентно неговата незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на
НП по реда на ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е единствено фактът на
неизпълнение на влязло в законна сила предписание като основание по чл. 415, ал. 1 КТ.
Отрицателна предпоставка за ангажиране административнонаказателната отговорност би
била отмяната на предписанието от съда или горестоящ административен орган, тъй като
само тогава изпълнението му би било недължимо. В случая такава отмяна не се констатира.
При това, след като процесното задължително предписание не е било обжалвано по
надлежния ред пред съответния административен съд, то е станало задължително за
изпълнение, независимо дали е било правилно или не, като предметът на настоящето
производство е органичен до проверката било ли е изпълнено.
Субективната съставомерност на нарушението се презумира, предвид обективния
характер на отговорността на юридическите лица.
Не са налице основания за преквалифициране на случая в маловажен по смисъла на чл.
415в, ал. 1 КТ, тъй като от страна на дружеството-жалбоподател не бяха ангажирани
доказателства нарушението да е било отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в КТ.
Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ предвижда за процесното нарушение виновното лице
да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. Определената
на „***“ ЕООД имуществена санкция е индивидуализирана в минимално предвидения
размер от 1 500 /хиляда и петстотин/ лв., предвид което оплакванията относно размера й
също са лишени от основание.
Водим от горното, съдът прие, че атакуваното НП е правилно - законосъобразно и
обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и при
съобразяване с процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се
констатираха. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото е основателна претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Д „ИТ“
гр. София, съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 вр. ал.
4 ЗАНН. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото, следва да бъде
уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
5
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2300505/18.12.2023 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. София срещу „***“ ЕООД за нарушение
по чл. 415, ал. 1 КТ, за което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 КТ му е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
ОСЪЖДА *** ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление **** представлявано
от управителя Г. В., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. София сума в
размер на 80 /осемдесет/ лв. - юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6