Решение по дело №228/2021 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 4
Дата: 19 януари 2022 г. (в сила от 10 февруари 2022 г.)
Съдия: Тодор Илиев Тихолов
Дело: 20214440200228
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Червен бряг, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря М.Ц.Т.
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Административно
наказателно дело № 20214440200228 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН действал към момента на извършване на
деянието от жалбоподателя и е образувано първоначално пред ПлРС като
НАХД№1178/‘21г.,по което след администрирането му съдията-докладчик се е произнесъл с
протоколно определение по протокол №1128/07.07.2021г., като е прекратил производството
по делото и изпратил същото по компетентност на ЧРС.
В ЧРС е било образувано настоящото дело по жалбата на Т. СТ. Р., ЕГН********** от ***
със съдебен адрес в *** чрез адв.И.Г. от АК-*** срещу Наказателно постановление №35-
0000630/28.05.2021г. на директора на РД“АА“-*** с което за нарушение на чл.19, ал.1, т.2 от
Наредба №11/31.10.2002г. на МТС на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП му било наложено
административно наказание глоба в размер на 2000лв.
Жалбата е бланкетна, като в нея се посочва, че е нарушен материалния и процесуален закон,
без конкретно посочване на разпоредби, които са нарушени от АНО, като се моли съда да
отмени издаденото НП и се присъдят разноски на жалбоподателя.
АНО е изпратил писмено становище, с което предлага издаденото НП да се потвърди, прави
се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 13.05.2021 г. около 12.15 ч. по първокласен път *** до разклона за *** по посока ***
жалбоподателят Р., като водач на товарен автомобил „*** с ДК№ *** собственост на *** –
клон *** БУЛСТАТ *** и полуремарке „*** с ДК №*** собственост на *** гр.***,
БУЛСТАТ *** извършвал обществен международен превоз на товар – малц от Р.Б. – гр.***
1
до Р.Г. по ЧМР без номер от 13.05.2021г. По време на проверката, след като жалбоподателя
бил спрян от органите на АНО било установено, че той като водач не може да представи
заверено копие на договор за наем или лизинг на МПС, тъй като то не било собственост на
превозвача, който по заверено копие на лиценз на Общността № ********* бил фирма ***
гр.***.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени, а именно свидетелски показания на свидетелите И. и М.,
които съдът кредитира изцяло, писмените материали - по АНП, включително НП№35-
0000630/28.05.2021г. на директора на РД“АА“-*** АУАН, серия А-2020,
№289095/13.05.2021г., заверено копие на ЧМР без номер от 13.05.2021г., копие на заповед
№РД-08-30/24.01.2020г. на МТИТС относно лицата, които са оправомощени да издават НП,
справка за декларирани данни от жалбоподателя от община ***, справка по НАП за
жалбоподателя, справка за настоящ и постоянен адрес на жалбоподателя, адвокатско
пълномощно, справка за задгранични пътувания, справка от РДАА-***за други нарушения
на жалбоподателя, писмено становище от РДАА-*** които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок (предвид намиращата се по делото
пред ПлРС разписка на фирма „*** от която е видно, че жалбата е изпратена на 21.06.2021г.)
от надлежна страна – ФЛ, чрез упълномощен от него адвокат, спрямо което е издадено
атакуваното НП в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директор на РДАА-***
който към момента е бил упълномощен със заповед №РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. АУАН също е съставен от
компетентен орган – инспектор към РДАА-***
НП е издадено въз основа на съставен АУАН, серия А-2020, №289095/13.05.2021г. Спазени
са сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпвали
пред АНО писмени възражения.
От правна страна съдът прие следното:
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че при
извършване на обществен международен превоз на товар в момента на проверка, Р. като
водач не могъл да представи заверено копие на договор за наем или лизинг на МПС, тъй
като то не било собственост на превозвача, който по заверено копие на лиценз на
Общността №********* бил фирма *** гр.***.
Деянието е квалифицирано като нарушение на административно задължение по чл.19, ал.1,
т.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
2
товари. Цитираната норма предвижда задължение за водача при извършване на
международен превоз на товари в превозното средство да се намира заверено копие на
договора за наем или лизинг на превозното средство, когато то не е собственост на
превозвача (т.е. уредено е задължение да носи съответния документ при извършване на
дейността).
Съгласно чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози се налага санкция на водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, т.е.
посочените в разпоредбата административни наказания се налагат само в случай, че липсва
въобще редовно издаден документ.
Нормата на чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози предвижда наказание за водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или
от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Именно такъв е конкретният
случай. Безспорно е установено от контролните органи и в АУАН и НП са описани факти,
които сочат, че водачът не е носил, т.е. в превозното средство не се е намирал визираният
документ. Настоящият състав на съда приема, че АНО неправилно е издирил и приложил
санкционната норма. Следвало е да наложи административно наказание по чл.93, ал.2 от
Закона за автомобилните превози.
В тази връзка АНО е достигнал до неправилен извод, че жалбоподателя е осъществил
вмененото му административно нарушение, поради което издаденото НП се явява
незаконосъобразно и следва да се отмени.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.) действал към момента на
деянието, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато
страните са поискали това. Съдът възприема изложените в становището на АНО мотиви
относно заплатеното адвокатско възнаграждение. Делото не се характеризира с фактическа
и правна сложност, като направеното искане от АНО съобразно разпоредбата на чл.18, ал.4
от Наредба №1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съда
намира за основателно и следва на жалбоподателя да се присъди по-нисък размер на
разноски от заплатените по адвокатското пълномощно към делото пред ПлРС, а именно в
размер на 300лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №35-0000630/28.05.2021г. на директора на РД“АА“-
*** с което за нарушение на чл.19, ал.1, т.2 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП на Т. СТ. Р., ЕГН********** от *** със съдебен адрес в
*** чрез адв.И.Г. от АК-*** му било наложено административно наказание глоба в размер
на 2000лв., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН РД“АА“-***да заплати на Т. СТ. Р.,
ЕГН********** разноски в настоящото производство в размер на 300лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд -
***в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4