№167
гр.
Велико Търново, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
При секретаря С. Ф.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10126/2021 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ЕТ“Димана Д.П.“ чрез *** М.Е. ***, офис 18 против Решение № 74/5.4.2021г. постановено по НАХД
20204120200666 по описа за 2020 г. на
Районен съд Горна Оряховица., с което е изменено Наказателно
постановление – НП- № 491562-F532525/22.1.2020г.,
издадено от Ж.А., - Началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП , с
което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на
финансите и на основание чл. 185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС се налага
„Имуществена санкция“ като същата се намаля от 700 лева на 500 лева.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание
по смисъла на чл.
348, ал. 1, т.,
. 1 от НПК, приложим в производството по силата
на препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 1, изр.
ІІ от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че не е доказано
извършването на административно нарушение, доколкото не са обсъдени възраженията
в тази насока пред АНО на касатора, не е установен и съответния вредоносен
резултат върху фиска. Счита, че е налице неправилна правна квалификация на
деянието, ако се приеме, че същото е извършено. АНО не е извършил проверка за
наличие на обстоятелства по чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението е за първи
път, не се касае за причинени от деянието
вреди. От съда се иска да отмени НП в обжалваната част.
В открито съдебно заседание, редовно призован не се явява, представлява се от *** Е., който
поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания. Счита, че съдът
не е отчел всички посочени в нея пороци в процедурата по извършване на
проверката и при съставяне на АУАН, съответно НП. Не е изложени мотиви досежно
възражението на касатора за наличие на обстоятелства, които доказват по- ниска
степен на опасност на деянието и обосновават приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Ответникът по жалбата –ЦУ на НАП
, отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново , редовно призован не се
представлява, не заема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура - В.
Търново заема становище за основателност на жалбата, макар да не споделя всички
доводи в подадената касационна жалба. ЕАНО е допуснал непълнота в словесното описание
на нарушението и неточна правна квалификация на същото, което е основание за
отмяна на НП. Сита, че след като ГОРС го е потвърдил и допуснал нарушение на
материалния закон. Предлага решението да бъде отменено и се постанови друго по
същество, с което се отмени НП.
Административният съд - В. Търново, като
прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,
съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
|
|
|
|
|
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от
АПК, от надлежни страни, съгласно чл.
210, ал. 1 от
АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 1, изр.
ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
|
|
|
|
|
Разгледана по същество е неоснователна.
|
|
|
|
|
Предмет на настоящото
производство е Решение № 74/5.4.2021г. постановено
по НАХД 20204120200666 по описа за 2020 г. на
Районен съд Горна Оряховица., с което е изменено Наказателно
постановление – НП- № 491562-F532525/22.1.2020г.,
издадено от Ж.А., - Началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП , с
което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на
финансите и на основание чл. 185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС се налага
„Имуществена санкция“ като същата се намаля от 700 лева на 500 лева.
От фактическата страна на спора
районният съд е приел за установено, че 19.12.2019г. в 17,00 часа е извършена
проверка на търговски обект : магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Г.
Оряховица, ул. „Васил Левски“№ 8 , стопанисван от касатора. При проверката е
установено, че дневния оборот от монтирания в обекта ЕКАФП , съгласно дневен
финансов отчет № 042126/19.12.2019г. е в размер на 124, 94 лева, а фактическата
наличност е в размер на 67, 21 лева, съгласно изготвен от Е. Х.–продавач –
консултант, опис на паричните средства или общо разлика от 57,73 лева.
Контролните органи са установили, че ЕКАФП притежава и са активни функциите „
служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. За извършената проверка е
издаден Протокол № 0002902/19.12.2019г. ,На 29.12.2019г. от И.Е. в- инспектор
по приходите в НАП- ЦУ, в присъствието на свидетеля Г.Ю.е издал АУАН, с който е
приел, че касаторът не е изпълнил задължението си да отбележи всяка промяна на
касовата наличност на ФУ чрез
операция“Служебно извадени суми „ , с което е нарушил разпоредбата на чл.33,
ал.1 от Наредба № н-18/13.12.2006г. на МФ. АУАН подписан и предявен на
касатора, чийто управител е заявил, че законоустановения срок ще депозира
възражения. Такива са подадени с вх. № 3386/30.12.2019г., но същото не е било
обсъдено от АНО, и същият –е издал процесното пред въззивния съд НП. В срока по
чл. 59, ал.2 от ЗАНН е подадена жалба до ГОРС срещу НП.
Тази фактическа обстановка
съдът е приел въз основа на приетата административна преписка, съдържаща
горепосочения протокол за проверка, декларация на заето лице, опис на касовата
наличност, извлечение – дневен отчет, разпита на свидетелите Е.–
актосъставител, Ю.- свидетел по АУАН, както и Г. и Х.- продавач- консултант при
касатора.
.
При така установените факти, съдът
е направил извод по същество за
неоснователност на въззивната жалба срещу НП.. Приел е, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съгласно представената Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.5.2018г. на Изпълнителен директор на НАП. На следващо място съдът
е намерил, че АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, същите съдържат подробно описание на претендираното нарушение, поради
което не е налице формално нарушение, което само по себе си да е основание за
отмяна на НП. Изложил е мотиви, че не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на наказаното лице.
ГОРС е намерил, че правилно е
приложен и материалния закон Касаторът е санкциониран по чл. 185,ал.1 от ЗДДС
за нарушение на разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Не е приел за основателно
възражението, че не е налице подробно словесно описание на нарушението, тъй
като не е записано, когато нарушението не води до неотразяване на приходи се
налага санкцията по ал.1. Тази непълнота счита, че е преодоляна по реда на чл.
53, ал.2 от ЗАНН.
Съдът е изложил подробни мотиви
относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН- доколкото не са налице многобройни
смегчаващи обстоятелства и други такива, които да сочат на по- ниска степен на
обществената опасност на деянието. Извел е доводи и относно защитата на особено
важни обществени отношения чрез ЗДДС, което е още едно основание за изключване
на института „маловажност“ .
ГОРС е изложил мотиви, че не е
спазен чл. 27 от ЗАНН при индивидуализация на наказанието за постигане на
целите по чл. 12 от ЗАНН, поради което е намалил наложеното наказание от 700
лева имуществена санкция – на такава от 500 лева и е присъдил юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника в размер на 100 лева.
Постановеното от Районен
съд – Велико Търново потвърдително решение е неправилно.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с
необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си,
след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и
наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в
производството по делото доказателства, съдът е установил релевантните за спора
факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни изводи.
Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било
постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като
за заседанията са съставени протоколи.
Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената от районния
съд фактическа обстановка.
Отговорността
на касатора е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185 ал. 2 ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3000.00 лева
до 10 000.00 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което
извърши или допусне извършването на
нарушение на чл. 118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън
случаите по чл.185, ал.1 ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена санкция или
глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500.00 лева до 2000.00 лева
за лице, което не издаде фискален бон за регистриране и отчитане на извършените
от него доставки/продажби. Съгласно чл.185, ал.2, изр.второ ЗДДС, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Анализът
на нормите, налага извода, че за да се наложи на търговец наказание
„Имуществена санкция“ в размерите по чл.185, ал.2 ЗДДС, следва нарушението по
ал.2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава
на административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от
наказващия орган, както и изрично посочване в описание на нарушението. В този
смисъл настоящата инстанция не споделя становището на състава по цитираното
Решение № 351/20.12.2018г. по НАХД 10359/2018г., че след като нарушението по
ал. 2 е формално, то за неговата съставомерност
е достатъчно посочването на
нормата на чл. 185, ал.2 изр. Последно от ЗДДС. След като законодателят изрично
е посочил в изр. Втора на чл. 185, ал.2 от ЗДДС , че не следва от деянието да
са настъпили вредоносни последици за фиска, то такива констатации следва да има
в АУАН и в НП. Макар нарушената норма да е правилно посочен чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерство на
финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
ФУ към която препраща чл.185, ал.2 вр. с
ал.1 от ЗДДС, като цяло е налице невярна и неточна правна квалификация. След като административно
наказателната отговорност е ангажирана на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС изр.
Второ, то следва да се посочи целият текст, доколкото е налице съществено
различие в двете изречения, при първото изпълнителното деяние е само неиздаване
на касов бон и съответно вредоносен резултат, а ал.2 изр.първо изисква
нарушението на нормативен акт да е извън случаите на неиздаване на касов бон,
поради което посочените в правната норма наказания са в завишен размер.
Следователно и това нарушение по изр. 1 изисква да е налице вредоносен
резултат. Единствено изр. 2 на чл. 185, ал.2 изисква установяване на факта, че
такива вреди не са настъпили. Или в обобщение АНО следва да установи всички
елементи от състава на нарушението вкл. изпълнителното деяние и липсата на
вредоносен резултат- неотчетен приход респ. ДДС в полза на фиска, което не е
.сторено в настоящата хипотеза. С оглед на което е налице съществено
процесуално нарушение, тъй като касаторът
не е могъл да разбере в какво е обвинен. На следващо място освен
неправилно и неточно посочване на правната квалификация, не е посочена и
формата на изпълнително деяние, доколкото ал. 2 от чл. 185 от ЗДДС има две
форми извърши или допусне да се извърши. Само по себе си това е съществено
процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в хода на съдебната фаза.
По вярното е това, че след като оператор на ФУ е бил служител на търговеца, то
отговорността да се ангажира за допустителство. Пълната и вярна квалификация на
нарушението кореспондира с нормативното предписание
на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118,
ал.4, т.1 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.2, изречение
последно във вр. с чл.185, ал.1 от с.з., понеже
търговецът не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби да
отбележи всяка промяна на касова наличност (начална сума, въвеждане и/или
извеждане на пари в и извън касата) на ФУ, чрез операциите "служебно
въведени" и "служебно изведени" суми, при което не са налице
неотчетени приходи. .В горепосочения смисъл е и трайната практика на АСВТ по
КНАХД 10307/20г.,КНАХД 10084/21,КНАХД 10018/20 г. КНАХД 10044/2019г. и други.
На следващо място ГОРС правилно е
посочил, че съгласно
чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на
този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Никъде в НП
обаче АНО не е посочил как е определил именно в такъв размер следващото се на
нарушителя наказание, нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за
отегчаващи и как те се съотнасят. Така дейността по индивидуализация на
наказанието остава скрита както за жалбоподателя, така и за съда. Настоящият
съдебен състав намира, че АНО не е мотивирал решението си да наложи санкция в
съответния размер – 700 лева, която надвишава предвидения от закона минимум. АНО
няма задължение във всеки случай да налага най-лекото предвидено наказание, тъй
като това би противоречало на правомощията му по чл. 27 от
ЗАНН. Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се наказание за даденото
нарушение трябва да бъде определено над минималния предвиден размер, то следва
да изложи мотиви за това си решение. В случая обаче съдът намира, че не се
касае за допуснато процесуално нарушение, което да е от категорията на
съществените и правото на жалбоподателя да разбере за извършването на какво
административно нарушение е наказан, не е било ограничено. Констатираният
недостатък в настоящия казус е променен от ГОРС, съгласно правомощията му по
чл. 63, ал.1 изр. Второ,от ЗАНН, но този факт не променя извода, че е допуснато
процесуално нарушение. Единствената разлика е тази, че настоящият състав не го
намира за съществено.
Казаното по – горе
обосновава извод за незаконосъобразност на така постановеното решение на ГОРС,
което следва да бъде отменено и постановено такова по съществото на спора, с
което се отмени обжалваното НП.
От касатора не се преви искане за присъждане на разноски,
поради което такива не му се следват.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.
221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 74/5.4.2021г. постановено
по НАХД 20204120200666 по описа за 2020 г. на
Районен съд Горна Оряховица., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ измененото с горното решение, Наказателно постановление – НП- № 491562-F532525/22.1.2020г., издадено от Ж.А., - Началник отдел
„Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП , с което за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите и на основание чл. 185,
ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС на ЕТ “Димана Д.П.“
гр- ***се налага „Имуществена санкция“ като същата се намаля от 700 лева на 500
лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2