ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 622
гр. Перник, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500508 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от
ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от КР. ОГН. Б., ЕГН **********,с адрес: ***,
чрез адвокат Г.Й. Й., член на САК, съдебен адрес:гр. ***, срещу Решение №
260028/12.05.2022 г., по описа на PC - РАДОМИР.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно,
необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства, поради което се
моли да бъде отменено.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че се обжалва Решение №
260028/12.05.2022 г., постановено по гр.д. № 97/2021 г., в частта, в която
първоинстанционният съд е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди
претърпени от ищеца от безспорно доказана трудова злополука.
В обжалваното Решение съдът се сочи, че е допуснал грубо процесуално нарушение, като
е обсъдил превратно целият доказателствен материал, в частност представеното по делото
Разпореждане на НОИ, както и приетите две медицински експертизи. В мотивната част на
Решението съдът се сочи, че е пропуснал да обсъди правната същност на Разпореждането на
НОИ, с което процесната злополука безспорно се установи като трудова и въпреки
задължението си да се съобрази с Разпореждането на НОИ достигна до крайно погрешни
правни изводи с акта си по същество. Анализирайки мотивите на решението се твърди, че е
видно, че съдът напълно едностранчиво и тенденциозно е посочил част от заключенията на
вещите лица по приетите две СМЕ. Съгласно първата СМЕ, вещото лице Ч., в проведеното
о.с.з., в което се изслушало неговото заключение, категорично отговорил, че е нужен експерт
1
рентгенолог, който да отговори на въпроса дали е налице фрактура при ищеца вследствие на
процесната трудова злополука. Именно с оглед заявеното от вещото лице, съдът допусна
СМЕ със специалист по образно изследване. Същият в заключението си категорично
отговори, че след като се е запознал с проведеното образно иследване при ищеца е налице
фрактура на дисталната част на лява фибула. Сочи се в жалбата, че няма нито едно
доказтелство събрано в хода на съдебното дирене от което да се достигне до извода, че
трудова злополука не е настъпила и ищецът не е претърпял установената травма. Както
уважаемият окръжен състав ще се запознае, по делото се разпитаха общо трима свидетели,
които потвърдиха категорично за настъпилия пътен инцидент и получената травма при
ищеца. Не мога да намеря едно основание в Решението на съда от, което същият да обоснове
отвхърлянето на предявения от ищеца иск. Съставът на PC- Радомир се твърди, че е бил
длъжен да се съобрази с Разпореждането на НОИ, съгласно което е призната процесната
трудова злополука и връзката между нея и получената фрактура. В този смисъл въпросът за
наличието на сочената причинна връзка между настъпилата трудова злополука и получената
травма вследствие на нея, не подлежело на ново обсъждане и пререшаване в рамките на
настоящия граждански спор. Освен това и процедурата по признаване на злополуката за
трудова с последица фрактура на лявата подбедрица на работника вече е приключила
окончателно с влязло в сила на 22.04.2011 г. Разпореждане на ТП на НОИ-гр. Перник, което е
връчено на работодателя на пострадалия и ответник в настоящото производство, като в
указания 14-дневен срок за обжалването му по чл.117 ал.2 т.2 от КСО, не е обжалван от
страните в административното производство. При наличие на влязло в сила разпореждане в
процедурата по трудовата злополука пред НОИ за установяване на причинната връзка между
злополуката и травматичното увреждане на пострадалия, въпросът за наличието на такава
причинна връзка не може да бъде пререшаван и да бъде предмет на ново обсъждане в
рамките на настоящото исково производство а съдът е длъжен да се съобрази с извода на
НОИ. Константната съдебна практика е категорична, че трудовата злополука и характерът на
увреждането от същата се установяват в рамките на специално предвиденото
административно производство за това, като актовете на административния орган са
задължителни за гражданския съд, който не може да преразглежда и пререшава въпроса
налице ли е трудова злополука и от какъв характер, както и дали е налице връзка между
злополуката и настъпилата травма, след като такава е призната. Изведен е издвод, че съдът
няма правомощията да пререшава въпроса относно трудовия характер на злополуката при
наличие на разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО. В процесната хипотеза по делото
е ангажирано като доказателство разпореждане на НОИ, с което е прието, че злополуката,
случила се с ищеца е трудова и именно вследствие на нея той е получил твърдяната в ИМ
травма изразяваща се в счупване на лява подбедрица, което произнасяне обвързва съда при
формиране на решаващите му изводи. Твърди се, че е налице пълно несъответствие между
приетите по делото доказателства и направените от съда изводи в решението. Поради тази
причина първоинстанционният съдебен състав неоснователно е отхвърлил изцяло исковата
претенция. В жалбата е направен анализ и на събраните гласни доказателства по делото. С
оглед на всичко изложено по-горе, се моли съда да отмени Решение № 260028/12.05.2022 г.,
2
постановено по гр.д. № 97/2021 г., в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил
изцяло иска по чл. 200 КТ, за обезщетение за неимуществени вреди претърпени от въззивника
Б..
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба, с който моли първоинастнационното решение
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба страната не са е позовала и не е направила обосновано и
конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в
неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване
на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно –
чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
С въззивната жалба, не са поискани събиране на нови доказателства във въззивното
производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или
новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване
не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради
процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална
норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267
ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.10.2022 г. от
10.10 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед процесуално икономия може да се извърши и по
телефон или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в съдебно
заседание не е задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора могат да
изразят с писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на списък по чл. 80
от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
3
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4