№ 260
гр. Перник, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720200859 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 6889943 на ОД на МВР
Перник, с който на Г. Д. К., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100.00 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл.21, ал.1 от същия закон, тъй като на 12.01.2023г. в 12:52
часа, в населено място - гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин”, срещу
бензиностанция „ЕКО”, при общо валидно ограничение на скоростта от 50
км/ч е заснет лек автомобил „АУДИ КУ 7” с рег. № ******* със скорост от 67
км/ч, при което превишението е 17 км/ч и е установено с автоматизирано
техническо средство № 11743d0, като нарушението е извършено в условията
на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5491979.
По изложени в жалбата доводи Г. Д. К., чрез пълномощника си адв. Б.
В. от КАК, моли ЕФ да бъде отменен, като издаден в нарушение на
материалния закон и при неспазване на процесуалните правила. Иска
присъждане на направени разноски по делото.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в
което не се явява и неговия пълномощник.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната
преписка в съда е направено възражение за прекомерност на претендираните
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
1
следното:
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и
пред компетентния съд. Обжалването е станало в предвидения срок, предвид
поставеното пощенскоклеймо на приложения по преписката плик, с който е
постъпила в пощата, поради което жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 12.01.2023г. в 12:52 часа на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник,
срещу бензиностанция „ЕКО” преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за
измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „АУДИ КУ 7 ” с
рег. № ******* със скорост от 70 км/ч при общо разрешена такава на
движение в населено място от 50 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Т.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 16.01.2023г.
с рег. № 1158р-357. В същия било удостоверено използването на споменатото
автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото
населено място, периода от време, през който същото е работело- от 10:30
часа до 12:55 часа, посоката на движение на контролираните моторни
превозни средства – от кв. „Твърди ливади” към кв. „Изток”, при
приближаващ трафик и стационарен режим на измерване, ограничението на
скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен
знак, променящ общо разрешената такава за населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства е установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на „Кредисимо Супер” АД,
ЕИК *******, а като негов ползвател е вписан Г. Д. К., ЕГН **********,
срещу който е издаден процесния ЕФ. В същия, след приспадане на толеранса
от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при
измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост е редуцирана на 67
км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение е
прието, че е със 17 км/ч, както и че същото е извършено в условията на
повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5491979, поради
което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл.
189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 100.00 лв. Жалбоподателят не се възползвал от правото си
на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната
жалба пред съда.
2
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни установява, че лек автомобил „АУДИ КУ 7 ” с рег. №
******* е собственост на „Кредисимо Супер” АД, ЕИК *******, като за
негов ползвател е посочен Г. Д. К., ЕГН **********. Не се спори, че
собственикът по занятие е лизингодател, който предоставя на лизинг
автомобили. Същият се е възползвал от предоставената му правна
възможност в чл.4, ал.3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, тъй като при регистрацията на
автомобила е посочил физическото лице, на което е предоставено МПС, а
именно Г. Д. К., поради което е направено вписването в централна база по
регистрация на пътни превозни, че ползвател на същия е посоченото
физическо лице. Предвид тези факти правилно в съответствие с разпоредбата
на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя доколкото
същият не е посочил друго лице, на което да е предоставил МПС, въпреки че
във връчения фиш наказващият орган изрично е указал възможността, че в
случай, че не той е управлявал автомобила, в 14-дневен срок след
получаването му следва да подаде писмена декларация до териториалната
структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Вместо
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал жалбата,
предмет на настоящото производство, т. е. той не се е възползвал от
предоставената му законова възможност. Поради всичко това настоящият
съдебен състав счита, че в случая не е оборена законовата презумпция Г. К. да
носи отговорност за извършеното с предоставения му автомобил нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015г., в който надлежно е документиран типа на система за контрол на
скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации, която е заснела процесното нарушение, предвид направеното
вписване на наименование ARH CAM S1, и индивидуалния номер на
автоматизираното техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0,
т.е. налице са еднопосочни данните както за типа, така и за индивидуалния
номер на автоматизираното техническо средство, заснело процесното
нарушение. В процесния ЕФ безспорно е записано, че нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като ясно е
посочен неговия идентификационния номер 11743d0. Същевременно от
приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по метрология за
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е видно,
че същата е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства
3
за измерване под № 5126, като удостоверението е със срок на валидност
07.09.2027г. От приложения Протокол за проверка № 03-СГ-ИСИС от
11.02.2022г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български институт по
метрология се установява че е извършена периодична проверка на такава с
проверено средство за измерване 11743d0, което съответства на изискванията
на одобрения тип. Следователно налице са достатъчно доказателства относно
типа на автоматизираната техническа система и нейната техническа годност,
което води до извод, че контролният орган е изпълнил в цялост изискванията
на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че в разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на
техническото средство, т.е. дали същото е мобилно или стационарно по
смисъла на § 6, т. 65, б. „а” или б. „б” от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, поради което и след като в обжалвания ЕФ изрично е посочен номера
на техническото средство, който е индивидуален за всяко автоматизирано
техническо средство, то същият дава надлежна информация за неговия вид.
В случая се касае за техническо средство, което е било стационарно
разположено временно на пътния участък.
От съдържанието на съставения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. се установява освен мястото на което е
бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е работила,
но и режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че посоката на
задействане на автоматизираното техническо средство е било насочено към
приближаващия трафик на контролирания пътнопоток от кв. „Твърди
ливади” към кв. „Изток”. Отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-6912 от 29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй
като това е официален удостоверителен документ, който е съставен от
длъжностно лице, в кръга на службата му. Същият е изпълнен ръкописно и
съдържа данни за физическото лице, което е попълнило отразените в него
факти, като е вписало на определеното място фамилията си и е положило своя
подпис. Същевременно с оглед кредитираната по делото като писмено
доказателство Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на
МВР Перник не е спорно, че полицейският служител Т. е преминал обучение
за работа със стационарната преносима система за контрол на скоростта, с
която е извършено заснемането, поради което и не може да се постави под
съмнение осъществения от него контрол по отношение на установеното
нарушение именно съгласно нормативните предписания и при посочените в
протокола обстоятелства. Нанесената поправка в графата за край на работа на
автоматизираното техническо средство не се отразява нито на валидността на
протокола, нито е в състояние да разколебае извода за времето на
установяване на нарушението, тъй като нейния характер не е от естество за
възбуди основателно съмнение за истинността на отразените обстоятелства,
предвид факта, че в създаденото снимково изображение са възпроизведени
автоматично точно датата и часът на установеното нарушение, като
последния е именно в диапазона на работа на АТСС сочен в протокола.
Приобщеният снимков материал от записа, извършен с
автоматизираното техническо средство удостоверява с необходимата
4
достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.189,
ал.15 от ЗДвП снимковия материал съставлява годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради
което и посочената в статичното изображение - снимка № 11743D0/0439042,
скорост от 70 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към
момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от
автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза
на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването
на скоростта, като същата е редуцирана на 67 км/ч, като е конкретизирана и
разликата между засечената и разрешената скорост - 17 км/ч. Следва да се
отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената
скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е налице
несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост,
поради което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този
толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не
ограничава правото на защита на санкционираното лице.
Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него недвусмислено е
посочено, че местоизвършването на нарушението е в населено място – ул.
„Юрий Гагарин” в гр. Перник, срещу бензиностанция „Еко”, което е напълно
достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ
твърдяното нарушение, поради което съдът не споделя като основателно
възражението на защитата на жалбоподателя за липса на яснота относно
мястото на извършване на деянието, водеща до съществено процесуално
нарушение при издаването на ЕФ. Това е така, тъй като в процесния случай не
е ограничена възможността да се извърши преценка за точното приложение
на материалния закон. От приетото като писмено доказателства писмо с изх.
№ 23/слу-3444-1 от 26.05.2023г. на Община Перник се установява, че в
района на бензиностанция „Еко” на ул. „Юрий Гагарин” не е наличен знак
В26 с ограничение на скоростта, различно от общо валидното за населено
място. При това положение съдът намира, че описанието на нарушението в
ЕФ напълно отговаря на изискването на чл. 189, ал.4 от ЗДвП и дава
възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното
обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него, защото
нарушителят се е защитавал срещу ясно предявени му с ЕФ факти, които са
напълно достатъчни за установяване и доказване на действащия скоростен
режим – нарушението е извършено на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник,
където е действало „ограничение от 50 км/ч валидно за населено място”. Ето
защо и описанието на мястото на нарушението е повече от достатъчно, с
оглед императивното изискване за означаването му в ЕФ.
В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – 21, ал.1 от ЗДвП, предвид
доказателствата, съдържащи се в административоннаказателната преписка за
разположението на системата за видеонаблюдение в рамките на населеното
място гр. Перник, в район в който не е било въведено ограничение с пътен
знак В26, което да променя общо установеното от 50 км/ч.
По вида и размера на наказанието:
Жалбоподателя е наказан на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4,
5
вр. ал.1, т.2 от ЗДвП. В първата разпоредба е визирано, че когато
нарушението по предходните ал.1 - 3 е повторно, наказанието за съответното
нарушение е глоба в двоен размер. По смисъла на §6, т.33 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП „повторно” е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл. 174, ал.2 – в двегодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение. Безспорно при описание на процесното нарушение
наказващият орган е посочил, че ЕФ К/5491979 обуславя извършването на
процесното нарушение в условията на повторност. Същият е вписан в
приложената по административнонаказателната преписка справка за
извършени предходни нарушения на правилата за движение от страна на
жалбоподателя като водач на моторно превозно средство, като в същата е
отбелязано, че с посочения фиш деецът е санкциониран за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. Към преписката е приложена и разпечатка на процесния
фиш, с направено вписване, че същият е влязъл в сила на 09.05.2022г., с което
се доказва квалифициращия признак „повторност” по смисъла на § 6, т.33 от
ДР на ЗДвП.
В конкретния случай наказващият орган е обвързал приложената от
него административонаказателна разпоредба на чл. 182, ал.4 от ЗДвП със
съответната конкретна хипотеза от ал.1, т.2 на чл. 182 от ЗДвП, като е
направеното в ЕФ съответно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено – превишаване на скоростта в населено място със 17
км/ч, категорично и по несъмнен начин установяват, че жалбоподателят е
наказан за повторно извършено нарушение по чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Посочената разпоредба предвижда за превишаване от 11 до 20 км/ч налагане
на глоба от 50.00 лв., която е съответстваща на наложената с процесния фиш
глоба от 100.00лв, тъй като се явява двойния размер на глобата, предвидена в
чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Относно маловажност на нарушението:
Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично е изключила приложението
на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и
същата е неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН по отношение на
процесното деяние.
Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на
нарушението са спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, като при издаването на обжалвания ЕФ
не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
По разноските:
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, неоснователни са
претендираните от страна на пълномощника на жалбоподателя разноски за
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 6889943 на ОД на МВР
Перник, с който на Г. Д. К., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100.00 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата за
нарушаване на чл.21, ал.1 от същия закон, тъй като на 12.01.2023г. в 12:52
часа, в населено място - гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин”, срещу
бензиностанция „ЕКО”, при общо валидно ограничение на скоростта от 50
км/ч е заснет лек автомобил „АУДИ КУ 7” с рег. № ******* със скорост от 67
км/ч, при което превишението е 17 км/ч и е установено с автоматизирано
техническо средство № 11743d0, като нарушението е извършено в условията
на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5491979.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7