Р Е Ш Е Н И Е
№725
гр.
Перник, 24.04.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в
открито съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 08361 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на В.Т.В. срещу „Стомана Индъстри” АД, с
която моли да се признае за незаконно и да се отмени наложеното наказание
„уволнение“, извършено със заповед № **** г., да се възстанови на заеманата
преди уволнението длъжност “****”, както и да се осъди ответника да заплати
сумата в размер на 9 038,76 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ, за период от 6 месеца, което се изразява в разликата между брутното трудово
възнаграждение, получавано в ответното дружество и получаваното към настоящия
момент, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
В
исковата молба се посочва, че
страните се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал
длъжността “****”. Същото било прекратено със заповед № **** г., с която е наложено наказание „уволнение“.
Посочва се, че ищецът не е извършил нарушението на трудовата дисциплина, което
е описано в уволнителната заповед. Твърди се за липсата на проведен инструктаж
за безопасност при работа. В заповедта не било посочено дали са поискани
обяснения от работника. Не била отчетена съразмерността на наложеното наказание
с допуснатото нарушение на дисциплината. Не била спазена процедурата по чл. 193 КТ. Уволнителната заповед не била подписана от лица, имащи работодателска
власт. Обезщетението в размер на 9 038,76 лева представлявало разликата между
брутното трудово възнаграждение, получавано в „Стомана Индъстри“ АД и
получаваното към настоящия момент.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с
който оспорва основателността на исковите претенции. Пояснява се, че уволнение е
извършено законосъобразно, за което се излагат подробни доводи. Твърди, че
работникът не е носил предпазни очила по време на работа, с което е нарушил
трудовите задължения за спазване на правилата за здравословни и безопасни
условия на труд в предприятието. По този начин ищецът създал условия за
настъпване на трудова злополука, доколкото полаганият труд се извършвал в
рисково металургично производствено предприятие. Счита, че тежестта на
наказанието уволнение съответствало на тежестта на нарушението.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По
делото е приложено личното трудово досие на ищеца, което се съхранява при
ответното дружество. От също се установява, че страните се намирали в трудово
правоотношение, по силата на което ищецът работил в
ответното дружество на длъжността „шихтовчик – феросплави“ (“****”).
От приложената длъжностна характеристика
се установява, че характерът на работа за длъжността „****” е свързан
доставката на необходимите суровини и материали за производството на
електростомана в Електростоманодобивен цех (ЕСДЦ).
С допълнително споразумение от
01.01.2015 г. към трудовия договор е уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 600,48 лева, като след датата на този анекс не се
представиха доказателства за уговорен друг размер на същото. Независимо от
това, съдът приема, че уговореният между страните последен размер на основното
месечно трудово възнаграждение възлиза на 803 лева. Това е така, тъй като в
първото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се пояснява, че
основното месечно възнаграждение за пълен отработен месец август 2018 г. е в
размер на 803 лева, а според второто заключение основната заплата за 18 дни
през месец септември 2018 г. е 713,77 лева, т. е. за пълен работен месец се
получава 803 лева. Страните по делото не са оспорили заключението в тази му
част и същевременно вещото лице е ползвало фишовете за заплати при изготвяне на
заключението, поради което съдът кредитира заключението в обсъжданата част,
като приема, че последното уговорено между страните основното месечно трудово
възнаграждение е размер на 803 лева.
В чл. 33 от представения колективен
трудов договор се съдържа клауза, според която работодателят осигурява
безплатна храна или добавки към нея по реда и условията на Наредба № 11 от
21.12.2005 г. във вид на ваучери, чиято стойност е между 3,75 лева и 6,10 лева
в зависимост от специфичните условия на труд.
Установява се още, че със заповед № 18
от 22.06.2018 г. поради производствена необходимост е възложено на ищеца,
считано от 25.06.2018 г да работи в поделение „ЕСДЦ“ на длъжност „зидар, пещи“.
От приложената длъжностна характеристика се установява, че нейният характер на
работа се изразява в подготвянето, поддържането и ремонтирането на пещните
съоръжения.
Представена е докладна записка, от която
се установява, че Ч.Д. – началник цех уведомява директора на отдел „Човешки
ресурси“ за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че около
11:20 часа на 20.09.2018 г. В.В. не е
носил предпазни очила в участък пещи (Първа ЕДП) в цех ЕСДЦ.
С
покана с изх. № 536/26.09.2018 г. е поискано от ищеца да даде обяснения във
връзка с обстоятелството, че на 20.09.2018 г. не е носил предпазни очила.
Поканата е получена от ищеца в 14:35 часа на 26.09.2018 г. Същият се е
възползвал от възможността да даде обяснения, като пояснява, че е носил личните
предпазни средства.
Със
заповед № 107/26.09.2018 г. и на основание чл. 188, т. 3 КТ е наложено на ищеца
дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в това, че 20.09.2018 г. В.В.
не е носил предпазни очила в участък пещи (Първа ЕДП) в цех ЕСДЦ. Уволнителната
заповед е лично връчена на ищеца в 16:30 часа на 26.09.2018 г.
По
делото са разпитани свидетелите Ч.Д., Л. Л. и Б. М.. От техните показания,
които се подкрепят от длъжностната характеристика се установява, че трудовите
задълженията на ищеца се изразяват в извършването на дейности, свързани с
доставката на необходимите суровини и материали до пещите в ЕСДЦ. В зависимост
от вида на суровините, същите се доставяли до необходимото място посредством камиони
или електронно управляема система. Част от задълженията на ищеца включвали
посещения на площите около пещите в цеха. Тримата свидетели поясняват още, че
около обяд пещите не работят, тъй като същите през това време се обслужват или
ремонтират (т. нар. „върхов момент“). В тази част показанията на тримата
еднопосочни, последователни и непротиворечиви, поради което съдът им дава вяра.
Свидетелите
Ч.Д. и Б. М. дават информация, че посредством снимков материал са констатирали,
че ищецът не е носил предпазни очила в площите около пещите, но последните не
са работили през това време. Свидетелят Д.посочва „не се вижда работна
операция, която той извършва в момента, просто е на площадката пред пещта без
очила“, „предполагам, че пещта е била затворена“, а свидетелят М. изрично
пояснява следното: „Мисля, че в. беше пред пещта. Беше между 11-13 часа. Тогава
пещите не работеха. Тогава те не работят по график“. Двамата свидетели са
категорични, че са разпознали ищеца на снимковия материал и свързват този случай с последваща докладна
записка и наложено наказание, т. е. показанията им намират опора в писмените
доказателства по делото. От техните показания и докладната записка се стига до
категоричен извод, че около 11:20 часа на 20.09.2018 г. В.В. не е носил предпазни очила в участък
пред пещ в ЕСДЦ, като през това време пещта не е работила.
По
делото са изслушани три заключения (първоначално, допълнително и доработено) на
съдебно – счетоводна експертиза. В първото заключение се пояснява, че брутното
трудово възнаграждение за месец август 2018 г. е в размер на 1271,60 лева. Във
второто заключение се пояснява, че брутното трудово възнаграждение, дължимо от
ответното дружество за 18 работни дни през месец септември 2018 г. е в размер
на 1140,64 лева. Пояснява се, че брутното трудово възнаграждение на ищеца при новия работодател „Топлофикация
Перник“ АД е в размер на 760 лева за пълен отработен месец ноември 2018 г. В
третото заключението на експертизата се посочва, че ищецът е получавал ваучери за храна при стария и новия
работодател. Посочва се, че при ответното дружество стойността на получавания
ваучер е 6,10 лева за един отработен ден. Съдът дава вяра на тази информация,
съдържаща се в трите заключения на вещото лице, доколкото същите са
последователни и намират опора в писмените доказателства по делото.
Заключенията се кредитират, без частта, в която експертът изразява становище по
това дали стойността на ваучерите следва
да се включат или не в брутното възнаграждение, тъй като това е правен въпрос,
на който съдът ще отговори по – долу в мотивите на решението.
Следва
да се посочи, че по време на производството е настъпил фактът на изтичане на
шестмесечния срок след прекратяване на трудовото правоотношение. С определение
на 07.01.2019 г. на ищеца му е указано, че е в негова тежест да установи размера на претендираното обезщетение, т. е.
да докаже, че не е работил през посочения период или е работил, но на по –
ниска заплата. Ищецът не представи трудовата си книжка, от която да се установи
дали са били вписвани обстоятелства, отнасящи се за липсата или наличието на
нов трудов договор при друг работодател. Представи се единствено фиш за заплата
за месец ноември 2018 г. при „Топлофикация – Перник“ АД. Не се представиха
други доказателства, установяващи размера на трудовото възнаграждение при новия
работодател за останалите месеци от шестмесечния период след прекратяване на трудовия
договор с ответника. Това води до извод, че ищецът не доказва оставането си без
работа или наличието на трудово правоотношение на по – ниска заплата, с
изключение за месец ноември 2018 г.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ.
Трудовото правоотношение в конкретния
случай е прекратено с наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което се
оспорва от ищеца. В тежест на ответната страна – работодател е да установи е
законността на уволнението - чл. 154, ал.
1 ГПК.
Обжалваната писмена заповед № **** г. е
подписана от Г. К. и М.. М., които са упълномощени да представляват дружеството
по всички трудовоправни отношения, включително за прекратяване на трудови
договори или налагане на дисциплинарни наказания. Това се установява от
представеното пълномощно по делото. Това води до извод, че лицата подписали
уволнителната заповед притежават работодателска власт за налагане на
дисциплинарни наказания.
Волята на работодателя в заповедта е
ясно изразено – наложено дисциплинарно наказание „уволнение” по смисъла на чл. 188, т. 3
КТ. В заповедта е ясно описано
нарушението: на 20.09.2018 г. около 11:20 часа, работникът по време на работа
на работно място – участък пещи (първа ЕДП) в цех ЕСДЦ не е носил лични
предпазни средства – предпазни очила. Съдът намира, че ясно и точно е
индивидуализирано нарушението на трудовите задължения за спазване правилата за
здравословни и безопасни условия на труд. Подобно описание е достатъчно за
индивидуализация на нарушението и създава възможност на ищцата да разбере
нарушението. Не е необходимо в оспорената
заповед да се посочват конкретни правила за здравословни и безопасни условия на
труд или да е посочен актът на работодателя, с който са въведени тези правила. Следва да се отбележи, че неизползването на
предоставените лични предпазни средства по време на работа представлява
нарушение на трудовите задължения за спазване правилата за здравословни и
безопасни условия на труд. Явно е, че процесната заповед съдържа посочените
елементи, визирани в чл. 195, ал.
1 КТ
- налице са както правните, така и фактическите основания за налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение”, при което между тези два елемента е
налице логическо съответствие.
При налагане на дисциплинарното
наказание „уволнение”, работодателят е спазил изискването по чл. 193, ал.
1 КТ
да приеме писмените обяснения на ищеца за констатираното дисциплинарно
нарушение, което изискване е въведено, от една страна, за да се осигури
възможност на защита на служителя, при което му се предостави реална такава да
даде обяснения за нарушението, а от друга страна, за да се даде възможност на
работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното
дисциплинарно нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че ищецът е получил
срещу подпис поканата с изх. № 536/26.09.2018 г., с която са поискани обяснения
за това, че не е носил предпазни очила. Същият е депозирал пред работодателя писмени обяснения, с
които изразява несъгласие с изложено в поканата.
Съгласно чл. 187, ал. 1, т. 5 КТ нарушение на
трудовата дисциплина е неспазване на правилата за здравословни и безопасни
условия на труда. В чл. 22, ал. 9 от Правилника за вътрешния трудов ред се
съдържа изискване за работниците за носене лични предпазни средства по време на
работния процес, което е свързано със здравословните и безопасните условия на
труда в предприятието. Това води до извод, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина.
При определяне на наказанието
работодателят не е съобразил императивната разпоредба на чл. 189, ал. 1 КТ,
която изисква при определяне на дисциплинарното наказание да се
вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя. Извършеното нарушение на
трудовата дисциплина не обосновава извод за налагане на най – тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“. Нарушението е извършено по време, когато
пещите в цеха не са работили, което води до извод, че в този момент не е
съществувала опасност за зрението на ищеца, т. е. към този момент в много малък
интензитет са били рисковите фактори, водещи до увреждане на здравето. Не без
значение е, че по делото липсват данни ищецът да е извършвал други нарушения на
трудовата дисциплина, свързана с неспазване на правилата за безопасни условия
на труд. Това налага извод за незаконосъобразност на уволнение, поради което е
основателна исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В този смисъл следа да се признае процесното уволнение за незаконно и да
се отмени.
Следва да се
уважи като основателна исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Незаконно уволненият
работник или служител се възстановява от съда на заеманата преди
уволнението работа. Правото на възстановяване е обусловено единствено от незаконността
на уволнението. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът следва да бъде възстановен на
предишната работа „шихтовчик – феросплави“ (“****”).
Съдът
намира за частично основателна исковата претенция по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ.
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно чл. 225, ал. 2 КТ, когато през
времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по - нископлатена
работа, той има право на разликата в заплатите.
По делото се
установи, че месец ноември 2018 г. ищецът се е намирал в трудови отношения с
друг работодател (Топлофикация – Перник“ АД“), като за останалия период след
уволнението не се установи липсата на принудителна безработица или получаване
на по – ниско трудово възнаграждение.
Съгласно чл.
228, ал. 1 КТ брутното
трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно
трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Трудовият договор е прекратен през месец
септември 2018 г., поради което база за изчисление на обсъжданото обезщетение
следва да се вземе полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение през месец
август 2018 г. В подкрепа на това е обстоятелството, че през този месец ищецът
е отработил всички работни дни, което е изискване на нормата на чл. 228, ал.1 КТ.
По силата на чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 228 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ, както и други изрично изброени възнаграждения. В чл. 15 НСОРЗ като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер наредбата определя тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.
Горното
налага да се изследва всяко социално плащане по отделно, дали отговаря на
приетото в съдебната практика изискване, същото да е с постоянен характер, без
значение дали е в натура или не. Съгласно чл. 285, ал.
1 от КТ
на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен
характер и организация на труда, работодателят е длъжен да осигурява безплатна
храна и/или добавки към храната, като условията и редът за осигуряването й са
уредени в Наредба № 11 от 21.12.2005 г. на Министъра на труда и социалната
политика. Видно от чл. 33 на представения колективен трудов договор се съдържа
клауза, според която ответното дружество осигурява безплатна храна или добавки
към нея по реда и условията на Наредба № 11 от 21.12.2005 г. във вид на
ваучери.
В настоящия
случай ваучерите
за храна по Наредба №
11/21.12.2005г., начислени като добавки за специфични условия на
труд имат характер на постоянни плащания и следва да се включат при определяне
на дохода. Предоставените от работодателя ваучери за храна на работниците по
силата на поето с колективния трудов договор задължение, чиято дължимост зависи
единствено от действителното отработено време, попадат в кръга на утвърдените в
съдебната практика критерии за определянето тяхната стойност като елемент от
брутното трудово възнаграждение (Определение № 536 от 15.06.2016 г. по гр. д. №
2308/2016 г, на ВКС, IV – то гo).
Съдът приема,
че в брутното трудово възнаграждение на ищеца при ответното дружество за месец
август 2018 г. следва да се включат следните елементи : 803 лева –основна
заплата; 215 лева – добавка работа; 160,60 лева – за трудов и професионален
стаж; 93 лева – производствен бонус и 140,30 лева – стойността на ваучери за
храна (по 6,10 лева за 23 отработени дни), т. е. общият размер е 1 411,90 лева.
В брутното
трудово възнаграждение на ищеца при „Топлофикация – Перник“ АД за месец ноември
2018 г. следва да се включат следните елементи: 540 лева – основна заплата; 155
лева – производствен бонус; 65 лева – текущи резултати и 66 лева – стойността
на ваучери за храна (по 3 лева за 22 отработени дни), т. е. общият размер е 826
лева.
Разликата
между двете брутни възнаграждения е 585,90 лева, която ищецът е пропуснал да
получи. В този смисъл исковата претенция по чл. 225, ал. 2 КТ следва да се
уважи до размера от 585,90 лева, като претенцията за разликата до пълния
предявен размер следва да се отхвърли като неоснователна.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва
да заплати по сметка на съда сумата в размер на 10,54 лева, представляваща
заплатено възнаграждение за вещо лице, съответно на уважената част на исковете.
В полза на съда следва да се присъди дължимата държавна такса от 210 лева за
трите искови претенции (по 80 лева за всеки един от уважените неоценяеми искове
и 50 лева за частично уважената искова претенция по чл. 225, ал. 2 КТ).
С
оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът
има право да му се присъдят разноски съответни на уважената част на исковете.
Същият е направил разноски в размер на 800 лева за адвокатски хонорар. Съдът
като взе предвид трите искови претенции (оценяем и неоценяеми), както и
уважената част от тях, достига до извод, че в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 533 лева.
С оглед изхода на делото и съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът има право да му се присъдят
разноски съответни на отхвърлената част на исковете. Ответната страна е
направила разноски в размер на 1180 лева. Съдът намира за основателно
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, доколкото делото не е
сложно от правна и фактическа страна, поради което го намалява до 800 лева. Съдът като взе предвид трите искови претенции
(оценяем и неоценяеми), както и уважената част от тях, достига до извод, че в
полза на ответната страна следва да се присъди сумата от 267 лева.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнение, извършено със Заповед № 107 от 29.09.2018 г. на представляващ
работодателя „Стомана индъстри“ АД, с която на В.Т.В., ЕГН **********, на длъжност „шихтовчик – феросплави“ (“****”)
на основание чл. 188, т. 3,
вр. чл. 190, ал.
1, т. 7 от КТ
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
ВЪЗСТАНОВЯВА В.Т.В., ЕГН ********** на предишната, заемана преди уволнението,
длъжност „шихтовчик
– феросплави“ (“****”) в предприятието на „Стомана индъстри“ АД.
ОСЪЖДА „Стомана индъстри“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ул. „Владайско въстание“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.В., ЕГН ********** сумата в размер на 585,90 лева, представляваща обезщетение
по чл. 225, ал. 2 КТ за периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г., изразяващо
се в разликата между брутното трудово възнаграждение, получавано от ищеца
при ответното дружество и получаваното за този период брутно трудово
възнаграждение при друг работодател, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 26.11.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата от 585,90 лева до предявения размер от 9038,76 лева, представляваща
описаното обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ за периодите от 27.09.2018 г. до
30.09.2018 г. и от 01.12.2018г. до 26.03.2018 г.
ОСЪЖДА „Стомана
индъстри“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ул. ‚Владайско въстание“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Пернишки районен съд сумата в размер на 10,54 лева, представляваща заплатено от съда възнаграждение за
вещо лице, както и сумата от 210 лева
– държавна такса, съответстващи на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Стомана индъстри“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Владайско въстание“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на В.Т.В., ЕГН **********
сумата в размер на 533 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Т.В.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „Стомана индъстри“ АД, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Владайско въстание“ № 1 сумата в размер на 267 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Дата на обявяване на
Решението:24.04.2019г.
Съдебен деловодител: