№ 120
гр. Велико Търново, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора С. К. К.
като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Наказателно дело за
възобновяване № 20254000600183 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК.
Образувано е по искане на осъденото лице К. М. Б. чрез упълномощения му
защитник – адвокат Н. И. за възобновяване на ВНОХД № 137/2025 г. на Окръжен съд –
Велико Търново. Наведено е оплакване, че постановеното решение е
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон, както и поради явната несправедливост на
наложеното наказание.
В искането е посочено наличието на предпоставките по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК
за възобновяване на наказателното производство. Прави се оплакване, че е приложен
неправилно материалния закон, тъй като не са изследвани и обсъдени всички
направени от защитата възражения и неправилно е квалифицирано извършеното
деяние като такова по чл. 343, ал. 3, б. „а“ от НК.
На следващо място се сочи, че неправилно въззивният съд е упражнил
правомощията си по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, като е добавил предвиденото в чл. 343г
НК лишаване от право на управление на МПС. Като основание за изменение на
съдебния акт е следвало да се посочи чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК, което според защитата се
явява съществено нарушение на процесуалните правила. Като такова е и
обстоятелството, че кръвните проби на К. Б. не са били взети, съхранявани, описани и
транспортирани, съгласно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Според защитата, изследванията не са били извършени в
1
оторизирана лаборатория.
На следващо място се посочва, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като са приети изводите на повторната автотехническа
експертиза, но не са обсъдени установените данни за съществен принос на
пострадалия Б. Д. за настъпване на ПТП.
Изтъква се довод от защитата, че тъй като са били оспорени и са направени
възражения срещу изготвената химическа експертиза и протоколите за медицинско
изследване и вземане на биологични проби от осъдения К. Б., същите е следвало да
бъдат изключени от доказателствата по делото.
На следващо място се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното
наказание, като се посочва, че същото е завишено като размер. Изтъква се, че не са
били взети предвид всички смекчаващи вината обстоятелства по делото, както и
приноса на другия водач на МПС за настъпването на ПТП. Според защитата,
въззивният съд неправилно е наложил наказанието по чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т.
7 НК, което не е задължително, тъй като съдът е следвало да направи преценка на
особеностите на конкретния случай. Иска се възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД № 137/2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново, да се
отмени постановеното по него решение и наложеното по реда на чл. 343г от НК във
вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК наказание, както и да бъде прекратено производството.
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновска апелативна прокуратура
оспорва искането като неоснователно.
Адвокат Н. И. в качеството на упълномощен защитник на осъдения К. Б.
заема становище, че поддържа искането. Същото е конкретизирано, че се иска
отмяната на решението на Окръжния съд само в частта, с която е приложен чл. 343г
НК. Моли да бъде уважено искането за възобновяване на делото.
В правото си на последна дума осъденото лице К. М. Б. моли да се уважи
искането за възобновяване.
Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд, след като обсъди
доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване
на делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт
от кръга на визираните в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред.
Искането е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 НПК в
законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК. Направено е оплакване за наличието на
основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК във вр. с чл.348, ал.1, т.1 –т.3
НПК, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон, а така също се сочи и явна несправедливост на наложеното
наказание. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните
съображения:
С Присъда № 30 от 19.12.2024 г. по НОХД № 16/2024 г. на Районен съд – Горна
Оряховица подсъдимият К. М. Б. е признат за виновен в това, че на 19.02.2021 г. в с.
Първомайци, Община Горна Оряховица при управление на МПС – лек автомобил
„Ауди А8“ с рег. № ****** нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.
2, изр. 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като причинил по непредпазливост средна телесна
повреда на Б. М. Д. и деянието е извършено след употреба на наркотично вещество –
метаболит на тетрахидроканабиола /11 – карбокси – тетрахидроканабиол/, установено
по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. с ал. 1, б. „б“,
2
вр. чл. 342, ал. 1 НК, във вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е
отложено за срок от пет години.
С Решение № 56 от 31.03.2025 г. по ВНОХД № 137/2025 г. на Окръжен съд –
Велико Търново е изменена постановената присъда по НОХД № 16/2024 г. на Районен
съд – Горна Оряховица. На основание чл. 343г НК, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на К. Б. е
наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.
Присъдата е потвърдена в останалата част.
Решението на въззивния съд не подлежи на касационна проверка по жалба или
протест. На основание чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК е влязло в сила от постановяването му на
31.03.2025 г.
По направените в искането за възобновяване оплаквания съдът намира
следното:
На първо място следва да се разгледа оплакването за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като въпросите относно правилното
приложение на материалния закон и справедливостта на наложеното наказание могат
да бъдат решени в настоящото производство по възобновяване, само ако фактите по
делото са правилно установени при спазване на процесуалните правила за събиране и
оценка на доказателствения материал и не са налице съществени процесуални
нарушения, които да съставляват основание за отмяна на съдебния акт и връщане на
делото за ново разглеждане.
В искането за възобновяване като съществено нарушение на процесуалните
правила е посочено констатираното от ВКС неправилно посоченото от Окръжен съд –
Велико Търново основание за изменение на присъдата с постановения от него акт. Към
наложеното от първата инстанция наказание е добавено и лишаването от право на
управление на МПС на основание чл. 343г НК, като неправилно е посочено
основанието по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК в решението на Окръжния съд, като основание
за изменение на присъдата, което според защитата се явява съществено нарушение на
процесуалните правила.
В отговор следва да се посочи, че въззивното производство е било образувано
по протест на прокурора и по жалба на частното обвинение против присъдата на
първоинстанционния съд с искане за прилагане на чл.343 г НК и налагане на
наказанието лишаване от права. С постановената присъда подсъдимият е признат за
виновен и осъден за извършено престъпление по чл.343, ал. 3 НК и му е наложено
наказание лишаване от свобода, като липсва произнасяне по приложението на чл.343 г
НК. Разглеждането на производство е приключено с постановено от въззивния съд
решение, с което е изменена присъдата на първата инстанция, като са уважени
протеста на прокурора и жалбата на частното обвинение и е приложен чл.343 г НК. В
мотивите на решението неправилно е посочено като основание за налагането на това
наказанието разпоредбата на чл.337, ал.1, т.2 НПК, вместо чл.337, ал.2, т.1 НПК. В
случая се касае за техническа грешка при изготвянето на въззивното решение, тъй
като от съдържанието на мотивите му и на диспозицията му е пределно ясна волята на
решаващия съд. Дори и да се приеме, че неправилното посочена законовата
разпоредба, съгласно която се изменя присъдата и се увеличава наказанието, е
нарушение на процесуалните правила, то не е от категорията на съществените
нарушения на процесуалните правила, уредени в чл. 348, ал. 3 НПК и не е основание
за възобновяване на производството по делото.
3
На следващо място е наведено оплакване, че са нарушени разпоредбите на
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта и/ или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според защитата, е
опорочено вземането, съхраняването, описването и транспортирането на пробите от
кръвта на осъдения К. Б., а така също изследването не е извършено в оторизирана за
това лаборатория. Настоящият състав на съда не споделя тези доводи.
Съгласно чл. 19, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни
аналози при необходимост от изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта и за употребата на наркотични вещества или техни аналози от едни и
същи проби, пробите се изпращат за изследване в специализираните химико -
токсикологични лаборатории по чл. 20, ал. 1 от Наредбата. С Постановление от
19.02.2021 г. разследващият орган е постановил да се изготви експертиза като се
изследва наличието на упойващи и/или наркотични вещества в представената за
изследване кръвна проба, както и има ли съдържание на алкохол в нея. Изготвянето й
е възложено на Националния институт по криминалистика при МВР, където са били
изпратени и изследвани иззетите проби. В чл. 20, ал. 1 от Наредбата са изброени
лабораториите, които са оторизирани да извършват такива изследвания. НИК на МВР
е сред тях. Следователно, изследването на взетите кръвни проби са изпратени за
изследване в лаборатория, която е сред оторизираните такива, включени в Наредба №
1/19.07.2017 г. По тези съображения се явява неоснователно наведеното оплакване от
защитата, че иззетата кръвна проба от осъдения К. Б. не е изследвана от оторизирана
лаборатория.
Не могат да бъдат споделени от настоящия състав на съда и доводите на
защитата относно неспазването на реда за вземане, съхраняване, описване и
транспортиране на взетите кръвни проби от К. Б.. Въззивният съд с пълно основание е
споделил задълбоченото и прецизно аргументирано становище на първата инстанция,
по идентично поставения пред нея въпроси, свързани с оспорването на взетите кръвни
проби от подсъдимия и направеното въз основа на тях химическо изследване.
Съображенията на предходните инстанции са много добре защитени, правно
издържани и се споделят изцяло, поради което липсва необходимост да бъдат
възпроизвеждани отново от настоящия състав на съда.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в престъпния състав по чл.
343, ал. 3 от НК обективният квалифициращ признак „след употреба на наркотични
вещества или техни аналози“ не изисква специален „надлежен“ ред за неговото
установяване, какъвто се изисква, за да е осъществен фактическият състав на чл. 343б
НК. Съгласно трайната съдебна практика, неспазването на реда за изследване на
кръвната проба не носи същите последици, които биха настъпили при неспазване на
„надлежния“ ред за изследване в случаите на престъпление по чл. 343б ал.1 –ал.3 НК /
Р № 128 от 10.07.2019 г. по н.д. № 466/2019 г. на І н.о. на ВКС, ППВС № 1 / 17.01.1983
г. по н.д. № 8 /1982 г./.
На следващо място в искането за възобновяване се сочи, че в мотивите на
въззивното решение не е обсъдено заключението на повторната АТЕ, според която
скоростта на движение на автомобила, управляван от Б. е доста по -ниска в сравнение
с изчислената такава в първата експертиза. Не е обсъден и съществения принос за
настъпилото ПТП на пострадалия Д.. Същият е спрял л.а. Мерцедес без включени
светлини в кръстовище и по начин, по който не е можело да бъде заобиколен без да
настъпи удар между автомобилите, както и че е имал алкохол в кръвта си.
4
В отговор следва да се посочи, че в мотивите на въззивното решение съдът е
обсъдено поведението на пострадалия Д., който е бил водач на лекия автомобил
„Мерцедес“. Последният е бил спрян на кръстовището, където е настъпило ПТП, както
и не е бил с включени светлини, които обстоятелства са категорично установени по
делото. Въззивният съд е възприел съображенията на първата инстанция, че не е
налице съпричиняване от страна на пострадалия Д. отношение настъпването на
произшествието. Такъв извод е направил и самият въззивен съд. Този извод и
изложените доводи в негова подкрепа не се споделят от настоящия състав на съда. По
– горе в мотивите е посочено, че по делото е категорично установено какво е било
поведението на пострадалия Д., като водач на л.а. „Мерцедес“. Същият е бил спрян на
кръстовище в с. Първомайци, както и е бил без включени аварийни светлини,
сигнализиращи неподвижно препятствие. С оглед на така установените данни следва
да се приеме, че пострадалият Д., като водач на МПС е извършил както нарушение на
чл.98, ал.1, т.6 ЗДП, така и не е изпълнил задължението си по чл.74 а ЗДП.
Поведението му обаче не може да доведе до несъставомерност на инкриминираното
деяние, за което е осъден Б., квалифицирано като престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“,
вр. ал. 1, б. „б“ НК или до промяна в правната му квалификация. Съпричиняването от
страна пострадалия се отчита като смекчаващо вината обстоятелство при определяне
размера на наказанието.
На следващо място в мотивите на решението от Окръжния съд е обсъдено
наличието на алкохол в кръвната проба на пострадалия Д.. По делото е установено, че
концентрацията на алкохол в кръвта му е била 0.11 промила, която стойност е под
минималния размер, посочен в ППВС № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. Според
решаващите съдилища, не е бил налице съставомерният признак „пияно състояние“.
Следва да се обърне внимание, че пияното състояние касае субекта на престъпление
по чл.343 НК, на когото се ангажира наказателната отговорност за извършено
престъпление при управление на МПС след употреба на алкохол, а не на пострадалото
лице от ПТП.
На следващо място не се констатира и релевираното основание по чл. 348, ал. 1,
т. 1 НПК. Решаващите съдилища са обсъдили задълбочено събраните по делото
доказателствени източниците. В рамките на приетите фактически положения е
приложен правилно закона от първостепенния и от въззивния съд, като са приели, че
осъденият К. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Това
обуславя неоснователността на оплакването за неправилна правна квалификация на
деянието и неправилно приложение на материалния закон.
Наведено е оплакване от защитата за явна несправедливост на наложеното
наказание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При условията на чл. 54 НК е наложено на
осъдения Б. наказание лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.66,
ал.1 НК изпълнението му е отложено за срок от пет години. Както районният съд, а
така също и Окръжният съд при проверката на присъдата са взели предвид при
индивидуализиране на наказанието степента на обществена опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване на деянието, като са отчетени отегчаващите и
смекчаващите вината обстоятелства.
Против постановената присъда не е подадена жалба от подсъдимия или неговия
защитник в осъдителната й част както по отношение извършването на престъплението,
авторството и вината на Б., а така също и по отношение справедливостта на
наложеното му наказание лишаване от свобода.
5
С постановеното решение от въззивния съд е изменена първоинстанционната
присъда, като е наложено предвиденото в чл. 343г НК във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК
наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от три години. Нормата
на чл. 343г е императивна /Р № 280 от 24.06.1980 г. по н.д. № 286/80 г., II н.о. на ВС; Р
№ 42/30.01.2012 г. по н.д. № 2953/2011 г. на ВКС; Р № 1 от 28.01.2015 г. по н.д. №
1690/2014 г. на ВКС/. Във всички случаи, когато подсъдимият е признат за виновен и
осъден за престъпление по чл.343 НК, чл.343 а НК, чл.343 б НК и по чл.343 в, ал.1 НК,
решаващият съд постановява лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 НК и може да
наложи лишаване от право по т.6 на чл.37, ал.1 НК. Следователно при осъждане за
някое от посочените престъпления по транспорта съдът е длъжен да наложи на
подсъдимия наред с наказанието лишаване от свобода кумулативно предвиденото
лишаване от право на управление на МПС.
В искането се цитират само част от мотивите на ТР № 1 от 13.04.2023 г. по т. д.
№ 1/2022 г. на ОСНК на ВКС, че при определяне на наказанието се прилага принципът
за индивидуализация, като се съобразят установените по делото смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, за да се постигне съответствие на наложеното наказание
със спецификата на конкретния случай. С Тълкувателното решение се дава отговор на
въпроса, че разпоредбата на чл. 343г от НК не изключва приложението на чл. 55, ал. 3
от НК, когато основното наказание за извършено престъпление по чл. 343, чл. 343а,
чл. 343б и чл. 343в, ал. 1 от НК, се налага при условията на чл. 55 от НК.
Следователно, когато основното наказание е определено при условията на чл. 55 от
НК, съдът може да не наложи допълнителното по-леко наказание, като приложи ал. 3
на чл.55 НК. Тази разпоредба е приложима само в случаите, когато основното
наказание е наложено при условията на чл.55, ал.1 НК.
В инкриминирания случай наказанието лишаване от свобода е наложено от
първостепенния съд при условията на чл. 54 НК, поради което е изключена
възможността за преценка относно приложението на чл. 343г НК. Решаващият съд е
бил длъжен да наложи кумулативното наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т.
7 НК, т.е. на управление на МПС. При наличието на изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, когато и най-лекото предвидено наказание се явява
несъразмерно тежко за извършеното престъпление, се прилага чл.55, ал.1 НК. В случая
основното наказание е наложено при условията на чл.54 НК, а не при условията на
чл.55, ал.1 НК, поради което не е приложима разпоредбата на чл.55, ал.3 НК.
Въззивното производство е било образувано по жалба на частния обвинител и
по протест на прокурора, в които е било направено изрично искане за изменение на
присъдата и налагане на кумулативно предвиденото наказание лишаване от право на
управление на МПС на основание чл. 343г НК. Въз основа на подадените жалба и
протест е изменена присъдата от Окръжния съд в изпълнение правомощията си по
чл.337, ал.2 НПК. Наложено е наказанието лишаване от права, като по този начин
наказанието е приведено в съответствие с нормите на особената част на НК. Правилно
от въззивната инстанция е определен срока на наложеното наказание лишаване от
право на управление на МПС в размер на три години, който съгласно константната
съдебна практика не може да е по-малък от срока на наказанието лишаване от свобода.
/ППВС № 1 / 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г.; Решение № 75/17.02.1986 г. по н. д. №
7/1986 г. на ВС; Решение № 149 /22.03.2011 г. по н.д. № 1072/2011 г. на ВКС; Решение
№ 22 от 23.02.2022 г. по н.д. № 1118/2021 г. на ВКС; Решение № 60194 от 10.01.2022 г.
по н.д. № 963/2021 г. на ВКС; Р № 61 от 27.04.2021 г. по н.д. № 268 /2021 г. на ВКС /.
Във връзка с гореизложеното настоящият състав на съда не намери основание за
6
корекция на наложеното на осъдения Б. наказание лишаване от право на управление на
МПС.
С оглед изложените съображения, Великотърновският апелативен съд не
констатира основания за възобновяване на производството, като искането следва да се
остави без уважение.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. М. Б. за възобновяване на
производството по ВНОХД № 137/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7