Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..........
гр.В.,
25.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди
и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело
№ 6910 по описа за 2019г., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 28, вр. чл. 26,
ал. 1 от Закона за закрила на детето.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.
В. с искане за настаняване на детето С.А.Б. в специализирана институция – Дом
за медико-социални грижи за деца – гр. В., кв. „***”, ул. „***”, № * за срок от
една година, считано от влизане в сила на решението.
В молбата се излага,
че със заповед
на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. В.,
спрямо детето С.А.Б. е предприета мярка за закрила. Излага се,
че детето е родено във влошено
здравословно състояние, което е наложило да прекара първия
месец от раждането си в болнично заведение. След престоя в последното здравословното състояние на момиченцето не е подобрено и то продължава да
е със специфични нужди, поради диагностицирано
заболяване. Твърди се,
че родителите на новороденото Събка Шелева и Руско Илиев нямат
необходимите знания, които да им
позволяват да задоволят потребностите на детето в семейна
среда в контекста на неговото здравословно
състояние. Изложеното е наложило
предприемане на мярка за закрила,
като единствената възможна такава с оглед тежкото състояние
на момиченцето е определената по административен ред. С оглед горното и сезира съда с искане за
настаняване на детето С. *** за посочения в молбата срок..
В съдебно
заседание, назначеният от съда особен представител на детето, моли за уважаване
на молбата, изразявайки становище предложената мярка да е в негов интерес.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложеното на л. 4 от делото удостоверение за раждане, че родители на детето С.А.
***, родена на ***г. са С.М.С. и А.Б. ***.
От приложената на
л. 6 от делото епикриза се установява, че детето С.А.Б. е родено с
вродени аномалии, като му е поставена диагноза вродена липса, атрезия и стеноза на други части
на дебелото черво. Посочено е в екикризата, че
новороденото е преведено в ДХК МБАЛ „Света Анна“, поради необходимост от спешно
оперативно лечение.
Със заповед №
ЗД/Д-В-091/02.04.2019г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-В.,
детето е настанено в Дом за медико-социални грижи за деца – гр. В..
Приобщен към
делото е изготвения социален доклад, от който макар и по вторичен път се
установява следното: С. е родена на ***г., като непосредствено след раждането е
установено, че момиченцето е с вродени увреждания. От 28.02.2019г. С. е на
лечение в отделение „Детска хирургия“ към МБАЛ „Света Анна“. На 29.03.2019г. е
получено становище от лекуващия лекар – д-р Христов, в което е посочено, че на
детето е поставена диагноза „атрезия на тънки и
дебели черва“ и е налице съмнение за наличие на болестта на Хиршпрунг.
За установяване на последното е необходимо специализирано имунохистохимично
изследване. Изразеното становище от лекуващия лекар е новороденото не може да
се отглежда в семейна среда, тъй като здравословното му състояние изисква
специални грижи и внимание, които не могат да се осигурят от родителите.
За да се произнесе по искането за настаняване на детето с
оглед разпоредбата на чл. 26 от Закона за закрила на детето, съдът съобрази
следното:
Исканата мярка за
закрила – настаняване в специализирана институция е сред предвидените в чл. 4 ЗЗДт., като основателността на прилагането й е обусловена
от предвидените в разпоредбата на чл. 25 ЗЗДт
изчерпателно изброени в шест точки основания. Анализът на събраните по делото
доказателства, формират извода на съда, че по отношение на детето С. е налице
основанието, посочено в т. 3 на чл. 25 ЗЗД, а именно: родителите му са в трайна
невъзможност да го отглеждат. От друга страна, с оглед изискванията на чл. 28,
ал. 4, изр. последно ЗЗДт и предвидената по чл. 26,
ал. 1 ЗЗДт поредност при
определяне на мерките за закрила на детето, съдът счита за доказано, че детето
няма роднини или близки, които да имат желание и възможност да се грижат за
него. Досежно мярката „настаняване в приемно
семейство” с оглед възможностите за оставяне на детето в семейна среда в
представения социален доклад се сочи, че не е налично подходящо приемно
семейство с оглед нуждите на новородените. При това положение, съдът намира, че
предприетата от ДСП мярка за закрила се явява единствената адекватна такава.
По изложените
съображения, съдът намира, че като мярка за закрила спрямо детето С. следва да
бъде постановено настаняването му за отглеждане в специализирана институция за
срок от една година, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗДт.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
НАСТАНЯВА детето С.А.Б., ЕГН **********, за отглеждане в специализирана
институция - Дом за медико-социални грижи за деца – гр. В., кв. „***”,
ул. „***”, № * за срок от една година, считано
от влизане в сила на настоящото
решение, на основание чл. 28, вр. чл. 25, ал. 1,
т. 3 ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненският окръжен съд, в 7 - дневен срок от получаване на
съобщението, на основание чл. 28, ал. 6 ЗЗДт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: