Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на осемнадесети юни, през
две хиляди и двадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 6446 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ вр. с §22 ПЗР на КЗ и искове с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците М.А.И., М.М.И., В.М.Я., Д.М.Я., Ж.М.Я., Р.М.И. и С.М.И.
твърдят, че понесли значителни неимуществени вреди – болки и страдания, в
резултат от смъртта на М. Я.И.- съпруг на първата ищца и баща на останалите
ищци, която настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от
19.08.2016г. Причина за настъпване на инцидента било виновното противоправно
поведение на водача Диян Д., който управлявал лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Авенсис“, с рег.№*******в гр. Ямбол по ул. „Преслав“ и в района на „Т“
образно кръстовище с пряка до бензиностанция „Омакс“ навлязъл в кръстовището,
нарушавайки установеното с пътна сигнализация– знак „Б2“ предимството на
движещия се по ул. „Преслав“ велосипедист М. И.. Ударът между автомобила и
велосипеда довел до падане на велосипедиста на земята, в резултат на което били
причинени телесни увреждания, довели до смъртта на велосипедиста. Във връзка с
инцидента било образувано ДП №641/2016г. по описа на РПУ Ямбол и пр.пр.
№3186/2016г. по описа на Окръжна прокуратура – Ямбол. Според твърденията на ищците, загубата на техния близък оказала силно
негативно емоционално отражение върху личността им, понеже пострадалия
поддържал интензивни социални контакти с тях, оказвал им материална и морална
подкрепа. Понеже причинителя на вредите имал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със З. „А.“ АД със срок на
валидност от 02.12.2015г. до 17.09.2016г., то именно за ответника възникнало
задължението да изплати на всеки от ищците застрахователно обезщетение и
законната лихва, считано от момента на проявлението на вредите, до деня на
окончателното плащане. Отправената до ответника претенция останала
безрезултатна, което обосновало възникването на правен интерес от предявяване
на настоящия иск. При изложените фактически твърдения – всеки един от ищците,
претендира за осъждане на ответното дружество да му заплати застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от по
200 000 лева, ведно със законната лихва върху претендираните суми на
застрахователното обезщетение, считано от датата на настъпването на процесното
ПТП - 19.08.2016г. до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания
благоприятен изход от процеса- ищците претендират за осъждане на ответника да
им заплати направените съдебни разноски, а на процесуалния им представител –
застрахователно обезщетение по чл. 38 от ЗА.
Ответното дружество З. „А.“ АД АД оспорва предявените
искове, по основание и размер, като по същество поддържа становище за тяхната неоснователност.
Ответното дружество З. „А.“ АД оспорва предявените искове. По същество оспорва
твърденията на ищците, относно механизма на настъпване на процесното
пътно-транспортно произшествие. Поддържа тезата, че произшествието е настъпило
поради виновното противоправно поведение на самия пострадал, който управлявал
велосипеда си в нарушение на нормативните изисквания на ЗДвП и сам станал
причина за настъпването на инцидента. При условията на евентуалност –
ответникът релевира възражение за съпричиняване на процесното ПТП от страна на
пострадалия, в хипотезата на съществен негов принос за настъпване на
вредоносния резултат. Оспорва твърденията за наличие на пряка
причинно-следствена връзка между настъпването на пътно-транспортното
произшествие и настъпването на смъртта на М. И., доколкото между двете събития
бил изминал период от три дни, а същевременно починалият се намирал в
напреднала възраст. Оспорва претендираните обезщетения по размер, като твърди,
че претенциите са несъответни на действителни обем на понесените вреди, като се
отчита възрастта на ищците и факта, че не са живели в едно семейство и
домакинство с пострадалия. Оспорва твърденията за съществуване на емоционално
близки отношение между ищците и починалото лице. Релевира доводи за
прекомерност на претендираните обезщетения. Ответното дружество оспорва
твърдението да е изпадало в забава, като поддържа тезата, че обективно е било
лишено от възможността да осъществи преценка за определяне на основанието за
възникване на застрахователно събитие и за размера на вредите, а по тези
съображения оспорва иска за присъждане
на законна лихва и моли за отхвърлянето му. Претендира с оглед отхвърлянето на
исковете – за осъждането на всеки от ищците да му заплати сторените съдебни
разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетите като доказателство по делото препис – извлечение от АГС и от Удостоверение
за наследници № 02-009077/24.08.2016г., изд. от Община Ямбол, установява, че ищците
М.А.И. (съпруга), М.М.И. (дъщеря), В.М.Я. (син), Д.М.Я. (син), Ж.М.Я. (син), Р.М.И.
(дъщеря) и С.М.И. (син) са наследници по закон на починалия на 21.08.2016г. М. Я.И..
Приетият като доказателство заверен препис от Присъда № 73/25.06.2018г.,
постановена по НОХД № 150 от 2018г. на ОС Ямбол обвързва в хипотезата на чл.
300 от ГПК доказателствените изводи на настоящия съд, относно следните
подлежащи на установяване факти: на 19.08.2016г.
около 19.30 часа, в гр. Ямбол, на кръстовището между ул. „Преслав“ и улица,
водеща към „С.“ ЕООД, Д.Д.Д., в качеството на водач на лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Авенсис“, с рег.№ *******е нарушил правилата за движение – чл. 50, ал.1
от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал настъпването на ПТП и причинил по
непредпазливост смъртта на велосипедиста М. Я.И..
В мотивите на присъдата, която е влязла в сила на 11.07.2018г. наказателния
съд обсъжда механизма на настъпване на ПТП и приема извода, че /цит/„..велосипедиста се е движил около средата на
пътното платно за движение, с което допълнително е усложнил ситуацията.
Технически правилно е той да се движи възможно най- близо до десния бордюр на
дясното платно за движение на улица „Преслав“, като по този начин е имал и
техническа възможност да премине безаварийно зад лекия автомобил. Пострадалият
е имал и техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП и ако към
момента на потеглянето на лекия автомобил, след второто му спиране е реагирал
със спирачната уредба на велосипеда за аварийно спиране. В заключение, следва
да се приеме, че вина за настъпилото ПТП имат както подсъдимия…., така и
пострадалия, който е следвало да се движи възможно най- близо до десния край на
пътя, като по този начин би избегнал сблъсъка с автомобила. Освен това, същият
е имал техническата възможност да спре, задействайки спирачната система на
велосипеда..“
В дадените пред делегирания съд показания, свидетелите С.Д.С., С.Н.И., Й.В.Г.и
И.К.С. заявяват, че познавали пострадалия /приживе/ и неговите деца.
Свидетелите твърдят, че имали непосредствени впечатления за личността на
пострадалия и за личните и социални отношения между пострадалия /приживе/ и
ищците. Според впечатленията на свидетелите С. и И., пострадалият бил глава на
семейството, децата му се събирали у тях поне веднъж седмично и по празници,
пострадалият поддържал добри отношения с децата си и ги подпомагал както и
когато му било възможно. Според свидетеля Г., пострадалия давал и морални наставления
на децата си. Според впечатленията на свидетелката И. С., приживе пострадалия
живеел в едно домакинство в жилище на ул. „Резовска“ в гр. Ямбол със съпругата
си /ищцата М./ и със сина си С.. Всеки от посочените по- горе свидетели
заявява, че е имал възможността да възприеме лично и разказва за силно емоционалната
реакция на ищците, която се проявила при узнаването за пътния инцидент и за
смъртта на техния близък. Според показанията на свидетелите, социалното
поведение на ищците мотивирало еднозначен извод, че те не са забравили
загиналия свой баща, респ. съпруг и тъгуват за него.
Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, която е изговена
от вещо лице д-р Г. мотивира следните изводи, относно правнозначимите юридически
факти:
В резултат от
настъпилия на 19.08.2016г. пътен инцидент, пострадалия М. Я. е получил тежка
черепно-мозъчна травма, гръдна травма, лицева травма и травма
на опорно-двигателен апарат. При
наличните данни, като водеща причина
за настъпване на смъртта
следва да се приеме тежката черепно-мозъчна
травма. Черепно-мозъчната
и гръдна травми са причинени от действие с голяма травмираща сила на твърди
тъпи предмети, като те и останалите увреждания добре могат да се обяснят със
съобщения механизъм на ПТП, а именно при отвеждане от равновесие, като
велосипедист след сблъсък с корпуса на лекия автомобил и падане с удар под
въздействието на голяма кинетична енергия на главата и тялото в терена. На базата на тази травма, постепенно е настъпил и не е
овладян тежък оток на мозъка и на меките мозъчни обвивки, което пък е довело до постепенно подтискане на разположените в
продълговатия мозък центрове на дишането и кръвообръщението и
развитие на непреодолима дихателна и сърдечно- съдова
недостатъчност.
При наличните данни категорично следва да се приеме наличие на пряка и
непрекъсваща се причинно-следствена връзка между получените от пострадалия
травми при ПТП на 19.08.2016 г. и настъпването на смъртта му на 21.08.2016 г.
Заключението на приетата съдебна- автотехническа експертиза, която е
изговена от вещо лице Х.И., мотивира следните изводи, относно правнозначимите
юридически факти:
При настъпването на пътния инцидент, скоростта на лекия автомобил, при
извършване на маневрата за завой наляво е била приблизително около 18 км./ч., а
скоростта на велосипеда, при праволинейното му движение преди удара е била
приблизително около 15 км./ч. Според първоначалното заключение на вещото лице,
ударът между двамата участници в пътния инцидент е предотвратим само за водача
на автомобила, ако той не би допуснал нарушение на правилата за движение
/намаляване на скоростта и спиране на знак Б-2 с цел пропускане на движещия се
през кръстовището велосипед/. Според допълнителното заключение на същата
експертиза обаче, ударът е бил предотвратим за всеки от двамата водачи,
доколкото данните от проведения в рамките на досъдебното производство следствен
експеримент дава основание да се приеме, че мястото на удара се намира на около
5, 50 до 5, 60 метра в ляво от десния край на платното за движение на ул.
„Преслав“.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове, които се основават на твърдението, че при наличие
на предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, ответникът - в качество на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, дължи изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществените и имуществени вреди, причинени от застрахования при него
водач.
По допустимостта на предявените искове;
Исковете са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по реда на част
ІV от вече отменения Кодекс на застраховането, по силата на §22 от ПЗР на
Кодекс на застраховането ДВ бр.102/2015г.
Релевираните от страна на ответника доводи за неспазване на изискванията на
чл. 380 от КЗ не биха могли да бъдат споделени- понеже по аргумент от
споменатата вече преходна разпоредба на действащия кодекс - чл. 380 от КЗ не намира приложение в
хипотезите, при които спорът следва да се уреди при условията на чл. 226, ал.1
от КЗ/отменен/.
По общите предпоставките за основателност на предявените искове;
Посредством събраните в хода на делото писмени и гласни доказателствени
средства, бяха установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране
на задължението на ответника, да изплати застрахователно обезщетение, в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” на водача на лек автомобил „Тойота“, модел „Авенсис“,
с рег.№ *******.
Изводът за причинения деликт е мотивиран на първо място от правните
последици на Присъда №15 от 26.10.2016г., постановена по НОХД №150 от 2018г. по
описа на Окръжен съд Ямбол, която влязла
в сила на 31.05.2017г. и обвързва настоящия съд по въпросите относно
поведението на застрахования водач, противоправността на това поведение и
естеството на настъпилите вреди /смъртта на М. Я.И./. При това обаче е важно да
се отбележи, че с оглед релевирания източник на вредите - вредоносния резултат
за ищците, следва да се приеме за проявил се не в деня на настъпването на
пътния инцидент, а три дни по- късно т.е. на 21.08.2016г. когато е починал
пострадалия.
Логическото и систематическо тълкуване на разпоредбата на чл. 300 от ГПК
обаче недвусмислено сочи, че гражданският съд не е обвързан от влязлата в сила
присъда, по въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат, понеже
релевираните доводи са елемент от причинно- следствената връзка. Тези доводи
съдът е длъжен да обсъди самостоятелно, съобразявайки се със събраните
доказателства и след обстоен анализ.
В конкретния случай, след анализ на заключението на съдебно- медицинската и
съдебната авто- техническа експертиза, съдът приема за основателен релевирания от
ответника довод, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, понеже е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 80, т.2 от ЗДвП - да се движи възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение. Тази теза се
подкрепя категорично и от възприетите в мотивите на присъдата изводи на
наказателния съд.
Независимо от изложеното, съдът кредитира преимуществено заключението на
допълнителната съдебна- автотехническа експертиза, според която ударът между
участващите в процесното ПТП превозни средства е бил предотвратим и за двамата
водачи. Тази теза също се подкрепя категорично и от възприетите в мотивите на
присъдата изводи на наказателния съд.
След внимателен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира
за основателно релевираното възражение на ответника - относно съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. Съдът не възприема за основателни и не споделя
доводите на ответника, че обемът на приноса на пострадалия е по- голям от
½ част, нито споделя тезата на ищците, за липса на принос на пострадалия,
за настъпването на пътния инцидент. Това е така, доколкото всеки от водачите –
участници в процесното ПТП е допринесъл в равна степен за настъпване на
процесното ПТП, а приносът на пострадалия велосипедист в обема на причинно-
следствената връзка не е не по- малък от приноса на водача на автомобила,
понеже именно поведението на движилия се в средата на пътната лента
велосипедист е създало първоизточника на опасността, а влиянието на неговото
нарушение спрямо настъпилия пътен инцидент е идентичен с този, създаден от
поведението на водача на лекия автомобил.Всеки от двамата водачи би могъл да
избегне удара, ако би спазил правилата за движение.
При изложените изводи, съдът счита,
че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия е
значителен и трябва да бъде оценен на не по- малко от 1/2 от общия обем на
пряката причинно- следствена връзка, довела до осъществяване на вредоносния
разултат.
Този извод, на свой ред мотивира необходимостта от прилагането на чл. 51,
ал.2 от ЗЗД при определяне на платимия размер на обезщетението за всеки един от
ищците.
Събраните доказателства установиха наличие на валидно застрахователно
правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, която покрива деликтната отговорност на причинителя на
вредите.
Надлежната материална легитимация на ищците, да претендират изплащане на
застрахователно обезщетение бе установена, с оглед установяването на близката
им връзка с пострадалия – брачно правоотношение /за първата ищца/ и низходяща родствена
връзка по права линия от първа степен /за останалите ищци/.
Но при това, изводите на съда - относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което се дължи на ищците, следва да бъдат съобразени от
една страна с действащите към момента на настъпване на събитието нормативни
разпоредби за задължителното застраховане, вкл. лимита на отговорността на
застрахователя през 2016г., а от
друга страна – да се основават на доказателствата, установяващи естеството и
обема на вредите, за които се твърди да са претърпени от всеки един от ищците.
Не на последно място, съдът следва да съобрази и социално икономическите
критерии на понятието за справедливост, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Именно социалните измерения на понятието за справедливост определят втория
основен критерии, с който следва да бъде съобразен размера на дължимото от
ответника обезщетение. За определяне на размера на обезщетението следва да се
отчита не само лимита на застраховката, но и икономическия стандарт към момента
на причиняване на увреждането (което не е абстрактно а е винаги с конкретно
измерение).
По претенцията на М.А.И. за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, причинени
поради смъртта съпруга й М. И.;
Основанието за изплащане на застрахователно обезщетение вече бе прието за
доказано в мотивите на настоящото решение.
По отношение справедливия размер на обезщетението, което се дължи за
релевираните на това конкретно основание неимуществени вреди - съдът съобрази,
че приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД изисква да се вземе предвид
естеството на прекъснатите лични отношения между нея и починалия неин съпруг.
В случая са необратимо и внезапно
прекъснатите нормативно признатите основни социални функции, които са основани
на близка емоционална привързаност, взаимопомощ уважение, полагане на грижи в
морално и материално отношение на между съпрузи със значителна продължителност
на брака.
Всички тези социални връзки са били безвъзвратно изгубени за ищцата, в
период от живота й, в който ролята на съпруга й се увеличава, поради навлизане
в преклонна възраст. Като кредитира показанията на разпитаните свидетел,
възприемайки факта, че загубата на съпруга е създало тежък емоционален и
социален удар и точно поради това вредите са значителни по обем.
За определяне на адекватен размер на платимото застрахователно обезщетение,
съдът съобрази обществено икономическите условия в страната, които определят
адекватно съответствие между обезщетението и понятието за справедливост.
С оглед всички изложени по- горе доводи, съдът намира, че справедливия
размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на М.И. за обезщетяване
на неимуществени вреди, поради смъртта на съпруга й, възлиза на общо на 80 000
лева. Както вече беше посочено, съдът споделя напълно тезата за изключително
големите емоционални вреди за ищцата, но отчита и факта, че при определяне на
размера на обезщетенията следва да бъдат съобразени обществените разбирания за
справедливост и със социалния стандарт към периода на настъпването на пътния
инцидент – 2016г., когато минималната работна заплата е възлизала на 420 лева (ПМС
№ 375/28.12.2015 г.).
Този справедлив размер на обезщетението от 80 000 лева, следва да бъде
редуциран с ½ съобразно приноса на пострадалия за настъпването на
вредоносния резултат, до окончателен размер от 40 000 лева. За разликата
над посочената сума и до пълния претендиран размер от 200 000 лева, искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията на ищците М.М.И., Д.М.Я., Ж.М.Я., Р.М.И. за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на баща им М. И.;
Основанието за изплащане на застрахователно обезщетение вече бе прието за
доказано в мотивите на настоящото решение.
По отношение справедливия размер на обезщетението, което се дължи на
посочените по- горе ищци, които са пълнолетни деца на пострадалия, за
релевираните на това конкретно основание неимуществени вреди - съдът съобрази,
че приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД изисква да се вземе предвид
естеството на фактически прекъснатите лични отношения между всеки един от тях и
починалия техен баща.
В случая са необратимо и внезапно прекъснатите нормативно признатите
основни социални функции изразяващи отношенията между навършило пълнолетие дете
и неговия възрастен родител.
Събраните доказателства установиха, че между ищците от една страна и баща
им, са съществували близки социални отношения, които са основани на емоционална
привързаност, взаимопомощ и уважение, полагане на грижи и подпомагане в морално
и материално отношение. Показанията на разпитаните свидетели разкриха факта, че
ищците и пострадалия не са живели в едно
домакинство, макар да са поддържали интензивни социални контакти, чрез
сравнително чести посещения на посочените по- горе ищци в дома на техния баща.
За определяне на адекватен размер на платимото обезщетение за тези ищци,
съдът съобрази обществено- икономическите условия в страната през 2016г., които
определят адекватно съответствие между размера на обезщетението и понятието за
справедливост. С оглед всички изложени по- горе доводи, съдът намира, че
справедливия размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на всеки
един от тези ищци възлиза на сумата от по 60 000 лева за всеки от тях.
Както вече беше посочено по- горе, съдът споделя напълно тезата за настъпването
на значителни емоционални вреди за ищците, но отчита и факта, че всички те са
пълнолетни лица, които приживе на наследодателя са живеят в отделни домакинства
и привързаността им към техния родител е предимно емоционална.
При определяне на размера на обезщетенията, също ще трябва да бъдат
съобразени обществените разбирания за справедливост и социалния стандарт към
периода на настъпването на пътния инцидент – 2016г., когато минималната работна
заплата е възлизала на 420 лева (ПМС № 375/28.12.2015 г.).
Този размер на обезщетението следва да бъде редуциран с ½ съобразно
обема на приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, до
окончателен размер от 30 000 лева. За разликата над посочената сума и до
пълния претендиран размер от 200 000 лева, претенциите на всички тези ищци,
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По претенцията на ищците В.М.Я. и С.М.И., за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили поради смъртта баща им М. И.;
Основанието за изплащане на застрахователно обезщетение вече бе прието за
доказано в мотивите на настоящото решение.
Събраните доказателства установиха, че между тези двама ищци и баща им са
съществували сравнително по- тесни социални отношения, понеже при смъртта на
наследодателя, те са живели на един адрес и в едно домакинство. Отношенията
между пострадаля и увредените са основани на емоционална привързаност,
взаимопомощ и уважение, полагане на грижи и подпомагане в морално и материално
отношение.
Показанията на свидетеля С. и данните за постоянен и настоящ адрес на
наследциците на М. И. разкриха факта, че ищците В. и С. са живели на един и същи административен адрес и в рамките на едно и
също домакинство с пострадалия. За определяне на адекватен размер на
платимото обезщетение, съдът съобрази както обществено- икономическите условия
в страната през 2016г., които определят адекватно съответствие между размера на
обезщетението и понятието за справедливост, така и данните за по –
непосредствено близките социални контакти между този ищец и баща му - приживе.
С оглед всички изложени по- горе доводи, съдът намира, че справедливия
размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на всеки от тези двама
ищци, възлиза на сумата от по 70 000 лева. Този размер на обезщетението също
следва да бъде редуциран с ½ съобразно обема на приноса на пострадалия
за настъпването на вредоносния резултат, до окончателен размер от по 35 000
лева. За разликата над
посочената сума и до пълния претендиран размер от 200 000 лева,
претенциията на ищеца В.Я. и на ищеца С.И. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По претенциите за присъждане на законната лихва;
На основание чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД -
ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците и законната
лихва, изчислена върху присъдения размер на обезщетението за неимуществени и
имуществени вреди, за периода, считано от датата на самото настъпване на
вредоносния резултат за който е присъдено обезщетението т.е. от 21.08.2016г.,
до деня на окончателното плащане. Претенцията за присъждане на законната лихва
за периода, считано от настъпването на инцидента на 19.08.2016г. до смъртта на
пострадалия на 21.08.2016г. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна,
доколкото източникът на релевираните вредоносни последици, за които се дължи
изплащането на застрахователното обезщетение се е проявил именно на
21.08.2016г.
По претенциите на страните, за присъждане на съдебни разноски;
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците направените съдебни разноски. Ищците
обаче, фактически не са извършили разноски, нито са заплатили държавна такса,
тъй като са били освободени от това задължение в хипотезата на чл. 83, ал.1,
т.4 от ГПК, а дължимите суми са били понесени първоначално от бюджета на съда.
При тези обстоятелства, ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК – да заплати по сметката на Софийски градски съд, сумата от общо 9 200 лева за държавна такса, дължима
по всеки един от предявените искове, съответно на уважената му част, както и сумата от общо 410 лева за съдебни разноски.
На процесуалния представител на ищците Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ с
ЕИК ********, ответникът следва да бъде осъден да заплати общо сумата от 10610
лева, представляваща сбор от сумите на минималното адвокатско възнаграждение (
сбор от сумите 1730 лева, 1430 лева, 1430 лева, 1430 лева, 1430лева, 1580 лева
и 1580 лева), което се дължи в хипотезата на чл. 38 от ЗА, съразмерно с
уважената част от исковете. Настоящият състав на съда споделя принципното
становище, че върху адвокатския хонорар по чл. 38 от ЗА не може да бъде
„авансово“ присъждан неначисления ДДС – ако към момента на произнасянето не са
били представени писмени доказателства, че този косвен данък вече е начислен и
разходът за заплащането му е направен и това обстоятелство не е отразено в
данъчна фактура по реда на ЗДДС.
Данъкът върху добавената стойност не може да бъде
предварително присъждан като разход, тоест „служебно начисляван“ със съдебно
решение, независимо от всякакви доводи за целесъобразност, справедливост и
т.н.т. защото „авансовото“ осъждане на ответника, да заплати фактически неизвършен разход за
неотчетен с данъчен документ ДДС всъщност противоречи на установения от закона
механизъм на данъчното облагане с косвени данъци, но и на указанията в ТР № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС по някои въпроси за присъждането на разноските в гражданския
процес. Тази указания задължават съдилищата да присъждат само действително направени разходи, а не
бъдещи или хипотетични (уговорени и принципно дължими). Принципът на законност
в съдебните актове не би следвало да бъда нарушаван, под благовидния предлог,
че ако ответникът не бъде осъден да заплати и ДДС, той никога не би изпълнил
задължението си да го заплати.
Ответникът по принцип е легитимиран да получи от всеки
ищец направените съдебни разноски, вкл. и за процесуално представителство, на
основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Обстоятелството, че ищцата е освободена от задължението да внесе
съдебни разноски за събиране на доказателства не означава, че тя е освободена и
от задължението да понесе процесуална отговорност за разноските на другата
страна в процеса.
Направените в рамките на процеса суми за съдебни разноски, които ищецът е легитимиран
да получи общо от ищците в инициирания от всички тях общ съдебен процес,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, възлиза на 690 лева и според
настоящия състав на съда, следва да бъде разпределен поравно, тъй като тези
разноски са направени за установяване на общи релевантни факти.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.“ АД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.А.И. с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. С.Ч.,***, на основание чл.
226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от 40
000 (четиридесет хиляди) лева, представляващи редуцирано при условията на
чл. 51, ал.2 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, понесени в следствие
смъртта на М. Я.И., настъпила на 21.08.2016г. но в следствие на ПТП от 19.08.2016г.,
причинено от водача на лек автомобил „Тойота“, модел
„Авенсис“, с рег.№ ********, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2016г.
до деня на окончателното плащане, като
отхвърля предявения иск за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, в частта- за
разликата: над присъдената сума и до пълния претендиран размер от 200 000
лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху
застрахователното обезщетение, относима за
периода: от 19.08.2016г. до 21.08.2016г.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на всеки един от ищците, както следва: на М.М.И.
с ЕГН **********, на Д.М.Я. с ЕГН **********, на Ж.М.Я. с ЕГН **********, на Р.М.И.
с ЕГН ********** и всички със съдебен адресат:
адв. С.Ч.,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ
/отм./ – сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляващи редуцирано
при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди,
понесени в следствие смъртта на М. Я.И., настъпила на 21.08.2016г. но в
следствие на ПТП от 19.08.2016г., причинено от водача на лек автомобил „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег.№ ********, заедно със законната лихва върху
тази сума, считано от 21.08.2016г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля предявения иск за
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в частта- за разликата: над присъдената
сума и до пълния претендиран размер от 200 000 лева, както и претенцията
за присъждане на законна лихва върху застрахователното обезщетение, относима за периода: от 19.08.2016г. до
21.08.2016г.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на всеки един от ищците, В.М.Я. с ЕГН **********
и С.М.И. с ЕГН **********, двамата със съдебен адресат:
адв. С.Ч.,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ
/отм./ – сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева, представляващи
редуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди, понесени в следствие смъртта на М. Я.И., настъпила на 21.08.2016г. но в
следствие на ПТП от 19.08.2016г., причинено от водача на лек автомобил „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег.№ ********, заедно със законната лихва върху
тази сума, считано от 21.08.2016г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля предявения иск за
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в частта- за разликата: над присъдената
сума и до пълния претендиран размер от 200 000 лева, както и претенцията
за присъждане на законна лихва върху застрахователното обезщетение, относима за периода: от 19.08.2016г. до
21.08.2016г.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ с ЕИК ********, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата - сумата от 10 610
(десет хиляди шестстотин и десет) лева, без включен ДДС, представляваща разноски за процесуално представителство на М.А.И., М.М.И.,
В.М.Я., Д.М.Я., Ж.М.Я., Р.М.И. и С.М.И. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметката на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК – сумата от общо 9 200 (осемнадесет хиляди осемстотин и двадесет) лева за
държавна такса, дължима по всеки един от
предявените искове, съответно на уважената му част, както и сумата от общо 410 (четиристотин и десет) лева за
съдебни разноски.
ОСЪЖДА М.А.И., М.М.И., В.М.Я.,
Д.М.Я., Ж.М.Я., Р.М.И. и С.М.И., всички със съдебен адресат – адв. С.Ч.,***, да заплатят З. „А.“ АД с
ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 78, ал.3 и ал. 8 от ГПК – сумата от 690 (шестстотин и деветдесет) лева, за
съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- София, чрез въззивна
жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от
него.
СЪДИЯ: