Решение по дело №454/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. Административно-процесуален кодекс във връзка с чл.118 от Кодекс за социално осигуряване и е образувано жалба на М. С. М. от [населено място] срещу Решение №1012-26-154-1/29.04.2024г. на Директор ТП НОИ Хасково. В жалбата се твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен, неправилен, противоречащ на материалния закон. Неправилно били приложени правилата за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и пенсия за военна инвалидност. Считано от 07.08.1997г. жалбоподателят имал право на пенсия за военна инвалидност, регламентирано от разпоредбата на чл.85 от КСО. При отпускането на тази пенсия не било предвидено необходим размер на процент трайно намалена работоспособност и така неправилно бил въведен критерии по чл.72 от КСО. Изискванията на Раздел Втори от Глава Четвърта от КСО не били приложими към тези на Раздел Четвърти, като отношението било като обща към специална правна норма, а в този дух била и разпоредбата на чл.101, ал.4 от КСО. Валидна дата на инвалидизиране била 08.07.1997г., а ЕР на ТЕЛК от 30.08.2023г. не било за освидетелстване, т.е. за първоначално определяне на трайна неработоспособност, а за поредно преосвидетелстване на вече настъпила на различни основания неработоспособност. Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отменено Решение №1012-26-154-1/29.04.2024г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директор на ТП на НОИ Хасково, а административната преписката да бъде върната на пенсионния орган за ново разглеждане при правилно прилагане на материалното право, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответната страна - Директор на ТП на НОИ Хасково, взема становище по жалбата, като я счита за неоснователна.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх.№2112-26-1322/02.11.2023г. – л.91, жалбоподателят М.М. е направил искане до ТП на НОИ Хасково да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е представено ЕР на ТЕЛК към МБАЛ Хасково №00306/30.08.2023г. – л.68, с което е определена дата на инвалидизиране – 23.03.2011г. и процент трайно намалена работоспособност 54%. С Разпореждане №**********/2140-26-202/01.03.2024г. на Началник Сектор ОП, Отдел Пенсии, при ТП НОИ, определен съгласно чл.98, ал.1, т.1 от КСО със Заповед №1015-26-38 от 23.01.2024г. от Директор ТП НОИ Хасково – л.115 от делото, на заявителя е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с мотиви, че съгласно представените документи М.М. няма изискуемия по чл.74, ал.1, т.4 от КСО осигурителен стаж от 5 г., придобит до датата на инвалидизирането.

Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директор ТП на НОИ Хасково, като е постановено на основание чл.117 от КСО оспореното в настоящото производство Решение №1012-26-154-1/29.04.2024г., с което е отхвърлена жалбата на М.М. срещу Разпореждане №**********/2140-26-202/01.03.2024г., което е счетено за законосъобразно. От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че не е налице едно от законово предвидените условия за отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, доколкото към посочената в Експертното решение на ТЕЛК Хасково 00306/30.08.2023г., М.М. има навършени 46 години и доказан осигурителен стаж от 3 г., 10м. и 17 дни, при нормативно изискуем такъв не по-малко от 5 години, като придобитият след инвалидизирането осигурителен стаж е ирелевантен за възникването на право на пенсия по чл.74 от КСО. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя, касаещи приложение на посочената разпоредба и тези, касаещи вида и началния момент на отпускане на пенсията. Изложени са безспорните обстоятелства, че считано от 07.08.1997г. М.М. получавал пенсия за военна инвалидност и никога не бил получавал пенсия, свързано с трудовата дейност, както и че личната пенсия за военна инвалидност е прекратена с Разпореждане №**********/2146-26-67 от 02.11.2023г., считано от 02.01.22г. , което е влязло в законна сила. По подаденото заявление от 02.11.2023г. било установено, че до този момент жалбоподателят не бил получавал лична пенсия, свързана с трудова дейност, като при искането да получи пенсия за инвалидност по чл.90а, ал.1 от КСО той не отговарял на условието да има трайно намалена работоспособност повече от 71%, а бил с 54% ТНР. С оглед на това Директор ТП НОИ Хасково обосновал извод, че на М.М. при липсата на условието по чл.74, ал.1, т.4 от КСО не се следва отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Приложени в преписката са молба за военно инвалидна пенсия от 03.11.1997г. и ЕР №1818 от 10.09.1997г., ведно със съответните разпореждания за определяне и преизчиславане/осъвременяване размера на пенсията, както и последващите експерти решения за преосвидетелстване. Видно от приложеното ЕР на ТЕЛК Хасково №0796 от 2303.2011г. е определено 11% ТНР за общо заболяване с дата на инвалидизацията 23.03.2011г., наред с 50% ТНР за военна инвалидност с дата на инвалидизацията 07.08.1997г. С ЕР №555 от 25.02.2013г. е определено 21% ТНР за общо заболяване с дата на инвалидизацията 23.03.2011г., наред с 50% ТНР за военна инвалидност с дата на инвалидизацията 07.08.1997г. С ЕР №87 от 23.01.2019г. е определено 20% ТНР за общо заболяване с дата на инвалидизацията 23.03.2011г., наред с 50% ТНР за военна инвалидност с дата на инвалидизацията 07.08.1997г.

С ЕР №2179 от 02.11.22г. е определено 20% ТНР за общо заболяване с дата на инвалидизацията 23.03.2011г., наред с 20% ТНР за военна инвалидност с дата на инвалидизацията 07.08.1997г., като това решение е отменено ЕР №145 от 29.03.2023г. на НЕЛК и върнато за ново освидетелстване. При повторното освидетелстване е постановено ЕР на ТЕЛК към МБАЛ Хасково №00306/30.08.2023г. – л.68, с оценка на ВНР/ТНР/ВСУ 54%ТНР и срок до 01.11.2024г. – 2 години.

Приложен е и Опис на осигурителен стаж от 29.02.2024г., справки от регистри, военна книжка, уверения за записване по учебни години.

Оспореното решение е връчено на 08.05.2024г. – л.6, известие за доставяне, а видно от отбелязването върху жалбата същата е подадена в срок пред ТП НОИ Хасково на 15.05.2024г.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При тези съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При установената фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното решение на Директор на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане на ЗА ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, за отказано отпускане на лична пенсия за за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност на основание чл.72, чл.74, ал.1, т.4, ал.2 и чл.90а, ал.1 от КСО, е законосъобразно.

Обжалваното Решение №1012-26-154-1/29.04.2024г., е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б.А от КСО административен орган - Директор на ТП на НОИ Хасково, в предвидената по чл.59, ал.2 от АПК във вр. с чл.117, ал.5 от КСО писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Административният орган служебно е извършил проверка и е събрал доказателства във връзка с изясняването на спорните факти и обстоятелства, от значение за съществуването на претендираното от заявителя право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени.

Съгласно разпоредбата на чл.71 във вр. с чл.72 от КСО лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време, като пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. В нормата на чл.74 от КСО е регламентирано, че осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат определен осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, диференциран в зависимост от възрастта им. При анализа на посочената правна регламентация следва извода, че възникването на правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1/ Осигуреното лице да е загубило напълно или частично работоспособността си, при определена 50 и над 50% трайна намалена работоспособност /вид и степен на увреждане; 2) Осигуреното лице да има придобит преди датата на инвалидизирането минимален осигурителен стаж, като за лица над 30 г., изискуемият осигурителен стаж е 5 години /чл.74, ал.1, т.4 от КСО/. Липсата на което и да е от посочените условия възпрепятства възможността за отпускане на пенсия по чл.74 от КСО. Видно от съдържанието на обжалваното решение на Директор ТП НОИ Хасково и на потвърденото с него разпореждане, в хода на проведеното административно производство не е имало спор относно обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване – 02.11.2023, М.М. има надлежно установена и определена от органа по експертизата на работоспособността 50% трайно намалена работоспособност по причина "общо заболяване". Това се установява и от представеното и прието като доказателство по делото Експертно решение №00306/ 30.08.2023 г. на ТЕЛК при МБАЛ Хасково. Така по отношение на жалбоподателя е налице първата законово регламентирана предпоставка за придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Изпълнението на това условие обаче не е достатъчно за отпускането на заявената пенсия на М.М., като е необходимо и да бъде доказан придобит от него осигурителен стаж не по-малко от 5 години до датата на инвалидизиране. В представеното по делото експертно решение, като дата на инвалидизиране е посочена датата 23.03.2011г. Действително експертното решение е такова за преосвидетелстване, но по-аргумент от съдържащата се правна регламентация в Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността /отм., ДВ бр.36/ 14.05.2010 г./ и Наредбата за медицинската експертиза /обн. ДВ бр.36/ 14.05.2010 г./, датата на инвалидизиране е началната дата на трайно намалената или загубена работоспособност и тя е винаги една и съща независимо от броя на последващите нови освидетелствания и преосвидетелствания, освен ако не бъде променена от компетентния орган по установения ред. В случая няма данни определената при освидетелстването начална дата на трайно намалената работоспособност да е била променяна по реда на чл.71 от НЕР, с оглед на което като дата на инвалидизирането следва да се приеме посочената такава в Експертно решение №00306/ 30.08.2023г. на ТЕЛК дата - 23.03.2011г. Към датата на инвалидизирането М.М. е на 33г., 10м. и 8 дни, с оглед на което приложимата правна норма по отношение на претенцията му за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е чл.74, ал.1, т.4 от КСО, изискваща наличие на не по-малко от 5 г. осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането. В случая събраните от административния орган доказателства за осигурителния стаж на лицето се установява, че до датата на инвалидизирането той има доказан осигурителен стаж от 3 г., 10м. и 17дни - т.е по-малък от предвидения минимален осигурителен стаж от 5 години, като това не е спорен по делото момент. Следователно липсва втората законово регламентирана предпоставка за отпускане на заявената пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че към датата на инвалидизирането няма изискуемия осигурителен стаж от 5 г., а твърди, че като момент на инвалидизиране следва да се приеме датата на военна инвалидност – 1997г., което е неоснователно, тъй като пенсиите – за военна инвалидност и тази за инвалидност поради общо заболяване са различни по своя характер, а и в настоящия случай имат две различни дати на инвалидизация, което не е спорно. Дали по отношение на осигуреното лице са изпълнени условията, за да бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване /определен процент трайна намалена работоспособност и придобит осигурителен стаж/, се преценява към датата на инвалидизирането, а последната е изрично посочена в експертното решение и не е оспорена.

По изложените съображения съдът намира, че решаващият административен орган обосновано и въз основа на установените факти и обстоятелства е приложил правилно материалния закон, като е приел, че по отношение на М. липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

При извода за неоснователност на жалбата на ответната страна са дължими направените по делото разноски за юрк.възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. М. от [населено място] срещу Решение №1012-26-154-1/29.04.2024г. на Директор ТП НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалба против Разпореждане №**********/2140-26-202/01.03.2024г. на Началник Сектор ОП, Отдел Пенсии, при ТП НОИ.

ОСЪЖДА М. С. М. от [населено място], [ЕГН] да заплати на ТП на НОИ Хасково направените по делото разноски в размер на 100 лева юрк.възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.