Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260433
26.11.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско дело №2665/2020г. по описа на ПОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на
Л. В.
А., ЕГН **********,
чрез пълномощника му по
делото адв. И. С., против Решение №260463 от 21.09.2020г., постановено по гр.д. №7566/2020г.
по описа на Районен съд- Пловдив, ІV гр.с., с което е
задължен да се въздържа от извършване на актове на
домашно насилие спрямо И. В. Г., ЕГН **********, и В. Л. А., ЕГН **********, забранено му
е да приближава тях, жилището
им, находящо се в
с. М., ул. „****, както
и местоработата и местата им
за социални контакти и отдих за срок от осемнадесет месеца, и
му е наложена
глоба в размер
на 200 лв. на основание чл.5, ал.4
от ЗЗДН. С
жалбата се излагат
доводи за неправилност на
решението, като се
иска отмяната му.
Ответните страни
по жалбата- И.
В. Г., ЕГН **********, действаща лично и като
майка и
законен представител на В. Л. А., ЕГН **********, чрез
пълномощника си по
делото адв.
К. Ш.-
Ш.,
в подаден писмен
отговор на същата
и в съдебно заседание искат
обжалваното решение да
бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран
с молба за
защита по ЗЗДН,
подадена от И. В. Г., ЕГН **********, действаща лично и като
майка и
законен представител на В. Л. А., ЕГН **********,
с която
е поискана защита
по реда на ЗЗДН
поради извършено спрямо тях
домашно насилие от
страна на ответника
Л. В. А., с
когото молителката И. В. Г. живее
на семейни начала и
който е баща
на молителя В. Л. А.. С
молбата е поискана защита заради актове на домашно насилие,
извършени от ответника на 09.06.2020г.
и 29.06.2020г., изразяващи се
в отправяне на заплахи
и обиди към детето,
крещене и замерване с
предмети на молителката. С обжалваното
решение съдът е
приел, че ответникът
е извършил описаните
в молбата за защита
актове на домашно
насилие спрямо молителите,
поради което е уважил
подадената молба за защита
и е наложил
мерки за защита
на пострадалите по чл.5, ал.1, т.1 и
т.3 от ЗЗДН,
както и глоба
на ответника в
размер на 200
лв. на основание
чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК
съдът намери, че
същото е валидно
и допустимо. Предвид
горното следва да
бъде проверена правилността на решението по
изложените във въззивната жалба доводи, както
и да се извърши
служебна проверка за
допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция се произнесе по
основателността на подадената
молба за защита.
Настоящата инстанция
изцяло споделя изводите на първоинстанционния
съд, че ответникът
по молбата за
защита Л. А. е
извършил описаните в молбата актове
на домашно насилие
спрямо молителите И. В. Г., с която
живее на семейни начала, и В. Л.А.-
негов син. По делото
е представена декларация
от молителите по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, в която са описани
действията на
ответника и която
съгласно чл.13, ал.2, т.3 от
ЗЗДН съставлява доказателствено средство
в производството по издаване
на заповед за
защита. Твърденията на молителите,
изложени в молбата им
за защита и
в декларацията, се потвърждават и от
показанията на свидетелката
З. Н., която,
независимо че не е
очевидец на конкретните
описани в молбата актове
на насилие, има
впечатления за обстоятелството, че в
много случаи, включително и на 09.06.2020г., ответникът
е идвал в нетрезво състояние да
взема от работа молителката
И. Г., както
и за състоянието и
И. Г. на
следващия ден след
инцидента от 29.06.2020г., когато тя
е била притеснена
и е споделила какво се е
случило. От страна на ответника
не са
ангажирани доказателства за
опровергаване на така установените от тези доказателствени средства
обстоятелства, поради което следва да се приеме, че
същият е извършил
описаните в молбата за защита
актове на домашно насилие спрямо
молителите. Ето
защо подадената молба
за защита правилно е била приета
за основателна и
правилно за защита
на пострадалите са били предприети
мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от
ЗЗДН, както и
на извършителя е
наложена глоба в размер на 200
лв. на основание чл.5, ал.4 от
ЗЗДН. Според настоящия
състав на съда мярката
по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН
обаче е била
наложена от първоинстанционния съд за
прекомерно дълъг срок, който
не е съобразен
с характера и интензивността на
извършеното от ответника
домашно насилие и с
действителната нужда от защита
на пострадалите. Отчитайки посочените
обстоятелства, следва да се приеме,
че за постигане
на целения от ЗЗДН
превантивен ефект по отношение
на бъдещо домашно насилие
ще бъде достатъчно на
ответника да бъде забранено да
приближава пострадалите, както
и местата им за
социални контакти и
отдих за минималния предвиден
в разпоредбата на
чл.5, ал.2 от ЗЗДН
срок от три месеца, считано
от датата на
постановяване на първоинстанционното решение
и издаването на заповедта за
защита. Предвид горното
обжалваното решение и
издадената въз основа на него
заповед за защита следва да
бъдат отменени в частта им, с
която мярката по чл.5, ал.1, т.3 от
ЗЗДН е наложена
за срок над три месеца, а в
останалата му част решението следва
да се
потвърди.
И
двете страни в производството са
поискали присъждане на направените по делото разноски, но
предвид частичната основателност
на жалбата същите следва
да останат за тяхна сметка, така
както са ги направили.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260463
от 21.09.2020г., постановено по гр.д. №7566/2020г.
по описа на Районен съд- Пловдив, ІV гр.с., в частта му, с
която Л. В. А.,
ЕГН **********, е задължен
да се въздържа
от извършване на актове на домашно насилие спрямо И. В. Г.,
ЕГН **********, и В. Л. А., ЕГН **********, забранено
му е да приближава
тях, жилището им, находящо се в
с. ** ул. „***, както
и местоработата и местата им
за социални контакти и отдих
за срок от три месеца, считано от
датата на постановяване на решението-
21.09.2020г., и му е наложена
глоба в размер
на 200 лв. на основание чл.5, ал.4
от ЗЗДН.
ОТМЕНЯ Решение №260463
от 21.09.2020г., постановено по гр.д. №7566/2020г.
по описа на Районен съд- Пловдив, ІV гр.с., и издадената
въз основа на него заповед
за защита, в частта им, с
която на Л. В. А., ЕГН **********,
е забранено да приближава И. В. Г.,
ЕГН **********, и В. Л. А., ЕГН **********, жилището
им, находящо се в
с. ***, ул. „** №*,
както и
местоработата и местата им за
социални контакти и отдих за срок над три
месеца до наложения
с решението срок от
осемнадесет месеца.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.