Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 15.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря П.П. и
при участието на прокурор В. от Окръжна прокуратура - Кърджали, като разгледа
докладваното от съдия Шефки адм.
дело № 82 по описа на КАС за 2015 г. и
за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 226 във вр. с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
и чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от „Устра Холдинг” АД със седалище и адрес на управление:***,
с която са предявени четири обективно съединени иска с правно основание чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ, срещу Община Кърджали за обезщетение за претърпени имуществени вреди от
незаконосъобразен мълчалив отказ на кмета на община Кърджали.
С Решение №44/02.04.2013г. по
адм.д. №209/2012 г., Административен съд Кърджали е отхвърлил предявените от „Устра
Холдинг” АД искове, като неоснователни.
С решение №7092/15.06.2015 г.
по адм. дело № 6249/2013 г., постановено по повод подадена от ищеца касационна жалба,
Върховният административен съд е отменил постановеното от КАС решение и е върнал
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Ищецът твърди,
че на 23.01.2009 г. „Устра Холдинг” АД е уведомено за започване на процедура по
принудително отчуждаване на част от притежавания от дружеството имот с идентификатор
***** по КК на **** за задоволяване на неотложна общинска нужда, както и за оценка
на частта от имота, предвидена за отчуждаване, възлизаща на *** лв., без ДДС,
в т.ч. **** лв. без ДДС - разходи за демонтаж и монтаж на друга площадка, на технологично и ел. оборудване. Тъй като кметът
на община Кърджали не издал заповед за отчуждаване на имота, бил оспорен неговият
мълчалив отказ. С Решение № 82/26.09.2011 г., постановено по адм.д.№58/2011 г.,
АС - Кърджали отменил мълчаливия отказ на кмета на община Кърджали и върнал преписката
с указание, в едномесечен срок от получаването й, административният орган да издаде
заповед по чл. 25, ал.2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Преписката била
получена от ответника на 11.11.2011 г., а едномесечният срок за издаване на заповедта
изтекъл на 11.12.2011 г., без да е налице изпълнение на влязлото в сила съдебно
решение, вкл. и до датата на предявяване на исковата молба. Междувременно, обект
„Укрепване на бреговете на *** в района на ****”, за изграждането на който
е отчуждена частта от имота на ищеца, бил въведен в експлоатация с Разрешение за
ползване, издадено на 12.06.2012 г. от ДНСК. Счита, че са осъществени предпоставките
по чл.204 АПК - налице е отменен с влязло в сила съдебно решение административен
акт на кмета на община Кърджали и незаконосъобразно бездействие от негова страна,
изразяващо се в неизпълнение на следващото от съдебното решение задължение за издаване
на заповед по чл.25, ал.2 ЗОС. С последното
е обоснован и правния интерес на дружеството да иска заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди, в размер на стойността на подлежащата на отчуждаване
част от имота, съгласно уведомлението от
23.01.2009 г., както и на законната лихва за периода от 11.12.2011 г. до датата
на предявяване на исковата молба. Предявени са четири обективно съединени иска,
както следва: 1. За сумата от *** лв.,
част от цялата претенция в размер на *** лв без ДДС, представляваща стойността на
подлежащия на отчуждаване имот, с площ 15 996 кв.м, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
й плащане; 2. За сумата от *** лв, част
от цялата претенция в размер на *** лв, представляваща законната лихва за забава
върху сумата от *** лв, без ДДС, за периода от 11.12.2011 г. - датата, на която
е изтекъл срокът за произнасяне от кмета на община Кърджали по искането за издаване
на заповед по чл. 25, ал.2 от ЗОС, до датата на предявяване на исковата молба; 3. За сумата от *** лв, част от цялата претенция
в размер на *** лв без ДДС, представляваща стойността на извършените от дружеството
разходи за демонтаж и монтаж на технологично и ел. оборудване на варобетонов център
на друга площадка, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на дължимата сума и 4. За сумата от *** лв, част от цялата претенция
в размер на *** лв, представляваща законната лихва за забава върху сумата от ***
лв без ДДС, за периода от 11.12.2011 г. - датата, на която е изтекъл срокът
за произнасяне от кмета на Община Кърджали по искането за издаване на заповед по
чл. 25, ал.2 от ЗОбС, до датата на предявяване на исковата
молба.
С протоколно определение от
19.01.2016 г., по искане на ищеца от 12.01.2016 г. и на основание чл.214, ал.1 ГПК,
във вр. с чл.144 АПК, е допуснато изменение на размерите на частично предявените
искове, както следва: 1. по първия иск сумата е увеличена на *** лв., част от цялата
претенция в размер на *** лв без ДДС, представляваща стойността на подлежащ на отчуждаване
имот с площ 15 996 кв.м, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане; 2. по втория иск сумата е увеличена на
*** лв, представляваща законната лихва за забава върху сумата от *** лв, без ДДС,
за периода от 11.12.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба; 3. третият иск се счита предявен за сумата
от *** лв. без ДДС, представляваща стойността на извършените от дружеството разходи
за демонтаж и монтаж на технологично и ел. оборудване на варобетонов център на друга
площадка, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане на дължимата сума и 4. четвъртия иск се счита предявен за сумата
от *** лв, представляваща законната лихва за забава върху сумата от *** лв. без
ДДС за периода от 11.12.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба. В с.з.
чрез пълномощниците си – адв.Б. и адв.И., поддържа предявените искове, изменени
по молба от 12.01.2016 г. Счита, че същите са основателни и доказани по основание
и размер. В представената от пълномощниците писмена защита се навеждат допълнителни
съображения, че незаконосъобразното бездействие на кмета на общината се изразява
в неизпълнение на произтичащо от Закона за общинската собственост задължение за
издаване на заповед по чл.25, ал.2 ЗОС, както и че това бездействие е започнало
на 28.02.2009 г. и с отмяната на мълчалия отказ с Решение №82/26.09.2011г. по адм.д.№58/2011
г. по описа на КАС, прераснало и в неизпълнение на задължение, произтичащо от съдебно
решение. Излага се и довод, че претърпените от дружеството имуществени вреди от
горното незаконосъобразно бездействие, се изразяват в не получаването на стойността
на подлежащата на отчуждаване част от имота, съгласно обявлението от 23.01.2009
г., както и на законната лихва за забава върху същата сума, за периода от
11.12.2011 г. до 05.12.2012 г. Счита, че размерът на претърпените вреди по двата
главни иска, за стойността на подлежащата на отчуждаване част от имота, се установява
от издаденото на 23.01.2009 г. обявление за отчуждаване по чл.25, ал.1 ЗОС, тъй
като същото е официален документ, който следва да се преценява съобразно чл.179
от ГПК. Намира, че е налице и причинна връзка между незаконосъобразното бездействие
и причинените имуществени вреди, тъй като имотът, предмет на отчуждителната преписка
е завзет, а нуждите на общината са удовлетворени, като инвестиционният проект е
напълно изграден и въведен в експлоатация, без да е заплатено дължимото по закон
обезщетение. Понеже обезщетението става изискуемо с издаването на заповедта по чл.25,
ал.2 ЗОС счита, че именно незаконосъобразното бездействие на кмета, по издаване
на тази заповед, обуславя и причинната връзка между бездействието и причинените
вреди. По отношение размера на предявените искове се твърди, че предпоставките за
издаване на заповедта по чл.25, ал.2 ЗОС, са възникнали на 28.02.2009 г. и са съществували
и към 21.11.2011 г., както и към настоящия момент. В тази връзка счита, че размерът
на главните искове е установен с обявлението по чл.25, ал.1 ЗОС от 23.01.2009 г.,
като по отношение на това обявление било допуснато предварително изпълнение на основание
чл.60, ал.1 АПК. Предявеният частичен размер на първия главен иск, размерът на втория
главен иск, както и размерите на предявените акцесорни искове намира за установени
и от заключението на вещите лица по назначената тройна съдебно-икономическа експертиза.
Позовава се на разпоредбата на чл.1 от Допълнителен протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи, както и на чл.17, ал. 5 от Конституцията на РБ. Претендират се и направените
по делото разноски.
Ответникът – Община Кърджали,
чрез пълномощник, оспорва размера на исковете в първоначално предявения им вид,
като не взема становище по направеното изменение на исковете.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали намира исковете за основателни. Счита, че са налице
основания за ангажиране на отговорността на ответника по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като
е налице бездействие на административен орган, при дължимо по силата на закона действие,
в резултат на което за ищеца са настъпили вреди. Последният бил лишен от ползването
на имотите си, които се ползват за мероприятията, за които са отчуждени, без да
е налице обезщетяване по съответния ред. По отношение размера на исковете счита,
че същите са установени със заключението по назначената икономическа експертиза.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното:
Безспорно
е по делото, че имот с идентификатор ***** по КК на **** /със стар идентификатор-пл.сн.
№ ***, квартал *** по плана на ****/, предвиден за „Бетонов възел”, е собственост
на ищеца, както и че от последния имот, по силата на Заповед №***/****г. на началника
на СГКК, гр.Кърджали, са обособени три поземлени имота с идентификатори:
****, **** и **** по КК на ****, напълно идентични с имот с идентификатор
***** по КК на ****. Горното се установи и от приложените по делото доказателства
- Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том *** рег. №
***, нот. дело № ***от **** г., извадката от кадастралния регистър на недвижимите
имоти към 29.06.2015 г., както и от т.1 от заключението на вещото лице – *** П.,
по назначената съдебно-техническа експертиза.
От
последното заключение, което съдът кредитира напълно, се установява също така, че
със Заповед №***/****г. на председателя на ИК на ОбНС Кърджали е одобрен Подробен устройствен план – План за регулация
/ПУП-ПР/, предвиждащ изграждането на обект „Укрепване на бреговете на *** в района
на ****”, в частта, касаеща бивш имот с идентификатор *****. Този ПУП е действал
и към 23.01.2009 г., като предвиденото в него мероприятие „Укрепване на бреговете
на *** в района на ****” засяга изцяло собствените на ищеца имоти с идентификатори ****
и **** по КК на ****, с обща площ 15 966 кв.м. Няма ново отреждане за
двата имота по сега действащия ПУП-ПРЗ на ***, както и изменение на ПУП, в тази
му част, след 11.12.2011 г. Мероприятието, за което са отредени имоти с идентификатори ****
и **** е реализирано, предвид съставените за обекта протокол обр.№***/****г. на
държавна приемателна комисия и разрешение за ползване от ****г. Ответникът не оспорва
обстоятелствата, свързани с отреждането на имота на ищеца, за обект- публична общинска
собственост; размера на засегнатата площ, възлизаща на 15 966 кв.м., както
и че мероприятието, за което са отредени имотите, е реализирано.
Установено е по делото, че с
обявление от 23.01.2009 г., публикувано в два национални и един местен ежедневник,
собственикът на поземлен имот с идентификатор ***** по КК на ****, е уведомен за
предстояща процедура по принудително отчуждаване, по реда на глава трета от ЗОС,
съгласно влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обект "Укрепване бреговете
на *** в района на *****” - публична общинска собственост, за задоволяване на неотложна
общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Уведомен е също,
че частта от собствения му недвижим имот с идентификатор *****, с площ 15 966 кв.м,
попада в реализацията на обекта и ще бъде принудително отчуждена. В това обявление
е посочено, че обезщетението за подлежащата на принудително отчуждаване част от
имота е в размер **** лв. без ДДС, в това число **** лв. без ДДС, представляващи
разходи за демонтаж и монтаж на технологично и ел. оборудване от варо-бетонов център
на друга площадка.
Установи се
от приложената експертна оценка на стр.149-166 по адм.д.№58/2011 г., че посоченият
в обявлението размер на обезщетението е бил определен съобразно заключението по
горната оценка от 09.01.2009 г. за определяне стойността на засегнатата част от
поземлен имот с идентификатор № *****, с площ от 15 966.00 кв.м. Вещото лице е извършило
оценката по три метода: по реда на гл.VІІ от Правилника за прилагане на Закона за
държавната собственост /ППЗДС/, като по този ред, стойността на имота е изчислена
на *** лв.; по метода на *** Н. - стойността е определена на **** лв. и по метода
на сравнимите продажби, според който, стойността на подлежащата на отчуждаване част
е **** лв. В заключение, оценителят е дал окончателна претеглена пазарна стойност
на оценявания имот в размер на **** лева, при тегловен коефициент на използваните
от него три метода на оценяване, както следва: 0.05 - на стойността, изчислена по
реда на гл.VІІ от ППЗДС; 0.80 - на стойността, изчислена по метода на *** Н. и
0.15 - на стойността, определена по метода на сравнимите продажби.
За установяване стойността на
имотите, засегнати от реализираното мероприятие – публична общинска собственост,
при условията и методите, указани в чл.22, ал.5-12 от ЗОС и §1 от ДР на ЗОС, както
и за извършените от ищеца разходи за демонтаж и монтаж на технологично и ел.оборудване
на нова площадка, са назначени единична и тройна съдебни експертизи. Съдът намира
за необосновано заключението на вещото лице по назначената единична съдебно-икономическа
експертиза, в частта му, касаеща определената пазарна стойност на имоти с идентификатори
***** и ****** по КК на ****, с обща площ 15 966 кв.м., както и лихвите към
тях, тъй като същото не е съобразено с изискването на чл.22, ал.5 ЗОС, стойността
на имотите да бъде съобразена с пазарните цени на имоти със сходни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания имот. В останалата част, касаеща извършените
от ищеца разходи за демонтаж и монтаж на технологично и ел.оборудване на нова площадка,
съдът възприема заключението, според което дружеството е извършило разходи в размер
на *** лв. за демонтаж и монтаж на технологично и ел.оборудване на нова площадка,
а законната лихва за забава върху сумата
от *** лв. за периода от 11.12.2011 г. до 05.12.2012 г., е *** лв. Последното се
установява и от приложения по делото договор за извършване на услуга от
08.10.2001г., сключен между „Устра” АД, като възложител и ЕТ „ВИН- Електроник”,
със седалище в ***, като изпълнител, с който е възложено извършването на демонтаж,
транспорт, подготовка на основи и монтаж на технологично оборудване, намиращо се
на площадката на Варобетонов център 1, ***, на друга площадка, за сумата от ***
лв., както и от представената рекапитулация за
демонтаж и монтаж на Варобетонов център 1 и Пресевна инсталация, неоспорени
от ответника, общо в размер на *** лв., посочен и в заключението на вещото лице.
Според
заключението на приетата тройна съдебно икономическа експертиза, общата стойност
на дължимото за процесните имоти парично обезщетение към 28.02.2009 г., възлиза на **** лв., а към 11.12.2011 г., на **** лв. Законната
лихва върху определените суми за равностойно парично обезщетение, за периода от
28.02.2009 г. до 05.12.2012 г. е **** лв.,
а за периода от 11.12.2011 г. до
05.12.2012 г. - **** лв.
Въз
основа на тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК,
за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо
същия да е предявен след отмяната на административния акт, действие или бездействие
на административен орган, по съответния ред. В процесния случай, ищецът претендира
имуществени вреди от отменен мълчалив
отказ на кмета на община Кърджали, да издаде заповед по чл.25, ал.2 ЗОС. В тази връзка, изпълнено е условието на
чл.204, ал.1 от АПК и исковете са допустими, като подадени от лице с надлежна процесуална
легитимация, отговарящи на формалните изисквания за редовност от външна страна и
насочени против ответник, притежаващ характеристиките
по чл. 205 от АПК.
Разгледана
по същество исковата молба е частично основателна, по следните съображения:
Предявените искове за обезщетение са с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, във вр. с чл.203 и сл. от АПК.
Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ
въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи
и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като
е предвидено исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. За да възникне право на обезщетение в настоящото производство,
е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред;
2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията и 3. причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки
се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Имуществената вреда е
разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би
имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване
стойността на неговото имущество.
В случая е налице отменен, с
влязло в сила съдебно решение, постановено по адм.д.№58/2011г., незаконосъобразен
акт на административен орган – мълчалив отказ на кмета на общината да издаде заповед
по чл.25, ал.2 ЗОС.
Съдът намира, че е налице и
втората предпоставка - причинена на ищеца вреда от този мълчалив отказ.
В
настоящата хипотеза, предявените искове са обосновани с липсата на издаден акт по
чл.25, ал.2 ЗОС, при създадено с влязло в сила съдебно решение задължение за кмета
на общината да издаде такава заповед. Въведените с писмената защита претенции за
обезщетение, касаещи бездействие на органа, считано от 28.02.2009 г., са неоснователни.
На първо място такива искания следва да се предявят най-късно в първото по делото
заседание, за да може ответникът да организира своята защита. На следващо място,
следва да се има предвид, че настоящото производство се разглежда по реда на гл.ХІ
от АПК. Действително, няма пречка и в това производство искът за обезвреда да се
предяви заедно с искането за отмяна на незаконосъобразно бездействие на административния
орган /чл 204, ал.4 АПК/, но в случая такова искане в настоящия процес не е правено,
а исковете са за вреди, произтичащи от бездействие, изразяващо се в мълчалив отказ
на кмета на общината, който по съществото си е индивидуален административен акт,
отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. До този извод водят
както посоченото в исковата молба правно основание, така и описаните в нея фактически
обстоятелства - претендират се вреди от отменен незаконосъобразен акт. Освен това,
следва се има предвид, че бездействие по смисъла на чл.204, ал.4 от АПК, е липсата
на фактически действия, а в случая става въпрос за правно бездействие – мълчалив
отказ на административния орган да издаде индивидуален административен акт. Отказът
на административен орган - мълчалив или изричен, да издаде индивидуален административен
акт, също има белезите на индивидуален административен акт по чл.21 АПК. Така е
преценена липсата на дължимо действие в постановеното решение по адм.д.№58/2011
г., както и в решението по адм.д.№209/2012 г. по описа на КАС, като в тази част
преценката в последното решение е приета за правилна и в решението по адм.д.№6249/2013
г. по описа на ВАС. В тази връзка, съдът приема, че посоченият в решението, постановено
по адм.д.№58/2011 г. по описа на КАС, едномесечен
срок за издаване на заповед по чл. 25, ал.2 от ЗОС, е изтекъл на 11.12.2011 г., като към тази дата
следва да се преценяват и последиците от липсата на правни действия по издаване
на заповедта по чл.25, ал.2 от ЗОС и довършване на процедурата по отчуждаване на
недвижимите имоти, при наличие на задължение за това. По тези съображения, исковете
следва да се разглеждат съобразно относимите към случая обстоятелства, както и материалноправните
разпоредби, действащи към 11.12.2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл.1
от Допълнителен протокол към Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи, /ратифициран със закон, приет
от Народното събрание на 31.07.1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., в сила от
7.09.1992 г., изм., бр. 137 от 20.11.1998 г., в сила от 1.11.1998 г./, всяко физическо или юридическо лице има право
мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята
собственост, освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона
и в общите принципи на международното право. Конвенцията е в сила по отношение на
България от 07.09.1992 г. В тази връзка,
следва да се установи дали е налице посегателство върху правото на ищеца да се ползва
от своята собственост, както и неизпълнение на задължението за плащане на дължимото
обезщетение.
С
чл.17, ал.3 от Конституцията на РБ, частната собственост е обявена за неприкосновена.
В чл.17, ал.5 от Конституцията е предвидено изключение от това правило и възможност
за принудителното отчуждаване на собственост
за държавни и общински нужди, като това отчуждаване са извършва само въз основа
на закон и при условие, тези нужди да не могат да бъдат задоволени по друг начин,
след предварително и равностойно обезщетение. Основен принцип при принудителното
отчуждаване за държавни и общински нужди е постигането на справедлив баланс между
правата на собствениците и обществения интерес, като придобиването на собствеността
върху отчуждавания имот, от държавата и общините, е предвидено да става само след
предварително и равностойно обезщетяване на собствениците.
Условията
и редът за принудително отчуждаване на имоти за задоволяване на общински нужди,
какъвто е случаят, са уредени в гл.ІІІ от Закона за общинската собственост, като
заложените в чл.17, ал.5 от Конституцията принципи са доразвити и в текста на чл.21,
ал.1 ЗОС (Изм. и доп., ДВ бр. 15 от 2011
г.). Според последната разпоредба, имоти - собственост на физически или на юридически
лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди,
които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен
устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост,
след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. Въз основа на влязъл
в сила ПУП и определено обезщетение по реда на чл.22, ал.3-12 ЗОС, кметът на общината
публикува обявление в два централни и един местен ежедневник, с което уведомява
собствениците на имотите за предстоящото отчуждаване /чл.25, ал.1 ЗОС/. Самото отчуждаване
се осъществява въз основа на индивидуален административен акт с конститутивно действие.
Такъв акт е заповедта на кмета на общината, регламентирана в чл.25, ал.2 ЗОС. Именно
тази заповед е административният акт, съдържащ основанието за отчуждаване, индивидуализиращ
имота и собственика му, както и размера на обезщетението, определено по реда на
чл.22 от ЗОС, а въз основа на разпореденото в нея се извършва и изплащането на равностойното
парично обезщетение. В специалния закон не е предвиден краен срок за издаване на
заповед за отчуждаване по чл.25, ал.2 ЗОС.
В случая няма спор, че е налице
общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, т.е налице е обществена
нужда от принудителното отчуждаване. Наличен е и влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането
на обект – публична общинска собственост. От доказателствата по делото се установява,
че производството по принудително отчуждаване е започнало-публикувано е обявление
по чл.25, ал.1 ЗОС. Не е налице обаче влязла в сила заповед за отчуждаване, с указаното
в чл.25, ал.2 ЗОС съдържание, както и заплащане на дължимото по закон обезщетяване
на собственика. Видно от материалите по делото, въпреки наличието на законово задължение,
административният орган не е предприел дължимите правни действия по определяне на
основанието за отчуждаване, индивидуализирането на имотите и собственика им, размера
на обезщетението, по реда на чл.22 от ЗОС, както и реда за неговото изплащане.
Същевременно,
от заключението по назначената СТЕ се установява,
че обектът „Укрепване на бреговете на ***”, за чието изграждане е отпочната отчуждителната
процедура, е реализиран и въведен в експлоатация /протокол обр.№***/***г. на държавна
приемателна комисия и разрешение за ползване от ****г./, съобразно предвижданията
на действащия ПУП, и имотите на ищеца се намират в очертанията на *** - в речното
корито и в сервитута на реката. По тази причина, дружеството-собственик не може
да ползва по никакъв начин своята собственост. Налице е лишаване на ищеца от възможността
да упражнява правата си на собственик - да владее, ползва и се разпорежда с имотите
си. При така реализираното общинско мероприятие, не съществува практическа възможност
за осъществяване на разпоредителни сделки с имотите, както и в обозримо бъдеще тези
имоти да бъдат възстановени в предишното им състояние или върнати на собственика.
Последното произтича и от разпоредбата на чл.19, ал.1, т.4, б. „г” от Закона за
водите, според която съоръженията и системите за укрепване на речните легла в границите
на населените места, са публична общинска собственост.
По горните съображения, съдът
намира, че е налице и третата предпоставка - причинна връзка между отменения мълчалив
отказ и причинени на ищеца имуществени вреди, защото такива вреди не биха настъпили,
ако в посочения в съдебното решение едномесечен срок беше издадена заповед по чл.25,
ал.2 ЗОС, с предвиденото в закона съдържание, в т.ч. определено по реда на чл.22 ЗОС, обезщетение за отчуждаваните имоти и разпореждане за изплащането му.
Установи
се от приетите по делото доказателства, в т.ч. и от заключението на вещото лице
по назначената единична СИЕ, че от демонтажа на техническо и ел. оборудване, на
находящите се върху собствените му имоти - Варобетонов център 1 и Пресевна инсталация,
както и от монтирането им на нова площадка, ищецът е претърпял вреди в размер на
**** лв., които вреди, видно и от водената кореспонценция по случая, са пряка и
непосредствена последица от започнатата и недовършена процедура по отчуждаване на
имотите.
По отношение на размера на обезщетението
съдът приема следното:
На собственика на отчуждавания
имот се дължи равностойно обезщетение, съобразно относимите към случая обстоятелства,
както и разпоредбите на ЗОС, действащи към
11.12.2011 г., т.е. такова, каквото би било определено, ако административният орган
беше изпълнил съдебното решение по адм.д.№58/2011 г. и съответно беше издал заповед
по чл.25, ал.2 ЗОС, включваща и определяне
на обезщетение за отчуждаваните имоти, както и разпореждане за изплащането му.
Във връзка с указаното в §1, т.1 от ДР ЗОС, според което „равностойно
парично обезщетение" е цената на отчуждавания имот или на част
от него, определена по реда на ЗОС, размерът на обезщетението следва да бъде съобразен
с правилата на чл.22, ал.3-12 ЗОС, във вр.
с §1, т. 1, 2 и 3 от ДР ЗОС, като се определи съобразно конкретното предназначение,
което са имали имотите преди влизането в сила на ПУП и въз основа на пазарните цени
на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.
Съдържанието на понятието "пазарни цени" е конкретизирано в §1, т.2 и
т.3 ДР ЗОС: "Пазарни
цени на имоти със сходни характеристики" са осреднените цени
от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат
еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер
на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или
установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна,
учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство,
ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните
институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически
лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца
преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението
на имота. Според т.3 от допълнителните разпоредби, в относимото към случая предложение:
"Имоти,
намиращи се в близост до отчуждавания имот" са имотите, в урбанизираните
територии, които се намират в една и съща ценова зона с отчуждавания имот. Предвид
тези правила, както и обстоятелството, че претендираните вреди, произтичат от отменен
незаконосъобразен мълчалив отказ, приложената на стр.149-166 по адм. д. №58/2011
г. оценка на имотите, въз основа на която е посочен размер на обезщетение в обявлението
по чл.25, ал.1 ЗОС, не изпълнява горните изисквания, по следните причини: На първо
място, с чл.22, ал.10 ЗОС, е предвидено размерът на равностойното парично обезщетение
да се определя не по-рано от три месеца преди издаването на заповедта за отчуждаване.
В случая, предявените пред настоящия съд искове касаят неизпълнение на задължение
за издаване на индивидуален административен акт, осъществено от административния
орган след 11.12.2011 г., а горната оценка
е изготвена много по-рано от три месеца преди датата, на която административния
орган е бил задължен да се произнесе, по силата на влязло в сила съдебно решение.
Съдът намира, че последното заключение не отговаря и на изискванията на чл.22, ал.5 ЗОС /Изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2008 г./ и §1, т.1 и т.2 от ДР ЗОС /Нов - бр.
54 от 2008 г./. С последните разпоредби на ЗОС е указано, равностойното парично
обезщетение да се определя въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания, а последната оценка е основана на методи
и необосновано определени теглови коефициенти, извън обхвата на посочените в специалния
закон.
От
представеното по делото заключение по изготвената тройна СИЕ, което съдът кредитира изцяло,
като пълно, ясно, обосновано /в т.ч. и с представени копия на договори и справки
за използваните за целите на експертизата сделки с имоти, които имат подобни характеристики
и находящи се в близост до процесните имоти/, както и съобразено с разпоредбите
на чл.22, ал.5-12 от ЗОС и §1 от ДР на ЗОС, общата стойност на дължимото за процесните
имоти равностойно парично обезщетение към
11.12.2011 г., възлиза на **** лв., до който размер се явява основателен и доказан
предявеният от ищеца главен иск за обезщетение
за вреди, представляващи стойността на подлежащи на отчуждаване поземлени имоти
с обща площ 15 966 кв.м., ведно със законната лихва върху горната сума, считано
от 12.01.2016 г.- датата, на която е поискано увеличение на размера на иска, до
окончателното изплащане на сумата. В останалата част, до частично предявения размер
от **** лв., част от цялата претенция в размер на **** лв. без ДДС, по изложените
по-горе съображения и тъй като ищецът не твърди в исковата си молба и не доказа
в настоящото производство, да е бил лишен от възможността да упражнява правата си
на собственик, считано от 28.02.2009 г., искът е неоснователен и недоказан и следва
да бъде отхвърлен.
Предвид разпоредбата на чл.86
от Закона за задълженията и договорите, приложим
в случая по силата на §1 от ЗР ЗОДОВ, основателен и доказан, до сумата от
*** лв., предвид кредитираното заключение по назначената тройна СИЕ, се явява акцесорния
иск за законната лихва върху дължимото от ответника обезщетение за вреди в размер
на *** лв., за периода от 11.12.2011 г. до 05.12.2012 г. В останалата част, до предявения
от ищеца размер от *** лв, по изложените по-горе съображения, искът се явява неоснователен.
Основателни
и доказани, от приложените по делото доказателства и заключението на вещото лице
по назначената единична СИЕ, се явяват и исковете за сумата от *** лв., представляваща
стойността на извършените от дружеството разходи за демонтаж и монтаж на технологично
и ел. оборудване, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
12.01.2016 г.- датата, на която е поискано увеличение на иска, до окончателното
изплащане на сумата, както и за сумата от **** лв., представляваща законната лихва
за забава върху сумата от *** лв. за периода от 11.12.2011 г. до датата на предявяване
на исковата молба.
При
този изход на спора, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца, направените по
делото разноски, общо в размер на *** лв., от които: *** лв. за дължимата и внесена от ищеца държавна
такса и *** лв. за внесеното от ищеца възнаграждение за вещи лица по назначените
съдебно - технически и съдебно - икономически експертизи. На стр.46 от адм.д.№209/2012
г. е приложен договор за правна защита и
съдействие, без в същия да е уговорена и изплатена сума за адвокатско възнаграждение,
поради което такова възнаграждение не следва да се присъжда.
Така мотивиран, Административен съд Кърджали
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община Кърджали да заплати на „Устра Холдинг” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, сумата от **** лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди в размер на стойността на подлежащи на отчуждаване поземлени имоти
с идентификатор № ***** и № ****** по КК на ****, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част,
до частично предявения размер от **** лв., част от цялата претенция в размер
на **** лв. без ДДС.
ОСЪЖДА Община Кърджали да заплати
на „Устра Холдинг” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от *** лв., представляваща законната лихва върху сумата от *** лв., за периода
от 11.12.2011 г. до 05.12.2012 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част, до предявения от ищеца размер от *** лв.
ОСЪЖДА
Община Кърджали
да заплати на „Устра Холдинг” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от *** лв., представляваща стойността
на извършените от дружеството разходи за демонтаж и монтаж на технологично и ел.
оборудване, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от предявяването
на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Кърджали да заплати
на „Устра Холдинг” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от
*** лв, представляваща законната лихва за забава върху сумата от *** лв., за периода
от 11.12.2011 г. до датата на предявяване на иска.
ОСЪЖДА Община Кърджали
да заплати на „Устра Холдинг” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
направените по делото разноски в размер на *** лв.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: