Р Е Ш Е Н И Е
№
ІV – 102 05.11.2018г . град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На осми октомври,
две хиляди и осемнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ДИМАНА
КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1158 по описа за 2018 година
Производството по делото е
образувано по въззивна жалба на С.Г.Д. и Д.А.Я. *** - ответници в първоинстанционното производство,
чрез процесуален представител адв.М., срещу Решение №945/16.05.18г.,
постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№9355 по описа за 2017г., с което
на осн. чл.33, ал.2 ЗС е признато правото на ищцата Д.Н.Г. на изкупуване на
½ ид.ч. от поземлен имот, находящ се в гр.Бургас, с идентификатор
07079.607.323, на площ от 561.40 кв.м., представляващ застроено дворно място,
съставляващо пар.VIII, имот пл.№425 в кв.23, при условията, договорени в
договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №121, том I, рег.№4146,
нот.д.№115/2017г. на нотариус Иван Кожухаров, рег.–255, с район на действие
района на БРС, сключен на 16.10.2017г. между ответниците Д.А.Я. като продавач и
С.Г.Д. като купувач, за сумата от 9000 лева, в едномесечен срок от влизане в
сила на решението за изкупуване.
Въззивниците
изразяват недоволство от постановеното решение и претендират отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Оспорва се
извода на съда, че процесното дворно място не съставлява обща част. Развити са
подробни съображения, че съгласно чл.38 ЗС, дворно място, върху което е
изградена сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни
лица, съставлява обща част, поради което по отношение на него е неприложима
нормата на чл.33, ал.2 ЗС. Според въззивниците, незаконосъобразен е извода на
съда, че учредяване на суперфиция от собствениците не терена, без прехвърляне
на право на собственост върху земята собствениците са целяли той да не стане
обща част, т.к. в договора липсва подобно изявление. Цитирана е съдебна
практика, която според въззивниците подкрепя тезата им. При установяване, че
ищцата е собственик на ¼ ид.ч., а ответницата – на ½ ид.ч. от имота,
не било установено кой е собственик на останалата ¼ ид.ч.
В
исковата молба не били въведени фактически твърдения за осъществената
суперфиция – те били въведени от ответниците; в доклада на съда не били
отразени твърденията на ищцата за обикновена съсобственост върху поземления
имот, основани на суперфицията от 1993г. и в тази връзка на ответниците не била
дадена възможност да направят оспорване и да ангажират доказателства, поради
което според въззивниците съдът се произнесъл извън твърденията за фактите. Оспорва се приложимостта на съдебната
практика, на която първоинстанционният съд се е позовал и се излагат
съображения на друг акт на ВКС, който според въззивниците е приложим, за да
обосноват твърдението си, че процесният имот съставлява обща част и спрямо него
са неприложими разпоредбите на чл.33, ал.2 ЗС. Излагат се съображения по
приложението на чл.33, ал.2, вр. чл.66 и чл.38 ЗС.
Въззиваемата
– ищец по иска Д.Н.Г., представя писмен
отговор по чл.263, ал.1 ГПК. В него и в съдебно заседание, чрез своя
процесуален представител – адвокат А. оспорва
въззивната жалба; излага съображения за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение и се претендира неговото
потвърждаване.
Изложени са съображения за приложимостта на нормата на
чл.33, ал.2 ЗС: извършената служебна справка е установила подаване на исковата
молба в преклузивния законов срок, предвид липсата на покана за изкупуване до
ищцата; установено е че ищцата е собственик на ¼ ид.ч. от процесния
имот, а ответницата – на ½ ид.ч. от същия. Анализирани са предпоставките
за приложение на чл.38 ЗС, относно характера на дворното място като обща част,
за да се формира извод, че те не са налице – собствениците на терена са
учредили само право на строеж върху него, без да прехвърлят право на собственост
върху земята; суперфицията изключва приращението и създава разделност между
правото на собственост на терена и на сградата. Изводът на съда, основан на
извършената съдебно – техническа експертиза, за възможност за допълващо
застрояване се споделя от въззиваемата, досежно възможността на етажните
собственици за достъп до сградата.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира, че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
касаещи съществуваща съсобственост между ищцата – при квота ¼ ид.ч.,
ответницата Д.Я. – при квота ½ ид.ч. и трето на спора лице – при квота
¼ ид.ч., върху поземлен имот, находящ се в
гр.Бургас, с идентификатор 07079.607.323, на площ от 561.40 кв.м.,
представляващ застроено дворно място, съставляващо пар.VIII, имот пл.№425 в
кв.23; извършена продажба от ответницата Я. в полза на ответника Д. на
собствената на Я. 1/2 ид.ч., без на ищцата да бъде предложено изкупуване при
същите условия,
поради което и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите
на първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.209, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След
като взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на страните и
като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Аргументите на първоинстанционния съд и в тази им част въззивната инстанция
споделя на осн. чл.272 ГПК.
В
допълнение следва да се каже:
Разпоредбата
на чл.33 ЗС вменява тежест на съсобственик, който желае да се разпореди чрез
договор за продажба със своята част от имота, първо да предложи на останалите
съсобственици да изкупят частта му. При неизпълнение на законовите изисквания,
разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС дава право на съсобственик, чрез иск, да изкупи
частта на съсобственика – продавач. Горната разпоредба е неприложима в
хипотези, в които дворното място съставлява обща спрямо сградата в режим на
етажна собственост част. В тези случаи, с оглед характера му на обща част, дворното
място следва вещта, към която принадлежи – при разпореждане с право на
собственост върху обект от етажната собственост, се прехвърлят и идеалните
части от общите части на сградата, в т.ч. и дворното място.
Тук
следва да се каже, че не всяко дворно място, в което е изградена сграда в режим
на етажна собственост съставлява обща част. Обща част е само това дворно място,
в което всички етажни собственици имат собственост, т.е. за което е налице
пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на дворното място.
Когато е налице различие между етажните собственици и тези на дворното място,
тогава последното не съставлява обща част. Така в Решение №481 от 25.05.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 979/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева се
казва: „Земята, върху която е построена
сградата, винаги е обща част, тъй като без нея сградата не може да съществува,
за разлика от двора, чийто статут може да бъде различен. Когато има пълно
съвпадение между етажните собственици и собствениците на дворното място, дворът
е обща част. Когато обаче дворното място, в което е построена сградата етажна
собственост, не принадлежи на всички етажни собственици, той няма да бъде обща
част на сградата“. По подобен начин е разсъждавала касационната инстанция и в Решение №152 от 16.06.2009 г. на ВКС по
гр.д.№216/2008 г., I г.о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова: „Когато съсобственици на парцела са лица,
които притежават самостоятелни обекти в съществуваща сграда в режим на етажна
собственост или различни сгради в имота, делбата е недопустима, защото тази
разделна собственост на сградите обуславя статут на обща част на мястото на
основание чл. 38 ЗС. Само ако
съсобственик на земята не притежава обект от построените в него сгради, тази
част не представлява принадлежност по
смисъла на чл. 98 ЗС и тогава
делбата на терена е допустима“.
В настоящия
случай е налице съществено различие по отношение лицата, които са собственици
на обекти в сградата – ЕС и лицата, които са собственици на дворното място. Поради
това последното не съставлява етажна собственост, а обикновена съсобственост,
по отношение на която са приложими разпоредбите на чл.33, ал.2 ЗС.
За
пълнота на изложението следва да се каже, че ако се приеме тезата на
ответниците, че дворното място е обща част, то ответницата Я. не би могла да го
прехвърли в полза на ответника Д.. Както вече стана дума, естеството на общите
части предполага че те следват обектите в етажната собственост; самостоятелно
разпореждане с тях е недопустимо, ако не се извършва разпореждане и с обекта от
етажната собственост, към който принадлежат.
При
тези данни настоящата инстанция намира, че изкупуването в полза на ищеца следва
да се допусне при цената, посочена в договора между ответниците. Решението на
първоинстанционният съд, постановено в този смисъл, е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На
въззиваемата Г. следва да се присъдят направените разноски във въззивното
производство, в размер на 900 лева – адвокатско възнаграждение.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №945/16.05.18г., постановено от Бургаски
районен съд по гр.д.№9355 по описа за 2017г.
ОСЪЖДА
С.Г.Д. ЕГН**********,*** и Д.А.Я. ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Н.Г.
ЕГН********** ***, сума, в размер на 900 (деветстотин) лева - съдебно –
деловодни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен
срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.