Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 13 23.01.2020
г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На петнадесети януари две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Секретар Пенка Тоцева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №912/2019 г.
Производството е с правно
основание чл.422 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания”АД срещу М.Х.М., с която са предявени искове за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 3 454,74 лв. главница по
договор за потребителски кредит, сумата 827,99 лв. договорна лихва за периода
20.09.2017 г. – 20.01.2019 г. и сумата 485,70 лв. лихва за забава за периода
21.09.2017 г. – 01.02.2019 г. ведно със законната лихва от датата на
заявлението, както и законна лихва върху главницата от 01.02.2019 г., за които
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска от съда да
осъди ответника да заплати направените в това и в заповедното производство
разноски. Твърди, че ответникът е сключил договор за кредит за покупка на стоки
или услуги с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД на 12.07.2016 г. зае сумата
5 000 лв., както и договор за застраховка, при която застрахователната
премия от 840 лв. била заплатена
директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ЕАД, а ответникът се е
задължил да я възстанови на части ведно с погасителните вноски по кредита. Също
така сочи, че ответникът се съгласил да заплати и такса ангажимент в размер на
175 лв. , срещу която кредиторът фиксирал лихвения процент, условията и
сроковете на договора, че тази сума се плащала при сключването на кредита, а
кредиторът я удържал като такса ангажимент. Според ищеца погасителните вноски
по кредита включвали главница ведно с надбавка, покриваща разноските на
кредитора, добавка, представляваща печалба на кредитора и общата стойност на плащанията била 8150,70
лв., т.е. размерът на договорната лихва била 3150,70 лв. Според посоченото в
исковата молба срокът за изпълнение бил до 20.01.2019 г. на 30 броя равни
месечни погасителни вноски. Също така
сочи, че ответникът е изпаднал в забава при погасяване на кредита от 21.09.2017
г., за което е начислено обезщетение за забава в съответствие с условията в
договора в размер на 485,70 лв. Твърди, че длъжникът е заплатил само сумата
3 543,97 лв., с които са погасени 1998,71 договорна лихва и 1545,26 лв.
главница. Позовава се на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 13.02.2018 г., с което вземането е прехвърлено на ищеца, за който бил
уведомен ответника с писмо, което не
било връчено поради ненамиране на ответника на адреса. Допустимостта на установителните искове
аргументира с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№221/2019 г. по описа
на РС Разград.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника при условията
на чл.47 от ГПК. Назначеният при условията на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител счита исковете за редовни
и допустими, но неоснователни. Сочи, че по делото не са представени документи,
потвърждаващи получаването на уведомлението за цесията от ответника. Поради
това счита, че цесията не е породила действие за ответника. Счита, че такова връчване на е извършено и в
хода на процеса, с оглед представляването на ответника от особен представител.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: Между „Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответника М.Х.М. е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13620893
на 12.07.2016 г. Размерът на
отпуснатия кредит е 5000 лв. Страните са договорили такса ангажимент от 175 лв. и
застрахователна премия 840 лв. Общата дължима
сума е 8150,70 лв. при годишен процент на разходите от 40,33 % и 31,17 % лихвен процент. Уговорено е изплащане на кредита на 30 месечни вноски всяка по 175 лв. Последната погасителна
вноска е с падеж 20.01.2019 г. В
договора изрично е записано, че с подписа си кредитополучателя удостоверява, че
е получил сумата по договора по банкова сметка.
***а –
гр.Р., ж.к.**. В раздел удостоверявания на този договор е посочено задължението
на кредитополучателя да уведоми кредитора при промяна на адреса, месторабота,
телефон и др. При сключването на договора на ответника е издаден и сертификат
за застраховане и общи условия към застраховка „защита на плащанията“ и същият
е подписал тези екземпляри, както и Стандартен европейски формуляр.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.
ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД
са договорили бъдещо прехвърляне, респ. придобиване на вземания от договори за
потребителски кредит, като са уговорили това да става ежемесечно, с подписване
на нарочен акт Приложение №1. В такова приложение от 13.02.2018 г. е записано и
задължението на ответника по договор PLUS-13620893, като е отбелязано, че задължението към датата на
продажбата е 4390,64 лв., от които 3 454,74 лв. лихва, 827,99 лв.
договорна лихва и 107,91 лв. мораторна лихва.
Във връзка с договора за
прехвърляне на вземания законния представител на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България“ е упълномощил ищеца „Агенция за събиране на вземания да ги
представлява, като от тяхно име уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне
на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Законният представител на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ е издал и писмено потвърждение на
13.02.2018 г., с което потвърждава извършената продажба на всички вземания по
Рамковия договор от 27.07.2017 г. и Приложение №1 от 13.02.2018 г. към него,
ведно с всички техни привилегии, обезпечения и принадлежности, както и
получаването на покупната цена за прехвърлените вземания, като изрично посочва,
че сумите по цедираните вземания следва да бъдат превеждани по сметка на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД.
Уведомления за извършеното
прехвърляне са изпратени от ищеца като пълномощник на цедента по „Български пощи“и чрез „Лео експрес“, но
са върнати като непотърсени.
Със заявление от 01.02.2019 г.
ищецът е поискал и със заповед по ч.гр.д.№221/2019 г. РС Разград е издал
заповед срещу ответника за сумите 3 454,74 лв.
главница по договор за потребителски кредит, 827,99 лв. договорна лихва за
периода 20.09.2017 г. – 20.01.2019 г. и 485,70 лв. лихва за забава за периода
21.09.2017 г. – 01.02.2019 г. ведно със законната лихва от датата на
заявлението, както и законна лихва върху главницата от 01.02.2019 г.
Според заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза сумата 4825 лв. по договора /след удържането
на 175 лв. за такса ангажимент/ е преведена по банков път на ответника. От
дължимите според договора 8 150,70 лв., от които 5000 лв. главница и
2 310,70 лв. лихва ответникът е платил 3 543,97 лв., с което е
погасил всички вноски с падеж до 20.08.2017 г.
След тази дата ответникът е спрял плащанията и са останали неплатени
3 454,74 лв. неплатена главница и 827,99 лв. неплатена договорна лихва.
Съответно обезщетението за забава е 485,70 лв.
Не са представени доказателства
сумата да е платена въз основа на договора за застраховка.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените
искове са основателни и доказани. Между
страните по делото е сключен договор за кредит, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника сума, която последният трябва да върне със съответното
оскъпяване с характер на възнаградителна лихва. Размерът на годишния процент на разходите,
уговорен по договора е под границата, поставена от разпоредбата на чл.19, ал.4
от Закона за потребителския кредит като условие за действителност на договора.
Задължението на ответника за заплащане на уговорените вноски не е изпълнено.
Ето защо искът за установяване на задължението за заплащане на остатъка от
главницата в размер на 3 454,74 лв. е основателен. Това задължение е
следвало да бъде изпълнено на части, като към датата на подаване на заявлението
– 01.02.2019 г. е настъпила редовната изискуемост и на последната вноска – тази
от 20.01.2019 г.
Към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД като пълномощник на цедента -
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е направил неуспешен опит да връчи уведомление
за извършената цесия. Такова уведомление е приложено към исковата молба и
същото е връчено на длъжника при условията на чл.47 от ГПК. Този факт следва да
бъде взет предвид от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК при изрично
съобразяване на т. 9 от тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК.
Основателен
е и искът за установяване на задължението за заплащане на възнаградителна лихва
в размера на 827,99 лв. Това е цената на
получения кредит, същата е договорена между страните и също се дължи от
ответника на ищеца, с оглед
прехвърлянето на вземането от първоначалния кредитор.
Тъй като
ответникът е преустановил изпълнението на договора, от датата на забавата на
всяка от вноските същият дължи заплащане на мораторни лихви в размер на законната
лихва за забава, регламентирана в чл.86 от Закона за задълженията и договорите
върху забавените вноски. В случая със заявлението, депозирано по реда на чл.410
от ГПК се иска обезщетение за забава за периода 21.09.2017 г. – 01.02.2019 г. и
според заключението на съдебно –счетоводната експертиза размерът на това
обезщетение е 485,70 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
на ищеца следва да бъдат присъдени
направените разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно в
заповедното производство разноски в размер на 95,37 лв. и сумата 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК и в
размерите, регламентирани в чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ.,
както и разноските по настоящото дело в размер на 672,81 лв., както и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено в размерите на чл.25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Х.М., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление бул.“Петър Дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата
3454,74 лв. / три хиляди четиристотин
петдесет и четири лева и седемдесет и
четири стотинки/, главница в качеството
си на кредитополучател по договор за
потребителски паричен кредит за
покупка с № PLUS-13620893
от 12.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 01.02.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата 827,99 лв. / осемстотин
двадесет и седем лева и деветдесет и
девет стотинки/ възнаградителна лихва за периода 20.09.2017 г. – 20.01.2019
г. и сумата 485,70 лв. / четиристотин осемдесет и пет лева
и седемдесет стотинки/ обезщетение за забава за периода 21.09.2017 г. – 01.02.2019
г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение №483/05.02.2019 г. по ч.гр.д.№221/2019 г. по описа на РС
Разград.
ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ********* със седалище
гр.София и адрес на управление бул.“Петър Дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 сумата 95,37 лв. / деветдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/
разноски и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 221/2019
г. по описа на РС Разград и сумата 672,81 лв. /шестстотин седемдесет и два лева
и осемдесет и една стотинки/ разноски и
100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Разградския окръжен съд.
След
влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №221/2019 г. на РРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: