РЕШЕНИЕ

№………

гр.Радомир, 04.08.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Радомирският районен съд - гражданска колегия, ІІІ^-ти състав в публичното заседание на седемнадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Татяна Тодорова

при секретаря: И. С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 130 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени искове от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК .с адрес: *** представлявано от изпълнителния директор – Г.Б. чрез пълномощника си ю.к. З. против „Ю.“ ЕООД с ЕИК. с адрес: ***, представлявано от В. Д. Б..

В исковата молба се твърди, че ответника има качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т.43 от ДР на Закона за енергетиката за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., СО-район Т., ж.к. „Г. Д.“, бл.., вх.., ателие 1., като между страните не е подписван договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправена покана до „Ю.“ ЕООД. Сочи се, че за ответника като потребител на топлинна енергия за периода от м.10.2013 г. до м.04.2016 г., важат действащото през процесния период законодателство в областта на енергетиката, като продажбата на топлинна енергия се осъществява от топлопреносното предприятие въз основа на писмени договори при общи условия. Излагат се доводи, че общите условия регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и дружеството, като права и задължения на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при изпълнение на задълженията и др. Твърди, че за процесния период са били в сила общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ-./12.07.2002 г. на ДКЕВР, решение № ОУ-./06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-./08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. Твърди, че ответника като потребител на топлинна енергия за стопански нужди, по силата на чл.40, ал.1 от ОУ е длъжен да заплаща месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Твърди, че за периода от м.10.2013 г. до м.04.2016 г. „Ю.“ ЕООД не е заплащала дължимите суми за ползваната топлинна енергия в размер на 398.63 лв. главница и 50.67 лв. законна лихва за забава за периода от 30.11.2013 г. до 27.10.2016 г., като с изтичане на последния ден от срока ответникът е изпаднал в забава за сумата по фактура. Излага доводи, че ответника не е подавал възражения относно стойността на начислената му ТЕ, каквато възможност е имал. Поради това счита, че ответника се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването.

Сочи, че въз основа на чл.139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия от потребителите се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ, като съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „П.С.9.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № ./28.05.2004 г. за топлоснабдяването. Твърди, че процесните суми били предмет на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по гр.д. № ./2016 г. на РдРС.

Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Ю.“ ЕООД да заплати на ищцовото дружество сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 449.30 лв., от които главница в размер на 398.63 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2013 г. – м.04.2016 г.; 50.67 лв. – законна лихва за забава от 30.11.2013 г. до 27.10.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите, както и да им бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба е направено искане на основание чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице помагач на страната на ищеца, да бъде привлечена фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия на процесния имот – „П.С.“ ООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***.

В срока за отговор, ответника „Ю.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск. Ответното дружество е изразило становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди че в исковата молба неправилно е посочено, че иска е предявен по чл.415 от ГПК, тъй като от изложеното в исковата молба е видно, че предявения иск е по чл.422 от ГПК. Излага доводи, че е налице несъответствие между изложените обстоятелства в исковата молба, тъй като в обстоятелствената част е поискано да се признае за установено „неоснователното обогатяване по отношение на „Е. Б.“ ООД…., като същия върне на „Т.С.“ ЕАД, онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването“, като се претендира и законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради което счита за неясно какъв иск е предявен и дали установителния иск по чл.422 от ГПК е предявен, като главен, а този за неоснователно обогатяване, като евентуален. Твърди, че е неясна позицията на ищеца относно основанието на иска, тъй като от една страна се твърди, че не е подписван договор за покупко-продажба на топлинна енергия, а от друга, че ответникът се явява потребител, в качеството си на купувач на ТЕ, както и че същият е обвързан от общи условия, без да е сключвал договор с ищеца. Излагат се доводи, че ищеца не сочи конкретни обстоятелства които ще доказва с направените от него доказателствени искания, които счита за бланкетни.

Изложени са и доводи по допустимостта на иска, като е заявено, че иска е предявен срещу нелегитимиран ответник. Изразява се становище, че иска следва да бъде предявен против лице, потребител на топлинна енергия, което е задължено да заплаща предоставени от ищеца услуги. Твърди се, че „Ю.“ ЕООД няма качеството на потребител на топлинна енергия, като е недоказан и правният интерес от предявяване на иска, поради това, че от една страна е предявен иск за неоснователно обогатяване, а от друга – установителен иск по чл.422 от ГПК. Счита, че не може да се направи извод за допустимост на претенцията, тъй като за допустимостта на производството съдът прави проверка въз основа на твърденията на ищеца, които счита за неясни и противоречиви.

По отношение основателността на иска, в отговора е заявено становище, за отхвърляне на предявения иск като неоснователен, тъй като реална доставка на твърдяното от ищеца количество топлинна енергия не е извършвана от ищцовото дружество, като ответникът не се явява потребител на ТЕ и липсва основание същият да дължи такса за извършване на дялово разпределение, поради което и не може да се приеме, че дължи или се е обогатил със стойността и. Излага доводи и за неоснователност на акцесорните претенции – за мораторно обезщетение върху цената на топлинна енергия и таксата за дялово разпределение, поради което твърди, че исковете следва да се отхвърлят. Прави възражение за изтекла 3 годишна погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД по отношение процесните суми. С отговора са оспорени представените към исковата молба писмени доказателства, като се твърди, че ищецът не сочи конкретните обстоятелства, които ще доказва. Излагат се доводи за неоснователност на направените от ищеца доказателствени искания за допускане изслушването на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Счита, че вещите лица ще правят проверка на документацията в ищцовото дружество по отношение на обстоятелства и данни, за които са наведени твърдения и сочат доказателства, приложени по делото, като е излишно да се прави такава проверка, ангажирайки се специалисти вещи лица и няма да бъдат посочени нови обстоятелства.

С определение от 15.05.2017 г. съдът е конституирал „П.С.9.“ ООД в качеството  му на трето лице – помагач на страната на ищеца.

В съдебно заседание ищецът „Т. – С.“ ЕАД, редовно призован, представител не изпраща.

В съдебно заседание ответникът „Ю.“ ЕООД се представлява от адвокат А. Й. от САК, която оспорва предявените искове.

Третото лице – помагач – „П.С.9.“ ООД, не изпраща представител в съдебно заседание.

Радомирският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:

На 16.11.2016 г. ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало до Софийски районен съд заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника „Ю.“ ЕООД за дължими суми, в размер на 398.63 лева, представляваща главница за ползвана от ответника топлоенергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. Т.а, ж.к. „Г. Д.“, бл. ., вх.., ателие. за периода от м. 10.2013 г. до м. 04.2014 г., сумата в размер на 50.67 лева, представляваща лихва за периода от 30.11.2013 г. до 27.10.2016 г., ведно със  законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. Въз основа на заявлението било образувано ч. гр. д. №./2016 г. на СРС, препратено по компетентност на РдРС. След изпращането му по компетентност, в РдРС е образувано ч.гр.д. № ./2016 г., по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № .28.12.2016 г. против длъжника и настоящ ответник.

Препис от заповедта е връчен на служител при ответника на 09.01.2017 г., видно от съобщението приложено по ч.гр.д. № ./2016 г. на РдРС.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК - на 19.01.2017 г. от “Ю.” ЕООД е входирано възражение за недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Т.С.“ ЕАД е предявил настоящия положителен установителен иск.

От приложения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № ./2011 от 14.08.2012 г., неоспорен от страните, се установява, че на 14.08.2012 г. “А.п.” ООД е продало на “Ю.” ЕООД ателие № ., на четвърти жилищен етаж, със застроена площ от 139.28 кв.м., находящо се в жилищна сграда “А.” в гр. С., район Т., ж.к. “Г.Д.”, бл..

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява, че отчетените показания по общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване, като разликата в показанията на общия топломер и приспаднатите технологични разходи определят нетната топлоенергия, която е разпределяна ежемесечно от фирма за дялово разпределение между потребителите в сградата – етажна собственост. Вещото лице сочи, че начислените суми за разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията за потребителите в гр. С.. Общият топломер в сградата е освидетелстван по съответния ред през 2012 г. и 2014 г. и това е документирано със свидетелства за метрологична проверка. Вещото лице е посочило, че в процесния имот липсват отоплителни тела, свързани към СИ, съгласно Закона за енергетиката. По компонентие на топлоенергията, разпределянето и, и начислените суми за ответника с абонатен № . в съответствие с действащите за отделните периоди цени, съгласно данните от изравнителните сметки, вещото лице е отразило в таблица № ., неразделна част от заключението. Разпределената прогнозна топлоенергия на ответника, отдадена от СИ (включително с тази от общите части), помесечно по време на отопление, вещото лице е отразило в колона . от таблица №.. Вещото лице е посочило, че съобразно отразеното в отчетните карти и изравнителните сметки за процесния период по прогноза и отчет не е разпределяна топлоенергия, отдадена от отоплителни тела в имота, което е отразено в колона . от таблица № ., както и не са начислявани суми, но в общите части на СЕС има свързани към сградната инсталация работещи отоплителни тела, а топлоенергията отдадена от тях, след отчетните периоди е отчитана в приетата мерна единица Kwh от монтирани на отоплителните тела топломери. Топлинната енергия, отчитана след отчетните периоди е разпределяна на отделните имоти пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от СЕС, който съгласно Акт за разпределяне на кубатурата в СЕС и отразен в индивидуалните изравнителни сметки за имота на ответника е .м³ .Разпределената по прогноза топлоенергия, отдадена от отоплителните тела в общите части, заедно с топлоенергията, отдадена от СИ, както и съответстващата сума, вещото лице е отразило в колони 7 и 8 от таблица № .. Вещото лице сочи, че размерът на задължението на ответника за процесния период 01.10.2013 г. – 30.04.2016 г. за топлинна енергия е в размер на 398.63 лева, с включен ДДС.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо, и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми, относими към исковия период, като дължимите суми за периода м.10.2013 г. до м.04.2016 г. е в размер на 398.63 лева, а законната лихва за забава за периода от 30.11.2013 г. До 27.10.2016 г. е в размер на 50.67 лева.

По делото са представени, приети и неоспорени от страните идентификация на топлоснабдяван имот от 24.10.2011 т.; акт за разпределяне на кубатурата в жилищна сграда; описи на преизчислени суми за топлинна енергия за адрлес: ж.к. “Г.Д.”, бл.., вх.., ат..; писмо от „Т.С.“ ЕАД до „Ю.“ ЕООД, съдържащо в себе си покана до ответното дружество за сключване на договор във връзка с продажба на топлинна енергия за небитови нужди, което не е получено от ответната страна; списък на потребителите на топлинна енергия на адрес: ж.к. “Г. Д.”, бл.., вх.. и .; извлечение за дължими суми на абонатен №. към 27.10.2016 г.; опис на издадени фактури за абонатен номер № .заявление от етажната собственост на адрес гр. С., ж.к. “Г. Д.” № ., вх.. и . протокол № . от 28.02.2002 г. от общо събрание на собствениците в сграда етажна собственост, ведно със списък към протокол № 1/28.02.2012 г.; договор № ./01.06.2011 г. за доставка и монтаж на уреди и извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с общите условия на договорите между “Т.С.” ЕАД и търговец по смисъла на ЗЕ; протокол от 30.05.2011 г. от общо събрание на собствениците на имоти от жилищна сграда, находяща се в гр. С., ж.к. “Г. Д.”, бл.., с приложен към него разписен лист на собствениците, присъствали на Общо събрание на жилищна резиденция А.; Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “. С.” АД на потребители в гр. С.; договор У-№ . от 14.03.2012 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, по чл.139в, ал.2 от Закона за енергетиката и договор У-№ .от 07.06.2011 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, по чл.139в, ал.2 от Закона за енергетиката.

От третото лице помагач “П.С.” ООД е представен и приет договор между ищцовото дружество и третото лице помагач от 01.11.2011 г., съгласно който “П.С.” ООД прехвърля на “Т.С.” ЕАД правата и задълженията по договори за дялово разпределение на топлинна енергия със сгради етажна собственост  и “Т.С.” ЕАД  (топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода чрез разпределители на топлинни разходи), подробно описани в Приложение № . към договора, но самото приложение № . не е представено по делото. По силата на посочения договор, ищцовото дружество е приело да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на абонатите в СЕС, обслужвани от “П.С.” ООД, след регистриране по реда на чл.139 а от Закона за енергетиката за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление, съгласно системата на разходите за ТЕ.

По делото е представен и приет договор за наем на недвижим имот от 20.08.2012 г., съгласно който “Ю.” ЕООД, в качеството му наемодател отдава на “А. п.” ООД, в качеството му наемател, за временно и възмездно ползване, считано от 01.09.2012 г. процесния имот за срок от 5 години.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, изисканото и приложено ч.гр.д. № ./2017 г. на РдРС, както и от приетите по делото съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.

Радомирският районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие следното:

Съдът е сезиран от надлежно легитимирана страна. Налице е правен интерес от предявяването на иска – за исковите суми по реда на чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника, като последният е възразил срещу нея в предвидения от закона срок.

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия през процесния период, се регулират със Закона за енергетиката. Според нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.), „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. 

В конкретния случай ответникът е юридическо лице - еднолично дружество с ограничена отговорност. Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови нужди. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, действащи към процесния период. Между страните не се спори, че договор между тях не е сключен. Независимо от това, подаването на молба за откриване на партида не поражда облигационно правоотношение и не може да замести писмения договор, с оглед на което ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този случай той разполага с иск по чл.59 от ЗЗД (в този смисъл са решение №. от 28.04.2017 г. по в. гр. д. № ./2016 г. по описа на СГС, както и решение № . от 26.05.2017 г. по в. гр. д. № ./2016 г. по описа на СГС).

Както в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът обосновава задължението на ответника с неоснователното обогатяване на последния с незаплащането от “Ю.” ЕООД на топлинна енергия, доколкото страните не са подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че като собственик на имота ответникът е ползвал топлинна енергия, доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща, поради което е налице неоснователно обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това.

Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване включват обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това да е без правно основание, т. е. разместването на блага е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая липсата на договор е липса на основание, респ. основание за претендиране на процесните суми.

Видно от приетите по делото съдебно – техническа и съдебно-счетоводна експертизи, в имота на ответника не са монтирани отоплителни тела, респ. и не е ползвана топлинна енергия, като процесните суми представляват начислявана на ответника ежемесечно по време на отоплителните периоди прогнозна топлоенергия – отдадена от Сградна инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, като след всеки отчетен период прогнозната топлоенергия, начислявана на ответника е изравнявана с разпределената “по отчет” – отдадена от СИ и отдадена от отоплителните тела в общите части, което е отразявано в индивидуални изравнителни сметки.

По делото не се спори, че ответника е собственик на процесния имот, който се намира в сграда етажна собственост. Не се спори и, че сградата етажна собственост е топлоснабдена, като в общите и части има монтирани отоплителни тела. Етажните сгради, в които има повече обекти на собственост, притежавани от различни лица, имат части, които са общи по естеството си и те не могат да бъдат отнесени към никой самостоятелен обект, не могат да се делят и отчуждават. Абсолютното избягвате на разногласия между правните субекти е невъзможно предвид различните интереси, които има всеки от тях, поради което уредбата на отношенията в етажната собственост е основана на принципа “според решението на мнозинството”. Решенията на общото събрание на етажните собственици и титулярите на вещно право на ползване са особен вид сделки, те се приемат при осъществяване на формална процедура (раздел ., глава от ЗУЕС) и обвързват всички титуляри на право на собственост върху обекти в сградата. Решенията са задължителни за изпълнение от всеки етажен собственик, независимо, дали е участвал при приемането им и дали е дал съгласие за сделката (чл. от ЗУЕС).

Съгласно чл.153, ал.6 от Закона за енергетиката, отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите, но остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Законодателят е регламентирал доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост, а не от отделният собственик на обекти в нея. Макар етажната собственост да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата “доставка на централно отопление”. Ето защо възражението направено от ответника, че не притежава пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявения е неоснователно, предвид безспорно установеното по делото, че „Ю.“ ЕООД е собственик на процесния имот.

Съгласно решение на Конституционния съд No ./ 22.04.2010 г. по к.д. No./ 2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата -етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделните обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отлоплентие в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. В този смисъл е Тълкувателно решение №/2016 от 25.05.2017 г., постановено по тълкувателно дело №  по описа за 2016 г. на ВКС, ОСГК, което е задължително не само за съдилищата, но и за всички физически и юридически лица. Ето защо ответника дължи заплащане на топлоенергията отдадена от отоплителните тела, монтирани в общите части на сградата. Като не я е заплатил ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи, а ищцовото дружество е обедняло.

От приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно дадена, се установява, че отчетените показания по общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване, като разликата в показанията на общия топломер и приспаднатите технологични разходи определят нетната топлоенергия, която е разпределяна ежемесечно от фирма за дялово разпределение между потребителите в сградата – етажна собственост. Начислените суми за разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията за потребителите в гр. С., а общият топломер в сградата е освидетелстван по съответния ред през 2012 г. и 2014 г. и това е документирано със свидетелства за метрологична проверка, а в процесния имот липсват отоплителни тела, свързани към СИ, съгласно Закона за енергетиката. Разпределената прогнозна топлоенергия на ответника, отдадена от СИ (включително с тази от общите части), помесечно по време на отопление вещото лице е отразило в колона . от таблица № .. Вещото лице е посочило, че съобразно отразеното в отчетните карти и изравнителните сметки за процесния период по прогноза и отчет не е разпределяна топлоенергия, отдадени от отоплителни тела в имота, което е отразено в колона 6 от таблица № ., както и не са начислявани суми, но в общите части на СЕС има свързани към сградната инсталация работещи отоплителни тела, а топлоенергията отдадена от тях, след отчетните периоди е отчитана в приетата мерна единица Kwh от монтирани на отоплителните тела топломери. Топлинната енергия, отчитана след отчетните периоди е разпределяна на отделните имоти пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от СЕС, който съгласно Акт за разпределяне на кубатурата в СЕС и отразен в индивидуалните изравнителни сметки за имота на ответника е 365 м³.Разпределената по прогноза топлоенергия, отдадена от отоплителните тела в общите части, заедно с топлоенергията, отдадена от СИ, както и съответстващата сума вещото лице е отразило в колони . и . от таблица №., като размерът на задължението на ответника за процесния период 01.10.2013 г. – 30.04.2016 г. за топлинна енергия е в размер на 398.63 лева, с включен ДДС.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява безспорно размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо, и по отделни компоненти, като вещото лице не е констатирало платени суми, относими към исковия период, а дължимите суми за периода м.10.2013 г. до м.04.2016 г. са в размер на 398.63 лева главница. Вещото лице е изчислило и законната лихва за забава за периода от 30.11.2013 г. до 27.10.2016 г., която е в размер на 50.67 лева.

Предвид заключенията по допуснатите експертизи, съдът приема за доказано по делото, че ответникът дължи сумата от 398.63 лева – главница за периода м.10.2013 г. до м.04.2016 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 50.67 лева, начислена за периода от 30.11.2013 г. до 27.10.2016 г.

Съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.

Що се отнася до представения по делото договор за наем, съдът намира, че в случая същия не би могъл да обоснове отговорност на наемателя по него – “А. п.” ООД, тъй като от една страна макар договора да е подписан между ответника, в качеството му на наемодателя за срок от 5 години, то същия не е вписан в Агенция по вписванията, поради което и не би могъл да стане известен на ищцовото дружество. За ищеца за първи път този договор е станал известен в хода на настоящето дело, предвид, че по делото не се сочат доказателства в обратната насока, а и липсват такива твърдения от ответната страна. От друга страна договора за наем, не би могъл да придаде на наемателя качеството “ползвател” по смисъла на ЗС. С отговора на исковата молба, ответника е оспорил обстоятелството, че същия е ползвател на топлинна енергия, тъй като няма сключен договор с ищцовото дружество. Съгласно Закона за енергетиката, потребител на топлинна енергия е собственика на имота или ползвателя на същия. Когато двете лица са различни, то дружеството може да насочи претенцията си към който и да е от двамата. В случай, че собственика на имота бъде осъден да заплати претендирата сума, той има право да търси тази сума от ползвателя на имота, респ. наемателя, който дължи на наемодателя съответния разход. Този извод следва и от разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД, съгласно която наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта. В подкрепа на този извод са и разпоредбите на ЗС, съгласно които всеки понася направените от него текущи разходи. Това, че иска е насочен към собственика на имота, а не към ползвателя, не е основание да се отхвърли иска. В този смисъл е решение № . от 16.06.2014 г., постановено по в.гр.д. №. по описа на ПОС за 2014 г. С оглед горното искът като основателен и доказан следва да бъде уважен.

По възражението на ответника за погасени по давност суми по отношение дължимостта на процесното вземане:

В отговора на исковата молба ответникът се е позовал на изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на вземанията за главница и лихва, поради което съдът дължи произнасяне по така релевираното възражение.

Предвид обстоятелството, че вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване и на основание чл. 110 ЗЗД, същото се погасява с изтичането на 5-годишна давност, която започва да тече от деня на получаване на престацията. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с ППВС № ./28.05.1979 г., т. 7. Предвид обстоятелството, че процесните вземания са за доставена за периода м.10.2013 г. до м.04.2016 г. топлинна енергия, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е депозирано на 16.11.2016 г., от когато се счита и предявен искът за съществуване на вземането, съгласно чл.422, ал.1 ГПК, следва да се приеме, че претендираните от ищеца вземания не са погасени по давност.

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение № .2013 г. на ОСГТК на ВКС с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете.

Съдът констатира, че към момента на постановяване на решението по настоящото дело в сила е била изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр. ./24.01.2017 г.), според която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение присъждането на разноските от исковия съд, който определя и разноските, дължими на страната за заповедното производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.

Предвид изложеното, съдът като съобрази, че от една страна делото е с малък материален интерес, а от друга - извършената от юрисконсулта работа - в заповедното производство се състои в попълване на кратко бланково заявление, съответно искова молба по множество еднотипни заповедни и искови производства, както и че настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност, съобразявайки и обстоятелството, че упълномощеният юрисконсулт не се е явявал в нито едно от проведените открити съдебни заседания, намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150 лева, от които: 50 лева - за заповедното производство и 100 лева - за исковото производство, които следва да бъдат възложени върху ответната страна с оглед изхода на делото. Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство, както и депозити за вещи лица в общ размер на 550 лева, от които 75 лева в заповедното производство и 475 лева в исковото производство.

Поради изхода от делото на ответника не следва да бъдат присъждани разноски.

Воден от горното Радомирският районен съд

Р     Е     Ш     И  :

Приема за установено, че „Ю.“ ЕООД с ЕИК . с адрес: ***, представлявано от В. Д. Б. дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК .с адрес: *** представлявано от изпълнителния директор – Г. Б.сумата от 449.30 (четиристотин четиридесет и девет лева и тридесет стотинки) лева, от които главница в размер на 398.63 (триста деветдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки) лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2013 г. – м.04.2016 г.; сумата от 50.67 (петдесет лева и шестдесет и седем стотинки) лева – законна лихва за забава за периода от 30.11.2013 г. до 27.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 16.11.2016 г., до окончателното изплащане на вземането, които вземания са предмет на Заповед № . от 28.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ./2017 г. по описа на РС-Р.

ОСЪЖДА „Ю.“ ЕООД с ЕИК  с адрес: ***, представлявано от В. Д.Б. да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК . с адрес: *** представлявано от изпълнителния директор – Г. Б. сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева, представляваща направените от заявителя в заповедното производство разноски по ч.гр.д. № . по описа на РдРС за 2017 г.

ОСЪЖДА „Ю.“ ЕООД с ЕИК . с адрес: ***, представлявано от В. Д. Б. да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК.с адрес: *** представлявано от изпълнителния директор – Г. Б. сумата от 475.00 (четиристотин седемдесет и пет) лева, представляваща направени съдебни разноски в настоящето производство.

Решението е постановено при участието на „П.С...“ ООД – трето лице – помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

/В.К/