Присъда по дело №36/2022 на Районен съд - Монтана

Районна прокуратура Монтана е предявила обвинение срещу
подсъдимия Р. М. Н. за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 НК, затова
че за периода от 16.01.2018 год. до 19.10.2021 год., в гр. Монтана, след като е
осъден с решение по гр. д. № 13872/2017 год. по описа на PC - Варна, влязло в
сила на 16.01.2018 год. и с решение по гр. д. № 2228/2019 год. по описа на PC
- Монтана, влязло в сила на 19.02.2020 год., да издържа свой низходящ -
дъщеря Р.М.Р., родена на ХХХХХХ год., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, както следва:
по отношение на решение по гр. д. № 13872/2017 год. по описа на
PC- Варна, влязло в сила на 16.01.2018 год. - 25 месечни вноски по 115.00 лв.
на обща стойност 2875.00 лв.,
по отношение на решение по гр. д. № 2228/2019 год. по описа на
PC - Монтана, влязло в сила на 19.02.2020 год. - 20 месечни вноски по 200.00
лв. на обща стойност 4000.00 лв., или общо сумата от 6875.00 лв.
Участващият по делото прокурор, поддържа обвинението, така
както е предявено с обвинителния акт, със становище от събраните по делото
доказателства, да е изцяло подкрепена фактическата обстановка и доказано
извършено от обективна и субективна страна, престъпление по чл.183, ал.1
НК за непогасеното задължение на дължимата месечна издръжка на детето.
Поради това, пледира за признаването на подсъдимия за виновен, като за
престъпното деяние му бъде наложено наказание пробация, с приложение на
задължителните две пробационни мерки, за срок от 12 месеца.
Подсъдимият Р. М. Н. - участва лично в съдебно заседание, признава
за виновен по предявеното обвинение и дава обяснения по същото. В
процесуалното време на последна дума, подсъдимият Н. съжалява за
извършеното.
Свид. И.. АТ. Т. и подс. Р. М. Н. живели на семейни начала за
времето от м. октомври 2006 год. до лятото на 2008 год. От съвместното им
съжителство, на ХХХХХХ год. им се родила дъщеря - Р.М.Р.. Поради
влошаване на отношенията между двамата родители, същите се разделили,
като майката по-късно сезирала PC - Монтана за постановяване на решение
относно определяне издръжка за детето.
Така с решение № 5043 от 04.12.2017 год. по гр. д. № 13872/2017 год.
на Районен съд - гр. Варна, влязло в законна сила от 16.01.2018 год., подс.
Р.Н. бил осъден да плаща ежемесечна издръжка за детето си в размер на 115
лева, като издръжката следвало да плаща на майката И.Т. като законен
представител на детето Р.. Въз основа на съдебното решение, на майката е
издаден изпълнителен лист № 618/2018 год., но бащата не извършил никакви
преводи във връзка със задължението си.
Въпреки неплащането, през 2019 година майката депозирала нова молба
до PC - Монтана за увеличаване размера на издръжката, както и за съдебно
разрешение свободно да извежда детето си в Германия, където същото учело
в гимназия.
С решение от 20.01.2020 год. по гр. дело № 2228/2019 год. по описа на
1

PC - Монтана, последният увеличил издръжката за детето от 115 лв. на 200 лв.
Това решение влязло в законна сила на 19.02.2020 год. По него не е издаван
изпълнителен лист и няма образувано изпълнително дело.
Въпреки двете съдебни решения, подс. Р.Н. не изплатил нито една
месечна вноска по определената, а впоследствие и увеличена издръжка. Т.е.
от влизане на решението на варненския съд в сила на 16.01.2018 год. до
настоящия момента обвиняемият не е изплатил нито една вноска по
месечните издръжки, за които е осъден с двете решения.
В показанията си свид. Т. сочи, че при провеждани разговори с бащата
относно издръжката, той се оправдавал с факта, че е социално слаб и няма
трудов договор, което се потвърждава и от приложената справка от НАП.
Според свидетелката, подсъдимия ходи да работи „на черн” и не подписва
договори за работа.
Единствените пари, които подс. Н. дал на дъщеря си било през м. юни
2021 год., когато отишъл да види дъщеря си и тогава й дал сумата от 50 лв.,
които обаче не били за издръжката.
В разпита си майката заявява, че не се е възползвала от процедурата да
й се изплаща издръжка от Общината, тъй като разбрала, че Р.Н. има два
автомобила, макар само единият да се води на негово име.
От своя страна, подс. Р.Н. не отрича, че не е плащал дължимата
издръжка за детето си Р. на майката - свид. И.Т. като законен представител.
Причина за неплащането е обстоятелството, че няма пари, няма от къде да
вземе и за това не плаща.
Въз основа на събраните доказателства по делото, по безспорен и
категоричен начин се установява, че подс. Р. М. Н. не е плащал дължимата
издръжка за детето си Р.М.Р., родена на ХХХХХХ год. за периода от
16.01.2018 год. до 19.10.2021 год.
Така описаната фактическа обстановка се установи безспорно, в хода
на проведеното съдебно следствие, въз основа на писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК, както и от гласните такива –
свидетелските показания на И.. АТ. Т. – майката на детето, чиято издръжка не
е платена, приобщени по реда на чл.281 от НПК. Съдът ползва и цени и
събраните и приобщени писмени доказателства по делото.
Свидетелските показания, депозирани от И.. АТ. Т. родителят,
упражняващ родителските права по отношение на детето са систематизирани
и вътрешно непротиворечиви, в пълна корелация с данните, съдържими се
писмените доказателствени източници, които ги подкрепят и допълват.
Поради това, независимо от факта на заинтересоваността на свидетелката, в
качеството й на родител и законен представител на детето и кредитор за
вземането за месечна издръжка, съдът не намери основание за тяхната
критика и ги счита за правдиви и обективно верни, относно фактът на
бездействието на подсъдимия и неплащането на месечната издръжка, от
16.01.2018г. и следващите, до края на инкриминирания период, за дъщеря си
2

Р., дължима по силата на влязло в сила съдебно решение.
В съответствие с приетите за установени фактически
обстоятелства, съдът намира за доказано подсъдимият Р. М. Н. от обективна и
субективна страна, да е осъществил, престъпния състав на чл. 183, ал.1 НК,
осъществявайки изпълнително деяние по отношение на низходящото си дете
и дължимата за него месечна издръжка. По делото, безспорно се установи, че
за периода от 16.01.2018 год. до 19.10.2021 год., в гр. Монтана, след като е
осъден с решение по гр. д. № 13872/2017 год. по описа на PC - Варна, влязло в
сила на 16.01.2018 год. и с решение по гр. д. № 2228/2019 год. по описа на PC
- Монтана, влязло в сила на 19.02.2020 год., да издържа свой низходящ -
дъщеря Р.М.Р., родена на ХХХХХХ год., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, както следва:
по отношение на решение по гр. д. № 13872/2017 год. по описа на
PC- Варна, влязло в сила на 16.01.2018 год. - 25 месечни вноски по 115.00 лв.
на обща стойност 2875.00 лв., по отношение на решение по гр. д. № 2228/2019
год. по описа на PC - Монтана, влязло в сила на 19.02.2020 год. - 20 месечни
вноски по 200.00 лв. на обща стойност 4000.00 лв., или общо сумата от
6875.00 лв
За съставомерността на престъплението по основния състав – ал.1
на чл.183 НК е необходимо наличието на съдебен акт, с който деецът е осъден
да дава издръжка на свой съпруг, възходящ или низходящ, брат или сестра, за
което задължение той е неизправен длъжник поне за две месечни вноски.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните
доказателствени средства, са релевантните факти: произходът на детето-
низходящо на подсъдимия, неговото непълнолетие, както и осъждането му, да
заплаща месечна издръжка, в конкретно определен размер, породено от
влязло в сила съдебно решение, с оглед характерът на поетото задължение за
плащане и правните последици на същото, включително изпълнителната му
сила, следваща пряко от закона. Категорично установен е фактът за липсата
на изпълнение на това му задължение, за повече от две месечни вноски. В
частност, с оглед доказания, въз основа на кредитираните писмени и гласни
доказателствени източници, период на бездействие – от 16.01.2018 год. до
19.10.2021 год.,, включително, същият е неизправен длъжник за общо 20
месечни вноски от паричната издръжка на детето, която е осъден да плаща в
индивидуално определен размер месечно, тъй като упражняването на
родителските права и непосредствени грижи за отглеждането му, са
предоставени, респ. поети от др. родител –майката и св. И.. АТ. Т.. В случая,
това са и основните обективни признаци от престъпния състав на чл. 183, ал.1
НК, които безспорно в настоящия казус са налице. Дължимост и липса на
плащане на месечната издръжка, считано от 16.01.2018г, както и следващите
месеци, се установяват въз основа на кредитираните свидетелски показания
на свидетелката Т., така и от признанието на самия подсъдим. Липсват данни
за плащане на дължимата сума, за детето, след посочената календарна дата и
текущ месец, поради което налице е пълно бездействие и неизпълнение на
3

родителското задължение, до последния месец от инкриминирания период -
19.10.2021г, визиран в обвинителния акт.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна
в обстоятелствата и настъпила обективна невъзможност от страна на
подсъдимия да плаща присъдената издръжка. Същият е в трудоспособна
възраст, следователно и няма пречки да не реализира доходи от трудово или
др. правоотношение, нещо повече, той реализира такива. Липсата на
имущество, като източник на доходи, както и обстоятелството, че едно лице е
безработно, не го освобождават от задължението като родител да издържа
ненавършилото си пълнолетие дете, с оглед неговия обективен, безусловен
характер. Следва да се отбележи и фактът, подсъдимият дори и да не работи
и да не разполага с доходи, това е ирелевантно за наказателното
производство, доколкото при наличието на подобни обективни пречки, има
специален ред, по който следва то да се установи и с изричен съдебен акт,
което предполага да е инициирал гражданско производство за прекратяване
на присъдената издръжката или нейното намаляване. Без правно значение за
съставомерността на деянието е и обстоятелството, за реализирана или не
реализирана процедура за изплащане на дължимата издръжка от Държавата, в
конкретния случай за детето, чрез – Община Монтана, на основание чл.152
СК, вр.пар.12 ЗДБ. Доколкото това е правна възможност, предвидена от
законодателя в гаранция правата и защита интересите на детето, поради
непълнолетието си неспособно да реализира самостоятелни доходи и в
обезпечаване негов жизнен минимум, без с това същевременно да се
освобождава родителят, осъден да плаща издръжка, от това му задължение.
Ето защо, съдът приема, отсъствие на обективни обстоятелства, които да са
попречили на подсъдимия да изпълни задължението си и да плати издръжката
на детето си, след като е бил осъден. Доказани са авторството на деянието,
времето и мястото на извършването му - гр.Монтана, където се дължи
действието за престиране на носимото парично задължение за издръжка, за
ненавършилото пълнолетие дете.
В резултат на пълното бездействие, изразило се в неплащане на която и
да е от дължимите вноски за месечна издръжка, за периода от 16.01.2018 год.
до 19.10.2021 год.,, включително, настъпил е и престъпния резултат по
отношение на кредитора- детето, действащо чрез законния си представител
майката-родителят упражняващ родителските права. Забавата е за общо 20
месечни вноски, по отношение на решение по гр. д. № 13872/2017 год. по
описа на PC- Варна, влязло в сила на 16.01.2018 год. - 25 месечни вноски по
115.00 лв. на обща стойност 2875.00 лв., по отношение на решение по гр. д. №
2228/2019 год. по описа на PC - Монтана, влязло в сила на 19.02.2020 год. - 20
месечни вноски по 200.00 лв. на обща стойност 4000.00 лв., или общо сумата
от 6875.00 лв. Неизпълнението на посоченото задължение е за срок
надхвърлящ минимално изискуемия от закона - 2 месечни вноски, като в
случая непрестираните са 20 бр., спрямо детето.
Бездействието на подсъдимия и неизпълнението на задължението му за
4

издръжка спрямо низходящата му, е напълно съзнателно. Деянието е
извършено виновно, при пряк умисъл с цялостно изразени волеви и
интелектуален момент, при съзнаване неговия общественоопасен характер и
последици. Подсъдимият Н. е имал знание за точния размер на издръжката,
която дължи на низходящото си дете, съгласно влязлото в сила съдебно
решение, известни са му били и точно периодът и броят на месечните вноски,
които не е внесъл. Същевременно и е разбирал характерът на своето
задължение - неотменимостта и периодичността с месечно престиране на
сума за издръжката на своята дъщеря - низходяща. Въпреки това напълно
осъзнато е бездействал за прякото им изпълнение, чрез неплащане, поради
което от волева страна, безспорно е предвиждал сигурното и възможно
настъпване на престъпния резултат-вредните последици, обхващащи
ежемесечните издръжки, от които е било лишено детето му и тъй като и
последните са били предвиждани от него, несъмнено индициран е прекият му
умисъл за извършване на престъплението. За да направи този извод, съдът
цени гореобсъдените обективни факти.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимият Р. М. Н. за
виновен в извършването на престъпление, с правната квалификация възведена
с обвинителния акт – чл.183, ал.1 НК.
След като призна подсъдимият за виновен в извършване на
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, във връзка със следващото се наказание,
съдът съобразявайки приложимата материална наказателна норма и
предвидените в нея, в условия на алтернативност, различни по вид наказания,
наложи на същия по – лекото от тях, а именно “пробация”, което се намери за
по-подходящо в случая, с оглед целите на чл.36 НК. За индивидуализацията
на последното по вид и размер, касаещо извършеното престъпление, се взеха
предвид наред с типичната обществената опасност на деянието – невисока,
както и тази на дееца – също ниска. Отчетоха се с ефекта на отегчаващо –
значителният брой на неплатените месечни издръжки – общо 20 и
сравнително високата им парична равностойност. От друга страна съдът взе
предвид, като смекчаващи отговорността обстоятелства – обстоятелството, че
подсъдимия не реализира доходи, Преценени в количествено съотношение и
съобразно относителната си тежест, изброените обстоятелства, сочат превес
на смекчаващите отговорността такива, без същите да са многобройни или
изключителни, поради което съдът приема, че индивидуализацията на
наказанието за престъплението, следва да се проведе в хипотезата на чл.54
НК. В случая не са налице основания за приложение на фактически състав на
чл. 55, ал. 1, т.2, б.”Б” НК, обуславящи снижаване на репресията, тъй като
установените налични смекчаващи обстоятелства, не се отличават с
многобройност или изключителност, до степен и най-лекото предвидено в
материалната наказателна норма наказание, да е несъразмерно тежко, с оглед
тежестта на извършеното деяние. При така направените изводи и водим от
изложените аргументи, при условията на чл.54 НК, съдът наложи на
подсъдимият Р.Н., наказание “ПРОБАЦИЯ” за извършеното от него
5

престъпление по чл.183, ал.1 НК, включващо следните пробационни мерки,
съгласно чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК, а именно: „задължителна регистрация по
настоящ адрес” - за СРОК от ДВАНАДЕСЕТ месеца, с периодичност на
явяването и подписването два пъти седмично и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител”, за СРОК от ДВАНАДЕСЕТ месеца.
Индивидуализирани така, по вид и в размер - в съвкупността си, наложените
задължителни пробационни мерки, съдът намери за необходимо, достатъчно
и справедливо наказание за постигане целите на наказателната репресия,
дефинирани в чл.36 НК и преди всичко с оглед поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, както счита и че в дължимата степен ще
допринесат за постигане ефективно поправително-въздействие върху
неговото съзнание, както и в измерение на генералната превенция-спрямо
останалите членове на обществото, едновременно, с което удовлетворяват и
общото изискване за обществената справедливост, като санкция,
съответстващата на тежестта на извършеното.
Породи липса на направени разноски в наказателното производството,
такива не се възложиха на подсъдимия.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

6

Номер на акта:	10
Дата:	15 март 2022 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия:	Димитрина Николова

Дело:	20221630200036
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 януари 2022 г.

Присъда по дело №36/2022 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите