Решение по дело №218/2024 на Административен съд - Силистра

 

С Решение №123/22.02.2024г., постановено по адм.дело №1532/2023г., Силистренският районен съд е отхвърлил жалба на „Екопродукт“ООД [населено място], ЕИК:****, подадена срещу Заповед №РД 04-400-29/29.08.23г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) С., издадена на основание чл.34 ал.1, вр. с ал.8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), с която е наредено да се изземе от оспорващото дружество, неправомерно ползван имот с идентификатор:57577.77.56,в землището на [населено място], включен в Държавния поземлен фонд (ДПФ), от който обработваеми са 1.800 декара.

Срещу съдебния акт е постъпила касационна жалба по реда на чл.208 и сл. АПК от „Екопродукт“ООД [населено място], с ЕИК: ****, представлявано от управителя М. А. М.,с искане същият да бъде отменен и, след произнасяне по съществото на спора от касационната инстанция, да бъде отменена Заповед №РД 04-400-29/29.08.2023г. на директора на ОДЗ [населено място]. Релевирани са оплаквания за материална незаконосъобразност на оспореното решение, в което не било съобразено обстоятелството, че към датата на издаване на заповедта, имотът от ДПФ е бил свободен и не е имало пречка ответникът по касация да се разпорежда с него както намери за добре. Доминират аргументи срещу правилността на административния акт, което се родее по-скоро с доводи за необоснованост на съдебното решение - предмет на касационния контрол, подлежаща на проверка от настоящата инстанция съгласно чл.209 т.3 АПК. Твърди се, че оспореният индивидуален административен акт, поради отричане на ползването на държавния имот от касатора през въпросната стопанска година,не пораждал задължение за същия да заплати и посочената в него сума. Последната представлявала обезщетение за ползването на имот от ДПФ без правно основание, като заплащането ѝ е предпоставка за спиране изпълнението на разпореденото „изземване“ на същия, каквото и до настоящия момент не било предприето. Акцентът в оспорването, обаче, е поставен върху довод, че дружеството не е ползвало имота през стопанската 2022/2023г., което лишавало изобщо от нормативна основа оспорената пред СРС заповед на ответника по касация. Ето защо се настоява, след отмяна на съдебния акт, да бъде отменена и Заповед №РД 04-400-29/29.08.2023г., като издадена без фактическо и правно основание. Претендират се съдебни разноски.

Ответникът по касация - Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ [населено място], не се представлява и не депозира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура [област], дава заключение за неправилност на оспореното съдебно решение. Счита, че касационната жалба е основателна и предлага, процесният съдебен акт, да бъде отменен, ведно с обжалваната пред районния съд заповед на ответния орган.

Производството е по чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.34 ал.2 и ал.8 ЗСПЗЗ. Силистренският административен съд, след обсъждане на доводите на касатора, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационните основания, заявени с жалбата и попадащи в хипотезите на чл.209 т.3 АПК, се свеждат до твърдения за необоснованост на съдебното решение и за неправилно приложение на материалния закон при постановяването му. Районният съд, в нарушение на правилото от чл.142 ал.1 АПК, неправилно бил преценил, че към датата на издаване на процесната пред него заповед, някой изобщо е ползвал/държал държавния имот, тъй като агротехническите мероприятия, свързани с установената едногодишна полска култура с КП №1/22.05.2023г., били приключили, както и стопанската година. Ето защо, към правнозначимия момент, базовата предпоставка от чл.34 ал.8 от ЗСПЗЗ, била недоказана. Съдът, като приел обратното, бил постановил необоснован съдебен акт. Фактическите му изводи относно централния спорен въпрос - ползван ли е държавният имот с идентификатор:57577.77.56 в землището на [населено място], през стопанската 2022/2023г., без правно основание от „Екопродукт“ООД, били формирани в нарушение на формалната логика и опитните правила. Проверката на обжалвания съдебен акт следва да се извърши на терена на изложените касационни оплаквания и в параметрите от чл.218 ал.2 от АПК.

Оспореното съдебно решение е валидно постановено, от надлежен съдебен състав (арг.чл.164 АПК и §19 ал.1 ПЗР ЗИД АПК,обн.ДВ,бр.39/11г.,изм.ДВ,бр.58/17г.),в рамките на допустим процес и в съгласие с материалния закон.Това е така, защото: Силистренският районен съд вярно е установил правнозначимите факти по делото и съответно на тях е приложил закона, касационната проверка за което, съгласно чл.220 от АПК, следва да бъде извършена въз основа на фактическите му установявания.

Предмет на оспорване пред районния съд е Заповед №РД 04-400-29/29.08.2023г. на Директора на ОДЗ [област],с която на основание чл.34 ал.1, във връзка с ал.8 ЗСПЗЗ и във връзка с Констативен протокол №1/22.05.23г. на комисия, определена със Заповед №РД 07-19/10.05.23г. за проверка на състоянието и ползването на земите от ДПФ в съставните общини на област [населено място],вкл. община [населено място], е наредено да се изземе имот от ДПФ, находящ се в землището на [населено място], с идентификатор: 57577.77.56, от който обработваемата площ е 1.800 дка, ползван без правно основание от „Екопродукт“ООД. По т.2 от заповедта му е предоставена възможност, в три-дневен срок от получаването ѝ, да заплати определена на основание чл.34 ал.6 ЗСПЗЗ и по реда на §2е ДР ЗСПЗЗ, сума от 216.00 лева по сметка на МЗХ, за да бъде спряно изпълнението на акта.

С процесното пред настоящия състав решение, СРС обосновано е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, по аргумент от чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ; при спазване на изискуемата форма съгласно чл.59 ал.2 АПК и липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до накърняване правото на защита на касатора. По отношение на горните критерии (чл.146 т.1-т.3 от АПК) са изложени задълбочени и правилни мотиви, които е ненужно да бъдат преповтаряни и, при условията на чл.221 ал.1 АПК, настоящият състав препраща към тях.

Съсредоточието на спора в настоящия процес е за приложението на закона и обосноваността на извода за неправомерното ползване на имота от ДПФ от „Екопродукт“ООД. Позовавайки се на чл.170 ал.1 от АПК, съдът е съобразил нормативно определената доказателствена тежест в административното правосъдие; уважил е исканията на ответния орган, приобщавайки към доказателствената съвкупност - Споразумение за ползването на масивите в землището на [населено място], постигнато на основание чл.37в ал.2 ЗСПЗЗ за стопанска 2022/2023 година; Заповед на директора на ОДЗ-[област] за неговото утвърждаване и разпределяне масивите за ползване между собствениците и/или ползвателите на земеделските земи в [населено място]; Кадастрална карта на масива, в който попада процесният имот от ДПФ, ведно с ортофотокарта, вследствие на което е формирал верен извод за установеност на фактическите основания, посочени в процесната пред него заповед от административния орган.

Приел е, че североизточната част на държавния земеделски имот, както и части от съседни нему имоти, са се самозалесили, като останалата част се обработва. Същата граничи с обработваемите части на имоти с идентификатори: 57577.77.55 (на север), 57577.77.23 (на юг) и 57577.77.16 (на запад/югозапад), а на изток/североизток - със самозалесилата се територия. Съпоставяйки горното обстоятелство с предоставените за ползване земеделски имоти на касатора със Споразумението по чл.37в ал.2 ЗСПЗЗ за стопанската 2022/2023г., съдът е извел верния извод,че всички посочени съседни имоти са в масив, обработван от „Екопродукт“ООД, както и останалите близко разположени имоти с идентификатори: 57577.77.49 и 57577.77.17. Последното обяснява вярната констатация на ответния по касация орган за еднаквата обработка на земеделските площи, вкл. за засяването им с една и съща едногодишна полска култура. Преценявайки данните от кадастралните източници съдът е извел правилния извод, поддържан и от ответника, че до процесния имот от ДПФ няма осигурен пътен достъп и, че същият се обработва от земеделския стопанин, ползващ имотите, от които е заграден. Последното недвусмислено сочи на установеност на спорното обстоятелство в процеса - че дружеството касатор е ползвало без правно основание релевирания имот от ДПФ, в обработваемата му част. В обобщение съдът е приел, че са били налице нормативните предпоставки за изземването му по реда на чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ.

Законосъобразно е отговорил и на възражението, че към датата на издаване на процесния пред него административен акт (29.08.2023г.), фактическото основание не е било налице (намерената през м.май.2023г. култура е била прибрана), каквото е релевирано и пред настоящата инстанция. Съответно на нормативната регламентация СРС е установил, че земеделските дейности и свързаните с тях агротехнически мероприятия, се извършват на база „стопанска година“,която по дефиницията от §2 т.3 ДР на Закона за арендата в земеделието, е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Следователно, издадената заповед на 29.08.2023г. е в нейния периметър. Правилно в този контекст е приел, че разликата от 2-3 месеца между изготвянето на Констативен протокол №1/22.05.2023г. и издаването на оспорения административен акт, е ирелевантна за неговата законосъобразност, още повече, че е установено изпълнението на административнопроизводствените правила в рамките на този период, свързани с: - уведомяване на касатора за започналото производство по чл.26 АПК и гарантиране на правото му на възражение,вкл. на участие в същото; - постъпилото възражение от „Екопродукт“ООД на 07.07.2023г.; - разпоредената повторна проверка със Заповед №РД 07-25/03.07.23г.; - проведените няколко заседания на комисията (ДЗ на л.20 от АД/СРС) и - изготвения Протокол от 28.08.2023г., с който е прието за неоснователно възражението. Изложеното ирелевира изцяло твърдението, за заличаване изобщо на ползването на имота от ДПФ от когото и да било, щом към датата на издаване на заповедта за изземането му, същият вече е бил свободен (ожъната едногодишната полска култура).

Установените факти от съда не се отклоняват от действителността, а формираното вътрешно убеждение, е изградено на базата на допустими доказателства, обратно на твърденията в касационната жалба. Ето защо, оплакването за постановяване на съдебния акт в противоречие със закона, е лишено от основание и следва да бъде отхвърлено.

В контекста на довода за необоснованост на съдебния акт, следва да бъдат преценени процесуалните действия на СРС и извършената от него оценъчна дейност, с оглед спецификата на повдигнатия пред него спор - оспорващото дружество е твърдяло отрицателен факт, като за доказване на положителния такъв, ответният орган е проявил дължимата процесуална активност. Съдът, в нарушение на задълженията си от чл.163 АПК, както и от чл.170 ал.3 АПК, не е дал изрично указания за това, но последното не се е отразило на принципа от чл.7 АПК за установяване на действителните факти, въпреки, че административният спор се е развил като исково производство, водещо до установяване, по хипотеза, на формалната истина. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, от категорията на съществените, щом установяването на релевантните факти е постигнато в пълнота.

В съгласие с предписанието от чл.168 ал.1 АПК, районният съд е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания от чл.146 АПК, като е установил, че същият е съответен на материалния закон и на неговата цел, излагайки задълбочени мотиви по главния конфликтен момент в процеса - обработвало ли е дружеството касатор въпросния имот от ДПФ. Дал му е положителен отговор след обсъждане на доказателствата по делото. В резултат на правилно осъществената оценъчна дейност, е извел верния извод, че еднаквата обработка на процесния държавен имот и съседните земеделски имоти, ползвани от „Екопродукт“ООД [населено място], ведно с безспорно установеното обстоятелство, че друг субект, извън касатора, обективно е нямал достъп до имота от ДПФ, е достатъчен (изводът) да обоснове разпоредените правни последици. В обобщение, настоящият състав намира, че решаващите изводи на СРС са изведени в съгласие с базовите принципи от АПК и при спазване на основното начало от чл.12 ГПК. Като израз на формираното вътрешно убеждение на съда, съобразно формалната логика и обичайните правила, след анализ на доказателствената съвкупност по делото и само на нейната база, фактическите му изводи не се отклоняват от изискването за истинност. В този ракурс разгледан доводът от касационната жалба за необоснованост на съдебния акт, е неоснователен и следва да бъда отклонен. Разноски, пред настоящата инстанция, са поискани от касатора, каквито, с оглед изхода на процеса, не му се дължат.

Обобщавайки изложеното, настоящият състав приема, че обжалваното решение на СРС не е засегнато от порок, представляващ касационно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209 т.3 АПК, воден от което на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №123/22.02.2024г.,постановено по адм. дело №1532/2023г. по описа на Силистренския районен съд.

Решението е окончателно.