№ 63
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. окръжен съд, IV ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариета Неделчева
Членове:Андон Г. Миталов
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Я. Вл. П.
като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241800600569 по описа за 2024 година
Производството е по чл.318 и следващите от НПК
С Присъда № 6/18.06.2024 г., постановена по НОХД № 242/2022 г. по
описа на РС – П. е признал подсъдимия А. Д. А., с ЕГН: ********** за
ВИНОВЕН в това, че: На 21.09.2018 г., в гр. М., К. И., противозаконно е
присвои чужда движима вещ – лек автомобил „****“, модел „Q 7“ с рег. №
******** и номер на рама WAUZZZ4L27D******, бял на цвят, на стойност
16 943,50 лева /шестнадесет хиляди деветстотин четиридесет и три лева и
петдесет стотинки/ лева, собственост на „Е. 2017“ ЕООД, с ЕИК: *******,
представлявано от Р. Б. П., която вещ е владеел, съгласно Договор за покупко-
продажба на изплащане със запазване на собствеността №35R2018 от
14.05.2018 г., като се разпоредил с веща – продал я на стойност 5 000,00 /пет
хиляди/ евро, равняващо се на 8 750, 00 лева, чрез договор за покупко-
продажба на превозно средство от 21.09.2018 г. в гр.М. на Л. О. М., с адрес:
ул.“Л.“ №**, п.к. ****, М., данъчен индентификационен номер 5***** и на
осн. чл.206, ал.1 във вр. с чл.54 от НК, му е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година. С присъдата си РС – П. на осн. чл.66, ал.1 от
НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е признал за невиновен
подс. А. А. за това обсебената вещ да е била на стойност 22 600,00 лева, така
както се твърди във внесения в РС - П. обвинителен акт.
Първоинстанционният съд на осн. чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия
1
да заплати направените разноски по делото входа на досъдебното
производство в общ размер от 706,20 /седемстотин и шест лева и двадесет
стотинки/, от които 256, 20 (двеста петдесет и шест лева и двадесет стотинки)
лева, платени от СО - СГП и 450,00 (четиристотин и петдесет лева) лева,
платени от ОП – С.. Съдът е постановил подс. А. да заплати по сметка на РС –
П. направените в хода на първоинстанционното производство разноски в
размер на 979,88 лева (деветстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и
осем стотинки) лева.
Срещу присъдата е постъпила в срок въззивна жалба, депозирана от адв.
К. С., защитник на подс. А. А., с която се иска въззивният съд да отмени като
неправилна и незаконосъобразна постановената присъда по НОХД №
242/2022 г. по описа на РС – П. и да постанови нова присъда, като признае
подзащитния му за невиновен в това да е извършил престъплението по чл.206,
ал.1 от НК. Защитникът излага аргументи в насока, че в хода на досъдебното и
съдебното производство по делото не са събрани достатъчно доказателства,
които да обосновават виновността на подс. А..
След изготвяне на мотивите към присъдата е постъпило
допълнително писмено изложение от адв. К. С., в което същият подробно
излага аргументите си защо намира атакувания съдебен акт за неправилен и
незаконосъобразен. На първо място сочи, че деянието, за което е признат за
виновен подзащитният му А. не е доказано както от обективна, така и от
субективна страна. Изразява становище, че по делото останали неизяснени
съществени елементи от състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК като
липсват доказателства подзащитният му да се е разпоредил, чрез покупко-
продажба с лек автомобил „****“, модел „ Q 7“ и недоказани останали както
прехвърлянето на собствеността върху веща, така и предаването на
владението. Защитникът сочи, че по делото не е установено и разпитано
лицето Л. О. М. с известен адрес в гр.М., К. И., като не е доказано дали
въобще такова лице съществува, както и дали е сключил сочения в
обвинението договор за покупко-продажба и респ. подписът върху документа
е негов. Не било установено също дали подсъдимият е получил от Л. М.
сумата от 5 000 евро като цена на автомобила. Адв. С. излага аргументи още,
че по делото не било установено дали подсъдимият е представил на купувача
документи, удостоверяващи правото на собственост върху автомобила, както
и дали подсъдимият владее писмено и говоримо испански език и разбирал ли е
съдържанието и значението на договор за покупко-продажба на превозно
средство от 21.09.2018 г., като този въпрос е останал без коментар и в
мотивите на съда. Защитникът навежда в допълнението към въззивната жалба
и възражението, че по делото не са събрани доказателства дали договорът от
21.09.2018 г. има прехвърлително действие по отношение на собствеността на
процесното МПС, в контекста на липсата на нотариална заверка, по аналогия с
чл.144, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на горните възражения адв. С. прави извода,
че в противоречие на нормите на чл.13, чл.16 и чл.103 от НПК, първата
съдебна инстанция се е произнесла на базата на собствени предположения,
2
които не намират опора в доказателствения материал по делото, като всички
въпроси, поставени в допълнението към въззивната жалба, не са намерили
отговор и в мотивите на РС – П..
Представителят на ОП – С. иска съдът да потвърди обжалваната
присъда, тъй като намира същата за правилна и законосъобразна.
Адв.С. моли съда да отмени атакувана присъда и да признае
подзащитния му за невиновен в извършване на престъплението по чл.206, ал.1
от НК по изложените в депозираната жалба и в хода на въззивните съдебни
прения, аргументи.
Подсъдимият А. А. моли окръжният съд да го оправдае, тъй като не е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение с внесения в
РС – П. обвинителен акт.
С. окръжен съд, след като съобрази изложените от страните доводи
и провери служебно изцяло правилността на постановената от
първоинстанционния съд присъда, намира за установено следното:
При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на
доказателствата в наказателното производство, първоинстанционният съд е
направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите,
значими за правилното решаване на делото. Въззивната инстанция изцяло се
съгласява с фактическите констатации на първия съд, които са надлежно
аргументирани и почиват на обективен анализ на доказателствената
съвкупност.
От фактическа страна се установява следното по делото:
Юридическото лице „Е. 2017“ ООД през 2019 г. имало за предмет на
дейност покупко-продажба на леки автомобили, нови и употребявани в
страната и в чужбина, отдаването им под наем и продажбата им на изплащане.
Дружеството било собственик на лек автомобил марка „****“, Модел „Q7“ с
peг. № ********, номер на рама WAUZZZ4L27D******, бял на цвят. На
14.05.2018 г. дружеството „Е. 2017“ ООД, чрез представителя си Р. П. продало
на изплащане лекия автомобил на подс. А. Д. А., за която продажба
съдействали и свидетелите И. М., А. К. и Д. И.. Във връзка с продажбата на
моторното превозно средство бил сключен Договор за покупко-продажба на
изплащане със запазване на собствеността № 35R2018 от 14.05.2018 г. (л.56-
61, т.3 от ДП) между подс. А. А. и представителя на „Е. 2017“ ООД - свид. Р.
П.. Лизинговата стойност на автомобила е била определена на 23 000.00 лева.
Съгласно сключения договор, купувачът А. А. получавал веднага владението
на автомобила и заплатил първоначална вноска по договора в размер на 4
600,00 (четири хиляди и шестотин лева) лева. Останалата сума следвало да се
изплати на 24 равни месечни вноски по 1 054.00 лева всяка, внасяни по банков
път по сметка на дружеството лизингодател, съгласно погасителния план към
договора за покупко-продажба на изплащане (л.63, т.3 от ДП). Общата
стойност на автомобила била 29 896.00 лева, като същата била формирана от
договорената цена и оскъпяването от изплащането, явяващо се начислена за
3
дружеството печалба. Автомобилът бил предаден във владение на подс. А. на
14.05.2018 г., като бил изготвен приемо - предавателен протокол, в който е
удостоверено получаването му от купувача в състояние годно за използване
(л.62, т.3 от ДП). На подсъдимият бил предоставен един брой оригинален
автоключ, а другият останал в дружеството лизингодател. Тъй като
автомобилът бил нов внос в Свидетелството за регистрация част 1 с номер
********* за собственик е вписано дружеството „Е. 2017“ ООД , а за
ползвател подс. А. А..
Първоначален собственик на лек автомобил “****“, модел “Q 7“, с
регистрационен номер немски-транзит, който закупил от Г., град Н. бил свид.
А. К.. Автомобилът бил в добро техническо състояние и бил докаран до Б. на
собствен ход. Свидетелят А. К. обявил за продажба въпросния лек автомобил,
като подсъдимият през месец май 2018 г. изпробвал автомобила, харесал го и
и решил да го закупи. Подсъдимият А. искал да закупи лекия автомобил на
изплащане, тъй като не разполагал с пари в брой, поради което свидетелят И.
М. се обадил на своя приятел свидетелят Р. П., който бил представител на
търговското дружество “Е. 2017“ ООД. Свидетелят Р. П. се съгласил да купи
от свидетеля А. К. процесния лек автомобил, след което да го продаде на
изплащане на подсъдимия. Така дружеството “Е. 2017“ ООД, с представител
Р. П. станало собственик на лек автомобил марка “****“, модел “Q 7“, с рег. №
********, номер на рама WAUZZZ4L27D******, бял на цвят (т.1, л.162).
Свидетелят А. К. получил парите за автомобила от лизинговата компания,
като не е участвал в преговорите между подсъдимия и лизинговата компания,
а за сделката съдействал свидетелят И. М.. Тъй като при закупуване на
автомобил на лизинг имало първоначални разходи, подсъдимият предложил
на дружеството “Е. 2017“ ООД да изкупи неговото “**** А4 - К.“ вместо
внасяне на парична сума за първоначалните разходи, но свидетелят Р. П. не се
съгласил, поради което подсъдимият продал неговото “**** А4 - К.“ на свид.
И. М., който пък от своя страна внесъл на лизинговата компания
първоначалните разходи, за да се сключи сделката, а именно сумата от 4 600
(четири хиляди и шестотин лева), видно от фактура, находяща се в т.1, л. 34 от
ДП.
От изслушаната и приета по делото съдебно - графическа експертиза,
изготвена от вещото лице Д. Г. Г. е видно, че инкриминираните подписи в
графа „Купувач“ на Договор за покупко - продажба на изплащане със
запазване на собствеността № 35R2018 от 14.05.2018 г. на всяка страница са
положени от А. Д. А., ръкописният текст изписан под графата „Купувач“ е
положен от А. А., а инкриминираните подписи в графа „Продавач“ на Договор
за покупко - продажба на изплащане със запазване на собствеността №
35R2018 от 14.05.2018 г. на всяка страница са положени от Р. Б. П.,
ръкописният текст изписан под графата „Продавач“ е положен от Р. Б. П.. (л.4-
15, т.4 от ДП).
След като договорът за продажба бил сключен подс. А. А. заминал с
лекия автомобил в К. И.. Същият не изплащал редовно лизинговите вноски и
4
не обслужвал договора съгласно погасителния план. Във връзка с владЯ.та
лизингова вещ подс. А. е заплатил на 14.08.2018 г. на дружеството
лизингодател сумата от 2 108.00 лева, представляващи две месечни вноски,
платени в забава. На 25.10.2018 г. е заплатил 1 559.20 лева, което се равнявала
на една месечна вноска и дължима от купувача застрахователна сума по
застраховка „Автокаско“, която съгласно клаузите по договора също била
платена в забава. Следващото плащане постъпило на 05.11.2018 г. в размер на
1 461.75 лева, след което подс. А. изцяло спрял да плаща лизинговите вноски
и преустановил всякакъв контакт с представителя на лизинговата компания –
свид. П.. По тази причина свид. Р. П. звънял няколко пъти по телефона на
свидетеля И. М., за да го информира за случая и да установи чрез него контакт
с подсъдимия, но безуспешно. За това свид. П. възложил на фирма „Р. С.“
ООД издирването и връщането на автомобила във владение на „Е. 2017“ ООД.
Автомобилът бил оборудван с GPS система за проследяване, като въз основа
на данните получени от тази система било установено, че лекият автомобил се
намира в гр. М., К. И. и че същият е с променена регистрация. Това
обстоятелство било установено въз основа на получена информация от Отдел
„СИРЕНЕ" при „Дирекция международно оперативно сътрудничество“ –
МВР.
Видно от писмо от ГД „Гранична полиция“ (л.176, т.1 от ДП),
подсъдимият А. още на 19.05.2018 г. е излязъл извън границите на Република
Б. с лек автомобил с рег. № ******** и има отразено влизане в страната на
27.05.2018 г. На 17.06.2018 г. подсъдимият е напуснал територията на
Република Б. през ГКПП К. с лекия автомобил, като на същата дата, един час
по-късно е отразено, че подс. А. е влизал в страната, като пешеходец в 06:05
часа и на същата дата 17.06.2018 г. в 06:18 часа отново напуснал територията
на страната като пешеходец. Едва на 01.06.2019 г. подсъдимият А. се върнал в
страната, но вече с лек автомобил с рег. № ****** от И., марка ***** (л.176,
т.1 от ДП).
От доказателствата по делото, в това число и от разпита на свид. Л. О.
М. (л.164-167 от ВНОХД №569/2024 г.) безспорно е установено, че докато е
пребивавал в И., подс. А. е сключил Договор за покупко-продажба на превозно
средство в гр.М. на 21.09.2018 г., т.е само четири месеца, след като е получил
във владение лизинговата вещ - лек автомобил ****, модел Q7“, с рег. №
********, номер на рама WAUZZZ4L27D******, бял на цвят, той е продал
автомобила (л.144-145 от ВНОХД №569/2024 г. и л.140-141, т.1 от ДП). Видно
от показанията на свид. Л. М. и от извършения превод на представения от
свидетеля договор в оригинал по време на извършения на същия разпит от
компетентните испански власти, на който е направено копие и то е приложено
към изпълнението на издадената от съда европейска заповед за разследване на
21.09.2018 г. в гр. М., подс. А. А. е продал на Л. О. М. с адрес: ул. „Л.“ №**,
п.к.28***, М. с данъчен идентификационен номер 5*****, процесния лек
автомобил. Договорът за покупко - продажба на превозно средство от
21.09.2018 г. бил сключен между А. Д. А. /наричан „Продавач“/ и Л. О. М.
5
/наричан „Купувач“/ в гр. М. с предмет A., с рег. № *******, номер на рама
WAUZZZ4L27D******, с цена на МПС - 5000 /пет хиляди/ евро, като в
договора е отразено, че цената е получена от продавача – подс. А.. Свид. М. в
показанията си сочи, че е предал тази сума на четири пъти лично на
подсъдимия. В глава шеста от договора е посочено, че: Продавачът се
задължава да осигури различни документи, свързани с превозното средство,
както и да подпише всички документи, които освен настоящия, ще са
необходими, за да бъде превозното средство правилно вписано на името на
купувача и съответните регистри на обществените органи. В този смисъл
купувачът се задължава да извърши всички необходими процедури за промЯ.
на собствеността върху превозното средство в рамките на тридесет дни след
подписване на този договор.
Видно от заключението на назначената съдебно - почеркова експертиза
на вещото лице И. Н. Н. на представените в оригинал документи на испански
език, представени от подс. А. А. подписът за EL VENDEDOR (продавач),
изпълнен в Contrato De Compra De Veniculo - Договор за покупко - продажба
на превозно средство от 21 септември 2018 г. е положен от А. Д. А. (т.5, л.49-
л.53 от ДП).
На досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно -
оценителна експертиза, в заключението на която вещото лице Е. М. е
определила, че стойността на лекия автомобил е в размер на 22 600.00 лева
(т.2, л.31-л.34). По искане на страните в хода на съдебното следствие съдът е
допуснал назначаването на нова комплексна съдебно - автотехническа и
оценителна експертиза, в заключението на която вещото лице инж. С. В. А. е
определило средна пазарна цена на процесния лек автомобил в размер на 16
943.50 лева (л.123-л.126 от НОХД № 242/2022 г. по описа на РС – П.).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели А. К. (л.91 от СП)
и показанията на свидетеля, прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от
НПК - л.29-31, т.3 от ДП, И. М. (л.92 от СП) и показанията на свидетеля,
прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК (л.32-34, т.3 от ДП), Д.
И. (л.92 от СП), П. Ч. (л.93 от СП) и Р. П. (л.108-109 от СП), дадени в с.з. на
06.06.2023 г. и в с.з. на 03.10.2023 г. (л.89-л.93; л.108-л.109), Л. О. М., събрани
чрез издаването и изпълнението на ЕЗР (л.164-167 от въззивното СП),
обясненията на подс. А. А. (л.141 от СП) и от събраните писмени
доказателства на досъдебното производство – т.1 - документи, предадени с
протокол за доброволно предаване от 08.01.2020 г. – договор за покупко-
продажба на изплащане със запазване на собствеността № 35R2018 (л.100-
105(, приемо-предавателен протокол от 14.05-2018 г. (л.106), погасителен план
към договора за покупко-продажба (л.108), декларация от А. А. (л.109),
свидетелство за регистрация на лек автомобил, част първа (л.110), фактура
№24/17.08.2019 г. (л.111), комбинирана застрахователна полица за застраховки
„Каско“ и „Злополука“ и квитанции за заплатени вноски (л.112-114),
документи на английски език за превод на суми (л.116-117), дневник на сметка
6
(л.118), удостоверение, издадено от К. Х., счетоводител на „Е. 2017“ ЕООД
(л.119), документи, предадени от подс. А. А. с протокол за доброволно
предаване от 22.06.2020 г. (л.120-142), писмо от ДМОС – МВР (л.145 и л.146),
история на регистрацията на лек автомобил **** Q7 (л.152-167), т.2 – писмо
от ГДНП (л.7-21), т.3 – документи, предадени с протоколи за доброволно
предаване от свид. Р. П. (л.47-54 и л.55-71), справка за движение по банкова
сметка на А. К. (л.78-86), писмо от ЗАД „А., ведно с приложени документи
(л.97-101), т.5 – документи на испански език и превод на същите (л.21-36), т.6
– документи на испански език и превода им – (л.13-37) и
първоинстанционното - справка за съдимост на подсъдимия (л.121-122 от
СП) и въззивно съдебно производство – копие от лична карта на Л. О. М.
(л.140), договор за продажба от 21.09.2018 г. на испански език (л.144-145),
копие на лична карта на подс. А. А. (л.146), копие на малък талон, талон за
първоначален технически преглед и контролен талон за платена застраховка
„гражданска отговорност“ (л.146-149), и заключенията на съдебно-
почерковите експертизи (л.48-53, т.3 от ДП и л.52-58, т.3 от ДП),
заключението на изготвената съдебно-графическа експертиза (л.4-18, т.4 от
ДП), на оценителната експертиза (л.31-34, т.2 от ДП) и на комплексна
съдебно-автотехническа и оценителна експертиза (л.123-126 от СП).
Правилно първоинстанционният съд не е констатирал противоречия
между събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което ги е
кредитира изцяло. По отношение на обясненията, дадени от подс. А. в хода на
първоинстанционното съдебно производство, съдът намира, че същите
представляват изграждане на защитна линия от страна на подсъдимия. При
извършване на проверка на изложените в обясненията твърдения, същите не
издържат на проверката на достоверност. От показанията на свид. Л. О. става
ясно, че при сключване на договора за продажба на лек автомобил „****",
модел " Q7“ подсъдимият прочел договора преди да го подпише и че
договорката, постигната между страните била за продажба на автомобила, а не
за неговото залагане от страна на подсъдимия.
Действително от показанията на свид. Л. О. М. става ясно, че не
разпознава свой подпис на предявения му договор за продажба на лек
автомобил АUDI Q7, с рег. № ********, номер на рама
WAUZZZ4L27D******, приложен към ЕЗР. Свидетелят обаче е представил
договор за продажба на МПС от същата дата 21.09.2018 г., като видно от
превода на двата документа (двата договора за продажба на испански език от
21.09.2018 г. – л.35 и л.36, т.5 от ДП и л.144-145 от ВНОХД №569/2024 г. по
описа на СОС) са с идентично съдържание, въпреки твърдения порок в
подписа на място „купувач“. Свид. М. сочи, че на представения от него
договор е положил подпис, както и подпис е положил подс. А. А.. Сочи, че
подсъдимият прочел договора преди да го подпише. Освен това подсъдимият
е получил сумата от 5 000 евро от Свид. М., именно като покупна цена на
автомобила, като е предал владението върху автомобила на купувача, заедно с
автоключа, с който разполагал.
7
Първоинстанционният съд въз основа на правилна интерпретация на
събраните по делото доказателства, законосъобразно е достигнал до извода, че
подс. А. Д. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК - на 21.09.2018 г., в гр. М., К. И.,
противозаконно е присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка
„****“, модел „Q 7“ с peг. № ******** и номер на рама
WAUZZZ4L27D******, бял на цвят, на стойност 16 943.50 лева, собственост
на „Е. 2017“ ЕООД, с ЕИК:*******, представлявано от Р. Б. П., която вещ
владеел, съгласно Договор за покупко - продажба на изплащане със запазване
на собствеността № 35R2018 от 14.05.2018 г., като се е разпоредил с вещта -
продал я на стойност 5 000.00 (пет хиляди) евро, равняващи се на 9 750.00
лева, чрез договор за покупко - продажба на превозно средство от 21
септември 2018 г. в гр. М. на Л. О. М. с адрес: ул. „Л." №**, п.к.28***, М.,
данъчен идентификационен номер 5*****. Авторството на деянието и другите
обстоятелства, касаещи времето, мястото и начина на извършването на
престъплението се установяват по безсъмнен начин от събраните по делото
доказателства.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез
действия, изразяващи се в присвояването на чуждата движима вещ - лек
автомобил марка „****“, модел „Q 7“ с peг. № ******** и номер на рама
WAUZZZ4L27D******, бял на цвят, собственост на „Е. 2017“ ЕООД, с
ЕИК:*******, която владеeл и се е разпоредил със същата, като автомобилът и
към момента се намира извън територията на Б.. От обективна страна за
престъплението обсебване е характерно, че негов предмет може да бъде само
чужда движима вещ. Подс. А. владеел и ползвал лек автомобил марка „****“,
модел „Q7“ с peг. № ********, която била собственост на дружеството
лизингодател „Е. 2017“ ООД. Същият се намирал във фактическата власт на
подсъдимия на основание Договор за покупко-продажба на изплащане със
запазване на собствеността № 35R2018 от 14.05.2018 г. С нарочен приемо-
предавателен протокол, подписан на 14.05.2018 г. автомобилът бил предаден
от собственика на купувача – подс. А. А.. В акта, въз основа, на който
подсъдимият е получил фактическото владение /договор за продажба/ било
детайлно уточнено какви точно действия подсъдимият може да осъществява с
веща. Съгласно чл.7 на така сключения договор, правото на собственост върху
МПС преминавала върху купувача с изплащане на последната вноски по
договора, съгласно погасителния план към същия. С подписването на договора
купувачът – подс. А. А. се е съгласил с клаузите на чл.21 от документа,
съгласно които купувачът няма да право да отчуждава, да обременява с
тежести или да отдава под наем автомобила и по – точно: да отчуждава
автомобила, да предоставя автомобила на трети лица, освен ако е получил
изричното съгласие на продавача, да сключва каквито и да било договори и
други правни сделки относно автомобила, да залага автомобила.
Изпълнителното деяние на обсебването по чл.206 от НК се осъществява
чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с
8
чуждото имущество в свой или в чужд интерес. Подсъдимият А. А. е
извършил такова както юридическо, така и фактическо разпореждане с веща,
като сключил договор за продажба на МПС на 21.09.2018 г. с Л. О. М. в гр.М.,
К. И. и предал владението на автомобила на купувача, като му предал и ключа
на автомобила и получил сумата от 5 000 лева, като покупна цена на лекия
автомобил. Тези действия по безспорен начин се установяват от показанията
на свид. Л. О. М., депозиран пред испанските компетентни власти въз основа
на издадена от ОС – С., европейска заповед за разследване, от договор за
покупка на МПС от 21.09.2018 г., като и обстоятелството, че автомобилът е
бил дерегистриран в Б. и регистриран в И. на 26.06.2019 г. (справка л.153, т.1
от ДП). Обсебването на лекия автомобил е било довършено с осъщественото
засягане посредством разпореждането с автомобила с възможността на
собственика на веща търговското дружество „Е. 2017“ да се разпорежда с нея.
Установи се безспорно по делото, че свидетелите А. Е. К., И. М. И. и Р. Б. П. са
влезли във финансови отношения помежду си, за да съдействат на
подсъдимия А. за сключване на договора на изплащане на процесния лек
автомобил, подсъдимият е заплатил само четири погасителни вноски по
договора и то със забава, напуснал е територията на Б. с лекия автомобил на
17.06.2018 г. през ГКПП К., разпоредил се е с автомобила на 21.09.2018 г. в гр.
М. И.. Подсъдимият изцяло е спрял да плаща лизинговите вноски и е
преустановил всякакъв контакт с представителя на лизинговата компания -
свидетеля Р. Б. П. и до момента този лек автомобил е извън територията на Б.
по вина на подсъдимия.
Първоинстанционният съд е счел за недоказано по безспорен и
категоричен начин, че подсъдимият А. Д. А. на 21.09.2018 г., в гр. М., К. И.,
противозаконно е присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка
„****", модел „Q7" с peг. № ******** и номер на рама
WAUZZZ4L27D******, бял на цвят, на стойност 22 600.00 (двадесет и две
хиляди и шестстотин) лева, собственост на „Е. 2017" ЕООД, с ЕИК:*******,
представлявано от Р. Б. П., която вещ владеел, съгласно Договор за покупко-
продажба на изплащане със запазване на собствеността № 35R2018 от
14.05.2018 г., като се е разпоредил с вещта и го е оправдал по този пункт на
обвинението, тъй като безспорно се установило от приетата в с.з. на
23.01.2024 г. комплексна съдебно - автотехническа и оценителна експертиза,
че към инкриминираната дата 21.09.2018 г. стойността на автомобила е била
16 943.50 лева. Така постановения оправдателен диспозитив е ненужен, тъй
като преди това в съдебно заседание на 23.01.2024 г. прокурор А. А. от РП –
Е. П. е направил изменение на обвинение, като е изменил обвинението в
частта, касаеща стойността на лекия автомобил и това изменение е било
прието от съда. От горното следва, че след направеното изменение на
обвинението са били поставени рамки на процеса по новото обвинение, в
което стойността на лекия автомобил, посочен от представителя на
държавното обвинение е именно 16 943.50 лева.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при пряк
9
умисъл, като е съзнавал, че предметът на престъплението – лек автомобил
„****“ модел „Q 7“ с peг. № ******** е чужда движима вещ, и че той я владее
на правно основание и че му е позволено да извършва определени действия с
нея, а именно да я ползва, но не и да се разпорежда с нея. Освен това той
предвижда, че в резултат на разпореждането вещта ще премине в негова полза,
като получи съответната сума пари от продажбата, като съзнава, че това
излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на
посегателство. Във волево отношение подс. А. е имал за цел да се разпореди
противозаконно с лекия автомобил в свой интерес.
На следващо място първоинстанционният съд правилно е отмерил
наказанието при условията на чл.54 от НК, което да наложи на подсъдимия А.
А.. Неправилно съдът е счел като отегчаващо вината на подсъдимия
обстоятелството, че има минало осъждане през 2007 г., по което обаче същият
е реабилитиран по реда на чл.88А от НК. Реабилитацията заличава факта на
осъждане на лицето и това осъждане не следва да бъде отчитано като
отегчаващо вината обстоятелство. Съдът е взел под внимание като отегчаващо
вината обстоятелство недобрите му характеристични данни, въззивният съд
обаче не намери в кориците на делото такива данни. На следващо място
настоящият съдебен състав намира, че обстоятелството, че подсъдимият към
момента не е предприел възстановяване на стойността на лекия автомобил,
също не следва да бъде отчитано в негова вреда като отегчаващо
обстоятелство. Това поведение на подсъдимия по-скоро представлява
процесуално поведение и стратегия по изграждане на неговата защитна линия
и не следва също да бъде отчитано като отегчаващо отговорността
обстоятелство. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде взето
под внимание чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на
извършване на престъплението. Така при лек превес на смекчаващите
отговорността на подс. А. обстоятелства, първоинстанционният съд правилно
му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, в
минималния предвиден от закона срок. С оглед изпълнение на целите на
наказанието правилно РС – П. е взел решение така определеното наказание, да
не бъде търпяно ефективно от подсъдимия и е отложил изтърпяването за срок
от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
По доводите на защитата.
Въззивният съд намира всички изложени възражения от адв. С.,
защитник на подс. А. А., за неоснователни. Доводите на подсъдимия А. и
неговия защитник, че към момента на подписване на договора в И. не е знаел
испански език и не е знаел какво подписва и с какви задължения се е
натоварил и че няма разпореждане с процесния лек автомобил не намират
опора в доказателствения материал по делото. Видно от показанията на
купувача свид. Л. М., роден на *******., притежаващ лична карта 5*****,
както и от договора за продажба при сключването на договора, подсъдимият се
е запознал с текста на договора. Същият е имал знанието, че сключва договор
за продажба, тъй като се отзовал на публикувана от Свид. М. обява, че
10
закупува употребявани автомобили. Освен това подсъдимият е получил от
свидетеля и сумата от 5 000 /пет хиляди/ евро като покупна цена на
автомобила. Видно от показанията на свид. М. при сключване на договор да
продажба на моторно превозно средство в К. И. няма изискване за форма за
валидност, а именно същият да бъде заверяван нотариално чрез нотариална
заверка на подписите по аналогия на чл.144, ал.2 от ЗДвП на Република Б..
Към разпита на свидетеля са приложени копия от всички документи, които са
били събрани за нуждите на сделката, а именно документ за самоличност на
свид. Л. О. М. (л.140 от въззивното СП), копие на лична карта на подс. А. А., с
ЕГН:********** (л.146 от въззивното СП), малък талон за лек автомобил
„****“, модел „Q7“ с ДК № ******** (л.147 от въззивното съдебно
производство), талон за първоначален годишен технически преглед и за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ (л.148 и л.149 от въззивното
СП). От показанията на Свид. М. и представените от същия документи,
касаещи сключения договор за продажба на процесния автомобил, може да се
направи извода, че липсва всякакво съмнение, че действително на сделката за
прехвърляне на собствеността на автомобила е присъствал подс. А. А., който
се е запознал със съдържанието на договора и че подсъдимият се е подписал
договора, както и е представил на Свид. М. своите лични документи и
документите, отнасящи се до лекия автомобил. Подс. А. се представил като
собственик на автомобила. Подсъдимият е предоставил владението върху
автомобила на Свид. М., като му предал и всички задължителни документи за
него, които са приложени към разпита на свидетеля. В това число
подсъдимият предал и само един ключ на купувача, като обяснил, че втория
ключ го е загубил. С оглед на всичко гореизложено съдът намира за
неоснователни възраженията на адв. С. в насока, че сключения договор има
по-скоро предварителен характер и няма прехвърлително действие. Видно от
показанията на Свид. М. и договора за продажба от 21.09.20218 г., подс. А. се е
разпоредил с лекия автомобил, като е продал движимата вещ и е получил
насрещна парична престация. Същият съгласно твърденията на свидетеля му е
предал владението на автомобила, заедно с документите и автоключа за
неговото запалване. Действително в материалите по делото има приложен
договор за отдаване под наем на лек автомобил „****“ „Q7“, но липсва
поставена дата на същия (л.21-26, т.5 от ДП). Видно от страните по договора
за наем Свид. М. отдава под наем автомобила за ползване на подс. А., от което
следва, че към момента на сключване на договора вече собствеността върху
автомобила е преминала върху свид. Л. М., това е още един аргумент в насока
прехвърлителното действието на сключения между подс. А. А. и свид. Л. М.
договор за продажба на процесното МПС.
Предвид изхода на делото РС – П. правилно и съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, е осъдил подсъдимият да заплати направените разноски
на досъдебното производство /ДП/ в общ размер на 706.20 лева, от които
256.20 лева платени от СО - СГП и 450.00 лева платени от ОП - С. и да
заплати на Районен съд - П. направените разноски от бюджетните средства в
11
размер на 979.88 лева.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл.338 във вр. с чл.334, т.6 НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 6/18.06.2024 г., постановена по НОХД №
242/2022 г. по описа на РС – П..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12