РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. К., 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С. В. М.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. М. Гражданско дело № 20225510101253
по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.432 във връзка с чл.429 от
Кодекса за застраховането /КЗ/.
В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. Т. заявява, че на
*** г., около 17:35 ч. на път ПП I 6 км 322+300м, в землището на гр. М., обл.
С., на първия разклон за гр. М., след ресторант „Ч." е настъпило ПТП между
управлявания от него лек автомобил марка: „Ф.", модел: „Т.", с рег. № ***,
негова собственост и МПС марка: „Ф.", модел: „Т.", с рег. № ***,
управлявано от В.В.Н., с ЕГН **********.
Сочи, че механизмът на ПТП-то бил следният: движел се с допустимата
по ЗДвП скорост, по път ПП I-6 в посока гр. К. и достигнал до западния
разклон за гр. М.. В този момент пред него внезапно изскочило МПС марка:
„Ф.", модел: „Т.", с рег. № ***, управлявано от В.В.Н., с ЕГН ********** и
последвал удар, като МПС-то било застраховано към ответното
застрахователно дружество с полица № ***, валидна до ***г. Безспорно
причината за процесното ПТП била виновното поведение от страна на
горепосочения водач и се изразявала във неспазването на правилата за
движение, визирани в Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал.1
от ЗДвП; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; чл.20, ал. 2 от ЗДвП; чл.25, ал.1 от ЗДвП;
чл.25, ал.2 от ЗДвП.
Твърди, че вследствие на тези му нарушения, той отнел предимството
на ищеца и последвал удар, като той нямал техническата възможност да
предотврати сблъсъка, независимо, че се движел с разрешената за конкретния
пътен участък скорост. Незабавно след инцидента органите на МВР били
1
информирани и своевременно посетили мястото на инцидента, направили
оглед и издали протокол за ПТП с пострадали лица, с Рег. № ***-***г., който
се явява официален писмен документ удостоверяващ настъпилото
застрахователно събитие. Спрямо виновния водач бил издаден АУАН с №
***/***г.
Заявява, че след настъпването на въпросното ПТП загубил съзнание и
получих разкъсно-контузна рана на главата (челото), като му била указана
първа помощ в гр. К. от ЦСМП, където травмата му била хирургически
обработена чрез извършването на шест шева. Бил прегледан обстойно и след
като дежурният лекар установил, че няма непосредствена опасност за живота
и здравето му бил освободен за домашно лечение, където спазвал стриктно
медицинските указания.
Сочи, че за съжаление и към настоящия момент, вследствие на
въпросната интервенция има ясно изразени белези, които са видими и от
медицинска гледна точка ще останат ясно изразени навярно до края на
живота му.
За настъпилото произшествие било образувано и ДП № 284 ЗМ №
710/2021 г. по описа на РУ-К., където били установени всички факти и
обстоятелства, свързани с въпросното ПТП, в това число и виновно
причиняване от страна на управлявалия застрахованото МПС марка: „Ф.",
модел: „Т.", с рег. № *** довело до настъпването на процесното ПТП. Във
горепосоченото ДП № 284 ЗМ 710/2021г. били изготвени автотехническа
експертиза и скица от инж. Х.Г.Х. - експерт към ОС гр. С., член на СНАТЕБ,
в които е описан подробно механизма на ПТП-то, вината за неговото
настъпване, както и видимите имуществени вреди по МПС-тата, участвали в
него, посочвайки по безспорен, категоричен и несъмнен начин фактите, които
е визирал в настоящата молба.
В тази връзка твърди, че срещу виновния водач В.В.Н., с ЕГН
********** има влязло в сила споразумение за решаване на делото в
досъдебно производство с № 4941/2021г. от 21.02.2022г., с което се признава
за виновен за осъществените от него по-горе деяния.
Ищецът твърди, че вследствие на инцидента претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в получените от него болки и страдания. В период от
повече от месец приемал непрестанно медикамента, с които да облекчи
получените непрестанни болки в областта на главата му, които не му
позволявали да води нормален социален живот и при извършване на
обикновените си социално-битови нужди, непрестанно търсел съдействието
на близки и роднини.
Освен получените силни физически болки, заявява, че претърпял и
тежки психически травми, които водели до месеци наред нежелание за
контакта с хора, като постоянно се завръщал към ужаса от инцидента. Това
състояние на психическо разстройство му довело до проблеми със съня,
каквито преди това нямал. Винаги щом се налагало да пътува с автомобил
изпитвал чувства на безпокойство, тревога и уплаха. Особена тревожност у
него предизвиквала и срещата му с коли от същия цвят, като веднага
спомените за инцидента изплували. Непрекъснатите кошмари, вследствие на
случилото се, трудно заспиване и говоренето му по време на сън зачестили,
2
като говоренето включвало елементи от въпросната катастрофа. Тези
състояния го принудили да съкрати кръга си от хора от семейството и
приятелите си. С оглед на горното счита, че справедливото обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да
е в размер на сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева.
Тъй като автомобилът управляван от виновния водач, причинил
процесните неимуществени вреди - В.В.Н., с ЕГН: ********** е притежавал
валидно сключена застраховка с полица № ***, валидна до ***г. към З. „Д."
АД, с ЕИК ***., на *** г. подал молба /претенция/ за изплащане на
дължимото му обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като им
представил и абсолютно всички документа, с които разполага и от които става
видна вината на виновното лице, както и всички настъпили имуществени
вреди вследствие на инцидента и механизма на тяхното причиняване. Вместо
това на *** г. получил писмо от страна на ответника с изх. номер *** г., в
което бил уведомен, че неговата щета е заведена под № *** и е необходимо
да предостави още документа.
Счита горепосоченото искане за изцяло незаконосъобразно и
неоснователно, тъй като е предоставил всички документа, които са му
поискани от ответника, в това число и протокол за ПТП с пострадали лица, с
Рег. № ***-***г., който се явява официален писмен документ, съгласно
нормата на чл. 179, ал. 1 от ГПК и от същия са видни по категоричен и
несъмнен начин всички факта и обстоятелства свързани с настъпилото ПТП, в
това число вината за неговото настъпване и неговия механизъм. Счита, че
така вмененото му задължение от ответника да представи още документа е
изцяло нерелевантно към настоящия спор и по никакъв начин не е свързано с
възможността на ответника да определи дали е налице облигационно
правоотношение между него по силата, на което той дължи изплащането на
застрахователно обезщетение. Поставянето на подобно изискване е
своеобразна злоупотреба с права и се явява незаконосъобразно основание,
вменявайки ми се задължения, които не са нормативно установени.
С оглед на гореизложеното на ***г. подал писмено възражение (жалба)
по реда на чл. 108, ал. 6 от Кодекса на застраховането. Ответникът не счел
искане му за основателно и го оставил без разглеждане.
Счита така постановения му отказ с Изх. № ***г., издаден от ответника
за изцяло незаконосъобразен, тъй като същият противоречи на закона и в
частност на чл. 405, ал. 1 от КЗ. Сочи, че полученият от него отказ не е
основание да не му бъде заплатено справедливо обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, (чл. 408 от КЗ) и следва да бъде отменен, като
незаконосъобразен и неправомерен.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
осъди на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл.
432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД З. „Д." АД, с ЕИК
***, гр. С. ***, р-н „И.", ж.к. „Д.", бул. ***, представлявано от Б.Г. И., Б.В.М.,
Ж.С.К., да заплати в негова полза сумата в размер на 1 200 лева,
представляваща претърпените неимуществени вреди, а именно болки и
страдания, вследствие настъпилото на *** г. ПТП, причинено от виновното
поведение на застрахования водач със застрахователна полица № ***,
сключена с ответното дружество и законна (мораторна) лихва върху сумата -
3
предмет на настоящия иск, считано от датата на завеждането на настоящия
иск 30.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира
присъждането на разноски. Сочи банкова сметка, по която да бъдат преведени
претендираните суми: *** в Р.ЕАД, собственост на адв. М. Т..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „З.
Д.“ АД, чрез юриск. Й. К., с който заявява, че оспорва така предявените
искове като неоснователни и моли съда да постанови съдебно решение, с
което да отхвърли така предявената исковата претенция изцяло, като на
основание чл. 78 от ГПК присъди в полза на „З. Д." АД направените в
настоящето производство разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
В условия на евентуалност, в случай, че съдът счете исковете за
основателни, моли съда да намали размера на обезщетението, тъй като
претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не съответства от
една страна на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния
период, с оглед критериите запълващи със съдържание понятието
„справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, от друга страна на характера и
степента на причинените от процесното ПТП телесни увреди, респективно на
интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от страна
на ищеца.
Счита настоящият иск за процесуално недопустим, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 412 от Кодекс за застраховането "Когато
застрахователят по имуществената застраховка не е представил всички
доказателства или когато са необходими допълнителни доказателства за
установяване на основанието или размера на вредата, необходимостта от
които не е могла да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" има право да ги
поиска в срок от 45 дни от датата на завеждане на претенцията", каквото и в
случая е направил „З. Д." АД, с писмо с изходящ № *** от ***г.
На 10.05.2022 г. с входящ № 270 ищецът е предявил Жалба по чл.108,
ал.6 от КЗ, но поради факта, че Застрахователят, с писмо с изх. № *** г. не е
постановил отказ или определил обезщетение, същата не отваря задължение
за застрахователя за извърши действия в 7-дневния срок, регламентиран в
чл.108, ал.6 от КЗ.
В настоящия случай, ищецът не е представил всички доказателства за
установяване на основанието и размерът на претърпените неимуществени
вреди /болки и страдания/, за да се приложи срокът по чл.412, ал.З от КЗ.
Поради което, счита, че искът се явява недопустим, тъй като исковата
молба е подадена преждевременно - 30.05.2022 г. и не е спазен императивно
уредения срок по чл. 498, ал. З от КЗ, тъй като процедурата по доброволно
уреждане на застрахователната претенция не е приключила и към настоящия
момент, от което следва че към момента на подаване на исковата молба,
евентуалното право на това вземане не подлежи на защита по съдебен ред и
искът следва да бъде оставен без разглеждане.
Предвид изложеното счита, че предявеният иск се явява недопустим и
не следва да бъде разглеждан, тъй като съгласно Кодекса за застраховането, а
4
по-точно чл. 498, ал. З във връзка с чл. 496 от КЗ, във връзка чл. 380 от КЗ,
съществува абсолютна процесуална предпоставка, за допустимост на прекия
иск на пострадалия срещу застрахователя по задължителна застраховка на
автомобилистите „Гражданска отговорност", на виновния водач, а именно
изтичане на тримесечният рекламационен срок, от сезирането на
застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на
застрахователно обезщетение, до предявяване на исковата молба. Тази
предпоставка трябва да е налице към момента на предявяване на иск пред
съда, в противен случай, липсата и води до недопустимост.
Оспорва изцяло ищцовите претенции както по основание, така и по
размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени
обстоятелства, като моли съда да отхвърли ищцовите претенции изцяло, като
на основание чл. 78 от ГПК претендира присъждането на разноски в
настоящето производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение. В
условия на евентуалност и в случай, че исковете се намерят за основателни,
то моли съда да намали размера на евентуално присъденото обезщетение, тъй
като размерът на иска е прекомерно завишен.
По същество намира така предявения иск за неоснователен, като излага
следните мотиви:
На първо място искът е неоснователен, тъй като „З. Д." АД е
определило и изплатила застрахователно обезщетение на ищеца в размер на
1000,00 /хиляда/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на пътнотранспортно
произшествие.
Претендираният размер на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди е прекомерно завишен, с оглед реално претърпените от ищеца болки и
страдания.
Становище относно фактите:
Признава за установено и ненуждаещо се от доказване съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите между „З. Д." АД
и собственика на лек марка „Ф.", с рег. № ***, обективиран в застрахователна
полица № ***, със застрахователно покритие от ***г. до ***г. .
Оспорва представения в исковата молба механизъм на настъпване на
пътнотранспортно произшествие. Твърди наличие на съпричиняване от
страна на ищеца. Намира фактическите твърдения на ищеца за
несъответстващи на действителното положение при реализиране на
процесното ПТП. Счита, че са налице обстоятелства, които изключват
абсолютната вина на водача на МПС застраховано при „З. Д." АД, за
настъпване на процесното ПТП и последствията от него. Твърди, че
процесната ситуация, поведението на Венцислав Николов, разкрива белезите
на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Оспорва констатациите на контролните органи, отразени в Констативен
протокол с пострадали лица от ***г., в частта „Обстоятелства и причини за
ПТП". Съгласно трайно установената съдебна практика, а и предвид
естеството на информация в отделните полета на полицейския протокол за
5
ПТП, в тази част същият няма характер на официален удостоверителен
документ, който да се ползва с материална доказателствена сила. В
посочената част протоколът за ПТП е частен свидетелстващ документ, който
отразява възприятията на контролните органи относно механизма на ПТП в
един по-късен момент след настъпване на катастрофата, базирана на
обясненията на самите участници, евентуално на други свидетели, както и на
статични и вторични белези и веществени доказателства. Контролните органи
описват схемата и механизма на ПТП след възприемане на статичната
обстановка на произшествието, без да са го наблюдавали в динамика, в
развитие
Оспорва, че ищецът е получил твърдените в исковата молба
увреждания, а ако се допусне, че такива са настъпили, то далеч не са с
характера и интензитета, твърдян в исковата молба, поради което оспорва
всички твърдения изложени в исковата молба, който касаят вземането,
предмет на претенцията.
Счита, че претендираният размер на обезщетяване на неимуществени
вреди, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие е
прекомерно завишен, като счита, че определения и изплатен размер от
1000,00 лева, от страна на „ЗАД Д." АД, е достатъчен да репарира реално
претърпените болки и страдания.
Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди в сочения
размер и интензитет, както и наличието на причинна-следствена връзка между
претендираните за възникнали вреди и твърдяното за причинено от
застрахован в „З. Д." АД, деяние.
Оспорва вида, медико-биологичния характер, интензитета и степента на
уврежданията, конто ищецът твърди, че е получил в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на ***г.
Счита, че представените с исковата молба медицински документа са
недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито
искания размер на обезщетение за тях - липсват медицински документа,
обвързани с проследяване на здравословното състояние на пострадалия,
липсват медицински документа относно възстановителните процеси, липсват
контролни прегледи, рентгенови снимки, който да доказват описаните в
исковата молба фрактури, консултация със специалист по Физикална и
рехабилитационна медицина.
Оспорва твърденията относно увреждане на психиката на ищеца.
Твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите
неимуществени вреди от страна на ищеца е личното им поведение. Твърди, че
съшият са съпричинили вредоносния резултат, което съпричиняване се
изразява в неизползване не обезопасителни колани, като шофьор на лек
автомобил, респективно като пасажер.
С това си безотговорно и противоправно поведение, ищецът е извършил
нарушение на императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата
и Правилника за неговото прилагане, а по - точно: чл.137а, ал.1 от ЗДвП,
поради което нарушение е съпричинил по изключителна степен вредоносния
резултат и следва да бъде отчетено при разпределение на тежестта в размера
на евентуално присъденото обезщетение
6
Оспорвам претенцията по акцесорния иск за лихва по аргумента за
неоснователност на главния иск, както и размера на претендираните лихви и
началния момент.
Моли, ако представител на „З. Д." АД не се яви в първото по делото
заседание, то последното да бъде гледано в тяхно отсъствие.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно а това се установява и от констативен протокол
за ПТП с пострадали лица Районно управление – К., с рег. №*** от *** г., че
на ***г, около 17.35 ч. на път ПП I 6 км1 в землището на град М. , област С.,
на първия разклон за град М., след ресторант „Ч.“ е настъпило ПТП между
лек автомобил „Ф. Т.“, с рег.№ ***, управляван от В.В.Н. и „Ф. Т.“, с рег.№
***, управляван от П. С. Б..
Не е спорно, че вината за настъпилото ПТП е на водача на лек
автомобил „Ф. Т.“, с рег. № ***, управляван от В.В.Н., видно от влязлото в
сила споразумение за решаване на делото в досъдебното производство от
18.02.2022г., сключено но основание чл. 381 от НПК.
С определението си по реда на чл.140 от ГПК съдът е отделил като
безспорен и ненуждаещ се от доказване съществуването на валидно
застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ответното дружество и
собственика на лек автомобил „Ф. Т.“, с рег.№ ***, обективиран в
застрахователна полица № ***, валидна до ***г
На ***г. ищецът подал молба декларация за заплащане на
застрахователно обезщетение. Във връзка с постъпилата молба и настъпилото
застрахователно събитие застрахователят е завел щета №***.. С писмо от
***г. ответното дружество е уведомило ищеца, че щетата е заведена под
№*** и е изискало от него представяне на още документи. Плащане от страна
на застрахователя не е последвало и за това на 10.05.2022 г. е подадена
жалба, по реда на чл. 108, ал. 6 от КЗ против неизпълнението на въпросното
облигационно задължение от страна на ответното дружество.
Страните по делото не спорят, че в хода на настоящото производство, а
това се установява и от представеното по делото платежно нареждане, че
застрахователя и изплатил на ищеца претендиреното от него обезщетение.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от 6
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. В случая
между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което
ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при
използването на застрахования автомобил трети лица. Съдът намира, че
следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва
7
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на
рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк
иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред
ответното застрахователно дружество, получена на *** г. Поради това съдът
намира, че предявените искове са допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при постановяване на
решението съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Това означава,
че решението на съда следва да отразява фактическото положение към
момента на приключване на съдебното дирене, отчитайки настъпването както
на правопораждащи, така и на правопогасяващи факти. В този смисъл е и т.9
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК.
По тези съображения съдът намира, че ответникът не дължи на ищеца
сумата от 1 200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
на основание чл.432 от ГПК в следствие на ПТП, настъпило на ***г., тъй
като същите са погасени чрез плащане в хода на производството.
По отношение на претендираните от страните разноски, съдът
възприема следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.78,
ал.2 ГПК - възлагане на разноските върху ищеца, по следните съображения:
съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. За целта двете предпоставки трябва да са налице едновременно.
В настоящия случай не е налице нито една от двете предпоставки. Ако
ответникът е отказал доброволно да изпълни задължението си и с това е
причинил предявяване на иска, извършеното в хода на процеса изпълнение не
го освобождава от разноски. В настоящия случай ищецът е подал исковата
молба в съда на 30.05.2022г., а ответникът е изпълнил задължението си на
20.06.2022 г., тоест след подаването на исковата молба.
Значението на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е не непременно
изходът на делото, а поведението на ответната страна. Само в случай на
плащане от страна на ответника по процесната фактура преди подаване на
исковата молба на ищеца би могло да се приеме, че ответникът не е дал повод
на ищеца за завеждане на иска. Съгласно чл.80 от ГПК е представен и списък
на разноските.
8
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените
от ищеца разноски по делото в размер на 350 лева, представляваща
държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски представя на съда списък на разноските най - късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция, като в настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. Б., ЕГН **********, с адрес град К.,
улица *** против З. „Д." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., район И., ж.к. Д., бул. ***, представлявано от Б.Г. И., Б.В.М. и
Ж.С.К. иск за заплащане на обезщетения по чл. 432, ал. 1 от КЗ за
причинените на П. С. Б., вследствие ПТП, настъпило на *** г., причинено от
В.В.Н., при управление на лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Т.“, с рег.№
*** по отношение на който автомобил е била сключена и е действала към
датата на произшествието валидна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със застраховател "З. „Д." АД, вреди в размер на 1 200
лева, представляваща неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2022 г. до
окончателното им изплащане, като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА З. „Д." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., район И., ж. к. Д., бул. ***, представлявано от Б.Г. И., Б.В.М. и
Ж.С.К. да заплати на П. С. Б., ЕГН **********, с адрес град К., улица ***,
сумата от 350 лева, представляваща разноски по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението
суми са платими от ответника З. „Д." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С., район И., ж. к. Д., бул. ***, представлявано от Б.Г. И.,
Б.В.М. и Ж.С.К. по следната банкова сметка: *** в Р.ЕАД, с титуляр М. Т..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9