№ 2124
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330204971 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Д. М. ЕГН:**********, с адрес – *** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4082949 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от
Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 100лв.
/сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че обжалваният електронен фиш е неправилен,
незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалния закон. Взема
становище, че тъй като законът не предвижда срок за връчване на фишове, то
следва да се има предвид срокът за образуване на
административнонаказателно производство, предвиден в чл.34 от ЗАНН – до
една година от извършване на нарушението следва да бъде връчен
електронния фиш, като опороченото връчване съставлява съществено
процесуално нарушение. Предлага електронният фиш да бъде отменен.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
1
и законосъобразен. Поддържа, че при издаване на електронния фиш са
спазени изискванията, залегнали в чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че ясно са
посочени мястото на нарушението и разрешената скорост. Още взема
становище, че техническото средство, с което е установен нарушението е от
одобрен тип, преминало е последваща проверка, както и отчетен е толеранс от
3 км/ч.. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш
да бъде потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че
същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид
следното:
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила
доказателства за момента на получаване препис от наказателното
постановление на жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са
поискани от съда включително изрично с Разпореждане от 14.09.2022г..
Още неотносими в случая са справки от електронна система, доколкото
липсват всякакви данни за начина на връчване, дал основания за отразяване
на дата във въпросната система.
Предвид горното и лисата както на доказателства за връчване на препис
от наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от
ЗАНН, с оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът следва да
приеме, че жалбата също е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от
ЗАНН.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
2
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 20.10.2020г., в 11:46 часа, в
град Пловдив, на бул.„Найчо Цанов“ – в близост до кръстовището с ул.
„Менделеев“, посока от юг към север, с автоматизирано техническо средство
– мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение ARH CAM S1 с № 11743са било заснето движение на лек
автомобил марка „Опел Зафира“ с регистрационен номер „***“ с измерена
скорост от 80 км./ч., същата – над максимално разрешената за движение 50
км./ч., като превишението било в размер на 30 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 83 км./ч. – превишение с 33 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 20.10.2020г. и час - 11:46:19ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя Н. Д. М..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на
3
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа нарушението е извършено в населено място, а именно – град Пловдив,
на бул.„Найчо Цанов“ – в близост до кръстовището с ул.„Менделеев“, като
съгласно същата разпоредба е забранено превишаването на стойност на
скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 21 до 20 km/h - с
глоба в размер на 100 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
прието по делото като писмено доказателство.
Съгласно Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. за лабораторна
проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение ARH CAM S1 с № 11743са е преминала проверка в лабораторни
условия за точността на измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
4
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, от дата 20.10.2020г. от
който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че
посоката движение на контролираните МПС е в двете посоки. Приложена е и
предвидената в чл.10, ал.3 на същата Наредба снимка на разположението на
уреда.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – лек автомобил марка „Опел Зафира“ с регистрационен номер „***“
се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че
последното е собственост на жалбоподателя Н. Д. М..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил марка лек автомобил марка „Опел Зафира“ с регистрационен
номер „***“ към момента на нарушението – 20.10.2020г..
Съдът намери за неоснователно възражението в жалбата, че тъй като
законът не предвижда срок за връчване на фишове, то следва да се има
предвид срокът за образуване на административнонаказателно производство,
предвиден в чл.34 от ЗАНН – до една година от извършване на нарушението
следва да бъде връчен електронния фиш, като опороченото връчване
съставлява съществено процесуално нарушение.
На първо място следва да се посочи, че действително ЗАНН или ЗДвП
не предвиждат срок за връчване на електронен фиш. Същите нормативни
актове не предвиждат и срок за връчване на наказателно постановление. Това
е така, доколкото действието по връчване няма никакво отношение към
законосъобразността по същество на наказателното постановление или
електронния фиш, а е от значение единствено за преценка момента на
влизането им в сила, съответно – за преценка срочността на жалбата, по който
въпрос съдът вече взе становище.
Отделно от горното още следва да се посочи, че предвид самата
природа на електронния фиш, която се изразява в това, че законодателят е
решил да придаде определено правно значение на показанията на едно
автоматизирано техническо средство, то електронния фиш бива издаден
тогава, когато техническото средство е отчело нарушението, а именно – на
датата на нарушението. Ето защо, в случая напълно неотносими са сроковете
по чл.34 от ЗАНН, доколкото същите визират срок за съставяне на АУАН и
5
издаване на наказателно постановление, каквито в случая липсват.
И на последно място, дори в случая да се касаеше не за електронен
фиш, а за наказателно постановление, то отново липсва понятна причина
сроковете по чл.34 от ЗАНН да бъдат „припознавани“ като срокове за
връчване на преписи от актове, издавани по производството, за което
действие по връчване ЗАНН не е предвидил срок.
При забавяне действията по връчване на електронен фиш или
наказателно постановление следва да се съобразява единствено погасителната
давност за административнонаказателно преследване за нарушението.
Институтът на погасителната давност няма уредба в ЗАНН и по силата на
чл.11 от същия закон, следва да намерят приложение сроковете по чл.80 от
НК и конкретно – разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съгласно същата,
срокът за провеждане на административнонаказателното производство е три
годишен, от датата на извършване на деянието, а съобразно чл. 81, ал. 3 от
НК, независимо от спирането или прекъсването на давността,
административнонаказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК, или срок равен
на четири години и половина.
В случая е очевидно, че от датата на нарушението – 20.10.2020г. не е
изтекъл нито един от горните два срока.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито
6
правна сложност, за разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание с
кратка продължителност, както и процесуалното представителство се
изразява единствено в депозиране на писмено становище, без явяване поред
съда. Поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4082949 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Н. Д. М. ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението
по пътищата е наложена глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА Н. Д. М. ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7