Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260215 18.03.2022
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на първи февруари две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Таня Ангелова.,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 5042 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за делба на
съсобственост по чл. 34 от ЗС на следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № *****по
КККР на гр.П., общ.П., одобрени със Заповед № ****** г. на ИД на АГКК, с адрес
на имота: гр.П., район Ю., ул. „А. Х.” № *, бл. **, вх. „*“, ет.*, ап.*, находящ се на етаж * в сграда с идентификатор
*****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: *, с площ: ***
кв.м., ведно с прилежащите му: изба № **, с площ ** кв.м. и *** % идеални части
от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: ***, ****; под обекта: ***; над обекта: ***;
Ищцата Т.С.А., ЕГН **********
твърди, че е придобила правото на собственост
върху 1/2 идеална част от имота по правоприемство от своя брат Н.И.Д., на
основание договор за дарение от **** г., като собственик на другата ½
идеална част е ответницата Р.Г. Д., негова бивша съпруга. Сочи, че имотът е бил
придобит в режим на съпружеска имуществена общност/СИО/ по реда на Наредба за
държавните имоти, на основание покупко-продажба от **** г., сключена по време
на брака между Р. Г. Д. и Н. И. Д., който брак е прекратен със съдебно решение
за развод от **** г., като възникналата между праводателя на ищцата и
ответницата съпружеска имуществена общност е трансформирана в обикновена
съсобственост. Иска да се допусне делба при равни делбени квоти.
Ответницата Р. Г. Д., ЕГН
********** подава отговор на исковата молба, с който възразява, че е
изключителен собственик на делбения имот на основание прекратена СИО и
придобивна давност за притежаваната от бившия ѝ съпруг ½ идеална
част. Възразява, че с решението за прекратяване на брака ползването на
семейното жилище е предоставено в нейна полза на **** г., като считано от тази
дата само ответницата упражнява фактическата власт върху имота. Сочи, че с
прекратяването на брака, бившият ѝ съпруг напуснал гр. П. и се установил
в гр. С., като едва преди няколко години проявил интерес към имота. Сочи, че
само тя заплаща данъците и режийните разходи за имота, че давността е изтекла
много преди ищцата да придобие право на собственост, че упражняваната от
ответницата фактическа власт е с намерение за своене, което е демонстрирано по
отношение на ищцата, която през месец февруари 2020 г. и изпратила покана, с
която е направила признание, че имотът се ползва единствено от ответницата.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема, че съдебна делба следва да
бъде допусната при равни делбени квоти, като съображенията за това са следните:
Установява се от приетите по
делото писмени доказателства, а и между страните не е налице спор, че
процесният недвижим имот е придобит на основание покупко-продажба от **** г.,
сключена по реда на Наредба за държавните имоти(отм.), по време на брака между
ответницата Р. Г. Д. и Н. И. Д., който брак е прекратен с решение за развод по
взаимно съгласие от ****г., постановено по реда на чл. 99 от СК от 1985
г.(отм.). Установява се, че с решението за прекратяване на брака ползването на
делбения имот, имащ статут на семейното жилище, е предоставено в полза на
ответницата, която считано от ***** г. упражнява фактическата власт върху
имота, в който е живяла заедно със своя син. Бившите съпрузи са постигнали
споразумение, че след прекратяването на брака имотът ще остане в съсобственост
между тях, при равни квоти. Установява се от разпита на допуснатите по делото
свидетели, че след прекратяването на брака Н.И.Д.се е установил в гр. С., а от
представения нотариален акт, че по силата на договор за дарение от **** г. е
прехвърлил притежаваната от него ½ идеална част от правото на
собственост в полза на ищцата Т.С.А., която е негова сестра.
Основният спор между страните по
делото се концентрира до наведеното от ответницата възражение за изтекла в
нейна полза придобивна давност, в периода от 27.02.2002 г. до 14.05.2020 г. –
датата на исковата молба. Настоящият съдебен състав намира наведеното
възражение за изтекла придобивна давност за неоснователно, като съображенията
за това са следните:
Според разясненията на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС
презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва
владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно
да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79
ЗС. Когато обаче съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на
останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от
какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части,
да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава
на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
В разглежданата хипотеза
презумпцията по чл. 69 ЗС е оборена. Водещ критерий за тази преценка е
основанието, на което е установена фактическа власт върху имота. Както бе вече
посочено, ответницата упражнява фактическа
власт върху имота по силата на бракоразводното решение, с което делбеният имот
ѝ се предоставя за ползване като семейно жилище, т.е. същата е държател,
а не владелец що се отнася до идеалната част, собственост на бившия ѝ
съпруг, като в този см. е и съдебната практика, обективирана в решение
№ 74 от 24.06.2015 г. по гр.д. №
6277/2014 г. на ВКС, I г.о., която се споделя от настоящия съдебен състав. За да промени държането във владение държателят
трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота /interversio
possessionis/ спрямо съсобственика си. С решение
№270 от 20.05.2010 г по гр.д.№1162/2009г. на ВКС, II г.о. е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена
като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното
отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване
на собственост по давност, и само ако държателят промени намерението си, и
превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна
давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго - изключително за
себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването
владението да не е установено по скрит начин.
Настоящият съдебен състав намира,
че извод за демонстрирана промяна в намерението за своене на имота не може да
бъде направен. Установява се от разпита на допуснатите по делото свидетели,
включително свидетелите на ответната страна, че в имота са живели ответницата и
нейният син – св. И. Д. В показанията си последният сам признава, че след
придобиването на идеалната част от ищцата, е коментирал с нея възможността да
изтегли кредит, за да изкупи нейния дял, но не са постигнали съгласие. Сочи, че
баща му е имал намерение да му прехвърли въпросната идеална част, когато
свидетелят сключи граждански брак. Установява се, че през 2020г. е проведена
среща между св. И. Д. и неговия дядо – св. Т., на която е обсъждано влошеното
здравословно състояние на Н. Д., както и
варианти как да се получат доходи от процесния имот. След като срещата
не дала резултат, Н. Д. прехвърлил притежаваните от него права в полза на
сестра си. Установява се, че при прехвърляне на имота Н. Д. е заплатил всички данъци, натрупани в периода от 2001 г.
до датата на прехвърлянето, съответни на неговата идеална част. Тоест, по
делото не фигурират доказателства, от които да може да се направи дори и косвен
извод, че ответницата е демонстрирала по някакъв начин промяна в намерението за
своене на имота спрямо своя бивш съпруг, респ. спрямо приобретателя на имота.
Водената между страните кореспонденция не сочи на друг извод. С нея ищцата е
предложила варианти делба и разпределение на ползването. Упражняването на
фактическата власт от ответницата на основание, изключващо качеството ѝ
на владелец, не е достатъчно за придобиване на процесния имот по давност,
поради което делбата следва да бъде допусната при равни делбени квоти. Правото
на собственост не се погасява по давност.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *****по КККР на гр. П., общ. П., одобрени със Заповед № *****г.
на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.П., район Ю., ул. „А. Х.” № *, бл. *, вх.
„*“, ет.*, ап.*, находящ се на етаж * в сграда с идентификатор ****,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: *, с площ: ***
кв.м., ведно с прилежащите му: изба № **, с площ ** кв.м. и ** % идеални части
от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: ***, ***; под обекта: ***; над обекта: ***, КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ МЕЖДУ: Т.С.А., ЕГН
********** и Р. Г. Д., ЕГН **********, ПРИ
РАВНИ ДЕЛБЕНИ КВОТИ от по 1/2
(една втора) идеална част.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/ Д. Вътов
Вярно с оригинала!
Т.А.