М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 7210/2015г. по описа на ПРС,
II н.с.
Подсъдимият И.А.К. *** с ЕГН **********
е предаден на съд по реда на бързото производство по обвинение в това, че на
30.10.2015г. в с.Кадиево, обл.Пловдив противозаконно отнел чуждо моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Опел Вектра” с рег.№ **** на стойност
2081,00 лева от владението на Г.И.Т., ЕГН: ********** ***, без нейно съгласие с
намерение да го ползва, при което е последвала повреда на превозното средство в
размер на 1602,11 лева и то е оставено без надзор в с.Йоаким Груево,
обл.Пловдив – престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.I и пр.II, вр. чл.346,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По
отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия И.К.
да бъде наложено наказание лишаване от свобода, и което след като бъде намалено
със законно определена част с оглед проведеното производство по реда чл.371,
т.2 на Глава ХХVІІ от НПК да бъде в
размер на две години. По отношение на изпълнението на наказанието се поиска на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от четири
години. Представителят на прокуратурата поиска по отношение на подсъдимия да
бъде приспаднато времето през което е бил задържан по ЗМВР и НПК, както и да
бъде осъден да заплати направените разноски
по делото. Представителят на прокуратурата поиска по отношение на приложените
по делото веществени доказателства съдът да се произнесе.
С оглед проведеното бързо досъдебно
производство и на основание чл.359, ал.2 и ал.3 от НПК в настоящето наказателно
пострадалото лице не се конституира като граждански ищец и частен обвинител.
Подсъдимият И.А.К. в съдебно заседание преди даване ход на делото на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти, като
лично и чрез своя защитник адв.С.А. направи искане делото да се гледа по реда
на глава ХХVІІ от НПК.
Съдът, като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, с определение от 03.11.2015г. обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му без да събира
повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В хода на съдебното следствие подсъдимият заяви, че разбира в
какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в
обвинителния акт деяние, заяви че е наясно с последиците от проведеното
съкратено следствие и е съгласен с тях, че съжалява за постъпката си, като при
последната си дума поиска да му бъде наложено условно наказание.
Защитника на подсъдимия адв.А. в
пледоарията си поиска от съда по отношение на подзащитния и, да се определи и
наложи наказание при условията на чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК а
именно лишаване от свобода, в размер под най-ниския предел, с изпитателен срок
от три години.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намери за установено
следното:
Подсъдимия И.А.К. е роден на *** ***,
б., български гражданин, неграмотен, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН: **********
От приетата по делото справка
съдимост на подсъдимия съдът намира като установено, че същия е бил осъждан
един път, с влязъл в сила на 22.06.2012г. съдебен акт, с който признат за
виновен за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5, вр. чл.194, ал.1
от НК, и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било определено и
наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
С оглед приетата по делото справка
съдимост от 02.11.2015г., по отношение на подсъдимия К. съдът намира, че е
налице настъпила реабилитация по право съгласно чл.86, ал.1, т.1 от НК с всички
правни последици от това, считано от 23.06.2015г. / лист 33 от досъдебното/
Подсъдимият И.А.К. е
неправоспособен водач, същия няма надлежно издадено СУМПС – / справка от сектор
ПП - лист 35 от досъдебното/.
На
30.10.2015г. вечерта подсъдимият И.К. ***,
където празнувал рождения ден на баща си. В един момент подсъдимият К. установил, че съпругата му,
която била родом от с.Й.Г., обл.Пловдив, отсъства, поради което тръгнал да я
търси. При това подсъдимият К. решил да
отиде до с.Йоаким Груево, обл.Пловдив и тъй като нямал лека кола, решил да
използва лекия автомобил „Опел Вектра” рег. № ****, който бил на свидетелката Г.И.Т.,
ЕГН: ********** *** и използван от нея и лицето, с което живеела на съпружески
начала – свидетел Б.В.А.. Подсъдимият К. знаел, че свидетелите Т. и Б.А държат
лекия си автомобил незаключен, с контактен ключ на таблото, което улеснило
изпълнението на намерението му. Така същата вечер той без да е искал и получил
съгласието на свидетелката Г. Т., нито пък на свидетел Б.А, влязъл в лекия
автомобил „Опел Вектра” с рег. № ****, който бил паркиран пред дома на
свидетелката Г. Т. в с.Кадиево, обл.Пловдив и след като го привел в движение
отишъл при брат си – свидетел А.А.К., като му предложил заедно да отидат до с.Йоаким
Груево, обл.Пловдив. Така двамата се насочили с лекия автомобил „Опел Вектра” с
рег. № ****, управляван от подсъдимият И.К. ***. Влизайки в селото при
управлението на лекия автомобил, подсъдимият И.К. допуснал ПТП, удряйки се в
сградата на Здравната служба в с.Йоаким Груево, обл.Пловдив. В следствие на
това последвала повреда на превозното средство „Опел Вектра” с рег. № ****,
непосредствено след което подсъдимият и брат му напуснали местопроизшествието,
оставяйки лекия автомобил без надзор. С оглед на местопроизшествието и
изготвянето на протокол и фотоалбум е започнато производството по бързо
производство № 358/2015г. по описа на РУ
гр.Стамболийски. При извършения оглед като ВД са били иззети отрязано парче от
предна лява въздушна възглавница с червено-кафява капка, кичур черни косми,
намерени в купето на лекия автомобил, както и дактилоскопни следи. От
приложената по делото справка се установява, че иззетите при огледа на местопроизшествието
дактилоскопни следи са негодни за изследване и индентификация. Били са иззети и
одорологически следи с протокол № 0010771.
В хода
на проведеното бързо производство е била назначена авто-техническа експертиза, по която, съгласно
заключението на вещото лице инж.С.М. е
установено, че стойността на причинените имуществени вреди по лек автомобил
„Опел Вектра” рег. № **** към датата на настъпилото ПТП – 30.10.2015г. е
1602,11 лв, както и че средната пазарна стойност на лек автомобил „Опел Вектра”
рег. № **** към датата на настъпилото ПТП – 30.10.2015г. е била 2081 лв.
Заключението на вещото лице не се оспорва от страните.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема
за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимия К. по
чл.371, т.2 от НПК, което беше прието от съда по реда посочен в чл.372, ал.4 от НПК, както и на доказателствата събрани в досъдебната фаза, които ги подкрепят
и които на основание чл.373, ал.3 от НПК съдът ползва, а това са именно
показанията на свидетелите К.С.К., А. А.К., Г.И.Ч., Г.И.Т., К.Д.Г., Б.В.А., Л.А.М.,
И.Т.В., а също и от приложените по делото писмени доказателства и от
заключенията на изготвените експертизи. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като обективни, логични, съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал и кореспондиращи със самопризнанията на подсъдимия.
Описаната фактическа обстановка се установява и от обясненията на подсъдимия
дадени в досъдебното производство, в които той признава авторството и вината си
в извършването на престъпленията. Съдът ги ползва на горепосоченото правно
основание, тъй като те кореспондират изцяло с показанията на свидетели и със
събраните писмените доказателства. Съдът намира че събраните писмени и гласни
доказателства обсъдени заедно и поотделно са непротиворечиви, взаимно допълващи
се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешното убеждение на съда и
обосноваващ решението му в следния смисъл:
При така установената безспорна
фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият И.А.К. е
осъществил обективните и субективни признаци от
състава
на престъплението по чл.346, ал.2, т.1,
пр.I и пр.II, вр. чл.346,
ал.1 от НК, тъй като на 30.10.2015г. в с.Кадиево, обл.Пловдив противозаконно
отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Вектра” с
рег.№ **** на стойност 2081,00 лева от владението на Г.И.Т., ЕГН: ********** ***,
без нейно съгласие с намерение да го ползва, при което е последвала повреда на
превозното средство в размер на 1602,11 лева и то е оставено без надзор в
с.Йоаким Груево, обл.Пловдив.
Налице са обективните признаци на състава на престъплението, както
следва: Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в отнемане на
моторното превозно средство от владението на другиго, при което деецът прекъсва
това владение и установява свое такова. Законът изисква да е налице не какво да
е отнемане, а противозаконно, което е налице когато липсва съгласието на неговия
собственик или владелец, както и отнемането да е с цел ползване, а не
присвояване. В конкретния случай е налице такова отнемане, досежно л.а. марка
„Опел Вектра” с рег.№ ****, който бил преместен на място различно от това,
където го оставил неговия собственик, с което било прекъснато владението на
последния. Налице е и другият признак – подсъдимият осъществил деянието без
съгласието на собственика му, т.е. противозаконно. Изоставянето на автомобила
на място различно от първоначалното му и признанията на подсъдимия, че желаел
да стигне до село Йоаким Груево, сочат и неговата цел – на ползване, и
изключват присвоителни намерения. За да приведе в движение и отнеме автомобила „Опел
Вектра” подсъдимият К. се е възползвал от обстоятелството че автомобила не се е
заключвал от неговия собственик, както и че контактния ключ е стоял на таблото
на автомобила. Установената повреда по автомобила обуславя квалифициращото
обстоятелство по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 от НК.
Налице е изоставяне без надзор след настъпилото ПТП в с.Йоаким Груево което
обуславя квалифициращо обстоятелство по чл.346, ал.2, т.1, пр.2 от НК, тъй като
деецът оставил превозното средство на друго място различно от първоначалното –
с.Кадиево, обл.Пловдив с което лишил досегашния му владелец от възможността да
упражнява обичайния контрол.
От
субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл –
подсъдимият И.К. разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да
ръководи постъпките си. Съзнавал е всички елементи от състава на
престъплението: това, че извършва противоправно и общественоопасно деяние,
целял е настъпването на престъпните последици – лишаване на свидетелите Г. Т. и
Б.А от владението на автомобила. Съзнавал е, че лишава собствениците от
фактическа власт върху автомобила им, предвиждал е преминаването му в своя и е
целял именно това. Налице е поставена специална цел – съзнавал, че няма
съгласието на владелците да отнеме МПС, но въпреки това го сторил, мотивиран от
специалната си цел – да ги ползва до село Йоаким Груево.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под
наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите му по чл.36 от НК, както и обстоятелствата по чл.58а от НК, съгласно императива на чл.373, ал.2 от НПК, съдът намира
следното:
Налице са смекчаващи
отговорността обстоятелства като факта, че подсъдимият признава вината си в
съдебно заседание, неговата млада възраст,
семейна ангажираност, но според настоящата инстанция те не се явяват
многобройни или изключителни по смисъла на чл.55, ал.1 от НК. Оценени в цялост,
горните обстоятелства характеризират дееца като лице с не висока степен на обществена опасност и с оглед на тях, съпоставени по относителната си тежест и
имащи значение за отговорността на подсъдимия, като се отчита, че престъпленията против личната собственост са с висока степен на обществена
опасност, то Съдът е на мнение, че
предвиденото в закона наказание лишаване
от свобода следва да се определи при условията на чл.54 от НК под средния размер на посоченото в нормата на чл.346, ал.2 от НК а именно в размер на една година и шест месеца. Това наказание
съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние. Предвид реда на съдебното следствие и императива на
чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4 от НПК така определеното наказание на основание чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде намалено с една трета, а именно на една година лишаване от свобода. Предвид
настъпила реабилитация по право относно предишното осъждане на подсъдимия,
настоящия съдебен състав не намира наличие на законова пречка за приложение
спрямо наложеното наказание на разпоредбата на чл.66 от НК. Подсъдимият е
пълнолетен. Ето защо съдът постанови изпълнението на наложеното на подсъдимия К.
наказание една година лишаване от свобода на основание чл.66, ал.1 от НК да
бъде отложено с изпитателен срок от три години.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът постанови
да се приспадне като изтърпяно наказание от наложеното на подсъдимия наказание
от една година лишаване от свобода времето през което е бил задържан а именно
съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и чл.64, ал.2 от НПК считано от 31.10.2015г. до 03.11.2015г.включително.
Причини за извършването на деянието
- незачитане
на установения в страната правов ред и неприкосновеността
на личната собственост.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.К.
следва
да заплати в полза на държавата по сметка
на ОДМВР гр.Пловдив сумата от 107 лева представляваща направени разноски по
делото.
Поради изхода на делото и отпаднало основание
за съхраняването им настоящия съдебен състав постанови веществени доказателства
по делото – 1 бр. счупено огледало за обратно виждане, 1 бр. десен сенник от
купето на автомобила, на съхранение в РУ на МВР гр.Стамболийски, както и
свидетелство за регистрация на автомобил част І-ва № *** да се върнат на техния
собственик Г.И.Т. с ЕГН ********** ***.
Настоящия съдебен състав постанови веществени
доказателства - отрязано парче от предна
лява въздушна възглавница с червено-кафява капка, кичур черни косми, намерени в
купето на лекия автомобил да се унищожат като вещи без стойност.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.