Р Е
Ш Е Н
И Е № 348
06.08.2020 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара
Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на трети август през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена
Ангелова
и в присъствието на
прокурора Петя Драганова
изслуша докладваното от
съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА и. адм. д. №366 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, подадена от Ж.С.Й. ***, чрез адв. Д.Д., САК против
ОД на МВР, гр. Стара Загора. С нея са предявени два иска с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като с единият ищецът претендира сума в общ размер на
300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени
вреди - заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по АНД №2525/2019 г. на Районен
съд – Стара Загора и сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – заплатено възнаграждение за един адвокат, за
осъществено процесуално представителство по канд № 61/2020г. на Административен
съд Стара Загора, който с Решение №96/13.04.2020г. отменил решението на
въззивния РС, като постановил отмяна на електронен фиш, сер. К с № 2585960,
издаден от ОДМВР Стара Загора, ведно с дължимите се лихви, считано от дата
24.09.2019г. Претендира се и присъждане на направените в настоящото съдебно
производство разноски и лихви върху тях, считано от датата на подаване на
исковата молба. В последната се мотивират доводи за допустимост и основателност
на двете искови претенции.
Ищецът, редовно призован за с.
з., не се явява и не се представлява.
Ответникът – ОДМВР, гр. Стара
Загора, редовно призован, не изпраща представител. По делото депозира писмен отговор по исковата
молба, в която взема становище първоначално за недопустимост, а в алтернатива и
за неоснователност, поради недоказване на исковите претенции. В заключение
прави и възражение за прекомерност на уговорените пред двете инстанции и
заплатени възнаграждение за един адвокат, като се аргументира правно. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора счита исковата молба за основателна и доказана, и следвало да се уважи.
Съдът, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Против ищеца бил издаден електронен фиш /ЕФ/ сер. К с №25855960 от ОДМВР
Стара Загора, за извършено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, с което на
същия била наложена административна санкция „глоба“ в размер на 300.00 лв. ЕФ бил обжалван пред РС Стара Загора, който го
потвърдил. Решенето на РС било обжалвано пред Административен съд Стара Загора,
който по образувано АНД №61/2020 г. /приложено по настоящото дело/, постановил Решение
№963 от 13.04.2020 г., с което отменил решението на РС, като постановил отмяна
и на процесния ЕФ. Съдебният акт
влязъл в сила на 13.04.2020г.
Видно от
доказателствата, съдържащи се в АНД №2525/2019 г. на Районен съд, гр. Стара Загора, л.6, Ж.Й. упълномощил
адв. Д.Д. *** да осъществява от него име процесуално представителство пред
всички съдилища по всякакви производства, по които лицето е страна. По делото
на РС било проведено едно открито с. з., на което страната и нейният
пълномощник не присъствали /вж. протокола от с.з. от 21.11.2019г./. Съдебният
акт на РС бил обжалван с касационна жалба пред Административен съд Стара
Загора, който отменил въззивното решение, ведно с отмяна на ЕФ. Решението на
административния съд влязло в сила на 13.04.2020г. Настоящата искова молба е
подадена на 17.06.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, Съдът прави
следните правни изводи:
С оглед направеното в откритото с.з. на 03.08.2020г.
частично прекратяване на делото по отношение на иска, с който се претендира
сумата от 300 лева, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди – заплатено възнаграждение за един адвокат, за осъществено процесуално
представителство по канд № 61/2020г. на Административен съд Стара Загора и
лихва върху нея, считано от 24.09.2019г., като недопустими, на разглеждане по
същество на спора по това дело подлежи само претенцията за присъждане на сумата
от 300 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди - заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №2525/2019 г. на Районен съд – Стара Загора,
ведно с акцесорната претенция за лихви, считано от 24.09.2020г.
Исковата молба в разглежданата част за
обезщетяване на претърпени имуществени вреди от заплатеното възнаграждение за
един адвокат по представено пълномощно за правна защита и съдействие пред РС е процесуално допустима преди всичко, защото
производството пред РС е приключено преди ЗИД на ЗОДОВ /обн. в ДВ, бр. 94 от
2019 г., в
сила от 03.12.2019г./,
с чийто § 9 от ПЗР в чл. 63
от ЗАНН
се създават ал.3, 4 и 5, предвиждащи ред за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН, към който момент на приключване на въззивното
производство /21.11.2019г./ такъв ред все още не
съществува. Доколкото искът с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и с предмет репариране на сумата от 300 лева, заплатено възнаграждение за един адвокат
по анд № 2525/2019г. е иск за
обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразен електронен фиш,
действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и исканията за обезщетяване на
направени разноски в производството по обжалване, подлежат на разглеждане по
същия ред, но само за производствата, при които съдебното дирене и устните
състезания са приключени до влизане в сила на новите разпоредби, каквото именно
е и положението с въпросното
АНД по описа на РС Стара Загора.
Ето защо, искането за обезщетяване на сторените разноски в производството по обжалване на визирания ЕФ пред РС, като направено
преди цитираното изменение, подлежи на разглеждане именно по реда на чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ и поради това искът на това основание е процесулно допустим. Към момента на приключване на съдебното дирене пред РС Стара Загора липсва предвиден друг
правен способ за репариране на направените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение във въззивното производство по ЗАНН, то по аналогия на
противното от чл.8, ал.3 от ЗОДОВ точно по реда на чл.1, ал.1 от същия закон
следва да се търси и възстановяване на въпросните вреди. Освен това искът е
допустим и с оглед разпоредбата на чл.204, ал. 1 от АПК, според която за
допустимостта на иска е необходимо предхождаща отмяна на административния акт
по съответния ред, като се доказва тук, че ЕФ е отменен със съдебен акт, влязъл в
законна сила. Допустимостта се следва и от това, че пасивната легитимация на
иска е правилно посочена.
Разгледана по същество процесната искова претенция, Съдът я намира за изцяло
неснователна и недоказана.
Според разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК /ред. на ДВ,
бр. 94/2019 г./, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за
обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е
възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на
чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна,
безвиновна, а възникването на правото на обезщетение предполага установяване на
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на
отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съобразно Тълкувателно постановление № 2 от 19 май 2015 г. по тълкувателно
дело №2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска
дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа,
правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание
и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност,
извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на
законово предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното
постановление/електронния фиш, като резултат от упражнената дейност по
административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен
акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й
поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране
на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения
акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че
електронният фиш не представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че този акт се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателно-правни последици, е правен резултат от санкциониращата административна
дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
В този смисъл влезлият в законна сила съдебен акт, с който е постановена
окончателно отмяната на електронния фиш, издаден от ОДМВР Стара
Загора, следва да се приеме
като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на
административния орган.
В случая от доказателствата по делото се установява
наличието на незаконосъобразен акт – електронен фиш, който е отменен с влязло в законна
сила решение на съд. По отношение доказването
на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, според настоящия
съдебен състав, от събраните в хода на производството доказателства следва да
се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на
административен орган, от която ищецът търпи имуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с незаконосъобразната административна дейност.
Влезлият в законна сила съдебен акт, с който се постановява отмяната на визирания ЕФ, следва да се приема като
безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на
административния орган. Вредите обаче подлежат на пълно доказване и то от
ищеца.
По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на
300.00 лева, като съставляващи заплатените от ищеца суми за правна защита и
съдействие и за процесуално представителство по АНД №2525/2019 г. на Районен съд, гр. Стара Загора в полза на упълномощения адвокат, Съдът намира, че НЕ се установява от данните по делото на въззивния съд да има
реално заплащане на такава сума. Т.е. не се
доказва кумулативно изискуемата се предпоставка –
вреда, т.е. че в
резултат на тази незаконосъобразна административна дейност, на ищеца действително са причинени твърдените
имуществени вреди в претендирания размер от 300,00 лева.
Безспорно се установява, че жалбата
пред РС Стара Загора е подадена от името на настоящия ищец, чрез
упълномощен адвока – адв. Д. Д. от САК, като фактът на неговото
упълномощаване с конкретни права, вкл. и за процесуално
представителство пред съд се удостоверява чрез приложено на л. 6 от
делото на РС адвокатско пълномощно от 16.09.2019г. Този
документ обаче
обективира в съдържанието си
единствено и само факта на упълномощаването на въпросния адвокат
с конкретен обем права в негова полза, но не обективира по никакъв начин, че
за изпълнение на дадените му пълномощия настоящият ищец дължи
овъзмездяване на същите, още по-малко се съдържат
данни за заплащане на някакво възнаграждение от страна на Ж.Й. в
полза на Д. Д.. Нещо
повече, в кориците на делото пред РС липсват каквито и да е
други писмени доказателства, които да съдържат данни, че за уговорената
представитена
власт в полза на адвокат Д.,
упълновощителят се е задължил да му плати сума в размер на 300 лева и тя е
платена към онзи момент.
Съдът не кредитира по никакъв
начин представения едва пред този съд доказателство на л.10 от
това дело, тъй
като макар то да сочи за своя дата, тази
която съвпада с датата на подаване на жалбата до РС, то е безспорен фактът, че въпреки
това, не е представен нито със жалбата, нито в последствие пред въззивния съд,
съотв. не се намира в кориците на АНД № 2525/2019г. Действително Законът за
адвокатурата не въвежда, като специално изискване договорът за правна защита и
съдействие да е изготвен върху бланка от кочан, утвърдена от съответната
адвокатска колегия, но предвид претендираното обстоятелство, че
приложеният договор за правна защита и съдействие е от
датата, на която е подадена жалбата, а тогава е приложено само
общото пълномощно, то се следва логически извода, че ако този
документ наистина реално е бил обективиран и е съществувал
в правния мир към 24.09.2019г., е
следвало да бъде приложен към жалбата и да се намира в кориците на
делото на възизвната инстанции. Нещо, което не се
установява да е така.
Въпросния договор на л.10
от това дело
представлява частен свидетелстващ документ, като в частта му по т.III „Договорено възнаграждение“ има
характер на разписка. Този документ обаче не се ползва с обвързваща
съда доказателствена сила досежно главния за доказване факт по това делото, а
именно, че ищецът е претърпял имуществени вреди в посочения размер от 300.00
лв., доколкото приложения документ пред настоящия съд, не удостоверяват
по несъмнен начин, че ищецът е заплатил тази сума за
упълномощения от него адвокат, за
осъществяване на защита пред РС, по повод негова жалба против акт издаден от
настоящия ответник. Напротив, това
доказателство е в ярък
дисонанс с други безспорни доказателства, които Съдът напълно
кредитира и които
обосновават извода, че при провеждане на въззивното съдебно
производство пред РС Стара Загора ищецът,
макар и да е упълномощил адвокат с определени права, то липсва
безспорно
доказателство, че в полза на адв. Д.Ж.Й. е договорил възнаграждение в размер
на 300 лева и то е заплатено още
през 2019г.
За Съда е
несъмнено, че с
така приложения едва пред този съд оригинал на
документа на л.10 ищецът
целенасочено търси установяване на благоприятен за него факт в
настоящото производство. С оглед обаче всестранната и пълна преценка на всички
доказателства, Съдът приема, че Ж.С.Й. не доказва по
несъмнен начин, че реално е заплатил възнаграждение в размер
на 300 лева на
упълномощения от него адвокат Д. от САК. По-скоро Съдът приема, че е налице
индиция, че приложения договор за правна защита и съдействие /л.10/. е съставен
единствено и само за целите на настоящото производство, за да обслужва
твърдяната теза за претърпени имуществени вреди в размер от 300.00 лв.
Представянето
на документа по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата извън
рамките на самото производство, за което е сключен, т.е. след
приключването му, когато вече дори има и
постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от
отменения акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По изложените съображения, Съдът
намира, че искът за обезвреда на
имуществени вреди в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по АНД №2525/2019 г. на Районен съд – Стара Загора е изцяло недоказан и
следва да се отхвърли като
такъв. Доколкото основната
искова претенция за имуществени вреди се явява неоснователна и
недоказана, то поради
акцесорния си характер, следва да се отхвърли като такава и претенцията за
присъждане на лихва върху нея.
В представения писмен
отговор по исковата молба се претендира и присъждане на юрисконултско
възнаграждение в полза на ответника. Съдът намира същото за неоснователно,
въпреки извод за отхвърляне на предявения иск.
ЗОДОВ в чл.
10, ал. 2 и 3 съдържа самостоятелна специална уредба на отговорността за
разноски за страните по делата, водени по този закон, която специална
уредба дерогира приложението на общата такава за
отговорността за разноски, съдържаща се в чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. Липсата на
изрична норма, която да предвижда отговорност на ищеца
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или
частично отхвърляне на иска/исковете му, не е празнота в правото, която следва
да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл.
78, ал. 8 ГПК. Това е така именно поради наличието на изричната уредба по този
въпрос в чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ за едната страна по спора – ищеца. Разделянето на
възнаграждението за адвокат от разноските по производството показва, че според
законодателя, възнаграждението за адвокат, макар и да е разход по делото,
не е разноска по производството. В ЗОДОВ не е предвидено изрично
възстановяването на разхода за ползваната от ответника адвокатска услуга по
делото или заплащане на юрисконсултско възнаграждение в негова полза /вж. Р-ние № 9303/18.06.2019г. по а.д. № 1146/2018г., трето отделение на ВАС/.
Водим от изложеното и на основание
чл.203 и сл. от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и
недоказан, предявения от Ж.С. Й. ***, ЕГН **********, ИСК против ОДМВР
Стара Загора за
присъждане на обезщетение в размер на 300.00 лева, представляващи
имуществени
вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №2525/2019 г. на Районен съд – Стара Загора,
ведно с
иска за присъждане на лихва върху търсената сума, считано от датата
на подаване на жалбата пред РС Стара Загора.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: