№ 3346
гр. София, 12.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. Г. П.
като разгледа докладваното от П. Г. П. Наказателно дело частен характер №
20251110202534 по описа за 2025 година
Съдът, като разгледа подадената от Е. А. М., ЕГН ********** срещу А.
Г. А., ЕГН: **********, и повдигнатите с нея обвинения за престъпление по
чл. 290, ал. 1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК /съгласно фактите, изложени в
тъжбата/, намира, че е налице основание за прекратяване на наказателното
производство, доколкото престъплението не се преследва по тъжба на
пострадалия, а е такова от общ характер и компетентност да образува
наказателно производство има единствено съответната прокуратура.
От фактите, изложени в обстоятелствената част на тъжбата е видно, че
тъжителят иска да бъде осъдена А. Г. А., ЕГН: ********** за това че
- На 20.09.2024г. около 10.30 часа, във Варненски районен съд, находящ
се в гр.Варна, бул."Владислав Варненчик" № 57, по гр.д.№7708/24 на 26
състав А. е разгласила неверни позорни обстоятелства и е приписала
престъпления на тъжителя, които не е извършил, с което му нанесла клевета
като каза, че: има ***********, че е ********** многократно върху тентата на
ресторанта над който живее, че познава полицаите явили се на сигнал за
домашно насилие и заради това същите са скъсали писмените обяснения,
дадени от сина му и че е търсил връзки, за да отменя проведения преглед на
сина му в Пирогов;
- На 07.11.2024г. около 14.40 часа, в Софийски районен съд , находящ се
в град София, бул. "Цар Борис III" №54, по гр.д. № 21198/24г. на СРС - 158 е
разгласила неверни позорни обстоятелства с което му е нанесла клевета като
1
казала, че е ********** многократно върху тентата на ресторанта, над който
живее, че го познава като *** човек, че е с ********* *********** (един ден
говори по един начин, на другия ден - по друг), че имал моменти на агресия
след Ковид, в които е трошал.
Съдът намира, че на базата на описаната фактология, изложената в
тъжбата правна квалификация е некоректна и неточна. В случая не става
въпрос за клевета по смисъла на чл.147, ал.1 от НК, доколкото в тъжбата се
твърди многократно „неверни“ и „неистински“ факти и обстоятелства да са
били заявени, (потвърдени) пред съд от А., която е била разпитана в рамките
на съответните производства в качеството на свидетел.
От така изложената фактическа обстановка и изложени инкриминирани
факти съдът намира, че тъжителят описва факти, които могат да бъдат
субсумирани под нормата на чл.290, ал.1 от НК - лъжесвидетелстване.
Престъплението не се преследва по тъжба на пострадалия, а е от общ
характер. Следва да се има предвид, че съдът дава правна квалификация на
изложените в жалбата фактически твърдения, а не тъжителят.
Нормата на чл. 161 от НК изчерпателно урежда видовете престъпления,
за които наказателното производство се образува по тъжба на пострадалия - за
лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3 - 5, за лека и средна
телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 144, ал. 1, чл. 145,
чл. 146 - 148а, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134,
причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра,
наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
Престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК обаче не е сред тях, поради което
наказателното производство е от общ характер и не се образува по частна
тъжба. Касае се за наведени твърдения за престъпление против правосъдието,
чието разследване и евентуално повдигане на обвинение е от компетентността
на прокурор.
Съгласно чл.290, ал.1 от НК Който пред съд или пред друг надлежен
орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди
неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване
от свобода до пет години. Доколкото се твърди, че изложените от А. факти
пред два съдебни състава са неверни, неистина и същата е разпитана в
2
качеството на свидетел, приоритет следва да се даде на разследването на
престъпление от общ характер. Твърди се като форма на изпълнително деяние
съобщаване на невярна информация, която дори се съдържа твърдения в
тъжбата, че има отношение и към предмета на всяко едно от производствата.
Без значение е дали съответният орган, в случая гражданския съд, е
кредитирал твърденията на А., изложени в разпита , съответно дали се е
позовал или не на тях в своите актове, постановени в рамките на
производството. Важното е, че се твърди тяхната относимост към предмета на
конкретното гражданско дело, което всъщност следва да провери прокурорът
ако бъде сезиран по съответния ред. Видно от тъжбата, твърди се и А. да
притежава особеното качество на свидетел, изискуемо за обективната
съставомерност на деянието.
В случая е налице твърдение за лъжесвидетелстване, независимо от
определянето на твърденията като клеветнически. Самият факт, че се твърди
тяхната неистинност и да са заявени пред съд е основание да се приеме, че се
твърди наличие на престъпление от общ характер по посочената в настоящето
разпореждане правна квалификация. Дали действително деянието е
съставомерно и налице ли са всички други елементи от субективна и
обективна съставомерност на престъплението по чл.290, ал.1 от НК не е от
компетентността на съда да прецени, доколкото това би могло да бъде предмет
на обсъждане само при внесен обвинителен акт.
Разглеждането на обвинение по така изложената фактическа обстановка
би създало непреодолима пречка пред възможността евентуално да се развие
наказателно производство от общ характер, което има приоритет пред такова,
образувано по тъжба.
Според съдебната практика, когато съзнателно бъдат изнесени позорни
обстоятелства пред съд в показанията на свидетел и е установена тяхната
неистинност, деецът върши престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, а не по чл.
148, ал. 1, т. 1 НК (съобрази редакцията ДВ, бр. 26 от 1968 г.), тъй като
позорните обстоятелства се разпространяват от свидетел, и то пред
надлежния орган на властта - съда. Деянието засяга правилното
отправление на правосъдната дейност и осуетява разкриването на
обективната истина и не е насочено само против честта на оклеветения.
Престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК (ДВ, бр. 26 от 1968 г.) ще се
3
осъществи само когато деецът разпространява позорните обстоятелства
публично, но не в качеството на свидетел пред надлежните органи на
властта, осъществяващи правосъдна дейност. В конкретния случай, ако
свидетелят пред съда е потвърдил неистина, неговата цел не е била да
наклевети тъжителя, а да заб***и съда относно неговия морален лик. В този
смисъл Решение № 298 от 14.V.1975 г. по н. д. № 266/75 г., I н. о.
Поради тези съображения настоящето производство следва да бъде
прекратено. Не е налице описание в тъжбата на факти, които да могат да се
субсумират под правна норма, уреждаща състав на престъпление от частен
характер. Тъжителят има възможността да сезира съответната компетентна
прокуратура ако счете, че е налице престъпление от общ характер или да
потърси обезщетение за вреди по гражданскоправен ред.
Така мотивиран и на основание чл.247б, ал.2, т.1, вр. чл.250, ал.1 вр. чл.
24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 от НПК съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД 2534/2025 г. по описа на 116-
ти състав на СРС.
Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на частния тъжител.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд
в 7-дневен срок от получаването на препис от същото по реда на Глава 22
от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4