Определение по дело №253/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 420
Дата: 17 май 2019 г. (в сила от 17 май 2019 г.)
Съдия: Рени Петрова Ковачка
Дело: 20191700500253
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

О  П   Р   Е   Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№ 420/ 17.05.2019год.     град Перник 

 

В    И  М  Е  Т  О     Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Пернишкият окръжен съд в закрито заседание на 16.05.2019год. /шестнадесети май през  две хиляди и деветнадесета година/ в следния състав:

 

                                                                                               Председател: Милена Даскалова     

                                                                                               Членове: Рени Ковачка      

                                                                                                                мл.с.Кристина Костадинова  

Секретар  

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Ковачка ч. възз. дело №253 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното: 

          Производството по делото е по чл. 274  и следв. от ГПК.

          Образувано е по частна вх.№ 34928/27.12.2018год. от „Вива Кредит“ООД гр.София против Разпореждане на Районен съд Перник от 16.11.2018год., В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлено заявление № 305549/15.11.2018год., подадено от частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение против Е.Ц.К. *** за заплащане на основание Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***, том *, рег.№ *** дело № ***  на следните суми:

      = сумата от 189.98лева-начислена законна лихва за забава, съгласно чл.11, ал.1 от Договора за паричен заем от ***, изчислена считано от 3 дни след падежа на неплатените погасителни вноски от № 4 до № 13 включително, съгласно представения погасителен план към договора към 01.09.2018год.

      = сумата от 2399 лева, представляваща начислена на 22.08.2018год. неустойка за неосигурен поръчител на основание чл.5, ал.1 във вр. с ал.3 от Договора за паричен заем от ***

       =сумата от 420лева, представляваща начислени на основание чл.11, ал.2 от Договора за паричен заем от *** разходи за събиране на просрочените вземания, включващ ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането, в размер към дата 01.09.2018год. и

       =сумата от 1000 лева, представляваща начислена неустойка на основание чл.11, ал.5 във вр. с ал.4 от Договора за паричен заем от *** начислена на 14.03.2018год. за неизпълнение на договорно задължение.

      Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно и необосновано, моли то да бъде отменено и разпоредено издаване на заповед за изпълнение против Е.К. за сумите, посочени по-горе, както и за направените в заповедното производство разноски.  Твърди, че неправилно и в разрез с възприетото в т.4А от ТР № 4 /2013год. на ОСГТК на ВКС районният съд е приел, че задълженията за плащане на неустойки, лихва за забава и на разноски за извънсъдебно събиране не се съдържат в Нотариален акт № ***,том-*,дело №  ***, както и че същите са неопределени, респ. неопределяеми по посочен в него начин. В тази връзка с това се излага, че в Нот.акт и чл.11, ал.1 от договора за кредит от *** е предвидено начисляване на лихва за забава на неплатената вноска, изчислена и дължима 3 дни след падежа на съответната забавена вноска до 01.09.2018год., че същата съставлява мораторна лихва, чийто размер е нормативно определен. Твърди се, че в нотариалния акт е посочено основанието на претендираната неустойка като размера й в единия случай е конкретно определен, а в другия- определяем. Според жалбоподателя последното важи и за вземането за разходи за събиране, дължими се на основание нотариалния акт и чл.11, ал.2 от Договор за заем от ***, където е посочен и начина на определяне на размера на това вземане.

        Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима като подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

        Производството по ч.гр.дело № 08057/2018год. на ПРС е образувано по заявление по чл.417 от ГПК с вх.№ 30549/15.11.2018год. / п.к. 14.11.2018год./, подадено от „Вива Кредит“ ООД гр.София за срещу Е.Ц.К. *** за вземания по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***, том *, рег.№ *** дело № *** , сключен между тях. Районният съд е издал заповед за изпълнение за част от заявените вземания, като е отхвърлил искането за следните суми:

      = сумата от 189.98лева-начислена законна лихва за забава, съгласно чл.11, ал.1 от Договора за паричен заем от ***, изчислена считано от 3 дни след падежа на неплатените погасителни вноски от № 4 до № 13 включително, съгласно представения погасителен план към договора към 01.09.2018год.

      = сумата от 2399 лева, представляваща начислена на 22.08.2018год. неустойка за неосигурен поръчител на основание чл.5, ал.1 във вр. с ал.3 от Договора за паричен заем от ***

       =сумата от 420лева, представляваща начислени на основание чл.11, ал.2 от Договора за паричен заем от *** разходи за събиране на просрочените вземания, включващ ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането, в размер към дата 01.09.2018год. и

       =сумата от 1000 лева, представляваща начислена неустойка на основание чл.11, ал.5 във вр. с ал.4 от Договора за паричен заем от *** начислена на 14.03.2018год. за неизпълнение на договорно задължение. За да отхвърли заявлението в тази му част районният съд е приел, че макар и да произтичат от договора, задълженията за заплащане на  неустойки, лихва за забава и разноски за извънсъдебно събиране на дълга, не се съдържат в самия договор, каквото е изискването на чл.417,т.3 вр. с чл.418 от ГПК. Приел е също така, че възникването на тези вземания е обусловено от настъпване на конкретен правопораждащ факт извън самото изпълнително основание, а именно- виновно неизпълнение на договорно задължение и че от  неизпълнението и момента на неговото осъществяване във времето е обусловено не само възникването на вземания/задължения за неустойки, но и техния конкретен размер.

       Настоящият съдебен състав намира че постановеното от първоинстанционния съд разпореждане, в обжалваната му част, е правилно, тъй като по отношение заявените вземания за неустойки, законна лихва и разходи за извънсъдебно събиране на дълга, не са налице основанията на чл.417, т.3 вр. с чл.418 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение. За да бъде уважено искането по чл.417 от ГПК следва да са налице всички визирани в закона предпоставки за това, а именно документът, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане против длъжника. На незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК подлежат само претенции, които от гледна точна на съдържание, размер и правопораждащ факт са удостоверени в документ, измежду посочените в чл.417 от ГПК и само въз основа на него може да се направи извод за съществуването на вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и за настъпилата изискуемост на това вземане.

Предвид изложеното в обяснителната част на заявлението, процесните вземания за неустойка, законна лихва и разноски за извънсъдебно събиране съставляват акцесорни вземане към уговореното в Нотариален акт № 157, том-I, рег.№ 4383, дело № *** главно задължение. Съгласно възприетото в т.4А в ТР № 4 /2013год. на ОСГК на ВКС издаването на заповед за изпълнение за акцесорни вземания предпоставя основанието им да е предвидено в документа по чл.417, т.3 от ГПК и техния размер да бъде определен или определяем по посочен в същия този документ начин.

В случая, в нотариален акт № ***, том-*, рег.№ ***, дело № *** между страните по делото е уговорено, че при забава за плащане на погасителна вноска с повече от три дни заемателят дължи  законна лихва за забава върху забавената сума за всеки ден  забава до нейното плащане или съответно до настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по настоящия договор, както и че ако заемателят забави плащането на погасителна вноска/включително ако забави плащането на цялото вземане в случай на настъпила предсрочна изискуемост с повече от 3 календарни дни и заемодателят бъде принуден да направи разходи за събиране, изразяващи се в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори, заплаща разходите, посочени в тарифа за дължими такси на „Вива Кредит“ ООД, неразделна част от договора за кредит. Предвид съдържанието на горните уговорки, настоящият състав намира, че в акта по чл.417, т.3 от ГПК е индивидуализирано основанието на вземанията за законна лихва и разноски за извънсъдебно събиране на дълга, но не е определен, нито определяем техния размер. Действително размерът на законната лихва за забава е нормативно определен, но същият би могъл да бъде определен при наличие на данни за периода, за които се претендира и размера на дълга, върху който се начисляват, а такива в акта по чл.417, т.3 от ГПК липсват. В него липсват данни и относно размера на дължимите разноски за извънсъдебно събиране на дълга, нито този размер може да бъде определен по посочения в него начин. Препращането към Тарифа за дължимите такси на „Вива  Кредит“ ООД   предпоставя установяването на този размер въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание, до който извод правилно е достигнал и заповедния съд. Документът по чл.417 ГПК в случая е ипотечния акт и в него липсва уговорката, цитирана в жалбата, а именно че „заемателят дължи на заемателя заплащането на разходи в размер на 15 лева, които се начисляват на 4-тия, 11-тия, 18-тия и 25-тия ден забава в плащането и че тези разходи не могат да бъдат повече от 60 лева за всяка една погасителна вноска с допусната забава в плащането.

Съгласно клаузите на нотариалния акт заемателят  е поел задължение в срок от 20 дни, считано от предаване на заемната сума, да предостави на заемодателя обезпечение физическо лице солидарен длъжник, а при неизпълнение на това задължение- да му заплати неустойка в размер на 5 159.04лева. Изрично се е съгласил при възникване на основание за начисляване на неустойката, това да стане чрез разсрочване и заплащането й заедно с всяка от погасителните вноски по следния начин:  към всяка вноска от погасителните вноски от № 1 до № 12-да се прибавя сума в размер на 182 лева, а към всяка от погасителните вноски от № 13 до 36-да се прибавя сума в размер на 123.96лева. Поради неизпълнение на това задължение и съгласно уговореното, заемателят е начислил на 22.08.2018год. неустойка за неосигурен поръчител в  размер на 2 399лева.

С цитирания ипотечен акт заемателят е поел и задължение в срок от 10 дни след настъпване на 90дневна забава да представи на заемодателя документите по чл.11, ал.4, т.1 и т.2 от Договора за паричен кредит, сключен между тях на *** Касае се за Удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК, издадени от Националната агенция за приходите и общината по постоянния адрес на заемателя, както и за справка за образувани изпълнителни дела против него. При неизпълнение на това задължение заемателят се е съгласил да заплати на заемодателя неустойка в размер на 10 % от отпуснатата заемна сума/главница/. Претендираната такава е в размер на 1000лева.

Макар и вземането за  неустойка да е определено по размер, респ. определяемо по начина, посочен в ипотечния акт, съдът намира че претенцията на заявителя за присъждане на сумите, представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение правилно е отхвърлена от заповедния съд, но по аргументи, различни от изложените от него. Обсъжданите неустойчни клаузи са нищожни като противоречащи на добрите нрави. Съгласно задължителната практика-т.3 от ТР № 1/15.06.2010год. по тълк.дело № 1/2009год. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта на неустойката е да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението на едно договорно задължение.  Основното задължение на длъжника по договор за заем е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението. Уговорените между страните неустойки не обезпечават възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуално такива които кредиторът би понесъл поради неполучено обезщетение и  невъзможно или затруднено събиране на дълга. Предвидени са да се кумулират към погасителните вноски като по този начин водят до скрито оскъпяване на дълга и съставляват добавка към възнаградителната лихва на търговеца.  Гореизложеното дава основание да се приеме, че процесните неустойки излизат извън заложените от закона функции и като такива са нищожни поради противоречието им  с добрите нрави.

Предвид на горното, макар и по съображения, отчасти различни от изложените от първата инстанция, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и в този смисъл, Пернишкият окръжен съд

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 16.11.2018год., постановено по ч.гр.дело № 08057/2018год. по описа на Районен съд-Перник, в частта му, с която отхвърлено заявление  № 30549/15.11.2018год., подадено от „Вива Кредит“ ООД гр.София за издаване на заповед за незабавно изпълнение спрямо  Е.Ц.К. *** на основание Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***, том- *, рег.№ ***,дело № *** на Нотариус М.М..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:                                               Членове: