№ 7
гр. Гълъбово, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №
20225550100253 по описа за 2022 година
Искът е предявен от Т. В. Н. от гр. Стара Загора против В. С. Д. от гр.
Гълъбово и С. И. Щ. от гр. Стамболийски. В исковата молба се твърди, че
ищцата е баба по майчина линия на малолетната Н. С. Щ.а - родена от
съвместното съжителство на ответниците В. С. Д. и С. И. Щ..
Ответниците се разделили през 2019 г., като съгласно влязло в сила
решение по гр.д. № 34/2020 г. по описа на Районен съд Гълъбово е одобрено
споразумение, с което родителските права по отношение на Н. С. Щ.а са били
предоставени на майката В. С. Д. и е определен режим на лични контакти на
бащата С. И. Щ. с детето, както и издръжка.
В исковата молба се твърди, че детето Н. С. Щ.а живее с майка си В. С.
Д. която не позволявала на бабата да контактува с внучето си, да оставя
детето да преспива при нея, да води внучката си на разходки, да имат и да
осъществяват пълноценни контакти. Осуетявани били всички опити на бабата
да вижда внучето си и последната била лишена от възможността да общува
пълноценно, да се радва на своето единствено внуче.
Моли съда да определи режим на лични контакти с малолетната Н. С.
Щ.а всяка втора и четвърта събота на месеца от 9.00 часа сутринта до 19.00
часа вечерта, както и всяка втора и четвърта неделя от 09.00 часа сутринта до
19.00 часа. Не претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата В. С. Д.
и не е представено становище по иска.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника С. И. Щ. в
който изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Не
оспорва заявените в исковата молба твърдения на ищцата, относно
полаганите от нея грижи за внучката й, както и оказваната подкрепата на
дъщеря й. Изразява недоумение от предявения иск и смята, че с него се цели
1
единствено ограничаване контактите на детето с неговия баща.
Счита, че посоченият от ищцата режим на лични контакти бил в разрез
с разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от СК, тъй като този режим съвпадал с
режима, определен за контакти с бащата. И ако съдът постанови режим на
лични отношения на детето с ищцата Н., то контактите трябвало да бъдат
ограничени в период, през който майката упражнява родителски права.
Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен, като се произнесе и
по въпроса дали е налице злоупотреба с права от страна на ищцата и
нарушение от нейна страна на разпоредбата на чл.57 ал.2 от Конституцията
на Република България, както и на чл.3 ГПК.
Алтернативно, моли да бъде постановен режим на лични отношения на
малолетната му дъщеря Н. С. Щ.а с нейната баба Т. В. Н., като срещите им да
се извършвали във времеви период различен от постановения за лични
контакти на детето с неговия баща, както и с неговата баба и дядо по бащина
линия. Претендира разноски.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, установява се и от писмени доказателства
по делото, че от съвместното съжителство на ответниците на ******** е
родено детето Н. С. Щ.а.
Скоро след раждането на детето родителите се разделят, не живеят
заедно и понастоящем. По силата на съдебна спогодба по гр.д. №34/2020г. по
описа на Районен съд - Гълъбово родителските права по отношение на детето
Н. са предоставени на майката В. С. Д. и е определен режим на лични
контакти на бащата С. И. Щ. с детето, както следва: до навършване на
седемгодишна възраст на детето - всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. на всеки от дните, без преспиване, в дома на
майката, както и по всяко друго време по постигнато устно споразумение
между страните. След навършване на седемгодишна възраст на детето - всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. а
неделя, с преспиване в дома на бащата, както и по всяко друго време по
постигнато устно споразумение между страните.
Не се спори също, че ищцата Т. В. Н. е баба на детето по майчина
линия.
Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.128, ал.1 СК,
възможност бабата и дядото да могат да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с тях, ако
това е в интерес на детето. Цитираната разпоредбата визира хипотезата на
възникнал спор между бабата и дядото на детето и неговите родители или
единия родител с оглед упражняването на законовото право на първите на
лични отношения с техните внуци до навършване на пълнолетие. Това право е
законово гарантирано и не зависи от обстоятелства, свързани с наличие или
не на емоционална близост между бабата и дядото и детето или наличие или
липса на друг юридически факт.
В случай, че бъде констатирано възпрепятстване от страна на
родителите за осъществяване на такъв контакт, законът е предвидил
2
възможност за защита на това право, което се гарантира с възможността за
прилагане на държавна принуда. Съдът при необходимост определя режим на
лични отношения между бабата и дядото и техния внук, съобразен с интереса
на детето, като конкретно приложение на принципа за всестранна защита на
децата, прокламиран и в Конвенцията за правата на детето.
От показанията на разпитаните свидетели, обясненията на ищцата Н. и
приетите социални доклади се налага извода, че между страните липсва
съгласие досежно установяването на лични отношения между ищцата и
нейната внучка и в този смисъл искът се явява допустим и основателен.
Твърди се от ответника Д., че е наложила ограничения на личните
контакти на малолетната си дъщеря Н. и нейната баба- ищцата Н., поради
несъвпадения на личното й виждане с възпитателните методи на бабата.
Твърди, че ищцата е грижовна и отговорна, но склонна към компромиси с
възпитанието, което наложило да постави прегради пред личните отношения
на бабата и внучката.
От показанията на св. С. Г. Т. се установява, че ответницата Д. е
наложила ограничения и е създавала препятствия, пред самостоятелните
срещи на ищцата Н. с нейната внучка, малолетната Н..
Показанията на св. Г. Л. Т. акцентират върху добрите междуличностни
отношения между ищцата и ответницата Д., без да съдържат информация за
евентуални спорове касателно възпитанието на детето и наложени
ограничения в личните контакти.
Анализа на свидетелските показания води до безпротиворечив извод, че
ищцата е била изправена пред затруднения да осъществява лични отношения
с внучката си Н..
В съответствие с практиката на ВКС при разглеждане на спора по
чл.128 от СК съдът следва да се ръководи в най - пълна степен от интереса на
детето. В настоящия процес съдът приема, че интересът на детето налага то да
поддържа връзка с бабата си по майчина линия - интересите на всяко дете са
да расте в семейна среда, съставена от двамата родители и бабите и
дядовците, а при невъзможност - да контактува с всеки от най-близките си
роднини и да поддържа отношения с тях. Недопустимо е да се приема, че е в
интерес на детето то да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят
на възпитанието и развитието му. Съответно когато тези близки са баба и
дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява през
призмата на установените техни качества и капацитет да общуват с детето -
съобразно неговата възраст и съпътстващите тази възраст особености и
ограничения - и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата
личност, интелектуално и емоционално развитие.
Не се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства
ищците да имат поведение, характерови особености, здравословни или
психо¬физиологични проблеми, които да представляват опасност за живота,
здравето, изобщо за личността на детето и поради това да обуславят
неоснователност на претенцията. Не се доказаха твърденията че настоящия
иск е предявен единствено с цел да създаде препятствия пред бащата и да
ограничи неговите възможности за лични контакти с детето.
3
Затова съдът счита, че е в интерес на детето е то да осъществява
контакти с баба си по майчина линия, като приема, че това ще бъде в негов
най-добър интерес.
При определяне на режима на лични контакти съдът е длъжен да
съобрази установеното в хода на съдебното дирене със служебно известните
му обстоятелства, касаещи идентични претенции на бабата и дядото на детето
Н. по бащина линия, както и дядото по майчина линия /а също и да вземе под
внимание обстоятелството, че ищцата Н. е разведена с дядото на Н. по
майчина линия/ и запази условията на реципрочност и равнопоставеност на
родствениците.
Наред с това, съдът е длъжен да направи преценката си относно
интереса на детето като съобрази желанията и чувствата му, физическите,
психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други
негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или
има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към него. Съответно да определи такива мерки за лични
отношения, щото детето да не бъде подложено на неоправдан риск - когато
детето не е имало дълго време или изобщо контакт с бабата и дядото; когато
емоционалната връзка е прекъсната или изобщо не е имало създадена, а
детето все още с неукрепнала психика - предвид ниската му възраст към
момента - и е поставено в ситуация да общува с тях продължително време,
без присъствието на родителя си или друг свой близък. В тази връзка в
социалния доклад, изготвен от Д „СП“ - гр.Гълъбово е отразено, че между
детето и майка му има изградена силна емоционална връзка, в нейно
присъствие то се чувства спокойно.
Поради всичко това съдът намира, че в настоящия случай режимът на
лични контакти между детето и бабата по майчина линия следва да
съвпадне с алтернативното предложение изразено в писмения отговор на
ответника С. Щ., а именно срещите да се извършват във времеви период
различен от постановения за лични контакти на детето с неговия баща, с
неговата баба и дядо по бащина линия, както и с неговия дядо по
майчина линия.
Наред с това, с оглед изразените резерви на ответницата Д. касателно
възпитателен подход, водещ до разглезване на детето, съдът намира, че
контактите между детето и бабата следва да бъдат осъществявани съвместно
с тези на родителя, комуто е възложена грижата по отглеждане и възпитание
на детето - в случая майката на детето и нейна дъщеря. Посредством
съвместното упражняване на контакти с майката и бабата на детето
едновременно ще бъде дадена възможност за корекция склонността на бабата
да разглезва детето и същевременно ще способства за изграждане у детето на
усещане за семейна среда и сигурност.
По силата на постигнатата между двамата ответници, съдебна спогодба,
определеният режим на лични контакти на бащата с детето е до навършване
на седемгодишна възраст на детето - всяка втора и четвърта събота и неделя
от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. на всеки от дните, без преспиване, в дома на
майката, както и по всяко друго време по постигнато устно споразумение
4
между страните. След навършване на седемгодишна възраст на детето - всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. а
неделя, с преспиване в дома на бащата, както и по всяко друго време по
постигнато устно споразумение между страните.
В хода на съдебните дирения съдът беше сезиран, че на бабата и дядото
по бащина линия е определен режим на лични отношения с малолетната Н. в
един от дните, когато е определен режима на лични контакти на бащата, а
именно всяка втора неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч.
Предвид изложеното съдът приема, че режимът на лични контакти
между ищцата и детето Н. може да се осъществява в един от дните, свободен
от лични отношения на детето с неговия баща, с неговата баба и дядо по
бащина линия, а именно всяка първа събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч.
Този режим към настоящия момент и съобразно събраните по делото
доказателства в най-пълна степен отговаря на интересите на детето за
пълноценно общуване както с неговите родители, така и с неговите баба по
майчина линия.
Относно разноските:
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат с оглед
характера му на спорна съдебна администрация, приложима по аналогия при
спор относно родителски права. За разлика от исковото производство, в него
не се решава със сила на присъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на личните отношения на детето с близки,
така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните
като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двете страни (родители, баба и дядо) затова
в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора - в този смисъл
Определение № 385 от 25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г. на ВКС, I г. о.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
По иска на Т. В. Н., ЕГН ********** от ********** против В. С. Д. с
ЕГН ********** с постоянен адрес: ********* и С. И. Щ. с ЕГН ********** с
адрес: *********, определя режим на лични отношения с детето Н. С. Щ.а,
родено на ********, като й дава възможност да го вижда всяка първа събота
от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., в присъствието на майката В. С. Д..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
5