О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2021 Дупница
Номер Година Град
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
13.01. 2021
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 282 2020
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от „КРЕДИТ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” №19, вх. В, ет. 1, ап. 6, с ЕИК *********, чрез адв. Р.И.Д. срещу В.И.С., ЕГН: **********,***.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и направените възражения:
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договора за кредит от разстояние - Договор за потребителски кредит „Екстра”№ 87424/21.05.2019г. и желаната сума от 500, 00 лева му е била преведена чрез системата е-рау и получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от В.И.С. лична карта. Съгласно формата за кандидатстване В.И.С. е имал възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от дружество, с което кредитодателя има сключен договор и избрал да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС” АД, с което на основание т. 4 от договора сключен между страните, ответникът в настоящото производство се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга, при което кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението – 715, 65 лв. е платимо ведно с главницата на три равни месечни вноски със следните падежи: 21.06.2019г., 21.07.2019г., 21.08.2019г. Към дата 23.10.2019г. ищецът твърди, че кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 21.06.2019г., 21.07.2019г., 21.08.2019г., ответникът въпреки поканите на ищеца за плащане не е сторил това. Предвид горното и издадената по ч.гр.дело № 2266/2019г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът възразил, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ответникът му дължи сумите, както следва: 500, 00 лв. - главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № 87424/21.05.2019г.; сумата от 45, 00 лв. - договорна лихва за периода 21.05.2019 г.-23.10.2019г.; 170, 65 лв. - договорна такса „Гарант” за периода 21.05.2019г. - 23.10.2019г.; 16, 86 лв. - законна лихва за забава за периода 22.06.2019г. - 23.10.2019г. и законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Претендира разноски в заповедното и исково производство.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е депозиран такъв от назначения от съда особен представител на ответника – адв. Г., в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената претенция. Прави се възражение за нищожност по отношение договорната такса „гарант”, както възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на заявителя в заповедното производство – ищец в настоящото.
2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3. Права и
обстоятелства, които се признават: не са налице.
4. Общоизвестни и служебно
известни на съда факти, свързани с
предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са
налице.
5. Разпределение на
доказателствената тежест:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от
страните процесуално поведение на страните, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са
налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.
Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, както и да се изиска, за да бъде приложено към настоящото дело ч.гр.дело № 2266/2019г. по описа на РС – Дупница.
На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.02.2021г. от 10, 20 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба, депозиран от назначения особен представител на ответника.
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Да се изиска ч.гр.дело № 2266/2019г. по
описа на РС – Дупница.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: