Р Е Ш
Е Н И Е
№260064
гр. Несебър, 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
шести състав в публично заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа гр. д. № 325 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.” Париж, Франция срещу Д.Д.Д., са
предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. С тях се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 7464,28 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за кредит с
номер PLUS-14281296
от 14.12.2016г., ведно със законната лихва върху главница от датата на исковата
молба до окончателното изплащане, сумата от 5371,26 лв. (с уточнени размер и
период с молба вх. № 3893 от 01.06.2020г.) – възнаградителна лихва за периода
20.01.2018г. – 11.05.2020г. и сумата от 1602,91 лв. – законна лихва за забава
върху главница за периода 20.02.2018г. – 13.03.2020г. Ищецът сочи, че сключил с
ответницата договор за кредит с номер PLUS-14281296
от 14.12.2016г., с който в нейна полза била отпусната сумата от 8000 лв. и била
закупена застраховка в размер на 2688 лв. Излага, че кредитът бил отпуснат при
годишен процент на разходите – 47,46 % и лихвен процент в размер на 37,44 %.
Твърди, че месечната погасителна вноска е сбор от главницата, възнаградителната
лихва и вноска по застраховката. Излага, че ответницата преустановила
плащанията на 20.01.2018г., поради което съгласно чл. 5 от договора
задължението станало изискуемо в пълен размер от 20.02.2018г. С тези доводи от
съда се иска да уважи предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата Д.Д.Д.
не е депозиран отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По предявените искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ:
В тежест на ищеца е да докаже, че между
него и ответницата бил сключен договор за кредит с номер PLUS-14281296 от 14.12.2016г., че е настъпила
предсрочна изискуемост на претендираните суми – главница и възнаградителна
лихва, както и размерът им. В тежест на
ответницата, при доказване на горните
обстоятелства, е да установи, че е изпълнила задълженията си по договора.
Видно от договор за потребителски
паричен кредит с номер PLUS-14281296 от 14.12.2016г. (на л. 7 – л. 14 от делото) и общи условия към
него (на л. 15 – л. 17 от делото) „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.” Париж,
Франция отпуснало на кредитополучателя Д.Д.Д. сумата от 8 000 лв., която
следвало да бъде върната на 60 месечни погасителни вноски в периода 20.01.2017г.
– 20.12.2021г., включващи главница, лихва и застрахователна вноска. Бил
уговорен лихвен процент от 37,44 % и годишен процент на разходите от 47,46 %.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
(неоспорена от страните и приета от съда като обективна, компетентна и
безпристрастна) сумата от 7 720 лв. (с удържане на такса „ангажимент“ в
размер на 280 лв.) била преведена по сметка на Д. на 14.12.2016г. (получаването
на сумата от ответницата е декларирано лично от нея с полагане на подпис за
това в текста на договора). При преглед на този договор съдът не констатира да
е налице нищожност на договора или пък в него да се съдържат неравноправни
клаузи. Годишният лихвен процент е фиксиран за целия срок на договора и не е
предвидена възможност за едностранната му промяна от страна на кредитора.
Такова изменение не е и направено с оглед установеното от съдебно-счетоводната
експертиза, че се претендират вноски в размер, съответстващ на размера, посочен
в погасителния план. С оглед горното договорът не може да се приеме за нищожен,
като в подобна насока е и практиката на ВКС – напр. Решение № 153 от
13.03.2020г. по т.д. № 1294/2015г. на II търг. отделение.
При тези данни следва да се даде
отговор на въпроса на коя дата е настъпила изискуемост на вземането на ищеца. В
исковата молба той обосновава настъпила предсрочна изискуемост на 20.02.2018г.
по силата на чл. 5 от договора за кредит. Във връзка с тези твърдения на ищеца
съдът намира следното:
В т. 18 от Тълкувателно решение №
4/2013 от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГКТ на ВКС е предвидено, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства, правото на кредитора
следва да е упражнено чрез уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Т.е.
предпоставка за изискуемост на вземането е волеизявлението на кредитора за
обявяване кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника. Тази
предпоставка е налице дори и в случаите, когато в договора настъпването на
предсрочната изискуемост не е обвързано със задължение на кредитора да
уведомява длъжника. Впрочем в този смисъл е и задължителната практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК, след цитираното тълкувателно решение –
напр. Решение № 123 от 09.11.2015г. по т. дело № 2561/2014г. на II т.о. на ВКС и др. Както е прието с Решение № 152 от
22.01.2020г. по т.д. № 3131/2018г. по описа на II търг. отделение на ВКС волеизявление до длъжника следва да е налице дори
договорът за кредит да е сключен с небанкова институция. Същевременно за
надлежното уведомяване на длъжника следва да са предприети всички действия за
откриването му, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността,
като съдът следва да осъществи преценка дали връчването на уведомлението е
осъществено по надлежния ред. В този смисъл Решение № 40 от 17.06.2015г. по
т.д. № 601/2014г. по описа на I т.о. на ВКС
и цитираното в него Решение на Съда на ЕС по дело С-327/10 от 17.11.11г. В
светлината на изложеното съставът на Районен съд Несебър счита, че в настоящия
случай не е доказано, че на 20.02.2018г. е обявена по надлежен начин сочената
от ищеца предсрочна изискуемост (от негова страна не се ангажират доказателства
за връчване на уведомление в подобна насока на ответницата).
Съдът намира,
че предсрочната изискуемост е съобщена надлежно на ответницата за пръв път в
рамките на настоящото дело, тъй като волеизявление на ищеца за обявяването й е
инкорпорирано в текста на исковата молба. Видно е, че първоначално Д. е
отказала да получи исковата молба и приложенията към нея (което предпоставя
редовно връчване по реда на чл. 44, ал. 1, изр. последно от ГПК), а след
допълнителни усилия, положени от съда, исковата молба и приложенията към нея са
й връчени по реда на чл. 47, ал. 3 вр. чл. 46, ал. 2 от ГПК – чрез работодател,
който е поел задължение да й ги предаде. Посоченото връчване е осъществено на
19.10.2020г. Ето защо съдът приема, че на тази дата от ищеца е обявена
предсрочната изискуемост на вземанията му по договора за кредит (видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза към тази дата предпоставките на
чл. 5 от договора са били налице, тъй като плащането на вноските по кредита е
преустановено на 20.01.2018г.). В Решение № 169 от 17.01.2017г. по т.дело №
1272/2015г. по описа на II търг.
отделение на ВКС е прието, че исковата молба безспорно има характер на
уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно
изискуем, поради което с връчване на препис от същата на ответната по спора
страна, предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя. Ето защо с оглед цитираната съдебна практика и след като съобрази разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че след предявяване на иска – на
19.10.2020г., е обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение за главница
по договора за кредит. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза (отговор на задача № 5) се установява, че размерът на непогасените
вноски за главница за периода от спиране на плащанията 20.01.2018г. до крайния
срок на договора – 20.12.2021г. е в размер на 7374,68 лв. Ето защо претенцията
за главница е доказана до този размер и следва да бъде уважена до него и
отхвърлена до пълния предявен размер от 7464,28 лв.
По отношение на претенцията за
възнаградителна лихва следва да се обърне внимание, че съобразно задължителните
постановки на т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017г. от 27.03.2019г. по тълк.
дело № 3/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него
риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Налага се извод, че
възнаградителна лихва се дължи
за периода 20.01.2018г. – 11.05.2020г. (с оглед
обявяване на предсрочна изискуемост след образуване на делото). Видно от
дадения вариант в задача № 4 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза
(на гърба на л. 76 от делото) за този период се дължи възнаградителна лихва в
размер на 5371,26 лв. Следователно искът следва да бъде уважен изцяло до
уточнения в хода на процеса размер.
По предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за обезщетение за забава:
В тежест на ищеца е да докаже наличието
на главен дълг и изпадането на ответницата в забава за 20.02.2018г. –
13.03.2020г. С
оглед направените по-горе изводи, предсрочна изискуемост на вземането е
настъпила от 19.10.2020г., поради което не се доказа такава да е настъпила на 20.02.2018г.
(каквито са твърденията на ищеца). Ето защо лихва за забава се дължи само върху
падежиралите вноски за главница в периода 20.01.2018г. – 13.03.2020г. (датата,
до която е предявен искът за лихва). Видно е, че заключението на
съдебно-счетоводната експертиза (в отговор на задача № 6) е изчислило размер на
лихвата за периода от 772,29 лв., но върху целия размер на падежиралите вноски (главница
+ лихва + застрахователна вноска). Законна лихва за забава обаче се дължи само
върху падежиралите вноски за главница, тъй като начисляването на лихви върху
възнаградителни лихви представлява анатоцизъм и е недопустимо (в подобна насока
трайната практика на ВКС - Решение № 66 от 29.07.2019 год. по т.д.№ 1504/2018
год. на II т.о.,
Решение № 30 от 20.05.2020 год. по т.д.№ 739/2019 год. на I т.о., Решение № 132
от 13.01.2021г. по т.д. № 2195/2019г. по описа на I търг. отделение на ВКС). От своя страна сумите за
застраховка са извън предмета на делото (не са включени в исковата молба и не
са заявени от ищеца, поради което изобщо не следва да се разглежда въпросът
настъпила ли е изискуемост за тези вноски и дължи ли се лихва върху тях). От
изготвените от вещото лице отговори на задача № 4 се установява размерът на всяка
от падежиралите вноски за главница в периода 20.01.2018г. – 13.03.2020г. (видно
от таблица на гърба на л. 85 от делото, в която са включени падежирали вноски
за главница за периода 20.01.2018г. – 20.04.2020г.). При извършени собствени
изчисления по реда на чл. 162 от ГПК съобразно дадената от вещото лице
методология при отговора на задача № 6, съдът достигна до извод, че върху
падежиралите вноски за главница за посочения период се дължи лихва за забава в
размер на 260,65 лв. Ето защо претенцията за лихва следва да бъде уважена до
този размер и отхвърлена до пълния предявен размер от 1602,91 лв.
При този изход на спора
на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски, съразмерно на
уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в размер на 1177,54 лв.
(от които 577,54 лв. – платена държавна такса, но върху уточнения размер на
исковите претенции, а не върху първоначално предявения, 500 лв. – платен
депозит за вещо лице и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение), като
съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят 1060,76 лв. При
определяне на юрисконсултското възнаграждение е съобразена нормата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, според която размерът на присъденото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Въз основа на този текст е приета Наредба
за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в
тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по настоящото производство съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на ищеца следва да се определи възнаграждение по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ
Д.Д.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, „Бизнеспарк София”, бл. 14, сумата от 7374,68 лв., представляваща предсрочно изискуема главница
по договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-14281296 от 14.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху главница от датата на исковата молба –
12.05.2020г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 7464,28 лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ
Д.Д.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
„Бизнеспарк София”, бл. 14, сумата от 5371,26
лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски паричен
кредит с номер PLUS-14281296
от 14.12.2016г., начислена за периода 20.01.2018г. – 11.05.2020г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Д.Д.Д., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, „Бизнеспарк
София”, бл. 14, сумата от 260,65 лв., представляваща
лихва за забава върху падежирали вноски за главница по договор за потребителски
паричен кредит с номер PLUS-14281296
от 14.12.2016г., начислена за периода 20.02.2018г. – 13.03.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 1602,91 лв.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, „Бизнеспарк София”, бл. 14, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 1060,76 лв.,
представляваща направените по настоящото производство разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
Банкова сметка, ***
суми:
„Ситибанк Европа” АД, клон България - IBAN: ***,
BIC: ***.
Решението може да бъде обжалвано пред
Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: