№ 1780
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела П. Попова
при участието на секретаря К.ка Анг. И.а
като разгледа докладваното от Даниела П. Попова Гражданско дело №
20231100106221 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са е искове по чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени вреди
/имуществени и неимуществени такива/ от ПТП, настъпило на 23.01.2023г.,
причинено виновно от водач на застраховано при ответника МПС.
Ищецът твърди, че на 23.01.2023г. е претърпял ПТП в резултат на което е
получил телесни увреждания, болки и страдания. Твърди, че виновен за ПТП е
водачът на л.а.Ауди 80, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника. Ищецът е бил пътник в този автомобил. Сочи, че в резултат на ПТП е
претърпял имуществени и неимуществени вреди. Предявил е претенция пред
ответника извънсъдебно, но последният е отказал да му плати търсеното
обезщетение. Предявява срещу ответника иск за заплащане на обезщетение за
търпени неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на
предявяване на застрахователната претенция. Претендира и разноските по делото.
Ответникът оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва
механизма на ПТП, описан в исковата молба, оспорва вината на водача на МПС –
л.а. Ауди 80. Счита, че ищецът има вина за настъпване на ПТП. Евентуално,
прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат,
като твърди, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва
твърдените телесни увреждания, търпени болки и страдания , и тяхната причинно
1
следствена връзка с процесното ПТП. Моли съда да отхвърли исковете,
евентуално да присъди по-нисък размер обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 23.01.2023г. около 19:30ч. с гр. София лек автомобил „Фолксваген Голф
4" с per. *******, управляван от М.Р.К. с ЕГН: **********, се движи по ул.
„Самара" с посока от бул. „Александър Малинов" към ул. „Филип Аврамов". в
района на кръстовището с ул. „Д-р Атанас Москов" реализира ПТП с движещия се
по ул. „Д-р Атанас Москов" с посока към ул. „Бизнес парк", лек автомобил „Ауди
80", с per. № *******, управляван от Ю. Я. К.. При настъпилото ПТП е пострадал
ищецът - К. Б. С., пътуващ в лек автомобил „Ауди 80“ на предно дясно място до
водача.
Лекият автомобил „Ауди“ се движел по дясната пътна лента и направо към
ул. „Бизнес парк София“. След като преминава пешеходната пътека, водачът на
лекия автомобил „Ауди“ спира и изчаква два неустановени автомобила, да
преминат, след което потегля. По същото време по лявата за него пътна лента на
ул. „Самара“ с посока от бул. „Александър Малинов“ се движел лек автомобил
Марка „Фолксваген“ модел „Голф 4“ с регистрационен № ******* управляван от
М.Л.К.. При потеглянето на лекия автомобил „Ауди“ всеки от двамата водачи е
имал възможност да види фаровете на другия автомобил, в т.ч. да възприеме
другия автомобил изцяло.
При потеглянето водачът на лекия автомобил „Ауди“ ускорява, но когато
наближава пешеходната пътека в клона на кръстовището към ул. „Бизнес парк
София“ намалява скоростта, за да пропусне преминаващ по пешеходната пътека
пешеходец, при което настъпва удар между него и лекия автомобил „Фолксваген“.
В резултат на пътнотранспортното произшествие двата автомобила получават
щети, хората в тях, включително и ищецът К. Б. С. - пътник на предно дясно място
отдясно на водача в л.а „Ауди“, получават травми.
Местопроизшествието е посетено от органите на МВР. По случая е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
На мястото на инцидента пристигнал и екип на спешна помощ който
транспортирал пострадалия в УМБАЛ „Света Анна" - София АД, в увредено
състояние с оплаквания от силни болки и оток в областта на лявата раменна става
и лявата част на гърдите. След извършени прегледи и изследвания С. е
диагностициран с фрактура на ключицата, фрактури на 2-ро; 3-то ребро и
2
четвърто ребро, вляво. Извършено е ултразвуково изследване, показващо малък
плеврален излив вляво.
За фрактурата на ключицата е предложено оперативно лечение, но след
запознаване с рисковете от операцията, С. е предпочел имобилизация.
Имобилизиран с ортеза за обездвижване на ключицата и е изписан за домашно
лечение с дадени указания. На 25.01.2023г. да потърсил спешна медицинска
помощ в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов" ЕАД, където е приложена обезболяваща
терапия. Назначени са повторни образни изследвания, които потвърдили
счупването на второ, трето и четвърто ребро вляво, фрактурата на ключицата и
плеврален излив в бял дроб. Предписана е медикаментозна терапия и указания да
спазва режим на покой и липса на какво и да е натоварване.
Проведена е консултация с неврохирург, при която не е приета черепно-
мозъчна травма. Предложена е хоспитализация с оглед оперативно лечение на
фрактурата на ключицата, която ищецът отказал. Поставена е външна
имобилизация. Лечението е продължено в домашно-амбулаторни условия.
Проведени са многократни контролни прегледи и образно проследяване на
белодробната находка. След сваляне на ортезата е проведено двукратно
„раздвижване" в XXV ДКЦ и в болница в Панчарево.
При извършения ортопедичен преглед на 05.12.2023 г. във връзка с
извършване на назначена по делото СМЕ, пострадалият е съобщил „за получен
през м. май лек инсулт", установен при проведено болнично лечение в Токуда
Болница, който не е в причинно следствена връзка с получените при процесното
ПТП травматични увреждания /в т.вр. заключението на ВЛ Х. М./.
Установено е по делото, че към датата на настъпване на събитието,
отговорността на водача на МПС - л.а. „Ауди 80", с per. № *******, е застрахована
със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към
датата на настъпване на ПТП, при ответника.
От заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза,
което съдът цени като обективно изготвено, се установява, че в резултат от ПТП
на ищеца са причинени контузия на главата, счупване на лява ключица, счупване
на второ, трето и четвърто ребро в ляво, които са в пряка причинно следствена
връзка с процесното ПТП. Медикобиологичния характер на счупване на лявата
ключица е трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок ,
повече от 30 дни, на счупването на второ, трето и четвърто ребро в ляво - трайно
затруднение на движеният а на снагата, за срок, повече от 30 дни, а контузията на
3
главата е причинила болка Вещото лице сочи, че с оглед механизма на ПТП и
локализацията и морфологията на получените увреждания , нама медицивски
данни, от които да се направи обоснован извод, за наличието или не на поставен
колан от ищеца. Сочи, че дори и при поставен предпазен колан, ищецът би могъл
да получи описани те увреждания.
От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза се
установява, механизма на настъпване на ПТП, скоростта на всеки от водачите при
настъпване на ПТП, както и че е налице причинно – следствена връзка между
травматичните увреждания и процесното ПТП. Вещото лице сочи, че причина за
настъпване на пътнотранспортното произществие е поведението на водача на
лекия автомобил „Ауди“, който не е отложил потеглянето и не е пропуснал
идващия отдясно лек автомобил „Фолксваген“ макар, че е имал възможност да го
види.
От показанията на свидетеля Ю. К. – водач на автомобила, в който се е
возил ищеца, се установяват факти относно време, място и начин на настъпване на
инцидента. Показанията на свидетелите са последователни, логични,
неопровергани от останалите доказателства по делото, в т.ч. допуснатите
експертизи, поради което съдът ги възприема изцяло.
От показанията на свидетеля А. С.а, които съдът не намира основание да не
цени, се установяват претърпените от ищеца негативни емоции, болки и
страдания, периода на възстановяване. Свидетелката установява, че освен чисто
физическата болка, ищецът не можел да става, не можел да се обслужва, имала
нужда от непрекъсната помощ. Свидетелката сочи, че около 3-4 месеца изпитвал
непрекъснати болки, а след това – продължава да търпи болки в ръката.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", при наличието на всички обективни и
субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската
отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента,
като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право
4
са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното
застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното
събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в
резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира
застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между
поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената
вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени
/показанията на свидетелите, представените писмени доказателства и експертните
заключения / – причинено от водача на застрахованото МПС – Ю. К., пътно-
транспортно произшествие, който нарушавайки правилата за движение по
пътищата не осигурил предимство и не пропуснал идващия отдясно лек
автомобил „Фолксваген“, при което настъпил сблъсък между двата автомобила,
при което причинил на ищеца – пътник в автомобила телесни увреждания.
Вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на л.а. „Ауди 80",
установена от приложените писмени доказателства и заключенията на
допуснатите експертизи, а доводите на ответника в противната насока, в т.ч. и за
виновно поведение на водача на другия автомобил, участвал в процесното ПТП,
съдът отхвърля като неоснователни.
Безспорно е установено и наличието на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователното дружество ответник и собственикът на
л.а. „Ауди 80", с per. № *******, с който виновно е реализирано пътно
транспортното произшествие.
При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и
причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен
резултат- телесните увреждания и търпените болки и страдания от страна на
пострадалия са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние
/така заключенията на САТЕ и СМЕ/.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива, като размерът
на неимуществените вреди следва да се се определи от съда по справедливост,
5
съгласно чл.52 от ЗЗД.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС,
съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на
отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на
деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008
г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011
г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение
240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в
посочената практика на ВС и трайната практика на ВКС, на обезщетяване на
посоченото основание подлежат всички "неимуществени вреди", включващи
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката,
но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите – множество фрактури, в т.ч. и на ребра и настъпилия
плеврален излив, възрастта на пострадалия към момента на настъпване на
увреждането – 64 години, срокът за възстановяване – около 4 месеца /по СМЕ и
показанията на св.С.а, периода на претърпени болки, съответстващ и на периода
на възстановяване, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер
/в т.вр. показанията на свидетелката/, необходимостта от последваща
рехабилитация, отражението на произшествието върху психо-емоционалното му
състояние, обществено икономическите условия към 2023г./ МРЗ от 780 лева/
съдът намира, че сумата от 40 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер
съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така
и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключенията на СМЕ и с кредитираните свидетелски показания/, че пострадалият
е търпял и търпи негативни емоции – болки и страдания в период от около четири
месеца, интензивни през първите седмици непосредствено след инцидента, като
през останалия период е търпял и търпи болки в ръката, за които няма данни кога
ще отшумят. Предвид това, съобразявайки обичайното проявление и характер на
6
претърпените травми, които включват и болкови симтоми, при липсата на
медицински или гласни доказателства същите да се характеризират с по-висока от
обичайната интензивност или продължителност, при липсата на данни за
настъпили усложнения в здравословното състояние на пострадалия /доколкото е
установено, че претъпения инсулт не е в пряка връзка с процесното ПТП/, съдът
намира че справедливия размер на обезщетението за претърпените болки и
страдания е в размер на 40 000 лв.
В настоящия случай, ответникът заявява възражение за съпричиняване с
оглед твърдението за пътуване с непоставен предпазен колан, което съдът приема
за неоснователно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат, какъвто съдът прие за
неустановен по делото.
От заключението на приетите по делото СТАЕ и приложените писмени
доказателства, се установява, че причина за настъпване на ПТП-то е поведението
на водача на Ауди, който е не е осигурил предимство на движещият се отдясно
автомобил, в резултат от което е настъпило процесното ПТП, при което на ищеца
са причинени установените травматични увреждания. От заключението на
първоначалната СМЕ се установява освен това, че в конкретния случай е
ирелевантно дали ищецът е бил или не с поставен предпазен колан . Вещото лице
установява, че при конкретния механизъм на процесното ПТП е напълно
възможно пострадалия да получи същите увреждания дори и при поставен
предпазен колан.
Поради това съдът прие за неоснователно наведеното възражение - с
поведението си пострадалият не е допринесъл по никакъв начин за настъпване на
вредоносния резултат.
Предявеният иск за причинени неимуществени вреди е основателен в пълен
размер, в който следва да бъде уважен.
Ответникът дължи и законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 28.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата, тъй
7
като съгласно чл. 497 КЗ застрахователят, дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение от момента на окончателното
произнасяне по претенцията, респ. от изтичане на срока за произнасяне по
претенцията, заведена при ответника. Претенцията е заведена на 28.02.2023г.,
произнасяне по нея няма, при което срокът за това е изтекъл на 28.05.2023г.
Доколкото претенцията за присъждане на законната лихва за забава до
окончателното плащане на главниците, представлява материалноправна
последица от уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като
самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен диспозитив за
претенцията за лихва, считано от датата на предявяване на притинцията пред
застрахователя.
При този изход на делото, разноски на ответника не се дължат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи
сумата от 1 600 лева ДТ по делото, платима по сметката на СГС, както и 800.00
лева – изплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 3 850 лева –
адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. *******, да заплати на К. Б. С. с БГН ********** и адрес: гр.
София, ж.к *******, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата 40 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания; в резултат на увреди,
получени при ПТП, станало на 23.01.2023 г. в гр. София, причинени виновно от
Ю. Я. К., за управляваното от която МПС е била сключена застраховка
"Гражданска отговорност" с ответното дружество, ведно със законната лихва от
28.05.2023г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ЗД Б.И. АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******, да заплати на адв.М. Б.
Н.-Т., адрес гр.София, ул.******* сумата от 3 850 лева – адвокатско
възнаграждение.
8
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление
гр.София, бул.*******, да заплати по сметка на Софийския градски съд, сумата от
2 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9