ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49893
гр. София, 06.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110158270 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 312 ГПК.
Ищецът В. С. В. е предявила срещу ответника ОП „Гробищни паркове“
следните обективно кумулативно съединени искове:
1/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“,
извършено със Заповед № ПГП24-РД-301/16.09.2024 г. на Директора на ОП
„Гробищни паркове“;
2/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата от нея преди уволнението длъжност
„техник“ в отдел „Гробищни паркове“ в ОП „Гробищни паркове“; и
2/ Осъдителен исков с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 8532.06 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 17.09.2024г. до 17.03.2025 г, равняващо се на брутния размер на
дължимите от работодателя шест работни заплати за периода;
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № РД8151-
013/06.03.2015 г. е назначена на длъжност „Погребален консултант“ в
ответното общинско предприятие.
С допълнително споразумение № ПГП24-РД1552-124/17.05.2024 г.
длъжността й е променена, като е назначена на длъжност „Техник“ в Отдел
„Гробищни паркове“ в ОП „Гробищни паркове“ с брутно трудово
възнаграждение от 1422.01 лева, от които основно трудово възнаграждение в
размер на 1304.60 лева и 117.41 лева – допълнително трудово възнаграждение.
Сочи, че на 17.09.2024 г. й е връчена Заповед № ПГП24-РД-
301/16.09.2024 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание
1
„уволнение“.
Счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна, поради
неспазена форма и нарушения на процедурата за провеждане на
дисциплинарно производство. Твърди, че не е надлежно уведомена от
работодателя за започване на дисциплинарното производство, че не е
сформирана дисциплинарна комисия, че е получила единствено „псевдо“
покана за даване на обяснения, като по този начин е нарушено правото й на
защита.
Намира, че в заповедта е немотивирана, като не са изложени
фактическите основания, от които може да се определи какво е
дисциплинарното нарушение. Счита, че работодателят не е индивидуализирал
в какво се състоят действията на служителя, с които е „злоупотребил с
доверието на работодателя“, както и пред кого са извършени същите.
Счита, че наказанието е наложено за неизпълнение на трудови
задължения, които не са вменени на ищцата, съгласно длъжностната й
характеристика.
Сочи, че работодателят не е изложил мотиви и не е съобразил тежестта
на твърдяното нарушение по реда на чл. 189 КТ с наложеното наказание.
Твърди, че наложеното дисциплинарно наказание е израз на
злоупотреба с право от страна на работодателя по смисъла на чл. 8, ал. 2 КТ,
доколкото работодателят е целял да уволни ищцата поради наличие на
заболявания, за чието съществуване е знаел.
Предвид изложеното, намира, че процесната заповед за налагане на
дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна, като моли съдът да признае
уволнението за незаконно и да го отмени.
При уважаване на иска за отмяна на уволнението, моли съдът да
възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „техник“ в
отдел „Гробищни паркове“ в ОП „Гробищни паркове“; код по НКПД
41102006.
Сочи, че в резултат на уволнението е останала без работа, поради което
отправя искане за осъждане на работодателя да й заплати брутния размер на
дължимите трудови възнаграждения за периода от 17.09.2024г. до 17.03.2025
г, възлизащи общо на сумата от 8532.06 лева.
Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът ОП „Гробищни
паркове“ е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове.
Твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание, както и че процесната заповед е мотивирана.
Намира, че извършеното от ищцата дисциплинарно нарушение е
подробно описано в заповедта за уволнение, подведено е под правилната
правна квалификация – „злоупотреба с доверието на работодателя“, като
2
видно от мотивите на заповедта, същото е преценено като тежко от
работодателя.
Сочи, че ищцата, в нарушение на трудовите й задължения, посочени в
длъжностната й характеристика, не е проследила организацията на ритуалите,
свързани с погребението на двама покойници, не е уведомила своевременно за
констатирана размяна на служебните бележки върху ковчезите на лицата,
което е довело до размяна на покойниците, установена едва по време на
погребалния ритуал пред близките на единия от починалите.
Намира, че с тези си действия ищцата е компрометирала усилието на
работодателя да повиши качеството на работа в тази деликатна сфера на
обществените отношения, като по този начин е злоупотребила с доверието на
работодателя и е уронила доброто му име.
Счита, че ищцата не е положила необходимите усилия за точното
изпълнение на трудовите си задължения, като по този начин е нарушила
задължението си за лоялност към работодателя и е накърнила връзката на
доверие между страните.
По отношение на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ не
излага отделни доводи.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално
задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него
период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент
и по силата на заповедта, която оспорва – които обстоятелства, по реда на
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК следва да бъдат отделени като безспорни
между страните.
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си за проявена от
работодателя злоупотреба с право /чл. 8, ал. 2 КТ/, като установи, че
работодателят е целял да прекратил трудовата връзка между страните поради
наличието на заболяване на ищеца – за които обстоятелства не сочи
доказателства.
В тежест на ответника е да установи, че са спазени формалните
изисквания за законосъобразност на наказанието, изводими от
императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за
налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и
нарушителя и е надлежно връчена на провинилия се служител, че на
последния е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на
наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и
ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за налагане
3
на наказанието. След установяване на формалната законосъобразност на акта,
работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него
виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен
съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ /обусловен от
основателността на претенцията за незаконност на уволнението/ в тежест на
ищеца е да докаже, че към датата на приключване на съдебното дирене е
налице би било налице валидно и непрекратено на друго правно основание
трудово правоотношение, на което да бъде възстановен – обстоятелство, което
не е спорно между страните.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал.
1 КТ /обусловен от основателността на претенцията за незаконност на
уволнението/ в тежест на ищеца е да докаже продължителността на периода,
през който е останал без работа, причинна връзка между оставането без работа
и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от
работника за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което
съгласно чл. 225, ал. 1 КТ е базата за определяне стойността на дължимото
обезщетение – за които обстоятелства страната не сочи доказателства.
По доказателствените искания:
Страните са представили писмени документи към исковата молба, и
отговора на исковата молба, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на спора от фактическа и правна страна, поради което събирането
им като доказателства по делото следва да бъде допуснато.
По искането за допускане събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетел при режим на довеждане от ищеца,
съдът ще се произнесе след посочване от ищеца на конкретните факти и
обстоятелства, които следва да се установяват с тях и извършване на
преценка на относимостта им към спора и описаните в заповедта за
дисциплинарно уволнение обстоятелства.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи Решение на СОС за приемане на структурата на ОП „Гробищни
паркове“, длъжностна характеристика на лицата, организиращи погребения и
урнополагания, справка за лица с имена, длъжност и отдел, следва да бъде
оставено без уважение, доколкото същите нямат пряко отношение към
предмета на настоящия трудов спор, при разрешаването, на който съдът
следва да изхожда от реално сключените между страните трудов договор и
длъжностна характеристика.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи критерии за определяне на наказание по чл. 189 КТ, следва да бъде
оставено без уважение, доколкото не се твърди такъв документ реално да
съществува, а преценката дали работодателят е спазил изискването за
съразмерност е фактически и не зависи от съществуването на вътрешни
4
правила в предприятието.
Искането за задължаване на работодателя по реда на чл. 190 КТ да
представи трудовото досие на работника следва да бъде уважено.
На ищеца следва да бъдат дадени указания да уточни изложените си в
исковата молба твърдения, касаещи знание от страна на работодателя за
наличието на заболяване, от което работникът е страдал, като посочи
изрично дали навежда същите единствено във връзка с твърдението за
злоупотреба с права /чл. 8, ал. 2 КТ/, или твърди нарушена от работодателя
защита при уволнение по реда на чл. 333 КТ /в който смисъл да изложи
конкретни твърдения от какви заболявания страда, как и по какъв начин е
уведомил работодателя си за тях/
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 30.01.2025 г. от 14:30 часа, за която дата и час
да се призоват страните с препис от настоящото определение. На ищецът да се
изпрати и препис от отговора на ответника с доказателствата към него.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да посочи за изясняването на какви факти и обстоятелства желае
допускането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетел при режим на довеждане.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът
ще остави без уважение искането за допускане на гласни доказателствени
средства.
УКАЗВА на ищеца да уточни изложените си в исковата молба
твърдения, касаещи знание от страна на работодателя за наличието на
заболяване, от което работникът е страдал, като посочи изрично дали
навежда същите единствено във връзка с твърдението за злоупотреба с права
/чл. 8, ал. 2 КТ/, или твърди нарушена от работодателя защита при уволнение
по реда на чл. 333 КТ.
ДОПУСКА събирането на писмените доказателства, представени с
исковата молба и отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание по чл. 190 ГПК ответника, в
едноседмичен срок от съобщението, да представи трудовото досие на
работника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания по реда на чл. 190
ГПК на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на основание чл. 313 ГПК, в случай, че в
5
оказания едноседмичен срок не вземат становище по доклада по делото, не
предприемат съответните процесуални действия и не изпълнят дадените им
указания, губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът
не се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-изгодният за
тях ред за разрешаване на спора.
ДА СЕ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО НЕЗАБАВНО след постъпване на
молби от страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6