Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV а въззивен състав, в
открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и
деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с. ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от
младши съдия Киримов
в.гр. дело № 3346 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 441519 от 02.07.2018
г. постановено по гр.д. № 52344/2017 г. на СРС, ГО, 145 състав, предявените от Т.С.“
ЕАД искове, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са частично уважени както следва: К.М.К., ЕГН **********
е осъдена да заплати на ищеца сумата от 386,44 лева, представляваща 4/6 идеални
части от стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.06.2014 г. –
30.04.2016 г.; сумата от 115,19 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението
за неплатена топлинна енергия за периода от 15.08.2014 г. до 20.07.2017
г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 31.07.2017 г. до
окончателното плащане, като са
отхвърлени: искът за стойност за неплатена топлинна енергия за периода
01.06.2014 г. – 30.04.2016 г. за разликата над уважения размер от 386,44 лв. до
пълния предявен размер от 1185,53 лв.; иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за неплатена топлинна енергия за периода
15.08.2014 г. до 20.07.2017 г. за разликата над уважения размер от 115,19 лв.
до пълния предявен размер от 322,67 лв.; иска за стойност на услуга дялово
разпределение за периода м. 06.2013 г. – м.04.2016 г., в размер на 27,33 лева,
както и иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за услуга дялово разпределени за периода от 15.08.2014 г. до 20,07.2017
г., за сумата от 6,19 лв.; Р.П.К., ЕГН ********** е осъден да заплати на ищеца
сумата от 96,61 лв., представляваща 1/6 идеални части от стойността на
неплатена топлинна енергия за периода м.06.2014 г. – 30.04.2016 г.; сумата от
28,79 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за неплатена топлинна енергия за периода от 15.08.2014 г. до
20.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 31.07.2017
г. до окончателното плащане, като са отхвърлени: искът за стойност на неплатена топлинна енергия за периода
01.06.2014 г. – 30.04.2016 г. за разликата над уважения размер от 96,61 лв. до
пълния предявен размер от 296,38 лв.; искът за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за неплатена топлинна енергия за периода
от 15.08.2014 г. до 20.07.2017 г. за разликата над уважения размер от 28,79 лв.
до пълния предявен размер от 80,67 лева; иска за стойност на услуга дялово
разпределение за периода м.06.2013 г. – м.04.2016 г. в размер на 6,83 лева,
както и иска за обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
задължението за услуга дялово разпределение за периода от 15.08.2014 г. до
20.07.2017 г. за сумата от 1,55 лева; К.П.К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на ищеца сумата от 96,61
лв., представляваща 1/6 идеални части от стойността на неплатена топлинна
енергия за периода м.06.2014 г. – 30.04.2016 г.; сумата от 28,79 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за неплатена топлинна енергия за периода от 15.08.2014 г. до
20.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 31.07.2017
г. до окончателното плащане, като са отхвърлени: искът за стойност на неплатена топлинна енергия за периода
01.06.2014 г. – 30.04.2016 г. за разликата над уважения размер от 96,61 лв. до
пълния предявен размер от 296,38 лв.; искът за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за неплатена топлинна енергия за периода
от 15.08.2014 г. до 20.07.2017 г. за разликата над уважения размер от 28,79 лв.
до пълния предявен размер от 80,67 лева; иска за стойност на услуга дялово
разпределение за периода м.06.2013 г. – м.04.2016 г. в размер на 6,83 лева,
както и иска за обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
задължението за услуга дялово разпределение за периода от 15.08.2014 г. до
20.07.2017 г. за сумата от 1,55 лева. С решението К.К.
е осъдена да заплати на ищеца сумата от 86,77 лева разноски на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, а Р.К. и К.К. са осъдени да
заплатят на основание чл. 78, ал. от ГПК, в полза на ищеца суми от по 21,69
лева, сторени от „Т.С.“ ЕАД разноски в производството. „Т.С.“ ЕАД е осъдена на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на К.К. сумата от 263,10 лева, сторени по
делото разноски. Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Б.“
ООД на страната на ищеца
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца "Т.С." ЕАД в отхвърлителната част. Сочи се, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че сумата за отоплителен сезон
м.05.2013 г. до м.04.2014 г. е погасена по давност, тъй като за него била
издадена обща фактура № **********/30.06.2014 г., издадена със срок за плащане
15.08.2014 г., от който момент започвала да тече и давността, а исковата молба
била депозирана на 31.07.2017 г., поради което следва да се приеме, че не е
изтекъл тригодишният давностен срок за вземанията за процесния период. При изложеното моли първоинстанционното
решение да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго, с
което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло. Претендира
разноски.
В законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответниците К.К., Р.К.и
К.К., в който са изложени подробни съображения за
нейната неоснователност. Направено е искане въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице помагач не взема
становище по въззивната жалба.
Първоинстанционното
решение е влязло в сила, в частта, в която предявените искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са частично
уважени, като необжалвани.
Въззивната жалба е допустима. Тя е
подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и
приложения от тези по приложимите разпоредби на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С оглед
извършената от съда служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. При извършване на въззивен
контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното
съдебното решение, в рамките поставени от въззивната
жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира,
че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде
потвърдено.
Настоящият състав намира, че формираната и
изложена в мотивите на решението от първоинстанционния
съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.
272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правни изводи
изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу К.М.К., Р.П.К.и К.П.К.за сумата 1778,29
лева, представляваща цена на потребена топлинна
енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно
със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до
окончателното ѝ заплащане; сумата от 484,01 лв. законна лихва за забава
от 09.08.2013 г. до 20.07.2017 г., сума за дялово разпределение в общ размер на
50,27 лева, от които 40,99 лева – главница и 9,28 лв. – лихва, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите. Сумите се претендират от ответниците
както следва: 4/6 от К.К.и по 1/6 от Р.К.И К.К..
Съдът приема за безспорно, че ответниците са потребители на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
приложима за процесния период 01.06.2014 г. -
30.04.2015 г..
В обжалваното решение
законосъобразно районният съд е приел, че вземанията за топлинна енергия за
периода 01.05.2013 г. - м.04.2014 г., отразени по обща фактура №
**********/30.06.2014 г. са погасени с изтичането на тригодишна погасителна
давност. Това задължение не се дължи от датата на издаване на общата фактура, а
именно 30.06.2014 г., както неправилно сочи въззивникът.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10
равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3.
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна
уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или
прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния
отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе
на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото
"изравнително" вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със
задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С."
ЕАД, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част
от процесния период (до приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са
дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тези
задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Съгласно чл.
33, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от
12.03.2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в
30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет
страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява
за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл.
114, ал. 2 от ЗЗД, когато
е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници,
по отношение на които се
прилагат общите условия, влезли в сила през 12.03.2014 г., давността тече от деня, в който
съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ
изтичането на съответния месец.
Издаването на изравнителната
сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а
следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по
аргумент от чл. 155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Следователно и вземанията на "Т.С." ЕАД към потребителите за
заплащане на цената на използваната за битови нужди топлинна енергия се
погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
С оглед на изложените съображения
прогнозните месечни вноски за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. се явяват
погасени по давност, доколкото исковата молба е подадена на 31.07.2017 г. и
тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди тази дата, като това обстоятелство не може да
бъде променено от последващо издаване на нова обща
фактура № **********/30.06.2014 г.
Издаването на такава фактура не
променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски.
Извън
посочените доводи на жалбоподателя се откроява единствено общото оплакване за
неправилност на решението в частта, с която отхвърлени претенциите за осъждане
на ответниците да заплатят суми за дялово
разпределение и мораторна лихва за забава, както и в
частта, която частично е отхвърлена претенция за мораторна
лихва върху дължимата главница за доставена топлинна енергия, в подкрепа на
които твърдения липсва изложение на каквито и да е конкретни данни. Предвид
съдържанието на въззивната жалба, ограничаващо се с бланкетно посочване на неправилност на съдебния акт, в тази
насока съдът дължи произнасяне единствено доколкото следва да провери допуснати
ли са нарушения на императивни материалноправни
норми, а такива понастоящем не се установява да са допуснати. С оглед на това, въззивната жалба е неоснователна, а атакуваният съдебен акт
следва да се потвърди като правилен.
По
разноските:
При
този изход на спора във въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на направените във връзка с въззивното производство разноски по делото имат въззиваемите, за което е направено искане своевременно.
Освен това на л. 15 от в. гр. дело е представен договор за правна защита и
съдействие, в който изрично е отбелязано, че във връзка с настоящото
производство, на 20.09.2018 г. въззиваемата К.П.К.е
заплатила адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300 лева. При това
съдържание на договора за правна защита и съдействие, същият има значението на
разписка, удостоверяваща реалното плащане на сумата от 500.00 лева. При това
положение, искането на въззиваемата Кръстева за
присъждане в нейна полза на направените разноски от 300 лева е основателно, тъй
като се установява, че такива разноски действително са били направени.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 441519 от
02.07.2018 г. по гр. дело № 52344/2017 г. на СРС, ГО, 145 с-в в обжалваната част.
Решението е влязло в сила в
останалата част, като необжалвано.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на К.П.К., ЕГН: **********, сумата от
300 лева, представляваща направени във връзка с въззивното
производство по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на ищеца "Б." ООД.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.