Определение по дело №221/2019 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 105
Дата: 21 август 2019 г. (в сила от 6 декември 2019 г.)
Съдия: Асен Цветанов Цветанов
Дело: 20195520200221
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

номер  105                                    21.08.2019 година                                 град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            наказателен състав

На двадесет и първи август                                                                          2019 година

В закрито съдебно заседание в следния състав:   

                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Цветанов ЧНД № 221 по описа на съда за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.

         Производството е инициирано по жалба от 25.06.2019 г. на Р.К.К., срещу постановление на прокурор при РП-Гълъбово от 14.06.2019 г. за прекратяване на наказателното производство, водено по ДП № 447 ЗМ-64/2017 г. по описа на РУ-Гълъбово и пр.пр. № 260/2017 г. по описа на РП-Гълъбово, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено досъдебното производство, водено срещу С. Г. К. за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

         В жалбата са наведени доводи, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Посочено е, че за периода, в който детето е пребивавало при бащата, последният искал да му бъдат платени сумите за издръжка на детето, ведно с лихвите. Посочва се в жалбата, че жалбоподателя не иска да го занимават със Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград, както и с детето и с майката на детето.

         От съвкупния и поотделен анализ на доказателствата се установява следното от фактическа и правна страна:

         Жалбата е процесуално допустима – изхожда от процесуално легитимирано за подаването й лице.

         Същата е подадена на 25.06.2019 г. в РС-Гълъбово, а препис от прокурорското постановление е връчено на жалбоподателя на 21.06.2019 г. /виж обратната разписка по ДП/, поради което е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 3 НПК и следва да се разгледа по същество.

         Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Компетентността на настоящия съдебен състав обхваща пълна преценка на обосноваността на постановлението и на неговата законосъобразност. Това означава, че съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратното им тълкуване, а на следващо място, трябва да установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което щ изясни дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. В настоящото производство съдът може да даде указания относно приложението на процесуалния закон като посочи какви процесуално-следствени действия следва да бъдат извършени, за да се реши правилно делото.

         По досъдебното производство са извършени следни процесуално-следствени действия: разпитите на свидетелите и събраните писмени доказателства.

         От събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства е видно, че майката С. Г. К.е била осъдена да заплаща издръжка на детето си Б. Р. К., чрез нейния баща Р.К.К., в размер на 85 лв. месечно с решение по гр.д. № 569/2013 г. на РС-Гълъбово, последващо увеличена на 110 лв. месечно, считано от 30.12.2015 г., с решение № 38 от 28.04.2016 г. по гр.д. № 698/2016 г. на РС-Гълъбово /виж многократно приложеното по ДП и по делото на РС-Гълъбово решения/.

         От справката за съдимост, издадена от РС-Гълъбово и приложените преписи и извлечения от присъди, е видно, че лицето Стеляна Гочева Колева е осъждана два пъти за неплащане на издръжка на детето си Б.. Първият път е осъдена по НОХД № 150/2014 г. на РС-Гълъбово за неплащане на издръжка за периода от м.02.2014 г. до м.08.2014 г. като ѝ е наложено наказание пробация. Вторият път е осъдена по НОХД № 135/2016 г. на РС-Гълъбово, чиято присъда е изменена с решение № 162/08.12.2016 г. по ВНОХД № 1246/2016 г. на ОС-Стара Загора, за неплащане на издръжка за м.11.2015 г. и м.01.2016 г., като ѝ е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.

         Последващото водено наказателно производство е образувано по жалби на бащата Р.К.К. /няколко, приложени по ДП/, в които жалби се излагат различни обстоятелства относно неплатените месечни издръжка от страна на лицето С. К.. В обяснението си Р.К.К. /л.51 на ДП/ е посочил, че е написал молбата си защото до 07.10.2016 г. С. К. не била плащала издръжка за месеци август и септември 2016 г. Изрично лицето Р.К. е посочил, че от 22.08.2016 г. детето живее при майка си С. К.. Обстоятелството, че детето живее от 22.08.2016 г. и до настоящия момент с майка си С. К. се установява от всички доказателства по ДП и няма твърдения в различна посока от никой от родителите или трети лица /социални доклади на ДСП, показанията на св. А. И. К. на л.66 на ДП, обясненията на Р.К.К./. Само от гледна точка на посоченото твърдение на Р.К.К., че молбата му е за неплатена издръжка за месеци август и септември 2016 г., в който период детето е живяло при баба си А. К. до 22.08.2016 г. и след това при майка си С.а К.а, следва извод, че бащата Р.К. не е полагал грижи за детето, въпреки предоставените му родителски права спрямо детето с посоченото по-горе решение, с което е присъдена издръжка в размер на 85 лв. И не само, по делото са налични писмени доказателства, изходящи от лицето Р.К., с които същият се отказва от детето си, не желае да го гледа, иска да го предостави за осиновяване и „не иска да има нищо общо с него“. Следва да се отбележи също, че молба с подобни искания беше отправена и до РС-Раднево в първата половина на 2019 г., което обстоятелство е служебно известно и на съдията-докладчик.

         От приложените по ДП разписки и пощенски записи, отразени и като фактически установявания в решението по ВНОХД № 1246/2016 г. на ОС-Стара Загора, е видно, че за периода от 30.10.2014 г. до 13.09.2016 г., лицето С.К. не е плащала издръжка за месец ноември 2014 г. и месец януари 2015 г. /за този период е ангажирана наказателната ѝ отговорност както се посочи по-горе и не може да се разглежда отново този период поради забраната за наказване на едно лице два пъти за едно и също деяние/, както и за месец април 2016 г., т.е. налице е установена неплатена издръжка само за месец април 2016 г. Обаче съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК изисква минимум две неплатени месечни издръжки, което обстоятелство не е налице за периода до месец септември 2016 г. включително.

         Независимо, че в случая е налице осъдително решение за плащане на издръжка в размер на 110 лв. от С. К. на детето Б. К., чрез баща ѝ Р.К., считано от 30.12.2015 г., това обстоятелство не се отразява на съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК за последващия период от 22.08.2016 г. /когато детето Б. е предадена от ДСП-Димитровград на майката С. за отглеждане/ и нататък, тъй като от тази дата реално майката е тази, която полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето, а това води до логичния извод, че тя не дължи издръжка за детето чрез неговия баща. Макар да се споменава в показанията на св. А.К.за заведено дело от майката С. К.за промяна на мерките спрямо детето по реда на чл. 59, ал. 9 СК, няма доказателства по ДП за наличие на постановено решение в тая насока.

         При така посоченото установява за наличие на само една неплатена вноска за месечна издръжка и липса на извършено съставомерно деяние по смисъла на чл. 183, ал. 1 НК, то съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 НК образуваното наказателно производство следва да се прекрати, тъй като деянието не съставлява престъпление, именно както е процедирал прокурора в обжалваното постановление.

         В случая разследващите органи са събрали нужните доказателства и доказателствени средства за разкриване на обективната истина по случая и няма видим обзор за събиране на други доказателства или за проверка на събраните до момента, поради което обжалваното постановление е обосновано от към събран доказателствен материал.

         Поради изложеното съдът намира, че законосъобразно прокурорът е прекратил изцяло наказателното производство по ДП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор при РП-Гълъбово от 14.06.2019 г. за прекратяване на наказателното производство, водено по ДП № 447 ЗМ-64/2017 г. по описа на РУ-Гълъбово и пр.пр. № 260/2017 г. по описа на РП-Гълъбово, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено досъдебното производство, водено срещу С.Г. К. за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред ОС-Стара Загора в 7–дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: