Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2 3 4
гр. Пловдив, 12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и
осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2566/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 19-1030-001998/25.03.2019 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на А.В.Б., ЕГН **********, с адрес *** наложена глоба в
размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на
150 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на
чл. 6, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли
да се отмени НП с аргументи за нарушаване на материалния и процесуален закон и
по-конкретно по пълното и точно описание от фактическа
страна на нарушенията, свързано с липсата на подпис на нарушителя на акта за
установяване на административно нарушение /АУАН/, за това, че не са върнати
всички документи след проверката.
Въззиваемата страна
не вземат становище на по жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 26.02.2019 г.
около 21:20 ч. жалбоподателят А.Б. управлявал личния си лек автомобил „БМВ 318
ИС“ с рег. № ****, като се движил по на бул. „Пещерско шосе“ в гр. Пловдив и
преминал през кръстовището с ул. „Елин Пелин“. Това кръстовище било оборудвано
със светофар, който работел в нормален режим на работа. Към монета на навлизане
в кръстовището на водача светофарът указвал забранителен /червен/ сигнал, като
на същия сигнал и преминал.
Същевременно в
същата посока непосредствено след споменатото кръстовище свидетелите Д.Б. и Г.Ч.
– полицейски служители към група „Сигма“, сектор СПС, осъществявали служебните
си задължения по контрол на правилата за движение. Установили служебния си
автомобил пред паркинга на намиращия се там магазин „П.“, непосредствено след
кръстовището на отбивката за кв. Прослав, а именно кръстовището на бул. „Пещерско
шосе“ с ул. „Елин Пелин“. Те забеляли движещия се лек автомобил марка „БМВ“,
както и че същият преминал през кръстовището на забранителен /червен/ сигнал.
Полицейският служител Ч. подал сигнал със стоп палка. Водачът преустановил
движението на автомобила и му били разяснени причините за спирането му, а
именно преминаването на забранен сигнал на светофарната уредба. Водачът бил
установен и тестван за употребата на алкохол, след което полицейските служители
преминали към съставяне на АУАН за констатираното нарушение. В този момент Б.
се отдръпнал на страни и позвънил на тел. 112 като подал сигнал за това двама
полицаи да са го спрели и да му съставят акт за неизвършено от него нарушение.
Затова и била проведена процедура по проверка на полицейските служители от
дежурния полицай от Второ РУ към ОД на МВР Пловдив, която дала отрицателни
резултати. Междувременно жалбоподателят се държал превъзбудено, като обикалял
около полицейския и лични си автомобил. Затова и свидетелите Б. и Ч. му
разпоредили да премине на тротоара, за на пречи на движението и за негова
сигурност. Б. тогава отвърнал, че ще прави каквото си иска. След като
приключила проверката и бил съставен АУАН последният му бил предявен за
съставянето и връчването му, а жалбоподателят отказал да го получи и да го
подпише. Това наложило актът да бъде съставен в присъствието на служител от
близката бензиностанция. Това била свидетелката Р.В..
За установеното
нарушение бил съставен АУАН № 990366/26.02.2019 г., в който е описано, че
жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. В акта нарушителят
отразил, че има съмнение за употреба на алкохол от страна на служителите на
реда и непредоставянето на техническа документация на уреда, с който са били
тествани.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в общ размер на 250 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП и чл. 6, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г.Ч. -
актосъставител, Д.Б. и Р.В., очевидци, както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач,
оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., докладна записка рег. №
2372р-4550 от 18.03.2019 г., докладна записка рег. № 2321р-4549 от 18.03.2019
г., писмо рег. № 237200-2679/18.03.2019 г., възражение рег. №
00-3395/01.03.2019 г., писмо рег. № 103000-9036/30.05.2019 г. от с-р ПП към ОД
на МВР Пловдив, писмо вх. № 39879/17.06.2019 г. от управителя на „Меском П.“
ЕООД, писмо изх. № 1474/22.07.2019 г. на ОП ОКТ на Община Пловдив.
Разпитан в съдебно
заседания актосъставителят Ч. потвърждава авторството на АУАН и поддържа
констатациите в него. В допълнение изяснява, че при проверката нарушителят е
пречил на съставянето на АУАН и осъществяване на контролните правомощия на
органите на реда, отказал да му се връчи акта и да се подпише на него, както и
че е позвънил на тел. 112, в следствие на което на място е пристигнал дежурен
екип, който е проверил него и колегата му за употреба на алкохол и пробата е
излязла отрицателна. Лично е възприел поведението на санкционирания, който
преминал на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, и чрез стоп
палка го е спрял за проверка, като поискал документите на водача.
От друга страна
показанията на актосъставителя кореспондират с тези на свидетеля Б., който също
е станал пряк очевидец на поведението на нарушителя, включително по несъобразяване
със светофарната сигнал уредба на кръстовището, преминаването през него на
забранителен сигнал, неизпълнението на техните разпореждания, отказът да му
бъде съставен и предявен АУАН, включително и за второстепенни факти, извън
пределите на доказване, а именно позвъняването на тел. 112 от страна на
жалбоподателя, проверката и резултатите от нея от дежурния екип от Второ РУП.
Последните обстоятелства следва да бъдат ценени и с оглед достоверността на
показанията на двамата свидетели, доколкото се подкрепят и не си противоречат,
допълват се и са логични и последователни в хронологията на настъпилите
събития.
Същевременно с
доверие следва да бъдат и оценени и показанията на свидетелката Р.В., която е
станала очевидец на извършваната проверка. Била е при съставянето на АУАН и го
е подписала, доколкото нарушителят по-рано е отказал да му бъде връчен и да се
подпише на него. Показанията ѝ съдът сметна за обективни и
незаинтересовани, непротиворечиви на останалите събрани доказателства, поради което
и им се довери.
Показанията на
свидетеля Ч. съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в
пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им
дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите
констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила ,
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен
източник на информация. Не се установиха твърденията от страна жалбоподателя за
различна фактическа обстановка от тази описана в АУАН, доколкото не се
ангажираха доказателства в обратния смисъл, а направените от страна на
представител на жалбоподателя доказателствени искания, свързани с представянето
на видео и звукозаписи от местопроизшествието, не разколебават направените
изводи, доколкото не се установи съществуването на такива.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП касателно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП
са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатираха
се нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са
съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите
актове и да нарушават правата на нарушителя само по отношение на вмененото
нарушение по чл. 6, т. 2 от ЗДвП.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението по чл.
6, т. 1 от ЗДвП е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата,
при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение. Актът е представен на нарушителя за
запознаване и подписване, като след като последният е направил отказ от това,
същото обстоятелство е станало повод за връчването на акта в присъствието на
един свидетел, а именно Р.В., с което е спазена процедурата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената
от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и
е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. За нарушението
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП в съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и
не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното
лице. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези
(време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова
не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и
последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – за неспазване на задължителни предписания по ЗДвП.
Не може да бъде
възприето възражението на жалбоподателя, свързано с непълното описание в АУАН и
НП на деянието му от фактическа страна, което да му е нарушило правото на
защита, което се отнася до преминаването на светофарната уредба и показанията
му към онзи момент. Тези обстоятелства са относими към установяването на релевантната
фактическа обстановка, а не към непълното описание на обстоятелствата. Това е
свързано с процеса на проверка на доказателствата и твърденията на
жалбоподателя и се отнася към съществото на делото, а не по необходимото
минимално съдържание на актовете на преписката. Въпреки това съдът намира, че
описанието на нарушението свързано със светофарната уредба е изчерпателно и
ясно описано, като са посочени всички обстоятелства от фактическа страна.
Основателно обаче е
възражението за нарушаване на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН по повдигнатото нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП за неизпълнение на
разпорежданията на контролните органи. В актовете по преписката
обстоятелствата, около които е извършено нарушението са посочени по следния начин
„Водачът отказва да изпълни разпорежданията на контролните органи, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата.“ Формулираната по този
начин в АУАН и НП фактическа страна на нарушението е непълна и неясна, тъй като
не посочва какво точно е било разпореждането на контролните и по какъв начин не
е изпълнено то от нарушителя. Това не позволява да бъде проверена чрез
способите на доказване обективната истина и води до нейната принципна
неустановимост за първи път от съда като независим арбитър.
Нещо повече, това е
довело до такова интензивно нарушаване на процедурните правила още в началната
фаза на административнонаказателното производство, което съществено е засегнало
гарантираното и признато от закона право на нарушителя да узнае какво точно
нарушение с неговите обективни характеристики му е вменено в извършване и да
защити правата си срещу него като ангажира насрещно доказване. В процесния
случай жалбоподателят е бил лишен от възможността своевременно да се запознае с
фактическите рамки на предявеното ѝ обвинение за извършено
административно нарушение, да направи възраженията си срещу тези факти и да
упражни правото си на защита в пълен обем, т.е. от самото започване на
производството. По тези причини съдът прецени обсъжданото нарушение на
процесуалните правила като съществено, което не може да бъде отстранено едва
пред въззивната инстанция, какъвто е районният съд в конкретното производство.
Този изначален порок представлява самостоятелно основание за отмяната на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият
орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя за преминаване на
забранителен /червен/ сигнал на светофарната уредба като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в
движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че А.Б. като водач на МПС на 26.02.2019 г. около
21:20 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Пещерско шосе“ и ул. „Елин
Пелин“ е преминал на неразрешаващ „червен“ сигнал на светофарната уредба,
работеща в нормален режим, което е възприето от намиращите се там полицейски
служители, изпълняващи служебните си задължения, а именно актосъставителят и
свидетелят очевидец по АУАН. Следователно жалбоподателят не е съобразил
движението си със светлинните сигнали на посоченото място и е нарушил вмененото
му задължение за тяхното спазване.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си –
противоправността и обществената опасност при преминавана на забранителен
сигнал на светофарна уредба, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му
може да доведе до настъпване на общественоопасни последици както за самия него,
така и за другите участници в движението, и ги е целял, като е обективирал това
поведението си по преминаване въпреки забраната. Затова съдът намира, че
деянието му е извършено при пряк умисъл.
Колкото до нарушението по чл. 6, т. 2 от ЗДвП и въпреки изложеното вече
принципно становище по допускането на съществено нарушение на процесуалните
правила, което е ограничило процесуалните права на нарушителя и е свързано с
липсата на описание на конкретните му действия, съдът намира за необходимо да
отбележи, че все пак се установява от доказателствата по делото, че
жалбоподателят не е изпълнил разпореждания на полицейските служители и им е
пречил при осъществяване на контролните им функции при съставяне на АУАН, като
е обикалял около служебни им и личния си автомобил и е създавал опасност за
себе си и останалите участници в движението, а не се установил на тротоара на
безопасно място. Показанията на свидетелите Ч. и Б. са еднопосочни в тази връзка
и непротиворечиви. Това поведение на Б. съдът намира да е извършени при пряк
умисъл отново. Доколкото обаче се прие, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, постановлението не може да бъде потвърдено в тази част, а следва
да се отмени като незаконосъобразно.
За наказанието:
Правилно описаното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която
предвижда, че водач, който преминава при сигнал на светофара, който не
разрешава преминаването, се наказва с глоба в размер на 100 лв., т.е. размерът
на глобата е фиксиран.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният
сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл.
12 от ЗАНН, като не са налице основания
за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай” на административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив,
процесният случай разкрива белезите на обичайните нарушения от същия вид. В
тази дръзка е справедливо да се отбележи, че нарушителят е лице, което може да
се характеризира с по-висока степен на обществена опасност, доколкото от
справката му за нарушите/водач се установява множество на влезли в сила НП за
нарушения на ЗДвП, така и електронни фишове. Не се разкриват други
обстоятелства, които биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи. С оглед на изложеното съдът приема, че не са
налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си
последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна
отговорност.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено спрямо
жалбоподателя да е проведено административнонаказателно производство, в което
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за въведеното
нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП, които са ограничили правото му на защита още
от самото начало, като правата му са били неправомерно ограничени. Тези
нарушения не могат да бъдат отстранени на този етап от развитието на
производството, което влече след себе си и незаконосъобразността на НП в
обжалваната част, а оттам и отмяната му отново в същата част. В останалата част
постановлението е законосъобразно, доколкото нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП
е безспорно доказано, съобразено с материалния и процесуалния срок и
определеното наказание е справедливо. То тази причина на същото нарушение и
наложената глоба следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-1030-001998/25.03.2019 г. на началник група към ОД на МВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, в частта с което на А.В.Б. с ЕГН **********, с
адрес *** на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложена глоба в размер на 150 лв. и е лишен от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част, с която на А.В.Б. с ЕГН **********, с адрес ***
на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв.
за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А.Д.