Р
Е Ш Е Н И Е № 567
гр. Пловдив, 24.04.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІ с-в, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
разгледа докладваното
от съдията Илиев гр.д. №928
по описа за 2018г., като за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.463
във връзка с чл.278
от ГПК.
Делото
е образувано по жалба на Т. Н. В. ***, ЕГН
**********, против разпределение
от 28.02.2018г. на
постъпили суми по
изпълнително дело №20178190400517
по
описа на ЧСИ
Людмила Мурджанова, рег.
№819, предявено на
16.03.2018г. В жалбата
са изложени съображения,
че разпределената в полза на взискателя „Банка
ДСК“ ЕАД сума
в размер на
2803,52 лв. с привилегия
по чл.136, ал.1, т.1 от
ЗЗД за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение и
разпределената в полза на
съдебния изпълнител сума в
размер на 3644,98 лв. с
привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от
ЗЗД за такси и
разноски са неправилно определени
и
завишени. Направено е
искане за назначаване
на съдебно- счетоводна експертиза,
която да даде
заключение правилно ли
са били определени
посочените суми. По
изложените съображения се
иска отмяна на обжалваното разпределение
като незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата-
„Банка ДСК“ ЕАД,
чрез пълномощника си
юрк. С. Д.,
в писмено становище оспорва
същата и иска
оставянето й без
уважение.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима,
тъй като е
подадена от легитимирано
лице срещу подлежащ на
обжалване съгласно разпоредбите
на чл.462, ал.2 и
чл.463 от ГПК
акт на съдебния
изпълнител и в
срока по чл.462, ал.2
от ГПК.
Обжалваното
разпределение е издадено
по реда на чл.495
от ГПК след
проведена по изпълнителното дело
публична продан на
недвижим имот, за купувач на
който е бил обявен
взискателят „Банка ДСК“
ЕАД, предложил цена
в размер на 80000
лв. Със същото
е било извършено
разпределение на посочената сума,
като в полза на взискателя
„Банка ДСК“ ЕАД
е била разпределена сума в размер на 2803,52
лв. с привилегия по
чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД за
разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, а в
полза на съдебния изпълнител е била
разпределена сума в
размер на 3644,98
лв. с привилегия по
чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД за
такси и
разноски.
Неоснователни са изложените
в жалбата твърдения, че
така разпределените в полза
на взискателя и
съдебния изпълнител суми
са неправилно определени
и завишени. В
обжалваното разпределение подробно
е описан начинът
на формиране на двете
суми с препращане към
съответната разпоредба от ТТР към
ЗЧСИ и документа,
с който са били начислени, като
в жалбата освен най- общото твърдение,
че сумите са завишени, не са
изложени конкретни доводи
кои от включените в тях
такси и разноски по
принудителното изпълнение са били начислени
в по- висок размер
или не е следвало да
бъдат включвани. При
извършената от съда служебна проверка не се констатира
наличие на такива,
нито допуснато от съдебния
изпълнител нарушение на
закона при определяне
на таксите и разноските. При изготвяне
на обжалваното разпределение
съдебният изпълнител се е
съобразил с императивната разпоредба
на чл.136 от
ЗЗД и разясненията, дадени в
т.6 от Тълкувателно
решение №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС относно това
кои разноски на
първоначалния взискател се ползват с
право на
предпочтително
удовлетворение по чл.136,
ал.1,т.1 от ЗЗД.
Видно от разпределението, в полза
на взискателя „Банка
ДСК“ ЕАД са
били разпределени само
направените разноски по
подготовката и осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който
се разпределят- таксите
за образуване на
изпълнителното дело, за налагане
на възбрана, извършване на
опис, оценка и
публична продан на
имота, получената сума
от който се разпределя. Отделните
разноски са посочени
в изготвените по изпълнителното дело
сметки, намиращи се
на л.56, л.106, л.124,л.128, л.212, като същите
съответстват на ТТРЗЧСИ. В полза на съдебния изпълнител
са били разпределени
дължими обикновени такси
и разноски по ТТРЗЧСИ
за действително извършени
по изпълнителното дело
действия, както и пропорционалната такса за събиране на
парично вземане по т.26, б.Д
от ТТРЗЧСИ, чийто размер е определен
при спазване на разпоредбата на
чл.73, ал.4 от ГПК,
като от същия е извадена
пропорционалната такса за опис
по т.20 от ТТРЗЧСИ.
Направеното
в жалбата искане за
допускане на съдебно- счетоводна експертиза,
която да даде
заключение дали
разпределените суми в
полза на взискателя „Банка
ДСК“ ЕАД и съдебния изпълнител са
правилно определени, следва
да се остави
без уважение, тъй като,
така формулирана, задачата
към вещото лице
е за произнасяне по
правен въпрос, което е недопустимо.
Предвид
горното жалбата е
неоснователна и следва
да се остави
без уважение.
По
изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в жалбата на Т. Н. В. за допускане
на съдебно- счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т. Н. В. ***,
ЕГН **********, против
разпределение от 28.02.2018г.
на постъпили суми
по изпълнително дело №20178190400517 по
описа на ЧСИ
Людмила Мурджанова, рег.
№819, предявено на
16.03.2018г.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд- Пловдив
в 1- седмичен срок
от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.